Рихард Вагнер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Рихард Вагнер | ||
|---|---|---|
 немски композитор
|
||
| Данни | ||
| Рождено име | Вилхелм Рихард Вагнер | |
| Роден | 22 май 1813 Лайпциг, Германия |
|
| Починал | 12 февруари 1882 Венеция | |
| Стил | класическа музика | |
Вилхелм Рихард Вагнер (на немски: Wilhelm Richard Wagner) е знаменитият немски композитор, предимно известен със своите опери или музикални драми, както са наречени по-късно, превърнал се в обект на внимание и спорове още приживе. Вагнер освен композитор е бил още диригент, музикален теоретик, есеист. За разлика от другите композитори, Вагнер пишел винаги сам сценария и либретото за своите произведения.
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Ранни години
Рихард Вагнер е роден на 22 май 1813 г. в Лайпциг като деветото дете в семейството на полицейския чиновник Карл Фридрих Вагнер и Йоханна Розина Вагнер (родена Пец), дъщеря на мелничар от Вайсенфелс. Бащата на Вагнер умрял от тиф шест месеца след раждането му, след което майка му заживяла с актьора и драматурга Лудвиг Гайер, който бил приятел на бащата на Вагнер. През лятото на 1814 Йохана се омъжва за Гайер и се премества със семейството си в Дрезден. През първите 14 години от живота си Вагнер бил познат под името Вилхем Рихард Гайер, все пак през късните си години Вагнер подозирал, че Гайер може би е биологическия му баща и спекулирал с предположения, че Гайер е евреин.
Детството на Рихард не било щастливо: той често боледува, семейството му често се мести, в резултат на което Вилхем учи с прекъсвания в различни училища и в различни градове. Въпреки това в ранните си години Вагнер успява да прочете доста книги от класическата и съвременна литература, пленяват го оперите на К.М. Вебер, посещава концерти, овладява началните стъпки на композирането. У него се появява влечение към театрално-драматичните форми — повлиян от втория си баща, той дори взема роли в представления. Силно се интересува от политика и философия. През февруари 1831 г. постъпва в Лайпцигския университет, а малко преди това е изпълнено неговото първо произведение, увертюра в си-бемол мажор.
В университета Вагнер слуша лекции по философия и естетика, занимава се с музика при Т.Вайнлиг. В този период той попада в кръга на полските революционери-изгнаници и през 1832 г. съпровожда граф Тишкевич в неговото пътешествие до Моравия, а от там заминава за Виена. В Прага неговата току-що завършена симфония в до мажор е изпълнена на оркестрова репетиция в Консерваторията, а на 10 януари 1833 е публично изпълнена в Лайпциг в концертната зала на Гевандхаус.
[редактиране] Изгнаничество
В общественния живот Вагнер е бунтовник, точно както и в изкуството. Той взема активно участие в политическите размирици през 1848/49 г., за което си навлича гнева на германската аристокрация и е принуден да прекара голяма част от живота си като емигрант в Швейцария и Франция.
Освен другото, Вагнер се оформя и като яростен антисемит, вероятно под въздействието на личните си отношения със свои колеги-евреи, като Жак Халеви, Джакомо Майербер и Феликс Менделсон. Заради своя антисемитизъм и до днес той е persona non grata в Израел, където съществува официална забрана да се поставят неговите опери.
[редактиране] Байройт
Годината е 1870, когато Рихард Вагнер посетил Байройт, защото бил чел за сградата на Маркграфската опера, чиято огромна сцена му се струвала подходяща за неговите оперни постановки. В крайна сметка се оказало, че мястото за оркестъра не побира многобройните музиканти в опери като „Пръстенът на Нибелунгите”. Затова Вагнер се заел със задачата, да построи в Байройт свой собствен Фестивален комплекс. Градът го подкрепил в това негово начинание и Общинският съвет му предоставил на разположение парцел, намиращ се на зелен хълм в непосредствена близост до центъра на града. Същевременно Вагнер се сдобил и с място, намиращо се до Дворцовата градина, където построил своята къща, наречена от него самия „Дом Ванфрийд”. В градината на къщата се намират и гробовете на Рихард Вагнер и съпругата му Козима, както и гробът на любимото му куче. От 1976 г. вила Ванфрийд помещава Вагнеровия музей.
На 22 май 1872 били положени основите на Фестивалния комплекс, който бил открит тържествено на 14 август 1876 г. Архитект на комплекса бил Ото Брюквалд от Лайпциг, който вече бил доказал таланта си при построяването на Лайпцигския и Алтенбургския театър. През 1951 г. в Байройт, под ръководството на Вийланд и Волфганг Вагнер, се състоял и първият следвоенен Фестивал "Рихард Вагнер". Фестивалът в Байройт (така наречените "Вагнерови празници") е едно от най-важните културни събития в Германия, превърнало се в уважавана традиция. Той се провежда ежегодно, започвайки в края на юли и продължава до края на август, радвайки се на огромен зрителски интерес.
[редактиране] Произведения
Вагнер остава в историята на изкуството с уникалния замах на творбите си. С повечето си произведения композиторът въвежда нови техники на хармонията, изпълнението и интерпретацията на различните елементи на операта. На него принадлежи концепцията за "Музикалната драма" като съвършено единство на поезия, музика и танц, обединени в драматургиката на сценичното изпълнение.
[редактиране] Опери
- "Сватбата" - Die Hochzeit (1832)
- "Феите" - Die Feen (1834)
- "Забранената любов" - Das Liebesverbot (1836)
- "Риенци, последният трибун" - Rienzi (1840)
- "Летящият холандец" - Der fliegende Holländer (1843)
- "Танхойзер и състезанието на певците във Вартбург" - Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg (1845)
- "Лоенгрин" - Lohengrin (1848)
- "Пръстенът на Нибелунгите" - Der Ring des Nibelungen с четири части:
- "Тристан и Изолда" - Tristan und Isolde (1859)
- "Нюрнбергските майстори певци" - Die Meistersinger von Nürnberg (1867)
- "Парсифал" - Parsifal (1882)
[редактиране] Неоперна музика
Встрани от неговите опери, Вагнер композира относително малко музикални произведения. Това включва една симфония (написана на възраст от 19), Фаустовата симфония (от която той завършва само първата част, позната като Фаустова увертюра), още няколко увертюри, хорови произведения и такива за пиано и реоркестрация на произведението на Кристоф Вилибалд Глук Iphigénie en Aulide.
[редактиране] Литературни съчинения
Вагнер е бил изключително плодотворен писател през целия си живот, бил е автор на стотици книги, поеми и статии, както и обемиста кореспонденция. Неговите поризведения покриват широк спектър от теми, включително политиката, философията и детайлния анализ (понякога противоречив) на неговите собствени опери. Забележителни есета са "Oper und Drama" ("Опера и драма", 1851), есе върху теория на операта и "Das Judenthum in der Musik" ("Юдаизмът в музиката", 1850), полемика срещу еврейските компоцитори като цяло и Джакомо Мейербер в частност. Той също пише автобиографията Моят живот (1880).
[редактиране] Медия
[редактиране] Външни препратки
- Венцеслав Константинов: „Рихард Вагнер през погледа на Томас Ман“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
- Архивен запис на увертюрата към операта "Нюрнбергските майстори певци"
- Сватбен марш от операта "Лоенгрин"
