Самоубийство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Scales of justice

Геноцид · Масово убийство
Предумишлено убийство · Поръчково убийство
Детеубийство · Братоубийство · Отцеубийство
Човешко жертвоприношение · Линчуване
Убийство на честта · Вендета
Цареубийство · Богоубийство
Ритуално убийство · Погром
Самоубийство

Масово самоубийство
Склоняване към самоубийство
Религиозно самоубийство
Саможертва · Самоубийство на честта
Убиец

Наемен убиец · Сериен убиец
Терорист · Политически убиец
Убиец-самоубиец
Инкриминирано убийство

Убийство по непредпазливост
Неизбежна отбрана · Крайна необходимост
Евтаназия · Аборт
Смъртно наказание
„Самоубийството“, Едуар Мане, 1877 година.

Самоубийството (на латински: sui caedere, да убиеш сам себе си) е доброволният, съзнателен акт, с който някой (човек или друго живо същество) отнема собствения си живот.

В повечето религии то е разглеждано като грях, а в много средства за масово осведомяване по света е забранено дори да се споменава. В християнството образът на самоубиеца е Юда Искариотски - апостолът, предал Христос.

Често, самоубийствата са плод на депресия. Интересен е фактът, че мъжете се самоубиват по-често, отколкото жените. В Европа най-разпространени са самоубийствата в Русия, Словения, Унгария, Финландия и прибалтийските страни. Извън Европа водещите страни са Казахстан и Япония.

Съдържание

Методи за самоубийство[редактиране]

Процент на самоубийствата с огнестрелно оръжие в САЩ, разделени по пол и възраст (период 1999-2005)

Главните начини за извършване на самоубийства са различни за различните страни. Подобни начини включват бесене, отравяне с пестициди и огнестрелно оръжие.[1] В света 30% от самоубийствата се извършват с отрова против насекоми. Употребата им обаче се движи между 4% в Европа до повече от 50% в Тихоокеанския регион.[2] В САЩ 52% от самоубийствата включват огнестрелно оръжие.[3] Задушаването и отравянето също са често срещани. Заедно те представляват около 40% от самоубийствата в САЩ. Други начини включват травма от директен удар (например скачане от висока сграда или мост, скачане през прозореца, заставане пред влак или автомобилна катастрофа). Прерязването на гърлото, вените на китката или други области с цел кървене до смърт, умишлено удавяне, самозапалване, пускане на електричество и умишлен глад са сред другите методи. В отделни случаи се среща и умишлено предизвикване на друго лице да извърши убийство.

Дали излагането на самоубийство (на близки например) е рисков фактор за самоубийство остава неразрешен въпрос.[4] През 1996 г. е проведено проучване, което не открива връзка между самоубийствата сред приятели,[5] докато през 1986 г. друго проучване открива нарастване на самоубийствата след телевизионното излъчване на свързани с темата истории.[6]

Предотвратяване[редактиране]

Предотвратяване на самоубийство е събирателен термин за всички видове усилия на местни граждански организации, практикуващи лекари по умствени разстройства и други професионалисти да намалят разпространението на самоубийствата чрез предотвратяване и дейни мерки. Един от първите центрове за професионално изследване по темата е основан през 1958 г. в Лос Анджелис.

Разпространение[редактиране]

Самоубийството е се нарежда на десето място като причина за смърт в света с около милион души на година.[7] Според данните от 2005 г. самоубийствата в САЩ надвишават убийствата почти 2 към 1 и са на 11-то място пред чернодробни болести и Паркинсон.[8] В света самоубийствата са се увеличили с 60% за последните 50 години и то най-вече в слабо развитите държави.

Смъртност, причинена от самонараняване, на 100 хил. души (2004)[9]
  няма данни
  под 3
  3–6
  6–9
  9–12
  12–15
  15–18
  18–21
  21–24
  24–27
  27–30
  30–33
  над 33

Наблюдава се неравномерно разпределение на случаите на самоубийство в света, като Азия е водеща с 60% от всички самоубийства. Според Световната здравна организация само в Китай, Индия и Япония се извършват 40% от всички самоубийства в света.[10]

В САЩ самоубийствата се увеличават за пръв път от едно десетилетие. Това увеличение в общия брой самоубийства се наблюдава между 1999 и 2005 г. и се дължи основно на увеличения брой на самоубийства между белите на възраст 40-64, като белите жени на средна възраст имат най-голямо годишно увеличение.[11]

Пол[редактиране]

Самоубийства на 100 хил. души, разделени по пол.
Горе - мъже, долу - жени.
Легенда
  няма данни
  < 1
  1–5
  5–5,8
  5,8–8,5
  8,5–12
  12–19
  19–22,5
  22,5–26
  26–29,5
  29,5–33
  33–36,5
  >36,5

В Западния свят мъжете се самоубиват много по-често, отколкото жените, макар че жените по-често се опитват да се самоубият. Според лекари и медицински лица това се дължи на факта, че е по-вероятно мъжете да използват ефективни насилствени методи, за да прекратят живота си, докато жените най-често използват по-тежки и по-малко болезнени методи като свръхдоза лекарства.

В „Затъмнението: Самоубийствен мемоар“ авторката Антонела Гамбото-Бърк съобщава, че на Запад мъжете на средна възраст представляват най-големия дял самоубийци (40% от всички самоубийства). Тя добавя:

„ Нещата, които предизвикват самоубийство, са най-вече раздяла, безработица, дълг. Мъжкият пол определя себе си чрез дейно завладяване... При отстраняване на източника на тяхното самоуважение те изоставят всякаква емоционална независимост. (Завладяването включва две страни все пак.) Мъжът не се чувства мъж без партньор, сътрудничество, отбор. Мъжеството е игра, която се играе на терена на противоположностите. От това следва, че мъжкото чувство за себестойност се разпада, когато Другият отсъства.[12] “

Употреба на алкохол и наркотици[редактиране]

В Съединените щати 16,5% от самоубийствата са свързани с алкохол.[13] Вероятността алкохолиците да се самоубият е от 5 до 10 пъти по-голяма, докато използването на наркотици увеличава риска 10-20 пъти. Около 15% от алкохолиците се самоубиват и около 33% от самоубийците на възраст под 35 има първоначална диагноза алкохолизъм или злоупотреба с други подобни вещества. Над 50% от всички самоубийства са свързани със наркотична или алкохолна зависимост. При младежките самоубийства алкохолът или наркотиците играят роля в 70% от случаите.[14][15]

Места[редактиране]

Някои географски забележителности стават известни с високите равнища на самоубийствени опити. Четирите най-известни места в света (според броя самоубийци) са Голдън Гейт Бридж в Сан Франциско, Виадукта Принц Едуард в Торонто (преди поставянето на анти-самоубийствената мрежа, наречена Светлото було), гората Аокигахара около планината Фуджи, Япония и Бийчи Хед в Източен Съсекс, Англия.[16] През 2005 г. броят на самоубийците, скочили от Голдън Гейт Бридж, надхвърля 1 200 от построяването му през 1937 г.[17] През 1997 г. от Виадукта Принц Едуард скача по един самоубиец средно на всеки 22 дни.[18] През 2002 г. в гората около планината Фуджи са намерени рекорден брой тела - 78, надвишавайки предишния рекорд от 73 през 1998 г.[19] Броя на самоубийствата на тези места е толкова висок, че се поставят множество знаци, придумващи потенциалните самоубийци да потърся помощ.[20]

Известни личности, завършили живота си със самоубийство[редактиране]

По света[редактиране]

В България[редактиране]

Герои в изкуството, завършили живота си със самоубийство[редактиране]

Източници[редактиране]

  1. ↑ Ajdacic-Gross V, Weiss MG, Ring M, et al.. Methods of suicide: international suicide patterns derived from the WHO mortality database. // Bull. World Health Organ. 86 (9). September 2008. DOI:10.2471/BLT.07.043489. с. 726–32.
  2. ↑ Gunnell D, Eddleston M, Phillips MR, Konradsen F. The global distribution of fatal pesticide self-poisoning: systematic review. // BMC Public Health 7. 2007. DOI:10.1186/1471-2458-7-357. с. 357.
  3. ↑ U.S. Suicide Statistics (2005). // Посетен на 2008-03-24.
  4. ↑ UpToDate Inc.. //
  5. ↑ Brent DA, Moritz G, Bridge J, Perper J, Canobbio R. Long-term impact of exposure to suicide: a three-year controlled follow-up. // J Am Acad Child Adolesc Psychiatry 35 (5). May 1996. DOI:10.1097/00004583-199605000-00020. с. 646–53.
  6. ↑ Phillips DP, Carstensen LL. Clustering of teenage suicides after television news stories about suicide. // N. Engl. J. Med. 315 (11). September 1986. DOI:10.1056/NEJM198609113151106. с. 685–9.
  7. ↑ Suicide prevention. // WHO Sites: Mental Health. World Health Organization, February 16, 2006. Посетен на 2008-09-16.
  8. ↑ 2005 Data (PDF). // Suicide Prevention. Suicidology.org, 2005. Посетен на 2008-03-24.
  9. ↑ Mortality and Burden of Disease Estimates for WHO Member States in 2002 (xls). // World Health Organization. 2002. Посетен на 2009-12-13.
  10. ↑ WHO Statement: World Suicide Prevention Day 2008 (PDF). // World Health Organization, 2008. Посетен на 2008-10-26.
  11. ↑ ((en)) Увеличава се броя на самоубийствата в САЩ Newswise, посетен на 21 октомври 2008 г.
  12. ↑ Gambotto-Burke, Antonella; The Eclipse: A Memoir of Suicide; Broken Ankle Books, 2003; стр. 16
  13. ↑ Homicides and suicides—National Violent Death Reporting System, United States, 2003–2004. // MMWR Morb. Mortal. Wkly. Rep. 55 (26). July 2006. с. 721–4.
  14. ↑ Suicide risk associated with drug and alcohol dependence. // Journal of addictive diseases 10 (3). 1991. DOI:10.1300/J069v10n03_06. с. 49–61.
  15. ↑ Louis Appleby (Foreword), David Duffy (Editor), Tony Ryan (Editor). New Approaches to Preventing Suicide. Jessica Kingsley Publishers, 25 August 2004. ISBN 978-1843102212. с. 31–32.
  16. ↑ Amazeen, Sandy. "Book Review: Cliffs of Despair A Journey to Suicide's Edge," Monsters & Critics.December 21, 2005
  17. ↑ Jumpers: The fatal grandeur of the Golden Gate Bridge. // The New Yorker. 2003. Посетен на October 24, 2006.
  18. ↑ {{{title}}}. Schizophrenia Society of Ontario, 1997.
  19. ↑ 'Suicide forest' yields 78 corpses. // Japan Times. 2003-02-07. Посетен на 2008-09-16.
  20. ↑ Beachy Head – Suicide Spot. // BBC Inside Out. 2003-06-23. Посетен на 2009-04-22.

Виж също[редактиране]

Външни препратки[редактиране]

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Самоубийство&oldid=5518328“.