Артур Шопенхауер
|
||||||||||||||||||||||
Артур Шопенхауер (на немски: Arthur Schopenhauer) е немски философ.
Неговото най-известно произведение е „Светът като воля и представа“. Шопенхауер следва и развива философията на Имануел Кант, отнасяща се за начина, по който преживяваме нещата от живота. Неговата критика за Имануел Кант, изобретателни решения на проблемите в битието на хората и разяснение за границите на човешкото познание са сред от най-значимите му постижения. Метафизичната му теория е в основата на влиятелните му писания за психологията, естетиката, етиката и политиката, които вдъхновяват Фридрих Ницше, Вагнер, Лудвиг Витгенщайн, Зигмунд Фройд и др.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Артур Шопенхауер е роден на 22 февруари 1788 г. в Данциг, Прусия (днешен Гданск, Полша). Шопенхауер е приет в Гьотингенския университет през 1809 г. Там той учи метафизика и психология от Готлоб Шулце, който го съветва да се съсредоточи върху Платон и Кант. След като предава докторската си дисертация през 1813 г., Шопенхауер е награден от университета в Женева.
През 1814 г. Шопенхауер започва труда си, озаглавен „Светът като воля и представа”, който завършва през 1818 г. и издава през следващата – 1819 г. През същата година негово извънбрачно дете се ражда и умира. През 1820 г. става лектор в Берлинския университет и съперничеството му с Хегел започва. В опит да срине студентската подкрепа към философията на Хегел, Шопенхауер нарочно насрочва лекциите си, така че те да са по едно и също време с тези на Хегел. Въпреки това само 5 студенти започват да следват лекциите на Шопенхауер и той отпада от академията. Никога повече не преподава в университет. Късното му есе „За университетската философия” изразява неговото възмущение от университетската философия.
През 1831 г. Хегел и Шонепхауер напускат Берлин заради епидемия от холера. Хегел обаче се завръща преждевременно, заразява се и умира няколко дни по-късно. Тогава Шопенхауер се премества на юг и се заселва за постоянно във Франкфурт на Майн през 1833 г. Там той прекарва сам последните си 27 г. Почива на 21 септември 1860 г.
Философия [редактиране]
Според Шопенхауер волята е в основата на всички неща. До появата на човека имаме световна воля, а с появата му волята става представа. Тази воля е ирационална, без цел и посока, извън времето и пространството, извор на гигантска енергия. Тази воля може да бъде усетена в силата на природата. При човека това е волята за осъществяване на различни желания, което прави живота страдание, защото щом задоволим едно наше желание, веднага се появява ново.
Изходът е да прекъснем желанията, но без желания няма воля, следователно няма свят. Самоубийството също не е изход, защото то е един вид желание. Тогава, щом само се заблуждаваме, че сме щастливи, а в действителност не сме, ни остава единствено състраданието.
Шопенхауер използва аналогия между хората и таралежите за да опише разбиранията си за състоянието на човешките взаимоотношения в обществото. Тази притча, станала известна като "дилемата на таралежите", разказва за няколко таралежа, които се скупчват един до друг за да се стоплят в студа и трябва да намерят такова разстояние помежду си, при което да усещат топлина без да се нараняват взаимно с бодлите си. Таралежите са принудени да жертват топлината заради спасението от болката. От тази притча Шопенхауер прави извода, че този, който има достатъчно собствена вътрешна топлина, може да избегне обществото и психологическия болка, която неминуемо следва от социалното взаимодействие[1].
Самият Шопенхауер се смята за будист; будисткото влияние е осезаемо в творчеството му.
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- Извадки от "Светът като Воля и Представа", на български
Източници [редактиране]
