Дамаск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Град и област
Дамаск
на арабски: دِمَشق

Flag of Syria.svg

Държава Сирия
Статус столица
Провинция Дамаск
Координати 33°30′47″ с. ш. 36°17′31″ и. д. / 33.513056° с. ш. 36.291944° и. д.
Губернатор Бишр Ал-Сабан
Площ 105 km²
Надморска височина 690 m
Официален език арабски
Население 1 754 000 души (2004)
Плътност 16,7 д./km²
Национален състав араби
Конфесионален състав ислям
Часова зона UTC+2, през лятото UTC+3
Телефонен код 11
Сайт http://www.damascus.gov.sy/ ((ar))

Дамаск (Сирия)
Red pog.png
Дамаск

Дамаск е столицата на Сирия, център на едноименната столична област Дамаск. Той е най-старата съществуваща столица в света.

Градът се намира на около 80 км от Средиземно море в Югозападна Сирия, близо до Голанските възвишения, окупирани от Израел. Той е 2-ри по население град в страната (след Халеб). Според официални данни има 1 414 913 жители към 22 септември 2004 г., докато в цялата столична област Дамаск живеят 1 754 000 души[1].

Етимология[редактиране | edit source]

Името Дамаск се споменава за първи път през 15 век пр.н.е. в географския списък на Тутмос III като T-m-ś-q.[2] Въпреки това, етимологията на името все още не е определена точно и може да има еврейски корени. Косвено потвърждение на това е Dimašqa в акадския език, T-ms-ḳw в египетския, Dammaśq (на арамейски: דמשק) на древния арамейски език и Dammeśeq (на иврит: דמשק) на библейския иврит. Акадският вариант е намерен сред в надписите, датирани от 14 в. пр.н.е. в Амарна. По-късно, на арамейски език, името се появява с корен, обозначаващ „жилище“. По такъв начин, Кумранското Darmeśeq (на арамейски: דרמשק), сирийската дума Darmsûq (на сирийски: ܕܪܡܣܘܩ),[3][4] както и латинското, английското и други названия на града са заимствани от древногръцкото Δαμασκός, което произхожда от арамейската дума דרמשק — „изобилстващо с вода място“.[5][6].

История[редактиране | edit source]

Дамаск, рисунка от 1837 г.
Дамаск в края на 19 век.

Дълбока древност[редактиране | edit source]

Според радиовъглеродното датиране на останки от Тал Рамад около Дамаск, около 6 300 г. пр.н.е. районът вече е бил заселен.[7] Сведенията за съществуване на човешко присъствие в Барадския басейн датират от 9 000 г. пр.н.е., но голямо селище на територията на днешен Дамаск не е имало преди 2 000 г. пр.н.е.[8]

Датата на основаване на Дамаск не може да се посочи с точност. Средновековният арабски историк Ибн Асакир (12 век) споменава, че първата стена, издигната след всемирния потоп, е Дамаската стена, и отнася възникването на града към 4-то хилядолетие преди новата ера.

Първите исторически сведения за Дамаск са от 15 век пр.н.е., когато градът е под властта на египетските фараони. Сред това той последователно влиза в състава на Асирия, Нововавилонското царство, Израилското царство, Персия и империята на Александър Македонски и последвалото след неговата смърт елинистично царство на Селевкидите.

Между 1720 и 1570 пр.н.е. градът е в състава на провинция на царството на хиксосите.[9] Дамаск се споменава като Димаску в древноегипетските Амарнски архив от около 1350 г. пр.н.е. Около 1260 година в Сирия се води битка между египтяните на юг и хетите на север, приключила със споразумение между Рамзес II и Хатушили III, според което хетите предават Дамаск на Египет.[10] Около 1200 пр.н.е. в региона пристигат т.нар. морски народи, което поставя началото на Бронзовата епоха. Въпреки че Дамаск остава в периферията на промените, протичащи в начина на водене на война, градът се развива и става важен икономически център по време на прехода към Желязната епоха.[11]

Дамаск се споменава в Библията (Битие) (14:15) - съществувал е по времето на цар Хедорлаомер.[12]

Древна и антична история[редактиране | edit source]

През 85 г. пр.н.е. Дамаск е завладян от набатеите, а през 64 г. пр.н.е. римският пълководец Гней Помпей го присъединява към Римската империя. В града се е намирала щаб-квартирата на римските легиони, воюващи по това време с персите. Известен жител на Дамаск от този период е гръцкия историк и философ-перипатетик Николай Дамаскин (на гръцки: Νικολαος Δαμασκινος).

През 395 г. градът е присъединен към Византия.

Първите християни се появяват в Дамаск още през 1 век, след посещението на апостол Павел.

Ислямско-арабски времена и кръстоносни походи[редактиране | edit source]

От 661 до 762 г. Дамаск е столица на халифата на династията на Омаядите, простирал се от Инд до Пиренеите. После е под властта на египетски династии, а от 1076 г. е в държавата на селджукските турци. Кръстоносци правят неуспешни опити да го завладеят.

През 1154 г. е завладян от армията на арабския пълководец Нур ад-дин Зенги. След смъртта му през 1174 г. Дамаск преминава под властта на Аюбидите. Кръстоносците на три пъти (1125, 1129 и 1148 г., последно по време на Втория кръстоносен поход) безрезултатно се опитват да завладеят Дамаск. През 1260 г. властта в Дамаск е завзета от египетските мамелюци. Периодът на тяхното управление е ознаменуван от разцвет на изкуството и занаятите. В Европа се изнася дамаско стъкло и прочутата дамаска стомана, на която са наречени сабите-дамаскини. На града е наречена също тъканта дамаска.

Османска епоха[редактиране | edit source]

През 1300 г. е разграбен от монголи, устроили такова клане, че, по думите на арабския историк Ал-Макризи, „по улиците като река текла кръв“. Век по-късно Тамерлан го разрушава до основи. Най-добрите оръжейници и занаятчии са отведени в робство в Самарканд. Когато през 1516 г. Дамаск e завзет от войските на султан Селим I, градът все още лежи наполовина в развалини. В Османската империя става провинциален център, известен само като транзитен пункт за поклонниците, отправили се на хадж в Мека.

През 1833 г. Мехмед Али, завладявайки Сирия, подчинява временно и Дамаск, но европейските съюзници на султана връщат града, заедно със Сирия, на Турция (1840 г.). От 9 до 16 юли 1860 г. Дамаск е свидетел на клането на християните друзи.

Европейско управление и независима Сирия[редактиране | edit source]

От 1920 до 1943 г. Дамаск е административен център на подмандатната територия Сирия, подчинена на Франция, а след провъзгласяването на независимостта на страната през 1943 г. става нейна столица.[13]

География и топография[редактиране | edit source]

Административна карта на Дамаск
Изглед на центъра на Дамаск с река Барада, в малкото редки моменти, когато е доста пълноводна

Градът е разположен на разстояние от около 80 km от Средиземно море, на изток от Антиливанския хребет, в оазиса Гута върху плато, издигащо се на 680 m над морското равнище. Общата площ на Област Дамаск е 105 km², 77 km² от които са райони на застрояване, а останалата част е заета от планината Касюн.[14]

Районът на стария град с останки от фортификационни съоръжения се намира на южния бряг на река Барада, която на практика е пресъхнала (средната дълбочина е около 3 cm). От югоизток, север и североизток Дамаск е заобиколен от районите Ал-Мидан, Саруджа и Имара. Тяхната история започва от периода на Средновековието, когато край водещите към града пътища, в непосредствена близост до гробовете на религиозни водачи, възникват селища. През 19 век започва активното заселване и на склоновете на Касюн (макар че там и преди това живеят хора — предградието Ал-Салихия например се оформя близо до светилището на шейх Ибн Араби). Първоначално споменатите селища, разположени на разстояние от 2 до 3 km на север от стария град са строени от кюрдски военни формирования и мюсюлмански бежанци от европейските региони на Османската империя.

В края на 19 век, на запад от стария град, на бреговете на Барада, започва да се формира съвременният административен и търговски център, чието сърце е известно като Ал-Марджа („ливада“). Това наименование скоро започва да се свързва с главния площад на Дамаск, където е разположено зданието на кметството. Малко по-далеч на юг са разположени градският съд, пощата и железопътната гара. На свой ред жилищните квартали от европейски тип се строят край пътищата, водещи от Ал-Марджа към Ал-Салихия; деловият и административен център на новия град с времето постепенно се измества в тази посока.

В началото на 20 век нови райони се застрояват както на север от Барада, така и на юг, заемайки от територията на оазиса Гута. От 1955 г. квартал Ал-Ярмук става място за живеене на много палестински бежанци. Топографите и проектантите се стремят де избегнат влиянието на града от оазиса, така че към края на столетието градът се разширява предимно на север и на запад (Меза). В последните години строителство се води и в долината на Барада на северозапад (Думар) и по склоновете на планините на североизток (Берза). Бедните квартали, чиито здания често се строят без официална документация, се оформят основно на юг от основните части на града.

Оазисът Гута, снабдяващ се с вода от река Барада, по-рано е заобикалял Дамаск. На запад, по поречието на реката, се намира изворът Фиджех, осигуряващ града с питейна вода. Поради активното разширяване на града и построените нови жилищни и промишлени здания, оазисът намалява по размери; понастоящем водата на практика е почти изчезнала. Той е подложен и на замърсяване поради натовареното движение в града и усиленото изхвърляне на всякакви отпадъци, в това число отпадни води.

Климат[редактиране | edit source]

Сняг в Дамаск

Климатът на Дамаск е субтропически и полупустинен. Лятото е доста горещо и практически без валежи, но е смекчено от височината на града, която е около 700 m над морското равнище. Валежите в Дамаск са рядкост. За година падат 130 mm валежи, основно през зимата. Зимата в Дамаск е по-прохладна, отколкото на повечето земи по бреговете на Средиземно море, през нощите често има слани, понякога пада сняг. Средната температура през януари е около +6 °C. Лятото в Дамаск е типично за градовете със средиземноморски климат: горещо и сухо, валежи на практика липсват. Най-топлият месец е юли, чиято средна температура е +27,3 °C. Колебанията в денонощните температури са доста големи: дори и в най-горещите дни през нощите е прохладно.


Климатични данни за Дамаск, Флаг на Сирия Сирия
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 24,0 29,0 34,4 38,4 41,0 44,8 46,0 44,6 42,0 37,8 31,0 25,1 46,0
Средни максимални температури (°C) 12,6 14,5 19,0 24,7 30,1 34,6 37,0 36,8 33,9 28,1 20,1 14,3 25,5
Средни температури (°C) 6,1 7,7 11,4 16,2 20,8 25,0 27,3 27,0 24,0 19,0 12,1 7,5 17,0
Средни минимални температури (°C) 0,7 1,9 4,3 7,9 11,4 15,0 17,9 17,7 14,4 10,3 4,8 1,7 9,0
Абсолютни минимални температури (°C) −12,2 −12 −8 −7,5 0,6 4,5 9,0 8,6 2,1 −3 −8 −10,2 −12,2
Средни месечни валежи (mm) 25 26 20 7 4 1 0 0 0,3 6 21 21 130
Източник: «Погода и Климат»

Население[редактиране | edit source]

Благодарение на високата раждаемост и постоянния приток на хора от селските райони, през втората половина на 20 век населението на Дамаск се увеличава съществено. Към 1943 г. в града живеят 286 хил. души, а към 1960 г. те надвишават 500 хил. души. До 1980 г. населението на Дамаск надхвърля 1 млн. жители, а през 2006 г. в областта живеят вече 1,6 млн. души. Според оценки в метрополисния регион Дамаск живеят над 2,5 млн. човека към 1 януари 2006 г.

По официални данни град Дамаск има 1 414 913 жители към 31 декември 2011 г., докато в цялата столична област Дамаск живеят 1 754 000 души.

Етническото мнозинство в града са арабите. Въпреки липсата на конкретни данни се счита, че кюрдите са втората най-голяма етническа група в сирийската столица, като част от тях не да са сирийски кюрди, а са имигранти от Турция и Ирак, и съответно не са сирийски граждани. Арменците и турците са другите значими малцинства. В Дамаск живеят неизяснен брой палестински бежанци и нелегални работници от други арабски държави.

Жени от разни социални прослойки в Дамаск, 1873 г.
        Година         Жители
1900 140 500
1921 169 400
1935 193 900
1943 286 300
1959 475 400
1960 530 000
1964 563 000
        Година         Жители
1966 789 800
1970 836 668
1981 1 112 214
1994 1. 394 322
1998 1 431 821
2003 1 553 201
2006 1 580 909

Населението на Дамаск е изключително разнообразно по отношение на вероизповеданието му. Около 75% от населението на столицата изповядва сунитски ислям. Други 6% са последователи на алавитския ислям и още около 4% са друзи, шиити, исмаилити и йезиди. Малко над 15% са християни, които принадлежат към различни деноминации.

Към Мелкитската византийска църква спада най-голям дял от християнското население на Дамаск. Арменската апостолическа църква е втората голяма християнска общност в столичния град, следвана от Сирийската източнокатолическа и Гръцката католическа църква. Там живеят и мнозинството от маронитите в Сирия. В града са представени Асирийската източна, Халдейската, Сирийската православна и Римокатолическата църква, но броят на последователите им е сравнително малък.

Основният език в Сирия е арабският, но в ежедневието се използва местния му диалект - сирийски арабски. Сирия има едно от най-грамотните населения в целия арабски свят, а мнозинството от добре образованите сирийци владее поне 1 чужд език, най-често английски или френски. Кюрдите, арменците и турците говорят съответно кюрдски, арменски и турски езици.

Административно деление[редактиране | edit source]

Дамаск се дели на множество райони. Сред тях са:

  • Абасиин
  • Абу Румани
  • Амара
  • Бахса
  • Барамка
  • Барзе
  • Думар
  • Джобар
  • Кафар Сусе
  • Малки
  • Мазраа
  • Мезе
  • Мидан
  • Мухажрин
  • Канауат
  • Рукн Эддин
  • Ал-Салихия
  • Саруджа
  • Шаалан
  • Шагур
  • Тиджара
  • Баб Тума
  • Хиджаз

Транспорт[редактиране | edit source]

Дамаск през нощта

Основното летище е международното летище на Дамаск (разположено на около 20-тина километра от центъра на града) свързващо Сирия с много азиатски, европейски, африкански и, в последно време, южноамерикански градове.

Улиците на Дамаск често са тесни, предимно в старите райони на града. В общественият транспорт в Дамаск голямо приложение имат микробусите. Има около сто линии, които действат на територията на града, като някои от тях са от центъра на града до близките предградия.

Образование[редактиране | edit source]

Дамаск е основен център на образованието в Сирия. Университетът на Дамаск е най-старият и голям университет в страната. След приемането на законодателство, разрешаващо частните учебни заведения, са създадени няколко нови университета в града и в близките райони, в това число:

  • Сирийски виртуален университет
  • Международен университет за наука и техника
  • Висш институт по делова администрация
  • Висш институт за приложна наука и техника
  • Университета „Каламун“
  • Арабски международен университет
  • Национален институт по управление

Култура[редактиране | edit source]

Музеи[редактиране | edit source]

Националният музей в Дамаск

Забележителности[редактиране | edit source]

Вратата „Тома“ (Баб Тума)
Руините на храма на Юпитер в Стария град
Стари къщи в Дамаск
Курортът Забадани близо до Дамаск

Стени и врати на Дамаск[редактиране | edit source]

Приблизителната площ на Стария град в Дамаск, обкръжен от земен вал от северната, източната и отчасти южната страна, достига 128 ха.[15]

В Дамаск има съхранени седем градски порти в стените на Стария град, най-старите от които са от римския период (по часовниковата стрелка, започвайки от север от цитаделата):

Освен тези седем врати, има и други, извън пределите на Стария град:

Църкви[редактиране | edit source]

  • Църква на Дамаск
  • Църква „Дева Мария“
  • Домът на свети Ананий
  • Параклис „Свети Павел“
  • Римокатолическа катедрална църква на алеята „Зайтун“.
  • Църква „Свети Йоан“
  • Лавра „Свети Павел“
  • Светилище на Свети Георги

Джамии[редактиране | edit source]

  • Джамия „Саид Зейнаб“
  • Джамия „Саид Ракая“
  • Гробище Баб-Сагир
  • [[Омаядска джамия (Дамаск)|Джамия на Омаядите]] — най-голямата джамия в Сирия

Медресета[редактиране | edit source]

  • Медресе „Ал-Адилия“
  • Библиотека „Аз-Захирия“
  • Медресе „Нур ед-Дин“

Ханове[редактиране | edit source]

  • Хан „Джакмак“
  • Хан „Асад Паша“
  • Хан „Сюлейман Паша“

Други забележителности[редактиране | edit source]

  • Дворец Азем
  • Байт-ал-Акад (Датски институт в Дамаск)
  • Мактаб Анбар
  • Бейт ал-Мамлюка (хотел)

Близки забележителности[редактиране | edit source]

  • Мадая: малък планински град и известен курорт.
  • Блудан: град, намиращ се на 51 km на северозапад от Дамаск. Неговата умерена температура и ниска влажност на въздуха през лятото привлича много посетители от Дамаск, Сирия, Ливан и страните от Персийския залив.
  • Забадани : град в близост до границата с Ливан. Неговото меко време, съчетано с панорамни изгледи, превръща града в популярен курорт за туристи и посетители от други сирийски градове.
  • Маалула
  • Саидная: град, разположен в планината на 1500 m надморска височина. Той е един от бившите епископални градове на древната Антиохийската патриаршия.

Градини и паркове[редактиране | edit source]

Паркът „Тишрийн“ е един от най-големите и популярни паркове в Дамаск. Тук се провежда ежегодно изложение на цветята. Също така в града се намират и други паркове: Алджахиз, Ал-Сибки, Ал-тиджяра и Алуахда. Оазисът Гута също е популярна дестинация за уикенд-почивка.

Спорт[редактиране | edit source]

Стадион „Ал-Абасиин“

Популярните видове спорт в Дамаск са футбол, баскетбол, плуване и тенис на маса. Много спортни клубове са базирани в Дамаск, най-известните от които са Ал-Джаиш, Ал-Уахда и Ал-Мадж. Други спортни клубове в града са: СК „Барада“, СК „Казиун“, СК „Нидал“, СК „Ал Мухафаз“, СК „Ал Файха“, СК А„л Таура“, СК „Думар“ и СК „Ал Арин“. Петите и седмите се провеждат в Дамаск — съответно през 1976 г. и 1992 г.

Кафенета, в които се сервира арабско кафе, чай и се предлагат наргилета, често в допълнение към тях предлагат игри на карти, табла и шах.[16]

В града работят много центрове за отдих, включително спортни клубове, басейни и голф игрища. Сирийската Асоциация за арабски коне в Дамаск предлага широка гама от дейности и услуги за конни животновъди и ездачи.[17]

Фотогалерия[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Central Bureau of Statistics, Syrian Arab Republic (web) - данни към 22.09.2004 г.
  2. List I, 13 in J. Simons, Handbook for the Study of Egyptian Topographical Lists relating to Western Asia, Leiden 1937. See also Y. AHARONI, The Land of the Bible: A Historical Geography, London 1967, p147, No. 13.
  3. (in Book Reviews) ''Ancient Damascus: A Historical Study of the Syrian City-State from Earliest Times Until Its Fall to the Assyrians in 732 BC.'', Wayne T. Pitard. Review author: Paul E. Dion, ''Bulletin of the American Schools of Oriental Research'', No. 270, Ancient Syria. (May, 1988), p. 98. // Links.jstor.org. Архив на оригинала от 2013-04-04. Посетен на 20 June 2010.
  4. ''The Stele Dedicated to Melcarth by Ben-Hadad of Damascus'', Frank Moore Cross. ''Bulletin of the American Schools of Oriental Research'', No. 205. (Feb., 1972), p. 40. // Links.jstor.org. Архив на оригинала от 2013-04-04. Посетен на 20 June 2010.
  5. Online Etymology Dictionary. // Etymonline.com. Архив на оригинала от 2013-04-04. Посетен на 20 June 2010.
  6. Damascus – Wiktionary. // En.wiktionary.org, 9 May 2010. Архив на оригинала от 2013-04-04. Посетен на 20 June 2010.
  7. Moore, A.M.T. The Neolithic of the Levant. Oxford, UK: Oxford University, 1978. 192–198. Print.
  8. Burns 2005, с. 2
  9. MacMillan, pp. 30–31
  10. Burns 2005, с. 5–6
  11. Burns 2005, с. 7
  12. Genesis 14:15 (New International Version). // {{{journal}}}. Bible Gateway.
  13. История возникновения столицы Сирии
  14. Damascus Metropolitan Area Urban Planning and Development. // dma-upd.org. Архив на оригинала от 2013-04-04.
  15. Old Damascus
  16. Beatties and Pepper, 2001, p. 102.
  17. Syrian Arab Horse Association. // Saha-sy.org. Посетен на 20 June 2010.

Библиография[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дамаск“ и страницата „Damascus“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.