Чък Бери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чък Бери
Chuck Berry 1971.JPG
Чък Бери през 1957 г.
Информация
Рождено име Чарлз Едуард Бери
Роден 18 октомври 1926 г. (1926-10-18) (87 г.)
Flag of the United States.svg Сейнт Луис, САЩ
Стил Рокендрол, Ритъм енд Блус
Инструменти Китара
Активни години 1951-до сега
Музикален издател Чес рекърдс
Уебсайт chuckberry.com
Чък Бери в Общомедия

Чарлс Едуард Бери (на английски: Charles Edward Berry), познат като Чък Бери (на английски: Chuck Berry), е певец и музикант, роден на 10 октомври 1926 в Сейнт Луис, Мисури, САЩ.

Чък Бери е най-важният цветнокож изпълнител, оказал влияние върху рокендрола[1] и един от пионерите в този стил.[2] Той въвежда китарния риф като отличителна черта в рок композицията.[3] Стилът на Бери е съчетание от влиянията му от ритъм енд блус, кънтри и блус жанра, подкрепени от остроумни текстове, понякога достигащи до откровена сексуална тематика. Важна част от неговите сценични изпълнения е прословутата „патешка походка.“[4] Има голямо влияние върху изпълнители от бъдещото поколение като Бийтълс, Ролинг Стоунс, Бийч Бойс, Боб Дилън и др.[5]

Най-голяма популярност Бери постига във втората половина на 50-те, когато се появяват неговите емблематични хитове: Мейбилин, Училищни дни, Рок енд Рол, Сладки малки момичета, Джони Би Гуд, Керъл и др. На върха на кариерата си младия изпълнител е осъден на 2 години затвор, заради една история с малолетно момиче. През 1964 излиза на свобода във времена където модата на рокендрола е минала, а името му е забравено. В същия момент обаче първите рок групи от Англия смятат стила на Чък Бери за образец и неговите китарни композиции оказва огромно влияние върху формиращата се бийт музика във Великобритания. Бери отново постига милионен тираж през 1972 с песента My Ding-a-Ling, а албума му Rocket от 1979 има успех. В началото на 70-те създава свой универсален парк в Уентсвил, Мисури, на който обръща по-голямо внимание отколкото на музиката си през следващите години.[4] Издава биография в края на 80-те.[6]

Според сайта на Залата на славата на рокендрола, „въпреки че е невъзможно отделен човек да бъде посочен за изобретател на рокендрола, Чък Бери е този, който в по-голяма степен от всеки друг събира в едно всичките му съществени елементи“. Къб Коуда пише: „От всичките ранни рокендрол изпълнители, никой не е по-важен за развитието на тази музика от Чък Бери. Той е нейният най-голям автор на песни, главния оформител на нейното инструментално звучене, един от нейните най-велики китаристи и един от нейните най-добри изпълнители“.

Бери е сред първите музиканти включени в Залата на славата на рокендрола при нейното откриване през 1986 година. Залата на славата включва три песни на Чък Бери („Johnny B. Goode“, „Maybellene“, „Rock and Roll Music“) в списъка си със 500 песни, които са оформили рокендрол музиката. Той получава отличие на Кенеди Сентър за принос към американската култура през 2000 година.

Биография[редактиране | edit source]

Чарлс Едуард Андерсън Бери е роден на 18 октомври 1926 г. в Сейнт Луис, щата Мисури, в голямо семейство,[5] живеещо в квартал на чернокожата средна класа. Научава се да свири на китара в юношеска възраст и първата му изява пред публика е на една лятна забава на Средното училище, в която изпълнява Confessin' the Blues на Jay McShann. От 1944 до 1947 Бери пребивава в поправително училище, заради опит за грабеж. След освобождаването си той работи на поточната линия в завода на General Motors Fisher и учи фризьорство и козметика в нощно училище. През 1952 г. формира трио с барабаниста Ebby Harding и пианиста Johnnie Johnson, кийбордистът му напуска и връща многократно през следващите три десетилетия. От 1955 г. бандата му се превръща в една от най-пребиваващите в клубовете на Сейн Луис и младият музикант допълва доходите си като фризьор от концертни изяви. Запознава се с Мъди Уотърс в Чикаго през май 1955 г. и бележития блусар го представя на шефа на музикална компания „ЧесЛенард Чес. Чък Бери записва за компанията демо запис с една песен, озаглавена Ida Red, която Чес променя заглавието на Мейбилин (Maybellene) и я изпраща на радио водещия Алън Фрийд и прохождащият рокендрол изпълнител получава своя първи хит в в топ 10.[7]

Дискография[редактиране | edit source]

  • „Rock, Rock, Rock“ (1956; с Мунглоус и Фалмингос)
  • „After School Session“ (1957)
  • „One Dozen Berrys“ (1958)
  • „Chuck Berry Is on Top“ (1959)
  • „Rockin' at the Hops“ (1960)
  • „New Juke-Box Hits“ (1961)
  • „Chuck Berry Twist“ (1962)
  • „More Chuck Berry“ (1963)
  • „Two Great Guitars“ (1964; с Бо Дидли)
  • „St. Louis to Liverpool“ (1964)
  • „Chuck Berry in London“ (1965)
  • „Fresh Berry's“ (1965)
  • „Chuck Berry's Golden Hits“ (1967)
  • „Chuck Berry in Memphis“ (1967)
  • „From St. Louie to Frisco“ (1968)
  • „Concerto In B. Goode“ (1969)
  • „Back Home“ (1970)
  • „San Francisco Dues“ (1971)
  • „The London Chuck Berry Sessions“ (1972)
  • „Bio“ (1973)
  • „Sweet Little Rock and Roller“ (1973)
  • „Wild Berrys“ (1974)
  • „Flashback“ (1974)
  • „Chuck Berry“ (1975)
  • „Rock It“ (1979)
  • „Alive and Rockin'“ (1981)
  • „"Retro Rock" - Chuck Berry — Broadcast Week“ (1982)
  • „Chuck Berry“ (1982)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Хофман, Рупчев, Хайнд Петер, Йордан. АБВ на попмузиката. София, Музика, 1987. с. 20.

Източници[редактиране | edit source]

  1. 100 Greatest Artists of All Time - класация на списание Rolling Stones, което поставя Чък Бери на пето място. Джон Ленън казва: „ако искате да дадете друго име на рокендрола, може да го наречете Чък Бери.
  2. Самия Бери споделя, че изобретателите на рокендрола са Луис Джордан, Каунт Бейзи, Нат Коул, Джо Търнър, Мъди Уотърс, Франк Синатра, Томи Дорси.
  3. 100 Greatest Guitarists: David Fricke's Picks дава шесто място на Чък Бери.
  4. а б Хофман, Рупчев 1987.
  5. а б Chuck Berry Biography в сайта AllMusic. Посетено 18.05.2014.
  6. Chuck Berry: 'The Autobiography' (1989) поставена на 11-то място в класацията „25-те най-добри рок мемоари на всички времена.“
  7. Chuck Berry Biography в списание Ролинг Стоун. Посетена 23-05-2014.