Рихард Вагнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рихард Вагнер
RichardWagner.jpg
Информация
Рождено име Вилхелм Рихард Вагнер
Роден 22 май 1813 г.(1813-05-22)
State flag of Saxony before 1815.svg Лайпциг, Саксония
Починал 13 февруари 1883 г. (на 69 г.)
Flag of Italy (1861-1946).svg Венеция, Италия
Стил Класическа музика, романтизъм
Рихард Вагнер в Общомедия

Вилхелм Рихард Вагнер (на немски: Wilhelm Richard Wagner) е немски композитор, диригент, режисьор и есеист, известен главно със своите опери или музикални драми, както са наречени по-късно, превърнал се в обект на внимание и спорове още приживе. За разлика от другите композитори, Вагнер пишел винаги сам сценария и либретото за своите произведения.

Композициите на Вагнер, особено тези от късния му период, са забележителни със своята контрапунктна текстура, богат хроматизъм, хармонии и оркестрация, както и с усложненото използване на лайтмотиви, музикални теми, свързани с определени герои, места или елементи на сюжета. Той е сред пионерите на нововъведения, като крайният хроматизъм и бързото преместване на тоналния център, които оказват силно влияние върху последвалото развитие на класическата музика.

Със своята идея за тотално произведение на изкуството (Gesamtkunstwerk), синтеза на поезия, изобразително изкуство, музика и драматургия в неговия монументален оперен цикъл „Пръстенът на Нибелунгите“, Рихард Вагнер предизвиква отзвук в цялостния европейски културен живот. Замисълът му е толкова амбициозен, че за поставянето на оперите той изгражда собствена зала, Байройтския фестивален театър.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Рихард Вагнер е роден на 22 май 1813 г. в Лайпциг като деветото дете в семейството на полицейския чиновник Карл Фридрих Вагнер и Йоханна Розина Вагнер (родена Пец), дъщеря на мелничар от Вайсенфелс. Бащата на Вагнер умрял от тиф шест месеца след раждането му, след което майка му заживяла с актьора и драматурга Лудвиг Гайер, който бил приятел на бащата на Вагнер. През лятото на 1814 Йохана се омъжва за Гайер и се премества със семейството си в Дрезден. През първите 14 години от живота си Вагнер бил познат под името Вилхем Рихард Гайер, все пак през късните си години Вагнер подозирал, че Гайер може би не е биологическия му баща и спекулирал с предположения, че Гайер е евреин.

Детството на Рихард не било щастливо: той често боледува, семейството му често се мести, в резултат на което Вилхем учи с прекъсвания в различни училища и в различни градове. Въпреки това в ранните си години Вагнер успява да прочете доста книги от класическата и съвременна литература, пленяват го оперите на К.М. Вебер, посещава концерти, овладява началните стъпки на композирането. У него се появява влечение към театрално-драматичните форми — повлиян от втория си баща, той дори взема роли в представления. Силно се интересува от политика и философия. През февруари 1831 г. постъпва в Лайпцигския университет, а малко преди това е изпълнено неговото първо произведение, увертюра в си-бемол мажор.

В университета Вагнер слуша лекции по философия и естетика, занимава се с музика при Т.Вайнлиг. В този период той попада в кръга на полските революционери-изгнаници и през 1832 г. съпровожда граф Тишкевич в неговото пътешествие до Моравия, а от там заминава за Виена. В Прага неговата току-що завършена симфония в до мажор е изпълнена на оркестрова репетиция в Консерваторията, а на 10 януари 1833 е публично изпълнена в Лайпциг в концертната зала на Гевандхаус.

В Мюнхен[редактиране | edit source]

През май 1864 г. Вагнер получава покана от крал Лудвиг II Баварски да заживее в Мюнхен. Току-що преживял провал във Виена, Вагнер се възползва от този шанс. Настанен е в двореца на улица „Бринерщрасе“. Започва да оказва влияние върху краля, в следствие на което получава достатъчно пари за покриването на всичките му разходи за разточителния си начин на живот и измества диригента на дворцовия оркестър, Франк Лахнер. На 11 юни 1865 г. премиерата на „Тристан и Изолда“ бива дирижирана от Ханс фон Бюлов, съпруг на любовницата на Вагнер. През 1865 г. Козима фон Бюлов ражда първото дете на Вагнер. Мюнхенчани недоволстват от влиянието на Вагнер и протестират докато той напуска града на 10 декември 1865 г. Вагнер се връща в града за кратко през 1869 г., когато пише „Рейнско злато“ и през 1870 г., когато пише „Валкирия“. Под негово влияние е построен фестивален дворец в Байройт. [1]

Изгнаничество[редактиране | edit source]

В общественния живот Вагнер е бунтовник, точно както и в изкуството. Той взема активно участие в политическите размирици през 1848/49 г., за което си навлича гнева на германската аристокрация и е принуден да прекара голяма част от живота си като емигрант в Швейцария и Франция.

Освен другото, Вагнер се оформя и като яростен антисемит, вероятно под въздействието на личните си отношения със свои колеги-евреи, като Жак Халеви, Джакомо Майербер и Феликс Менделсон. Заради своя антисемитизъм и до днес той е persona non grata в Израел, където съществува официална забрана да се поставят неговите опери.

Байройт[редактиране | edit source]

Годината е 1870, когато Рихард Вагнер посетил Байройт, защото бил чел за сградата на Маркграфската опера, чиято огромна сцена му се струвала подходяща за неговите оперни постановки. В крайна сметка се оказало, че мястото за оркестъра не побира многобройните музиканти в опери като „Пръстенът на Нибелунгите”. Затова Вагнер се заел със задачата, да построи в Байройт свой собствен Фестивален комплекс. Градът го подкрепил в това негово начинание и Общинският съвет му предоставил на разположение парцел, намиращ се на зелен хълм в непосредствена близост до центъра на града. Същевременно Вагнер се сдобил и с място, намиращо се до Дворцовата градина, където построил своята къща, наречена от него самия „Дом Ванфрийд”. В градината на къщата се намират и гробовете на Рихард Вагнер и съпругата му Козима, както и гробът на любимото му куче. От 1976 г. вила Ванфрийд помещава Вагнеровия музей.

Фестивалният комплекс на Рихард Вагнер в Байройт

На 22 май 1872 били положени основите на Фестивалния комплекс, който бил открит тържествено на 14 август 1876 г. Архитект на комплекса бил Ото Брюквалд от Лайпциг, който вече бил доказал таланта си при построяването на Лайпцигския и Алтенбургския театър. През 1951 г. в Байройт, под ръководството на Вийланд и Волфганг Вагнер, се състоял и първият следвоенен Фестивал "Рихард Вагнер". Фестивалът в Байройт (така наречените "Вагнерови празници") е едно от най-важните културни събития в Германия, превърнало се в уважавана традиция. Той се провежда ежегодно, започвайки в края на юли и продължава до края на август, радвайки се на огромен зрителски интерес.

Произведения[редактиране | edit source]

Вагнер остава в историята на изкуството с уникалния замах на творбите си. С повечето си произведения композиторът въвежда нови техники на хармонията, изпълнението и интерпретацията на различните елементи на операта. На него принадлежи концепцията за "Музикалната драма" като съвършено единство на поезия, музика и танц, обединени в драматургиката на сценичното изпълнение.

Опери[редактиране | edit source]

Неоперна музика[редактиране | edit source]

Встрани от неговите опери, Вагнер композира относително малко музикални произведения. Това включва една симфония (написана на 19-годишна възраст), Фаустовата симфония (от която той завършва само първата част, позната като Фаустова увертюра), още няколко увертюри, хорови произведения и такива за пиано, както и реоркестрация на произведението на Кристоф Вилибалд Глук Iphigénie en Aulide (Ифигения в Авлида).

Литературни съчинения[редактиране | edit source]

Вагнер е бил изключително плодотворен писател през целия си живот, бил е автор на стотици книги, поеми и статии, както и обемиста кореспонденция. Неговите произведения покриват широк спектър от теми, включително политиката, философията и детайлния анализ (понякога противоречив) на неговите собствени опери. Забележителни есета са "Oper und Drama" ("Опера и драма", 1851), есе върху теория на операта и "Das Judenthum in der Musik" ("Юдаизмът в музиката", 1850), полемика срещу еврейските композитори като цяло и Джакомо Мейербер в частност. Той също пише автобиографията Моят живот (1880).

Медия[редактиране | edit source]

Тристан и Изолда: Прелюдия

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 141-143.