Волфрам фон Ешенбах
| Волфрам фон Ешенбах | |
| (Wolfram von Eschenbach) | |
| немски поет и рицар-минезингер | |
| Изображение на Волфрам фон Ешенбах в Манески кодекс (ок.1300) | |
| Роден: | 1170 г. |
| Починал: | 1220 г. (на 50 г.) |
Волфрам фон Ешенбах (на немски: Wolfram von Eschenbach) (ок.1170-ок.1220) е най-големият епически поет на немското Средновековие.
Съдържание |
[редактиране] Живот
Волфрам фон Ешенбах произхожда от обеднял рицарски род от Бавария, но е живял като странстващ поет из замъците на свои почитатели. От 1204 г. пребивава в двора на покровителя си, ландграфа на Тюрингия, където се среща с Валтер фон дер Фогелвайде и двамата провеждат прочутото поетическо състезание в замъка Вартбург. После поетът дълго време живее в Щирия и накрая се завръща в родината си.
[редактиране] Творби
Волфрам фон Ешенбах създава изпълнения с религиозни и философски размисли стихотворен епос "Парцифал" [1] (1200-1210), съдържащ 28,840 стиха. В този монументален рицарски роман, изграден по образеца на френския дворцов поет Кретиен дьо Троа, Волфрам фон Ешенбах свързва християнското учение за душевното спасение с нравствения кодекс на немското рицарство. Героят Парцифал кръстосва света, преживява битки и приключения и чрез страдание израства духовно, като преминава през различни степени на познанието в търсене на Свещения Граал - чашата, която според преданието е съхранила последните капки кръв на Исус Христос. Мъките на Парцифаловия чичо, пронизан от отровно копие в слабините, посочват на рицаря пътя към добродетелта, повеляващ смирение, любов и милосърдие. Накрая героят се завръща при любимата си съпруга, решен да служи поравно на Бог и на света.
Освен това Волфрам фон Ешенбах е автор на новелата в стихове "Вилехалм" (1209) и на два строфически фрагмента "Титурел", в които доразвива една от сюжетните линии на "Парцифал" с пространни разсъждения за силата на любовното чувство: "Ах, Любов! И този без очи те вижда, макар и сляп да е! Любов, безброй са твоите образи, и даже всички пишещи накуп не биха смогнали да предадат в слова коя си ти, каква си и какви са твоите пътища!"
Волфрам е оставил и девет съкровени "песни за любовта" (Minnelieder), в които - за разлика от тогавашните схващания - прославя съпружеската любов. Сред тях са и пет от най-значимите немски средновековни "алби" - утринни песни, които нощната стража пее, за да предупреди тайните влюбени, че настъпва денят и е време да се разделят.
[редактиране] Влияние
"Парцифал" на Волфрам фон Ешенбах е дал сюжета на последната музикална драма на Рихард Вагнер "Парсифал" (1882). Самият Волфрам се появява като образ в ранната Вагнерова опера "Танхойзер" (1845), както и в "Нюрнбергските майстори-певци" (1867).
В чест на поета баварският окръг Мителфранкен учредява през 1980 г. културната награда "Волфрам фон Ешенбах".
Потайна любов възхваляваш,
но в ранния здрач възроптаваш:
печал иде вместо наслада.
Очакваш най-сладка награда,
сплели телата,
но скоро настъпва разлъка
и двама посървате в мъка:
пуква зората,
ах, нощни пазачо, възпри песента си,
звукът й ранява сърцата.
Но който желание има
да легне с прекрасна любима,
без страх от безброй съгледвачи
и заран спокойно да крачи
вън от вратата,
той може деня да дочака,
а не да спасява в сумрака
с горест душата.
Такава любов ще намери при нежна
законна съпруга в кревата.
ок. 1217 [2]
[редактиране] Бележки
- ↑ Из "Парцифал" в превод на Венцеслав Константинов
- ↑ „Потайна любов“ от Волфрам фон Ешенбах, в превод на Венцеслав Константинов
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
[редактиране] Външни препратки
- Поезия от Волфрам фон Ешенбах, в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Bio-Bibliografie
- ((de)) Projekt Gutenberg-DE
- ((de)) Werke bei Zeno.org
- ((de)) Bibliotheca Augustana
- ((de)) Bücherquelle
- ((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek - Sprüche und Gedichte
- ((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((de)) Sternenfall
- ((de)) Die LYRIKwelt
- ((de)) Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin