Дамаск
Град
 Дамаск
|
Дамаск е столицата на Сирия и най-голям град в страната. Населението му според оценки е между 2 и 4,5 милиона жители, достигащи до 6,5 млн. души в агломерацията. Градът се намира на около 80 км от Средиземно море в Югозападна Сирия, близо до Голанските възвишения, окупирани от Израел. Градът е най-старата съществуваща столица в света.
Съдържание |
История [редактиране]
Името Дамаск за пръв път се споменава като корен „Т-м-с-к“ в географските списъци на фараон Тутмос III през 15 век пр.н.е.[1] Произходът му не е изяснен, но се предполага, че е предсемитски. На акадски език се среща като Димашка, Т-мс-ку на египетски и Даммаск (דמשק) на староарамейски език. На латински език названието на града е Damascus, взето от гръцкото Δαμασκός, на свой ред произлизащо от арамейското דרמשק, което означава „изобилстващо с вода място“.[2]
Дълбока древност [редактиране]
Според радиовъглеродното датиране на останки от Тал Рамад около Дамаск, около 6300 г. пр.н.е. районът вече е бил заселен.[3] Сведенията за съществуване на човешко присъствие в Барадския басейн датират от 9000 г. пр.н.е., но голямо селище на територията на днешен Дамаск не е имало преди 2000 г. пр.н.е.[4]
Между 1720 и 1570 пр.н.е. градът е в състава на една от провинциите на царството на хиксосите.[5] Дамаск се споменава като Димаску в древноегипетските Амарнски архиви от около 1350 г. пр.н.е. Около 1260 година в Сирия се води битка между египтяните на юг и хетите на север, приключила със споразумение между Рамзес II и Хатушили III, според което хетите предават Дамаск на египтяните.[6] Около 1200 пр.н.е. в региона пристигат т.нар. морски народи, което поставя началото на Бронзовата епоха. Въпреки, че Дамаск остава в периферията на промените, протичащи в начина на водене на война, градът се развива и става важен икономически център по време на прехода към Желязната епоха.[7]
Дамаск се споменава в Битие (14:15) — съществувал е по времето на цар Хедорлаомер.[8]
Древна и антична история [редактиране]
Ислямско-арабски времена [редактиране]
От 661 до 762 г. Дамаск е столица на халифата на династията на Омаядите, простирал се от Инд до Пиренеите. После е под властта на египетски династии, а от 1076 г. е в държавата на селджукските турци. Кръстоносци правят неуспешни опити да го завладеят.
През 1154 г. е завладян от армията на арабския пълководец Салах ад Дин. Градът е завладян през 1260 г. от египетските мамелюци. Периодът на тяхното управление е ознаменуван от разцвет на изкуството и занаятите. В Европа се изнася дамаско стъкло и прочутата дамаска стомана, на която са наречени сабите-дамаскини.
Кръстоносни походи и селджукски нашествия [редактиране]
Османска епоха [редактиране]
През 1300 г. е разграбен от монголи, устроили такова клане, че «по улицаите като река текла кръв». Век по-късно Тамерлан го разрушава до основи. Най-добрите оръжейници и занаятчии са отведени в робство в Самарканд. Когато през 1516 г. Дамаск e завзет от войските на султан Селим I, градът все още лежи на половина в развалини. В Османската империя става провинциален център, известен само като транзитен пункт за поклонниците, отправили се на хадж в Мека.
Европейско управление [редактиране]
Гражданска война [редактиране]
Население [редактиране]
Благодарение на високата раждаемост и постоянния приток на хора от селските райони, през втората половина на 20 век населението на Дамаск се увеличава съществено. Към 1943 в града живеят 286 000 души, а към 1960 г. те надвишават половин милион. До 1980 населението на Дамаск е надхвърлило 1 милиона жители, а през 2006 то е вече 1,6 милиона. В метрополисния регион Дамаск живеят над 2,5 милиона човека (към 1 януари 2006).
Етническото мнозинство в града са арабите. Въпреки липсата на конкретни данни се счита, че кюрдите са втората най-голяма етническа група в сирийската столица, като част от тях са имигранти от Турция и Ирак, които не се считат за сирийски граждани. Арменците, арамейците и турците съставляват другите значими малцинства. В Дамаск живеят неизяснен брой палестински бежанци и нелегални работници от други арабски държави.
|
|
Населението на Дамаск е изключително разнообразно в отношение вероизповедание. Около 75% от населението на столицата изповядва сунитски ислям. Други 6% са последователи на алавитския ислям и още около 4% са друзи, шиити, исмаилити и йезиди. Малко над 15% са християни, които принадлежат към различни деноминации.
Към Мелкитската византийска църква спада най-голям процент от християнското население на Дамаск. Арменската апостолическа църква е втората най-голяма християнска общност в столичния град, следвана от Сирийската източнокатолическа и Гръцката католическа църква. Тук живеят и мнозинството от маронитите в Сирия. В града са представени и Асирийската източна, Халдейската, Сирийската православна и Римокатолическата църква, но броят на последователите им е сравнително малък.
Основният език в Сирия е арабският, но в ежедневието се използва местната му форма сирийски арабски. Сирия има едно от най-грамотните населения в целия арабски свят, а мнозинството от добре образовани сирийци владее поне един чужд език, най-често английски или френски. Кюрдите говорят северната форма на кюрдския език. Арменците и турците говорят съответно на местни форми на арменския и турския. По-голямата част от арамейското малцинство в Дамаск владее до някаква степен арамейски език.
Фотогалерия [редактиране]
-
В двореца Азем
-
Джамия „Зейнаб“
-
Железопътна гара Хиджаз
-
Стара жилищна сграда
-
Изглед от центъра на града
-
Дамаск в сняг
Побратимени градове [редактиране]
Ал Байда, Либия
Александрия, Египет
Аман, Йордания
Анкара, Турция
Атина, Гърция (1996)
Багдад, Ирак
Богота, Колумбия
Букурещ, Румъния
Дубай, Обединени арабски емирства
Ереван, Армения- Истанбул, Турция
- Кайро, Египет
Каракас, Венецуела
Кордоба, Испания
Мумбай, Индия
Нинся-хуейски автономен регион, Китай
Рабат, Мароко (1987)
Рио де Жанейро, Бразилия
Рияд, Саудитска Арабия
Сана, Йемен- Сао Пауло, Бразилия
- Толедо, Испания
Триполи, Ливан (1998)
Фарс, Иран
Източници [редактиране]
- ↑ List I, 13 in J. Simons, Handbook for the Study of Egyptian Topographical Lists relating to Western Asia, Leiden 1937. See also Y. AHARONI, The Land of the Bible: A Historical Geography, London 1967, p147, No. 13.
- ↑ Online Etymology Dictionary. // Etymonline.com. Посетен на 20 June 2010.
- ↑ Moore, A.M.T. The Neolithic of the Levant. Oxford, UK: Oxford University, 1978. 192–198. Print.
- ↑ Burns 2005, с. 2
- ↑ MacMillan, pp. 30–31
- ↑ Burns 2005, с. 5–6
- ↑ Burns 2005, с. 7
- ↑ Genesis 14:15 (New International Version). // {{{journal}}}. Bible Gateway.
Библиография [редактиране]
- Burns. Damascus: A History. Routledge, 2005. ISBN 9780415271059..
- Aharoni, Yohanan, Avi-Yonah, Michael. The MacMillan Bible Atlas. Carta Ltd., 1977. ISBN 0-7318-1071-6..
