Метамфетамин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Таблетки от 5 mg

Метамфетаминът е синтетичен наркотик със стимулиращо действие, приема се перорално, чрез смъркане, чрез пушене на фолио или интравенозно. В България е известен като пико. След по-дълга употреба, особено венозно, оказва непреодолима зависимост. 90 % от приемащите го наркомани получават силни психически разстройства (слабоумие, параноидни явления, двигателни разстройства и др.) Метамфетамините наподобяват химически допаминa и допаминовите транспортери ги хващат и ги въвеждат в нервната клетка, вместо допамин. Вътре в нервната клетка метамфетаминът измества допамина от неговото депо (торбичката му). Повишеното количество допамин принуждава транспортерите да започнат да работят в обратна посока – да изпомпват активно допамин извън клетката – в синапса. В резултат на това допаминът е хванат „в капан” в синапса и не може да се прибере обратно от транспортерите. Той стимулира отново и отново нервната клетка с опиатни рецептори. Метамфетамините са субстанции с много висок потенциал на зависимост, тъй като действат върху пътя на възнаграждението в мозъка. Употребяващите ги чувстват голямо удоволствие и бодрост.

Кристали на метамфетамин е синтезиран за пръв път през 1919 от Акира Огата

При приемане дава рязък прилив на сили, еуфория, непрекъснат поток мисли, бързо заменящи се една с друга, пълно отсъствие на апетит.

Зависимост – психическа. След прием е характерен дълъг сън.

Използван често като стимулант по време на Втората световна война, но сега се явява уличен наркотик (много елементарен за производство), често се продава като екстази в увеселителни заведения. Метамфетамин може да се намери и във вашия дом: в лакочистителите, в басейна, в батериите и в душовите тръби.

Източници[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]