Манески кодекс

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Страница от Манески кодекс със стихове на Валтер фон дер Фогелвайде

Крал Вацлав II Бохемски в Манески кодекс

Манески кодекс, Codex Manesse (Манески песенник Manessische Liederhandschrift, Манески ръкопис Manessische Handschrift, Голям Хайделбергски песенник Große Heidelberger Liederhandschrift, Хайделбергски ръкопис Heidelberger Handschrift, Парижки ръкопис Pariser Handschrift) — най-големият и най-известен средновековен песенник на немски език. Състои се от 426 пергаментови листа с размери 35,5 х 25 см. От 1657 до 1888 г. ръкописът е притежание на Кралската библиотека в Париж. Днес се съхранява в библиотеката на Хайделбергския университет.

[редактиране] Възникване

Манеският кодекс съдържа преди всичко поетически произведения на средновисоконемски език (Mittelhochdeutsch). Създаден е ок. 1300 г. в Цюрих, вероятно в резултат на колекционерската дейност на знатния род Манесе, на чието име е наречен ръкописът. Кодексът представлява сборник от подбрани средновековни лирически песни. Предполага се, че цюрихският минезингер Йоханес Хадлауб е взел дейно участие в съставянето му. Основната му част, която обхваща творчеството на 110 автори, е написана в началото на XIV в., а по-късно - до средата на века - в него са добавени още 30 автори. 138-те миниатюри, изобразяващи идеализирано средновековни придворни поети, са смятани за шедьоври на горнорейнската готическа илюстрация. Манеският кодекс също е важен източник на сведения за изкуството на минезанга.

[редактиране] Съдържание и подредба

Ръкописът обхваща творчеството на средновековни поети от първите образци на светската песенна култура (Един от Кюренберг, 1150—1160) до възникването на ръкописни текстове (Йоханес Хадлауб, ок. 1300). Нотни записи на мелодиите към текстовете (с малки изключения) не са запазени. В Манеския кодекс са събрани 6000 стиха на прочути поети, придружени от техни портрети с размер цял лист, често украсени с гербове и рицарски шлемове. Подредбата на авторите в кодекса съответства на тяхното съсловно положение - най-напред, като знатни певци, са представени крале (herrscher) и князе (fürsten), следвани от господа (herren) (сред тях e Валтер фон дер Фогелвайде) и накрая майстори (meister).