Вълшебната флейта

За едноименния филм вижте Вълшебната флейта (филм).

---

Вълшебната флейта
Композитор:	Волфганг Амадеус Моцарт
Автор на либрето:	Емануел Шиканедер
Литературни източници:
Жанр:	зингшпил
Брой действия:	2
Създаване:
Световна премиера:	30 септември 1791, Фрайхаус театър
Действащи лица:
Тамино - тенор Папагено - баритон Памина - сопран Царицата на нощта - сопран (колоратурен) Зарастро - бас трите дами - две сопрани и един мецосопран Моностатос - тенор трите момчета - сопрани двамата жреци - тенор и бас Папагена - сопран
По-важни представления:

Изображение на Емануел Шиканедер като Папагено в операта „Вълшебната флейта“

„Вълшебната флейта“ (на немски: Die Zauberflöte) е опера в 2 действия от австрийския композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото, което е на немски, е написано от Емануел Шиканедер. Формата на операта е зингшпил - популярна за онова време форма, която включва диалози и пеене.

Премиерата ѝ се е състояла на 30 септември 1791 г. в малък извънградски театър. Ролята на Папагено се изпълнява от самия Шиканедер, а тази на Царицата на нощта - от Йосефа Хофер - роднина на Моцарт. В началото операта не се радва на голям успех, но благодарение на находчива стратегия от страна на Шиканедер започва да печели популярност. През ноември 1792 г. Шиканедер обявява 100-ното поставяне на операта. Самият Моцарт не присъства на това важно събитие, тъй като умира само 2 мес. след премиерата - на 5 декември 1791 г. Днес операта е едно от най-често изпълняваните произведения в оперните театри по цял свят.

Сцена от операта на Файф Опера през 2006 г.

В операта се откриват много масонски елементи, мотиви и идеи, тъй като и двамата - Шиканедер и Моцарт, са масони. Царицата на нощта представя иронично-диаболистичния обскурантизъм, докато нейният противник Зарастро символизира върховния суверен, който управлява с грижи и мъдрост. В края той господства над тъмнината. А тъмнината, от своя страна, е представена като стряскаща и ужасяваща, но в същото време красива, мистериозна и обаятелна.

Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в Златната плоча на Вояджър.