Китара
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Китарата е музикален инструмент от групата на струнните инструменти. Тя е най-често с шест струни. Звукът при акустичната китара се извлича от вибрациите на струните и резонанса му в кухата част на инструмента. Свири се като с едната ръка се притискат струните към металните пластини на грифа, а с другата струните се дърпат или удрят с пръсти или „перо“. Китарите могат да бъдат акустични или електрически (със електронно усилване) или комбинация от двете. Използват се в много музикални стилове, сред които разновидности на рок, хеви метъл и класическа музика. Те се правят и поправят от лютиери. За направата им се използват дървета с добри акустични характеристики - такива са кленът, орехът, секвоята и абаносът.
Съдържание |
[редактиране] История на китарата и етимология на името
Китарата е един от най-разпространените, а заедно с това и един от най-древните музикални инструменти. Произходът ѝ не е установен точно, а относно етимологията на името има най-различни предположения. Инструмент подобен на днешната "китара" е популярен преди 5000 години, а в западния свят тя идва от Централна Азия. Най-ранното доказателство за китара, близка до съвременната, е от древни статуетки намерени в Иран. Инструментът е познат също и в Древна Елада, където с думата "κιθάρα" се обозначава струнен музикален инструмент, подобен на лирата и използван главно за съпровод на пеене. Има предположения, че името на инструмента произхожда от древната финикийска дума “kuthar” - името на бога на занаятчийството. Понятието "китара", в будизма има значение на мъдрост, хармоничност и знание; предешесвеничката на ѝ, лютнята, у древните елини е символ Вселената, небето и земята, хармонията и помирението на силите в природата, самопознанието, омайването на дивите зверове и умението да се разрешават конфликти, а струните олицетворяват отделните сфери; при древните китайци на знание и мъдрост, ученост, хармония между монарси и министри, приятелство, брачно блаженство. През средновековието китарата намира широко разпространение като национален инструмент в Испания, навярно пренесена там от арабските маври. Съвременния си вид добива в края на XVIII и началото на XIX век. Има форма на цифрата 8, с дълъг гриф и метални преградки — позиции за пръстите. Най-често днес се среща шестструнната - испанска, италианска. Звучи октава по-ниско от нотираното. Освен нея има и руска седемструнна.
Класическата китара навлиза в камерното музициране през XVIII век, във висшето общество на Англия и Франция. В началото на XIX век дизайнът ѝ е значително развит от лютиерите - започва да се развива формата на тялото, засилват се кривите, сменят се различни видове дървета, а използваните дотогава дървени ключове биват заменени с метални. В средата на XIX в. интересът към този инструмент значително намалява, за да се възроди отново в началото на ХХ век от виртуозите Франческо Тарега и Андрес Сеговия. Днес класическата китара има трайно място в музикалната култура на Европа.[1]
За китара са писали произведения и са свирили на този инструмент Шуберт, Вебер, Берлиоз, Вагнер, Паганини, Бокерини и други световно известни композитори. През XX в. голямо разпространение има т.нар. хавайска китара с характерно вибрато иглисанди. При изпълнение тя се поставя легнала върху коленете, а звукоизвличането се извършва чрез металически пръстен. Знаменити композитори и изпълнители китаристи са били Ф.Карули (ит., 1770—1841), Фернандо Сор (исп., 1778—1839:) Дионисио Агуадо (исп., 1784—1849), Андрей Осипович Сихра — основател на руска школа за изучаване на китара (рус, 1773—1850), Иванов-Крамски (рус,1912 г.) и др.
Електрическата китара е изобретена от Адолф Рикенбакер, с помощта на Джордж Бошан и Паул Берт през 1931. Рикенбекер е изобретил адаптер от подковообразен магнит. Въпреки това Данелектро (англ: Danelectro) са първите, които са направили електрически китари за масовия пазар. Истинската електрическа китара с изцяло плътен корпус е създадена от американеца Лео Фендър (англ: Leo Fender), който през 1946 г. основава компанията за електрически инструменти "Фендър", а до ден днешен продуктите ѝ са едни от най-качествените и ценени от много известни музиканти по цял свят. [2] [3]
Развитието на съвременните технологии няма как да не окаже влияние на музикалната индустрия, и в частност на музикалните инструменти. Технологичният напредък предлага нови възможности при създаването на музика. Едни производители залагат на физическата издръжливост. Китарата на Blackbird е изцяло изработена от въглеродни нишки, с изключение на струните, които са найлонови. Залага се също и на новаторски похвати на звукоизвличане, поставяйки отвора до грифа на китарата, променяйки формата в правоъгълна и намаляване на теглото ѝ. Gibson пък подхождат по друг начин. Те улесняват творците, като поставят автоматична система, разработвана близо 10 години, която позволява самонастройването на китарата. Новият продукт вече е използван от Били Корган от "Smashing Pumpkins", а Пийт Таусенд от "The Who" вече е проявил интерес. Трети пък като компанията Ovation представят модел на китара, която може да записва всичко изсвирено на нея. Продуктът е получил името iDea и работи с вграден микрофон и mp3 записващо устройство. Навигацията е улеснена с LCD дисплей, а записаната музика се прехвърля на компютър посредством USB порт.
[редактиране] Устройство
При различните видове китари има различни видове елементи. Например при електрическите китари липсва куха резонаторна част, защото специална музикална техника възпроизвежда звука. Но за кой да е вид китара има и елементи, без които тя не би могла да бъде използваема. Това са гриф, струни, прагчета, мостове и ключове, като ключовете правят малко изключение, тъй като при един особен вид китари те липсват. Важен етап при дизайна на китарата е подбора на дърво. Макар много от китарите да са боядисани и да се пренебрегва дървото, съществуват много примери, които показват как само полираното дърво създава такъв ефект, какъвто не може да бъде постигнат единствено чрез боядисване. Най-добрите материали са кленът, секвоята, абаносът, червеното дърво и другите екзотични такива. Боядисването на китарата също дава отражение на звука. С термина "боди арт" (англ: body art) се означават мотивите, които се изобразяват върху инструмента - например даден символ, надпис или фигура. [11]
[редактиране] Глава
Главата на китарата се намира в края на грифа, от отсрещната страна на тялото на китарата. Към главата са прикрепени ключовете, чиято основна функция е да опъват струните и да поемат породеното от тях напрежение при свирене, освен това от ключовете се контролира обтегнатостта и отпуснатостта на китарните струни. Най-често срещаната комбинация от ключове е 3+3, от двете страни на главата по 3 ключа, като за всеки е прикрепена по една струна. При други глави на китари, ключовете са подредени в права линия, шест на брой, един след друг (китарите Фендър Стратокастър (англ: Fender Stratocasters)) или пък 2+4, т.е. от едната страна 2, а от другата 4 (например при китарите Ърни Бол Мюзик Мен (англ: Ernie Ball Music Man)), а трети нямат глави (като тези от серията Стийнбергер (англ: Steinberger)). Според ъгъла, който главите образуват с грифа, те биват прави и ъгловати глави. Всички главни и по-известни китарни марки имат подписи на китарните глави, което ги прави по-лесно разпознаваеми.
[редактиране] Ключове
Ключовете са елементи на китарната глава, чрез които се регулира обтегнатостта и отпуснатостта на струните. Те се увиват около ключовете за настройка и се закрепват на прагчето. Благодарение на механизма "безконечен винт", ключовете могат да се въртят и да променят напрежението в струните, за да бъде китарата добре настроена.
[редактиране] Нът
Нът се нарича малка ивица от кост, пластмаса, месинг, кориан, графит, стомана или друг среднотвърд материал, разположена на свръзката на главата с грифа. Вдлъбнатините на нъта осигуряват правилното последователно и паралелно разположение на струните върху него. Нътът е една от крайните точки на вибрационната дължина на струните. Тя трябва да бъде точно оформена и отрязана, защото в противен случай може да доведе до проблеми при звукоизвличането.
[редактиране] Гриф
Грифът е частта от китарата, разграфена с метални пластинки, наречени прагове, към която се притискат струните, като по този начин се получава различна дължина на трептенията и се постига различен тон. При натискане на струна частта от нея, която трепти се скъсява, като по този начин извеченият тон се повишава. Грифовете са изработени от дърво и ламинирани. При някои инструменти съществуват грифове без метални прагове (например цигулка), което е нетипично за китарата.
[редактиране] Струни
Струните са вибриращи елементи, които служат като източник на вибрациите в струнните инструменти като цигулка, китара, арфа и пиано. Те са дълги, направени са от гъвкав материал и се закрепват опънати, така че да могат да вибрират свободно. Струните могат да бъдат „прости“ (изцяло от един материал, например стомана или найлон) или със сърцевина от един материал и намотки от друг за увеличаване на масата и дебелината. Шестте струни отлява надясно са подредени от най-ниската до най-високата нота: ми, ла, ре, сол, си и отново ми.
[редактиране] Тяло и резонаторна кутия
[редактиране] Похвати при свирене
[редактиране] Баре
Баре e характерен технически похват при свиренето на китара, който има ограничено приложение при останалите класически струнно-грифови инструменти . Представлява едновременното притискане с един пръст на две или повече струни към грифа - в повечето случаи показалеца на, или "първи пръст" според китарната терминология. Изпълнява се винаги с лявата ръка. С използване на баре се освобождават останалите пръсти за изпълнение на други тонове. Много често баре се използва за притискането на всички струни. Целта е пълното или частично транспониране на дадена мелодия. Етимологията на думата е от френски - "barre" (желязна пръчка, лост). Със същото значение е и италианската дума "barra" (метална пръчка, лост). Идентична по правопис е немската дума "Barre" (бариера, преграда). Английската дума "bar" има различни значения, но се използва в музикалната терминология със смисъл за тактова черта или такт.
[редактиране] Легато
Легатото е един от основните елементи в музикално-изпълнителската практика - щрих, при който тоновете се изпълняват свързано, като се сливат един с друг. Китарното легато е специфичен начин на звукоизвличане, при който един или няколко тона се свирят само с лявата ръка. Като музикален термин "legato" има широко приложение в музикалната литература. Думата е от италиански език - "legare" - свързвам, завързвам, връзвам. В литературата за китара се среща и испанската дума "ligado" (от "ligar" ) - връзвам, свързвам.
[редактиране] Вибрато
[редактиране] Флажолет
[редактиране] Източници
- ↑ http://forums.f-e-n.net/viewtopic.php?t=161571&start=0&postdays=0&postorder=asc&highlight=&sid=5eefe183794413e30f80c177ad1137dc
- ↑ http://www.artrousse.com/bg/profili/instruments/kitara.htm
- ↑ http://www.classicalguitarmidi.com/history/guitar_history.html
- ↑ http://digital.bg/blackbird-%D1%81-%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0-nnno5710.html
- ↑ http://www.big.bg/modules/news02/article.php?storyid=23882
- ↑ http://www.econ.bg/news/article131551.html
- ↑ http://avtora.com/news/nowini/predstawiha_purwata_samonastroiwashta_se_kitara.
- ↑ http://digital.bg/ovation-%D1%81-%D1%87%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-mp3-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0-nnno5813.html
- ↑ http://www.artrousse.com/bg/profili/instruments/kitara.htm
- ↑ Дж. К. Купър - Енциклопедия на древните символи - с. 86., 125
- ↑ http://www.geocities.com/SunsetStrip/Stage/1918/guitar.htm
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на компанията B.C.Rich (en)
- Школа за китара при Читалище "Искра" в София (bg)
- Школа за китара при Читалище "Средец" в София (bg)
- Сайт за всичко свързано с музиката - инструменти, адаптери, софтуер (bg)
