Дон Жуан (опера)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дон Жуан
Композитор Волфганг Амадеус Моцарт
Либретист Лоренцо да Понте
Действия 2
Премиера 29 октомври 1787 г.
Дон Жуан в Общомедия

„Дон Жуан“ (Il dissoluto punito, ossia il Don Giovanni) е опера на италиански език в 2 действия от Волфганг Амадеус Моцарт. Автор на либретото е Лоренцо да Понте. Макар и определяна като комична опера, в нея има елементи на драма. Премиерата на операта се състоява в Прага на 29 октомври 1787 г.

Действащи лица[редактиране | edit source]

  • Дон Жуан, (бас/баритон), млад аристократ, крайно развратен
  • Лепорело (бас), слуга на Дон Жуан
  • Командир (бас)
  • Донна Анна (сопрано), негова дъщеря, годеница на Дон Отавио
  • Дон Отавио (тенор)
  • Донна Елвира (сопрано), дама от Бургос, изоставена от Дон Жуан
  • Церлина (сопрано/мецосопрано), селянка
  • Мазето (бас), годеник на Церлина

Сюжет[редактиране | edit source]

Първо действие[редактиране | edit source]

Първа сцена[редактиране | edit source]

Градината на Командира

Лепорело (бас), слугата на Дон Жуан (баритон), се оплаква от съдбата си (Notte e giorno faticar). Той стои като пазач, докато Дон Жуан се опитва да съблазни дъщерята на Командира (бас), Донна Анна (сопран). Изведнъж и двамата се появяват - Дон Жуан маскиран, а Донна Анна го държи за ръката. Тя иска да знае кой е той (Non sperar, se non m'uccidi) и вика за помощ. Командира се появява и предизвиква на дуел Дон Жуан, докато Донна Анна отива да потърси помощ. Той убива Командира и избягва заедно с Лепорело. Донна Анна се връща заедно с годеника си, Дон Отавио (тенор), и ужасена от вида на мъртвия си баща се заклева да го отмъсти (Ah, vendicar, se il puoi, giura quel sangue ognor!).

Втора сцена[редактиране | edit source]

Площадът пред двореца на Дон Жуан

Дон Жуан и Лепорело пристигат и чуват Донна Елвира (сопран) да пее за това как е била изоставена от своя любим и иска отмъщение (Ah, chi mi dice mai). Дон Жуан започва да флиртува с нея, но именно той е злодеят, когото тя търси. Той заповядва на Лепорело да ѝ каже истината и си тръгва. Лепорело обяснява на Донна Анна, че господарят му не си струва, защото неговите любовни завоевания са многобройни (Madamina, il catalogo è questo). Донна Елвира се заклева да отмъсти.

Сватбеното шествие на Церлина (сопран) и Мазето (бас) се появява на сцената. Дон Жуан и Лепорело се появяват. Жуан е привлечен от Церлина и се опитва да отстрани ревнивия Мазето като предлага сватбата да се състои в замъка му. Осъзнавайки, че Дон Жуан иска да остане сам с бъдещата му съпруга, Мазето се ядосва (Ho capito! Signor, sì). Скоро Церлина и Жуан остават сами и той започва да я очарова (Là ci darem la mano).

Но пристига Донна Елвира и му попречва (Ah, fuggi il traditor), като си отива заедно с Церлина. Влизат Анна и Отавио, и не осъзнавайки, че разговарят с убиеца на баща ѝ, молят за помощта на Жуан. Той е успокоен, че не е разпознат. Елвира се връща и казва на Анна и Отавио, че Дон Жуан е безсърдечен съблазнител. Той от своя страна им казва, че Елвира е луда и да не ѝ вярват (Non ti fidar, o misera). След като Жуан си тръгва, Анна осъзнава, че именно той е убиецът на баща ѝ (Or sai chi l'onore). Дон Отавио не е напълно убеден, но обещава да следи действията на Жуан (Dalla sua pace).

Лепорело казва на Дон Жуан, че всички гости са пристигнали, но Церлина и Елвира са направили скандал и са разтурили празненството. Дон Жуан не е обезпокоен от това и казва на Лепорело да приготви ново пиршество и да покани всички девойки (Fin ch'han dal vino).

Церлина се опитва да успокои ревнивия Мазето (Batti, batti o bel Masetto), но Жуан пристига и Мазето се скрива, за да види какво ще направи Церлина. Жуан се опитва да я прелъсти отново, но вижда Мазето и му връща Церлина, упреквайки го, че я е оставил сама. После въвежда двамата в балната зала, която е богато украсена. Лепорело кани 3 маскирани гости (Дон Отавио, Донна Анна, Донна Елвира). Отавио и Анна се молят за закрила, а Елвира - за отмъщение (Proteggra il giusto cielo).

Сцена трета[редактиране | edit source]

Бална зала

На забавлението Леопорело се опитва да отклони вниманието на Мазето, като танцува с него, а Дон Жуан отвежда Церлина извън сцената в усамотена стая. След малко се чуват нейните викове за помощ. Жуан се опитва да заблуди останалите, като завлича Лепорело в стаята и го заплашва да го убие за това, че е нападнал Церлина. Но Дон Отавио вади пистолет и останалите 2-ма свалят маските, разкривайки, че знаят всичко. Дон Жуан отново успява да избяга.

Второ действие[редактиране | edit source]

Първа сцена[редактиране | edit source]

Пред къщата на Донна Елвира

Лепорело иска да напусне Дон Жуан, но той го убеждава да остане, давайки му пари (Eh via buffone). Искайки да съблазни прислужницата на Елвира, Жуан кара Лепорело да се преоблече като него. Елвира излиза на прозореца си (Ah taci, ingiusto core). Жуан, прикрит в сенките, пее за това колко съжалява за грешките си и успява да убеди Елвира. Тя слиза и Лепорело, в дегизировката на Жуан, я отвежда настрана, докато Жуан пее серенада на прислужницата. Преди той да завърши серенадата, Мазето и останалите пристигат, търсейки Жуан с намерение да го убият. Жуан, преоблечен като Лепорело, успява да ги убеди, че той също мрази Жуан и се присъединява към лова. След като разпръсква приятелите на Мазето (Metà di voi qua vadano), Жуан отнема оръжията на Мазето, пребива го и избягва, смеейки се. Церлина пристига и се погрижва за пострадалия Мазето (Vedrai carino).

Втора сцена[редактиране | edit source]

Тъмен двор

Лепорело оставя Елвира (Sola, sola in buio loco). Докато той се опитва да се измъкне, пристигат Отавио и Анна, която се опитва да утеши Елвира. Точно преди Лепорело да успее да се измъкне през вратата, Церлина и Мазето я отварят и го виждат облечен като Жуан и го хващат. Всички заобикалят Лепорело, заплашвайки го със смърт. Елвира, мислейки го за Жуан, се опитва да го защити и моли другите за милост. Лепорело съблича облеклото на Жуан и разкрива себе си. Той моли прошка от всички и при първа възможност избягва (Ah pietà signori miei). Сега вече Отавио е убеден, че Дон Жуан е убецът на Командира и заклева да отмъсти (Il mio tesoro). Елвира е бясна на Жуан заради предателството му, но също така го съжалява (Mi tradì quell'alma ingrata).

Трета сцена[редактиране | edit source]

Гробището със статуята на Командира

Лепорело разказва на господаря си как почти не е бил убит и той му се подиграва, разказвайки му как преоблечен като него, се е опитал да съблазни една от възлюбените на Лепорело. Той от своя страна не е развеселен. Гласът на статуята предупреждава Жуан, че няма да се смее след залез. По заповед на господаря си Лепорело прочита надписа на статуята "Чакам да отмъстя на убиеца си". Лепорело е изплашен, но Жуан остава непоклатим и заповядва на слугата си да покани статуята на вечеря. Лепорело е твърде уплашен, за да изпълни тази заповед (Oh, statua gentilissima) и Дон Жуан сам отправя поканата към статуята, която кима с глава и приема поканата.

Четвърта сцена[редактиране | edit source]

Спалнята на Донна Анна

Дон Отавио иска Донна Анна да се омъжи за него, но тя смята това за неподходящо толкова скоро след смъртта на баща ѝ. Той казва, че е тя е несправедлива към него, но тя го убеждава, че наистина го обича и му е вярна (Non mi dir).

Пета сцена[редактиране | edit source]

Дворецът на Дон Жуан

Дон Жуан се наслаждава на богата вечеря, докато свири оркестър, а Лепорело сервира (Già la mensa preparata). Елвира се появява, казвайки, че вече не изпитва омраза към Жуан, а единствено съжаление (L'ultima prova dell'amor mio), и го моли да промени начина си на живот. Той ѝ се присмива, провъзгласявайки виното и жените като смисъла на живота. Обидена и наранена, Елвира си тръгва. Момент по-късно се чува нейният писък. Жуан праща Лепорело да разбере какво се е случило. След малко и той се връща разтреперан и оповестява, че статуята е дошла на вечерята. Чува се тропане по вратата. Лепорело е парализиран от страх и не може да я отвори, затова Дон Жуан свършва това, разкривайки статуята на Командира. Той предлага на Жуан последен шанс да се разкае (Don Giovanni! a cenar teco m'invitasti), но той отказва. Статуята потъва в земята, завличайки Дон Жуан с нея.

Донна Анна, Дон Отавио, Донна Елвира, Церлина и Мазето пристигат, търсейки злодея. Намират единствено Лепорело, който се крие под масата. Дон Жуан е мъртъв. Анна и Отавио ще се оженят след година, когато свърши траурът ѝ; Елвира ще прекара остатъка от живота си в манастир; Церлина и Мазето най-сетне ще се приберат за вечеря; Лепорело ще си търси нов, по-добър господар. Последният ансамбъл произнася поуката от операта (Questo è il fin).

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Don Giovanni“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.