Светът като воля и представа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„Светът като воля и представа“ (нем. Die Welt als Wille und Vorstellung 1819[1]) е основният философски труд на Артур Шопенхауер (1788-1860). Първото издание излиза в малък тираж през 1819 г. Влияние върху произведението оказват Кант, будизмът и индийската философия (в частност веданта).

Шопенхауер развива тезата, че волята (Кантовото „нещо в себе си“ или динг-ан-зих) е онтологичната основа на света и е разпределена на различни степени във всичко живо и неживо — човекът, животните, минералите, природните закони. Представата (или Кантовото „явление“) е само нейно отражение и има илюзорен характер (като древноиндийската „мая“ — материята, от която е създаден светът). Волята се характеризира с хаотичен стремеж към обекти. Тя е сляпа и ирационална, а разумът е неин инструмент за задоволяване на желанията ѝ. Според Шопенхауер оттам произтичат всички страдания в света (както се твърди и в будизма) — човекът винаги желае нещо, и когато дори и най-малкото желание остане незадоволено, започва да страда.

Изходът от това положение, според Шопенхауер, е:

  1. Да осъзнаем, че Аз-ът е илюзия, и всички ние сме едно цяло във волята сама по себе си.
  2. Аскетизъм — да се лишим от каквито и да е удоволствия и да не желаем нищо.
  3. Етика на състраданието — да чувстваме чуждата болка като своя.

Когато всеки Аз бъде напълно заличен, завършва книгата си Шопенхауер, от нашия свят не остава нищо, волята се затваря в себе си и повече няма желания. Това състояние могат да обяснят само мистиците.