Петя Дубарова
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
|
||||||||
Петя Стойкова Дубарова е българска поетеса.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Родена е на 25 април 1962 година в Бургас в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стайко Дубаров. Петя Дубарова е повлияна от майка си, коятo има голяма роля в изграждането на личността и вижданията на младата поетеса, като в същото време ѝ помага и я напътства в света на изкуството.
Петя Дубарова започва да пише стихове още в най-ранна детска възраст, като първите ѝ публикации са във вестниците „Септемврийче” и „Народна младеж”, в списанията „Родна реч” и „Младеж”, а нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.
През 1978 година участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“. Учи в английската езикова гимназия в Бургас, което е нейна мечта – Петя споделя, че обожава английския език. Неведнъж изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си, но независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България”, Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза. Любимите ѝ места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.
Всяка зима ходи на планина. Там среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния”. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.
Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството.
[редактиране] Цитати
В една от последните си изповеди, записани в дневника ѝ, поетесата пише:
| „ | „Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”
„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …”; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…”; „Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.” |
“ |
Тези прозрения цялата мъдрост, въплътена в тях, са потресаващи за едно 16-годишно момиче, неуспяло да види още живота във всичките му лица, но способно да се слее с околните, да почувства мъката и болката, но и радостта им, интуитивно да разбере хората и да се превърне в частица от множеството, запазвайки своята неподправена и чиста индивидуалност.
[редактиране] Ранна смърт
През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години на миналия век със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете ѝ разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и чрез отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество. На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст:
| „ | Измамена
Младост Прошка Сън Спомен Зад стените на голямата къща ТАЙНА |
“ |
След изненадващата ѝ и загадъчна смърт, веднага плъзват слухове и се раждат митове (както винаги става) за причините, пречупили крилете на феноменалното поетично дарование от крайморския град.
Най-разпространената версия, която се разказва и днес, гласи, че поетесата се е самоубила заради едно нескопосано комсомолско обвинение за саботаж по време на средношколска бригада във фабрика, за строшена кръстачка на автоматизирана линия. Това днес звучи нелепо, но истината знае само тя. С трагичния си избор девойката споделя съдбата на редица наши известни поети, изваяли със слово неръкотворни паметници на страдащите си души и на звездния екстаз на мечтите си – Пеньо Пенев, Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Андрей Германов, Веселин Андреев, Росен Босев и Христо Бенковски. Въпреки това творбите ѝ продължават да стоплят сърцата и душите ни и да ни предават малко от обаятелното ѝ присъствие.
[редактиране] Творчество
Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки. Детското и наивността ѝ се случват в чудесен унисон със зрелостта. Начинът, по който тя възприема реалността, я отличава така силно от всички наши поети, защото от нейните стихове искрят, дори светят с великолепен пламък чистотата и истината.
Стихотворения:
- Детство - 12 г.
- Живот-ракета -12 г.
- Желание - 12 г.
- Мечти - 11 г.
- Влак - 15 г.
- На мама - 11 г.
- На татко - 11 г.
- Обич - 13 г.
- Залез - 12 г.
- Вечер - 12 г.
- Луната - 11 г.
- Звездичка - 11 г.
- Зори - 11 г.
- Облаче - 12 г.
- Дъжд - 11 г.
- С дъжда - 13 г.
- Есен - 11 г.
- Последен танц - 12 г.
- Зимен ден - 12 г.
- Зима - 11 г.
- Зимна ваканция - 15 г.
- Чакай вътре- 11 г.
- Морето 1 - 10 г.
- Морска вълна - 11 г.
- Морето 2 - 13 г.
- Пиленце - 11 г.
- Бяло зайче - 11 г.
- Врабче - 12 г.
- Лястовица - 12 г.
- Смъртта на птицата - 12 г.
- Пчелица - 11 г.
- Дървета- 11 г.
- Еделвайс - 12 г.
- Дъжд и слънце - 13 г.
- Има очи - 12 г.
- Завист - 12 г.
- Слънчев поглед - 12 г.
- Небесна приказка - 13 г.
Единствената ѝ стихосбирка „Аз и морето“ е издадена посмъртно през 1980 година, а няколко години по-късно от печат излиза и книгата „Най-синьото вълшебство“, в която е събрано цялото ѝ творчество, писма и личният ѝ дневник.
[редактиране] Дом-музей "Петя Дубарова"
Появата на Дом-музей „Петя Дубарова” е естествена последица от желанието на хората да се докоснат до автентичния дух на атмосферата, в която е творила поетесата. Къщата, където е живяла (ул. Гладстон 68), от 1986 до 1990 г., с решение на Министерски съвет №58 т.4 от 20 февруари 1988 г. и със съгласието на нейните родители, е освободена и новоизградена като Дом-музей „Петя Дубарова”, открит на 7 август 1995 г.
Понастоящем музеят е научен и културно-просветен институт за издирване, изучаване, съхраняване, документиране и популяризиране на литературното наследство и творческата личност на българската поетеса. Къщата-музей е със статут на самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка и предлага на вниманието на посетителите богат експозиционен материал от музейни предмети, комплектовани в няколко фонда: основен, научно-спомагателен, обменен и научен архив. Автентично е пресъздадена и личната стая на Петя Дубарова.
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
[редактиране] Външни препратки
- Профил на Петя Дубарова от Регионалната библиотека Бургас
- Поезия и проза на Петя Дубарова в liternet.bg
- Спомени за Петя Дубарова и кореспонденция между нея и Елена Начева-Лафазанова
- Участието на Петя Дубарова във Филма "Трампа" (1978г.)
- Дом-музей Петя Дубарова
