Златна плоча на Вояджър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Златната плоча на Вояджър
Обложка на златната плоча на Вояджър

Златната плоча на Вояджър е грамофонна плоча, поставена на борда на двата космически апарата, изстреляни през 1977 г. по програма Вояджър. Плочата съдържа записи на звуци и снимки, изобразяващи разнообразието на живота и културите на Земята. Плочата е предназначена за всякаква форма на извънземен живот или за хора от бъдещето, които биха я открили. Въпреки че космическите апарати не пътуват към определена звезда, след около 40 000 г. Вояджър 1 ще бъде на разстояние 1,6 светлинни години от звезда в съзвездието Змиеносец.

Поради незначителните си размери в сравнение с необятното междузвездно пространство е много малко вероятно космическите апарати да бъдат открити случайно. Ако някога записът бъде открит от извънземни същества, това най-вероятно ще е в далечно бъдеще и затова на плочата се гледа, като на своеобразна капсула на времето и символично послание, а не като сериозен опит за комуникация.

История[редактиране | edit source]

Апаратите Вояджър 1 и 2 са съответно третия и четвъртия обект с човешки произход, напуснали Слънчевата система след Пионер 10 и 11, изстреляни през 1972 и 1973 г. Апаратите Пионер носят плочи, съдържащи информация за времето и мястото на изстрелването им.

Плочите на Вояджър съдържат значително по-голямо количество информация. На плочите са записни думите на тогавашния президент на САЩ Джими Картър:

Тази плоча е подарък от един отдалечен свят, сбор от нашите звуци, научни постижения, изображения, музика, мисли и чувства. Опитваме се да надживеем нашето време, за да можем да живеем във вашето — президент на САЩ Джими Картър.

Носител[редактиране | edit source]

Информацията е записана на медна грамофонна плоча със златно покритие. Плочата има диаметър 30 cm. Записани са звуци и снимки изобразяващи разнообразието на живота на Земята и човешката култура. Плочите на двата апарата са защитени с алуминиева обложка, заедно с грамофонна игла. Включени са и инструкции на символичен език, обясняващи произхода на апарата и начина на запис на информацията върху плочата.

На обложката се съдържа свръхчист образец от уран-238 с цел да послужи за датирането на плочата при нейното намиране от извънземната цивилизация.

Диаграма[редактиране | edit source]

VgrCover.jpg

Бележки към диаграмата на обложката на Вояджър, предоставени от НАСА

Съдържание[редактиране | edit source]

Съдържанието на плочата е подбрано от комитет на НАСА с председател Карл Сейгън. Доктор Сейгън и другите членове подбират 115 снимки и множество природни звуци като тези издавани от прибой, вятър, гръмотевици и животни. В допълнение са прибавени музикални пасажи от различни култури и исторически периоди, поздравления на 55 езика (без български език, най-близки включени езици са сръбски и руски) както и съобщение от тогавашния президент на САЩ Джими Картър и генералния секретар на ООН Курт Валдхайм.

След като НАСА бива критикувана за изображението на голи мъж и жена на плаката на Пионер, такова изображение не е включено за мисията Вояджър.

115-те снимки са записани в аналогова форма. Останалата част от плочата се просвирва като обикновена грамофонна плоча, със скорост 16⅔ оборота в минута. Първото поздравление е на акадски, а последното на ву съвременен китайски диалект.

Следва списък на 55-те езика на поздравленията:

шумерски арабски урду италиански ила (Замбия) акадски румънски
хинди нгуни нянджа хетски френски виетнамски сото
шведски иврит бирмански синхалски ву украински арамейски
испански гръцки корейски фарси английски индонезийски латински
арменски сръбски португалски кечуа японски полски луганда
кантонски холандски пенджабски непалски мин нан руски немски
турски мандарин марати тайски бенгалски уелски гуджарати
каннада телугу ория унгарски чешки раджастански

След секцията на звуците следва 90 минутен подбор от световна музика от многобройни култури, включващ:

Пътешествие[редактиране | edit source]

Вояджър 1 е изстрелян през 1977 г., пресича орбитата на Плутон през 1990 г. и напуска Слънчевата система след преминаването му през граничния шок през ноември 2003 г.

Според Карл Сейгън: Апаратът може да бъде открит в междузвездното пространство и плочата просвирена само от напреднала цивилизация. Но хвърлянето на тази своеобразна бутилка с писмо в космическия океан е знак за оптимизъм за живота на Земята.

Според някои други мнения, след няколкостотин години земната цивилизация ще настигне Вояджър и вероятно ще го превърне в музеен експонат.

Друга информация[редактиране | edit source]

Повечето от снимките на плочата могат да бъдат намерени в книгата Слухове от Земята: Междузвездната плоча на Вояджър (Murmurs of Earth: The Voyager Interstellar Record) на Карл Сейгън, Франсис Дрейк, Анн Драйън, Тимъти Ферис, Джон Ломбърг и Линда Залтсман (1978), ISBN 0394410475 (твърда корица); ISBN 0345283961 (мека корица). През 1992 г. е издаден е и CD-ROM от Уорнър Ню Медиа.

През юли 1983 г., БиБиСи излъчва 45 минутно интервю в което Сейгън и Драйън обясняват процеса на избор на музика за плочата.

Златната плоча в киното и фантастиката[редактиране | edit source]

Във Филма Звезден човек златната плоча е намерена от извънземна цивилизация, която изпраща свои представители на Земята.

Във филма Стар Трек: Филмът измисленият апарат Вояджър 6 носи подобна плоча.

Източници[редактиране | edit source]

  • Базира се на текст на НАСА от страницата на НАСА, където могат да бъдат открити и някои от снимките и звуците от плочата. Повечето от копията на плочата на Вояджър не са достъпни, поради съображения касаещи авторски права. [1]

Виж също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]