Табла (игра)
Вижте пояснителната страница за други значения на табла.
Таблата е настолна игра на дъска със зарове, която е сред най-древните игри в света. Играе се с пулове, които се местят, според резултата от хвърлянето на зарове, като един от двамата играчи печели, когато махне всички свои пулове от дъската. Съществуват множество разновидности на таблата с някои вариации в правилата за игра.
Макар че в играта има елемент на случайност, в дългосрочен план стратегията играе по-важна роля.[1] След всяко хвърляне на заровете, играчите трябва да избират между множество възможности за придвижване на пуловете и да предвиждат насрещните ходове на противника. В играта има установен набор от често използвани тактики и ходове. Подобно на шахмата, таблата е предмет на изучаване на информатиката, в резултат на което съществува разработен софтуер за игра на табла, способен да победи и играчи на световно ниво.
Съдържание |
История [редактиране]
Традиционно се смята, че таблата е възникнала в района на Древен Египет, Шумер или Месопотамия (днешен Иран, Ирак и Сирия). Последните сведения показват, че играта е създадена по източните граници на днешен Иран, близо до Афганистан. Името, с което ни е позната, идва от латинското tabula, което означава "маса" или "дъска". Табула е вид табла, която се играела в Древен Рим. Наричала се така, защото се играела на специална дъска. Играта прилича на египетския Сенет, която е датирана от поне преди 3000 г. пр.н.е.
Правилата на табула са много сходни с тези на днешната табла. Пак всеки от играчите разполага с 15 пула и отново целта е да бъдат взети по-бързо пуловете. Разликата обаче е, че в началото на играта нямало разположени на дъската пулове. Те трябвало да се вкарат в игра чрез хвърляния на заровете. Друга разлика е, че са използвани 3, а не както сега 2 зара. И последната разлика е, че и двамата играчи са тръгвали от една и съща позиция и са въртели пуловете по дъската в една и съща посока.
Важни исторически събития за таблата [редактиране]
3500 г. пр. Хр. Играта Сенет, която също се играела на дъска, е далечна роднина на Таблата и популярна игра в Древен Египет. Има предположения, че Таблата е продължение на „Сенет”, но няма достоверни доказания за това.
3000 г. пр. Хр. През 2004 г. в т.нар. "Изпепелен град", намиращ се на територията на днешен Иран, провинция Систан, е открита най — старата дъска за табла. Тя е правоъгълна и направена от абанос. Била открита заедно с още 60 парчета и зар. Иранските археолози твърдят, че откритието е най — малко 200 години по — старо от дъската за табла, открита в царските гробници край град Ур (Шумерия).
2600 г. пр Хр. Две дъски за игра, открити от сър Леонард Уули през 1920 г. в царските гробници край град Ур (Шумерия), показват, че около 2600 – 2400 г. пр. Хр. се е играела игра, която може би е предшественика на Таблата. По — късно играта била наречена Царската игра на Ур. По — късно били намерени дъски за игра, които от едната страна били за игра на „Сенет”, а от обратна страна били за Царската игра на Ур. Така че и двете игри са били познати по едно и също време и на едно и също място.
1500 г. пр Хр. Игра, която може да е предшественик на таблата, била играна в Египет. В гробницата на египетския фараон Тутанкамон, открита на 4ти Ноември 1922 г. от английския египтолог Хауърд Картър, били открити игри, датиращи от около 1500 г. пр. Хр. и които били приличали много на таблата. Същите табли за игра били открити и в Кипър, който по онова време бил колония на Египет. Рисунките по египетските гробници изобразявали хора играещи играта, което показва, че тази игра се играела не само от аристократите, но и от обикновените хора.
8 г. сл. Хр. В Рим била играна игра, която била модифицирана версия на таблата. Наричала се "Ludus Duodecim Scriptorum", което ще рече „Игра на дванадесет линии”. Тази игра имала много прилики с таблата, но се играела с три зара и имала три реда.
54 г. сл. Хр. Известно е, че игра, наречена "Tabulae", се играла в Древен Рим. „Tabulae” е вариант на „Ludus Duodecim Scriptorum” и при нея средният ред бил премахнат. Ето защо Tabulae се доближава по — близо до днешната табла. Говори се, че Римският император Клавдий е написал книга за играта, но нито една от книгите, за които се говори, че са написани от него, не е намерена. Играта „Tabulae” е известна и с името "Alea" (зар).
Около 125 г. сл. Хр. Табла на играта „Ludus Duodecim Scriptorum” била намерена в Холт в Денбигшайър (Уелс) в гроб на римски войн, което показва началото на разпространението на играта в Европа.
300 – 500 г. сл. Хр. Играта „Nardschir” или „Nard” била играна на дъска за табла, която била с две линии с по 12 полета всяка. Всеки играч имал по две зарчета и 15 пула, чието начално подреждане било същото като на таблата.
476 – 481 г. сл. Хр. Намерена епиграма, упоменаваща позициите в играта „Tabulae”, която била играна от Римския император Зенон.
VI-ти век Според персийски исторически източник (книгата "Shahname", в превод „Епопеята на кралете”, написана около 1000 г. сл. Хр.), Бързу, мъдър ирански физик и политик, изобретил през шести век играта „Nard”.
XI – XV век Кръстоносците са ускорили разпространяването на играта „Tabulae” в Европа.
~ 1180 г. Първите следи за игра на табла в Германия, където първоначално била наричана „Wurfzabel”, в завещанието на граф Сиботос от Нюрнберг, в което завещава четири шах игри и четири игри „Wurfzabel”.
1213 г. Крал Ричард Лъвското сърце, трябвало да решава голям проблем и той бил свързан със слабостта на войската си към хазарта. Затова било постановено със закон — никой, който бил с чин по — нисък от рицар, не можел да играе, залагайки пари.
1254 г. Френският крал Луис IX, известен като Свети Луис, официално забранил да се играе „jeux de tables” в двореца.
1283 г. Испанския монарх Алфонс X от Кастилия, написал книгата "Libro de los juegos" (Книга на игрите), в която описал в 98 цветни и изрисувани страници игри като шах и много варианти на таблата. „Todas Tablas”, вариантът, който е много близък до таблата, с идентичната стартова подредба на пуловете и идентичните правила на игра. Документът "Libro de los juegos" е не само един от най — важните в проучването на историята на таблата, но и първият известен правилник за таблата.
1526 г. Английският кардинал Уосли заповядал всички дъски за табла да бъдат изгорени. Въпреки тази заповед, хората продължили да играят табла, като я правели да изглежда като книга. Сгъваема по средата, дъската на таблата изглеждала като книга, когато е затворена и можело да се скрие на рафтовете между другите книги.
1571 г. През 1571 г. в Англия са били направени последните опити да се забрани играенето на подобни игри.
XVI век Докато популярността на таблата изглеждала, че намалява, в Европа се разпространил нов нейн вариант, наречен Трик — Трак. Тази игра добила популярност в двореца на Луи XIV, Луи XV и Луи XVI, но за съжаление повечето дъски за игра на Трик — Трак били унищожени по време на френската революция, смятани като символ на монархията.
1628 г. При откритите през 1961 г. останки на потънал шведски боен кораб, в каютата на един от офицерите е намерена дъска за табла, което показва, че таблата е достигнала и до Швеция.
XVIII век Таблата пристигнала в Америка.
~ 1770 г. По време на управлението на Луи XVI, голяма популярност добиват специално изработени дъски за игра на “Tric- Trac”. Те били с повърхност, така че на тях да може да се играе и обикновена табла, а обратната страна на дъската често била за игра на шах. Повърхността се премахвала, за да се открие полето за игра на „Tric-Trac”.
1776 г. Известно е, че по време на изготвянето на Декларацията за независимост в САЩ, Томас Джеферсън често си отпочивал, играейки табла. В дневника си той отбелязвал победите и загубите от игрите си.
1842 – 1882 г. Чарлз Дарвин (вероятно най — известният играч на табла) играел почти всеки ден табла с жена си и децата си в къщата в провинция Кент. Неговия син пише: „След вечеря той играеше табла с майка ми, всяка вечер играеха по две игри, като записваха и пазеха резултата след всяка игра — това му беше най — интересно. Той се запали по тази игра и почти се вманиачи, като недоволстваше заради своя лош късмет със заровете и избухваше, когато майка ми имаше късмет в играта”.
1920 г. Дублиращият зар бил изобретен (или по — точно преоткрит) вероятно в някой от игралните клубове в Ню Йорк. За съжаление не е известно кой го е изобретил.
1931 г. Таблата била много популярна в тенис клубове в Ню Йорк - „Racquet and Tennis Club”. Били създадени подобни клубове в цяла Америка, за да може заедно да съберат и формулират наръчник за игра на табла, в който да се съдържат точно определените правила на играта. На среща на 21 февруари 1931 г., на която присъствали представители на много от клубовете, били приети и одобрени правилата на таблата. Клубът “Racquet and Tennis Club” бил упълномощен да запази авторските права на този наръчник. Правилата са в сила от 17 Април 1931 г. и били публикувани в книжката „Правила на таблата”.
1964 г. Принц Александър Оболенски организирал международен турнир по табла на Бахамските острови. Това вероятно е първият такъв турнир. Участие взели 32 играчи. Победител станал Чарлз Уакер от САЩ.
1967 г. Първият световен турнир по табла се провел в Лас Вегас, САЩ. Тим Холанд станал първият световен шампион по табла.
1970 г. Джон Кроуфорд и Осуалд Джейкъби, двама от пионерите на модерната табла издали „Книга за таблата”. Те били първите, които се опитали да анализират играта. В книгата били включени теми, които не могат да се открият в днешните книги, като история на таблата, етикет на играта, как се организира турнир и т.н.
1973 г. Керъл Кроуфорд, съпругата на Джон Кроуфорд, е първата жена — световен шампион по табла.
1973 г. „Cardinal Industries”, водещ производител на игри в САЩ, продал през същата година, толкова табли, колко са били продадени за 20 предишни години, взети заедно — което е показател за огромната популярност на таблата. Друг такъв показател е и броя на книгите, публикувани през годините.
около 1977 г. Нак Балард изобретил игра — разновидност на таблата, която се отличавала само по началната подредба на пуловете върху дъската. Това направило таблата по-сложна, по-продължителна и намалявало влиянието на фактора „късмет” в играта.
1979 г.След като спечелил световния шампионат по табла, Луиджи Виля приел предизвикателството да играе срещу BKG 9.8, софтуерно разработена от Ханс Берлингер игра на табла. Това е първият случай, в който световен шампион бива победен от компютърна симулация на табла. Виля губи с 1:7.
19 Февруари 1982 г. В делото щата Орегон срещу Тед Бар, съдия Стивън Уолкър, определя, че „Таблата не е игра на късмет, а на умение”. По време на четири дневния процес, Пол Магрел бил привикан като свидетел по делото и изглежда убедил съдията относно важността на фактора умение в играта на табла.
1984 г. Бил Робърти публикувал своята книга „Табла за напреднали”, която за времето си била основен камък в литературата за табла.
1989 г. Немският топ играч на табла Хералд Йохани, започнал издаването на списание „Списание за таблата”, първоначално издавано само на немски език, но по — късно и на английски език. Много добър източник на информация относно таблата.
1991 г. Доктор Джералд Тезауро, разработил първия софтуер за табла — TD — Табла. През същата година двукратният световен шампион по табла Бил Робърти изиграл серия от 31 игри срещу TD — Табла и бил впечатлен от представянето на софтуерния продукт.
1991 г. Бил Робърти и Кент Гулдинг започнали издаването на великолепното списание за табла „Таблата отвътре”. Било издавано шест пъти в годината, а по — късно четири пъти годишно.
19 - ти Юли 1992 г. На бял свят се появява първият интернет сървър за игра на табла. Софтуерът за този сървър бил разработен от Андреас Шнайдер и се базирал на TELNET протоколът със собствен графичен интерфейс. Този сървър работи и до днес и е страхотно място за игра на табла и за онлайн среща с много хора от цял свят.
Края на 1998 г. След осем години и 44 издания, Бил Робърти и Кент Гулдинг, спират издаването на списанието „Таблата отвътре”.
Септември 2011 г. На бял свят се появява най-пълният български информационен сайт за шах (шахмат) и табла – www.shahtabla.com, където може да се намери детайлна информация за правилата, стратегиите и историята на двете игри.
Правила [редактиране]
Всеки от двамата играчи на табла започва играта с определен брой пулове с даден цвят, които са подредени по предварително зададен начин. Целта на играчите е да изведат от дъската собствените си пулове, преди противникът да успее да направи това. Тъй като времето за отделна игра е относително кратко, често се играят поредици от игри, в които победител е играчът, постигнал определен брой точки.
С някои изключения, правилата за интерпретиране на заровете и за свободно движение са еднакви при всички варианти:
- всеки играч има право да мести два пъти при различни стойности на заровете (например 6 и 1) и четири пъти при еднакви стойности на заровете - „чифт“ (например 2 и 2);
- два (четири) пула се местят на толкова позиции, колкото показват заровете. Няма ограничение за заетостта на междинните позиции, но крайната трябва да е свободна, заета от собствени пулове, или от уязвим противников пул;
- един пул може да се мести повече от веднъж при условие, че всяко местене е валидно;
- когато всички пулове се съберат в последния сектор по посоката на движение, могат да се местят извън дъската (позиция 25);
- побеждава този играч, който пръв извади от игра всичките си пулове. Ако успее да го направи преди другият да е извадил пул, печели две точки. Такава победа е наричана „марс“ (понякога „марс-илеза“).
При всяка от разновидностите има различни вариации в началните позиции, посоката на въртене, условията за валидност на местене и отиграване на чифт.
Разположение [редактиране]
От всяка страна на дъската са разположение 12 удължени триъгълника, наричани позиции. Те се разглеждат като свързани по един от надлъжните ръбове на дъската, образувайки подковообразна верига, и са номерирани от 1 до 24. Двамата играчи придвижват пуловете си в противоположна посока - единият от позиция 1 към позиция 24, а другият от 24 към 1.[2]
Движение [редактиране]
В началото на играта всеки от играчите хвърля един зар и този с по-голям резултат започва пръв да придвижва пуловете си, като използва двете получени числа. При еднакъв резултат хвърлянето се повтаря - по този начин първият ход не може да бъде чифт. След това играчите се редуват, хвърляйки по два зара в началото на всеки ход.[2][3]
След хвърлянето на заровете играчът трябва, ако това е възможно, да придвижи свои пулове, според получените две числа. Например, ако играчът хвърли 6 и 3 (записвано като 6-3), той трябва да придвижи един пул с шест позиции напред и друг или същия пул с три позиции напред. Един и същ пул може да бъде придвижван два пъти, стига придвижванията да са отделни - шест и след това три или обратното, три и след това шест. Ако играчът хвърли две еднакви числа (чифт), той трябва да играе всеки от заровете по два пъти. Например, при хвърляне на 5-5 играчът може да придвижи до четири пула с пет позиции напред.
При всяко хвърляне, ако играчът може да се придвижи с двете хвърляния, той е длъжен да го направи. Ако играчът не може да придвижи свой пул с получения брой позиции, ходът приключва и редът за хвърляне преминава към противника. Ако може да се използва или едното, или другото получено число, играчът е длъжен да се придвижи с по-голямото. При извеждане на пулове от дъската трябва да се използва точен брой ходове (необходимият брой за достигане на фиктивната позиция 25), освен ако няма пул, който да може да бъде изведен с толкова голям резултат - в този случай се извежда пул от най-високата позиция. Ако резултатът от един зар не може да бъде изпълнен, но движение с резултата от другия би позволило това, движението от втория зар е задължително.
Разновидности [редактиране]
В България са познати четири вида игри в зависимост от правилата: „обикновена“ или „права“ табла, "челеби", „гюлбара“ и „тапа“. И при четирите се играе върху дъска (табло за игра), която е разделена на 4 сектора по 6 позиции. Използват се 2 зара. Всеки от играчите има по 15 пула в различен цвят, които трябва да премести между 24 позиции на дъската според числата, които показват двата зара. Целта е най-бързо да се придвижат пуловете по полета и да се извадят от играта.
Обикновена табла [редактиране]
При първоначалната подредба всички пулове са на дъската - 2 броя на позиция 24, 5 бр. на поз. 13, 3 бр. на поз. 8 и 5 на поз. 6. За единия играч позиция 24 е в горния десен ъгъл на дъската и той мести своите пулове в посока на въртене срещу часовниковата стрелка. За другия играч позиция 24 е в горния ляв ъгъл на дъската и той мести своите пулове в посока на въртене по часовниковата стрелка. Така позиция 1 на всеки играч е 24-та за другия, 6-тата съответства на 19-та и 12-та на 13-та.
Пул може да се мести ако крайната позиция е празна, заета от един или повече собствени пулове, или от един противников пул. В последния случай противниковият пул се „удря“ или „избива от игра“. Играч, който има пулове извън игра е длъжен да ги вкара в игра на позиции 24 до 19 (1 до 6 за противника) в зависимост от хвърления зар. Други пулове не могат да бъдат местени докато всички не са вкарани в игра.
Изваждането на пул от играта води до загуба на ходове от повторно местене и неизползване при блокиран пул извън игра. Защита се осигурява чрез събиране на повече от един пул върху позиция — изграждане на „капия“ (кула). Построяването на няколко „капии“ защитава собствените пулове и ограничава ходовете на противника, но намалява възможните местения при следващи ходове.
В някои варианти на компютърна табла е възможно умножаване на броя точки при победа. Всеки от играчите може да предложи удвояване на бъдещия резултат. Ако другия играч приеме, победителят в играта ще получи 2 (при „марс“ 4) точки, а ако откаже се признава за загубил. Приелият играч има право да поиска ново удвояване. Общият брой удвоявания може да е до 6 (по 3 на играч) и крайният резултат да достигне 64 (128).
Стратегия [редактиране]
Има три основни стратегии в таблата.
Първата е „блокада“. Получава се когато се наредят 6 последователни капии (в България често наричани "педя"). Така противникът не може да ви „прескочи“. Блокадата е удобна позиция, ако той има гол пул да бъде удрян, докато не си запълните полето с ваши пулове.
„Блиц“ е стратегия при която се стремите да запълните своето поле с капии, докато държите негови 1 или два пула навън. Ако примерно противникът ви на първото си хвърляне има 2 и мести един от своите пулове във вашето поле от 1 на 3, а вие след това хвърлите чифт петици е добре да ударите и двата му пула.
Третата стратегия се използва, ако изоставате в играта. При тази стратегия е добре да си направите 1 или 2 капии в противниковото поле. Понякога е удачно да оголите пул, за да го удари противникът ви, за да не оставяте само един и то гол пул в неговото поле, а да направите капия. Така от една страна го затруднявате с прибирането на пуловете му, защото имате добри позиции да го ударите, ако остане гол, а от друга го затруднявате при вземането на пулове в края на играта, защото свободните позиции, където би могъл да върти пуловете си са по-малко, а и трябва да следи и внимава да не остави гол пул, което понякога е невъзможно и тогава ще настъпи вашият шанс.
Челеби [редактиране]
Правилата на игра при "челеби" са идентични с тези на обикновената табла, с изключение на това, че чифтовете се "доиграват", Особеното при доиграването на чифт е, че освен четирите местения с посочената дължина играчът играе и всички следващи чифтове в нарастващ ред до 6, т.е. ако е хвърлил 4-4 ще играе четири местения с дължина 4, четири местения с дължина 5 и четири местения с дължина 6 (най-много местения се правят при 1-1). Ако не може да доиграе даден чифт противникът му го доиграва. Незапочнат чифт (без валиден ход с основната дължина) и различни стойности не се доиграват. В повечето варианти чифтове се играят до шестици на третия и следващите ходове. Ограничението се налага, за да се даде възможност на играчите са запълнят поне частично началния си сектор и да могат да местят пулове — малък чифт в първите ходове може да доведе до пълно блокиране на противниковия сектор и загуба на стратегически елемент в играта.
Гюлбара [редактиране]
При „гюлбарата“ (понякога „диобара“, „дьобара“ или „дюбара“) пуловете се местят в посока от 24 към 1 за всеки играч. Всички пулове първоначално са на позиция 24, но обикновено там са сложени само два (понякога три), а другите са до дъската или в ръката на играча. Позиция 24 е в горния десен ъгъл за единия играч и в горния ляв ъгъл за другия. Така позиция 24 на единия играч се явява позиция 1 за противника му.
Защитата на позиция става само с един пул и няма изваждане от игра на противниковите чрез удар. Това позволява блокиране на шест последователни позиции с малка част от пуловете на играча.
Чифтовете се отиграват също като при игра "челеби".
Тапа [редактиране]
В тази игра няма удряне. Вместо това, ако се приземите на поле заето от самотен противников пул, той остава „затапен“ докато не преместите пула си от там. Два ваши пула на едно поле или един от пуловете Ви „затапил“ противников пул създават блокада, на която противникът не може да се приземи или да стъпи. Ако има настъпен пул в полето, където се изваждат докато този пул не се освободи не може да се вадят другите пулове. Последният пул на началната позиция („1“ за белите или „24“ за черните) се нарича начален пул. Ако този пул бъде затапен от противника преди да е напуснал старта, играта свършва и губите играта. Единственото изключение е ако противникът все още има пулове на старта си, тъй като в този случай неговият начален пул все още е заплашен. Игра в която и двата начални пула са затапени, е наравно. Удвояващият куб не се използва при „Тапа“.
Комбинации от зарове и техните имена [редактиране]
При игра на табла в България често биват използвани от играчите следните имена на хвърлените зарове — ек (1), дю (бара, ики) (2), се (3), джехар (дьорт) (4), беш/пендж (5), шеш (6). Думите са от персийски, кюрдски или турски произход.
- 1-1: Еп-ек (еци, епеци);
- 2-2: Дю-бара (дубара, дубари);
- 2-1: Ик-и-бир;
- 3-3: Дю-се;
- 3-2: Себа-и-дю;
- 3-1: Се-и-ек;
- 4-4: Дьорт-джехар (джаар, дорджар);
- 4-3: Джехар-у-се;
- 4-2: Джехар-и-дю;
- 4-1: Джехар-и-ек;
- 5-5: Дю-беш;
- 5-4: Беш-дьорт;
- 5-3: Пендж-и-се;
- 5-2: Пендж-и-дю;
- 5-1: Пендж-и-ек;
- 6-6: Дю-шеш;
- 6-5: Шеш-беш;
- 6-4: Шеш-джехар;
- 6-3: Шеш-у-се;
- 6-2: Шеш-и-дю;
- 6-1: Шеш-у-ек.
Кутии за табла [редактиране]
Едни от основните характеристики на кутиите за табла са размерът на дъската, материалът, от който е изработена, както и размерът на различните пулове за табла, които са важни, за да пасват на големината на таблата.
Големина на дъската за табла [редактиране]
Един от стандартните размери на дъската за табла е 34/17/5 см. Пуловете, които са подходящи за този размер на дъската, са средни пулове за табла с размер - 2 см. Друг стандартен размер на дъската за табла е 48/24/6 см. Големи пулове с размер 3,5 см. са най-подходящите за този размер табла.
Материал за производство на табли [редактиране]
Кутия за шах табла ситопечат се произвежда ръчно. Рамката е от масивно дърво, като се оцветява с различни байцове в цвят орех, габър или може да бъде натурална. Дъската се прави от пресован буков материал – буков шперплат, като формите за шахмата и капиите за табла за отпечатват в специални калъпи с мастило – ситопечат. Лакира се в два слоя.
Кутия за шах табла фурнир махагон също се изработва ръчно от букова дървесина.
Кутия за шах табла фурнир орех се изработва от орехова дървесина. Рамката е от орехово дърво, като се оцветява в различни байцове на ореха — тъмен или светъл. Дъската се изработва от орехов материал.
Кутия за шах табла пирограф се произвежда от буково дърво. Пирографирането, което се прави върху нея, най-общо представлява рисуване с огън върху дърво с помощта на машинка – пирограф. Като цяло пирографът допринася за по-автентичния вид на дървото, както и за по-явните и живи изображения, които се рисуват върху него. Върху нея могат да се пирографират различни елементи и текстове.
Кутия за шах табла с дърворезба се изработват от орех, а дърворезбата, която се прави върху таблата, представлява обработка на дървесината, като процесът включва изрязване на различни декоративни изображения.
Бележки [редактиране]
- ↑ Backgammon.org 2011.
- ↑ а б Robertie 2002.
- ↑ Morehead 2001, с. 321-330.
- Цитирани източници
- ((en)) Backgammon Luck Vs. Backgammon Skill. // backgammon.org. Backgammon.org, 2011. Посетен на 2012-09-24.
- ((en)) Morehead, Albert H и др. Hoyle's Rules of Games. Third Revised and Updated. Signet, 2001. ISBN 0-451-20484-0.
- ((en)) Robertie, Bill. Backgammon for Winners. Third. Cardoza, 2002. ISBN 1-58042-043-5.
Външни препратки [редактиране]
- http://shahtabla.com/ - информационен сайт за шах и табла, където може да се намери детайлна информация за правилата, стратегиите и историята на двете игри.
- http://games.yahoo.com/ — Може би най-популярният сайт за игра. Няма нужда от допълнителен софтуер, но затова пък е много бавен и често може любимия ви канал да се окаже пълен. Поддържа подробна статистика.
- http://www.gnubg.org/ — Програма за анализ на играта и ходовете. Показва най-правилните ходове в дадена ситуация и открива допуснатите грешки.