Мъдрост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Робърт Райд, Мъдрост (1896). Сграда Томас Джеферсън, Вашингтон

Мъдростта е едно от достойнствата на човешката личност, подобно на героизма и красотата. Мъдростта е съчетание на жизнен опит, разум и интуиция. Мъдростта включва още проницателността, прозорливостта, способността за вникване и знанието за това, кое е добро и правилно [1].

Има разпространено мнение, че в основата на мъдростта лежат шест качества на характера: съчувствието, състраданието, алтруизмът, себепознанието, емоционалната стабилност и определено ниво на социализация.

Според Райс (1958) две традиции на мъдростта могат да бъдат разграничени в Ренесанса: съзерцателна и на благоразумието. Съзерцателните традиции каквито са традициите в манастирите наблягат върху съзерцанието върху собствения опит, като път към божественото: Августин от Хипон е ранна и влиятелна фигура в християнската линия на тази традиция. Дадената мъдрост или благоразумието като ценност е разпознато в културните, философски и религиозни източници на (благо)разумно и целенасочено приложение на знанието, което е най-ценено в обществото.

Мъдростта в религията[редактиране | edit source]

В Древен Египет[редактиране | edit source]

Богинята Сиа представлява персонификация на мъдростта или богиня на мъдростта в египетската митология.

Юдаизъм[редактиране | edit source]

В юдаизма мъдростта е представена от Соломон, който моли Бог за мъдрост в 2 Летописи 1. Голяма част от Притчи Соломонови - книга с мъдри притчи, е приписвана на Соломон (както се разбира и от наименованието й). В Притчи 1:7 и Притчи 9:10 , страхопочитанието, благоговението към Яхве е наречено начало или основа на мъдростта, а в Притчи 8:13 са казва "Да се страхуваш от Яхве значи да ненавиждаш несправедливостта" (прев. от английски).

Нов Завет. Християнство[редактиране | edit source]

В Християнството божията мъдрост е над и дори различна от светската 1 Коринтяни 1:17.

Хиндуизъм[редактиране | edit source]

В Хиндуизма знанието произхожда и е постигнато от мъдреците през хилядолетията. В хиндуизма бог на мъдростта е Бог Ганеша, а на знанието богинята Сарасвати.

В Хиндуизма мъдростта за здравето е аюрведа, според аюрведа тялото и ума са едно.

Будизъм[редактиране | edit source]

Основна статия: Мъдрост в Будизма

В Будизма мъдрият човек трябва да има добро поведение - на тялото, на речта, и на ума. (Ангутара-никая 3:2)

В Даоизма[редактиране | edit source]

В Даоизма мъдростта произтича от придържането към Трите Съкровища (Даоизъм): милосърдие, простота и скромност.

Knowing others is intelligence;

        knowing yourself is true wisdom.

Mastering others is strength;

        mastering yourself is true power.

(Tao Te Ching, 33, tr. S. Mitchell)

Да познаваш другите е интелигентност;

        да познаваш себе си е истинска мъдрост.

Да научиш другите е сила;

        да овладееш себе си е истинска сила.

(Дао Дъ Дзин, 33, превод от английски, превод на английски С. Мичъл)

Мъдрост и Философия[редактиране | edit source]

Философията както е известно по своята етимология значи любов към мъдростта. Първите философи са известни като мъдреци. Сред тях са Талес, Емпедокъл, Сократ. Известните седем мъдреци на Древна Гърция. Мъдреците дават отговори-образци, който могат да служат за правила в живота. Мъдреците живеят по начин, който може да ги направи пример за останалите хора от общността. Мъдрецът е лаконичен, загадъчен, но отзивчив към страданието на хората, той често им помага в техните духовни търсения. Мъдростта предхожда философията, но може да се каже, че тя е нейния естествен резултат.

Мъдреци[редактиране | edit source]

Определение и пояснения за Мъдрост

Мъдрост е да можеш да предвиждаш с точност и истинност какво ще стане,като или ако. 
Мъдростта е способноста да постигнеш най добрият резултат по най краткият,ефективен и правилен път.

Не е нужно да знаеш много,а само това от което имаш нужда в зависимост от това което искаш да си или да постигнеш като резултат в живота или в конкретен момент. ‘‘Мъдър е този, който знае не много, а необходимото(Есхил)

'Мъдър, е този който ще ти даде най-добрия съвет за да не допускаш грешка,но от друга страна мъдър ще е и този който ще те остави да сгрешиш за да се научиш сам.' За това се препоръчва да четем книги и да умеем да уважаваме и да изслушваме хората (защото ВСЕКИ Човек е уникална личност със свой уникален живот и опит, една Вселена и няма друг като него на Земята), и ако се научим да изслушваме и да задаваме правилните и точни въпроси(Най доброто съотношение е да слушаме 70 % и да говорим 30 %), да можем да си правим съответните изводи от казаното,както и да четем книги,ние постигаме най важното за да бъдем мъдри: да се учим от грешките на другите,а не по по‘ трудният път, да грешим и да се учим от собствените ни грешки. "Не питай старило, а патило"

'Които не чете живее един живот,а които чете книги,живее,много,невероятни и многообразни живота.' Не случайно всеобщ и много правилен извод е,че които чете книги и вниква в това което чете,той се учи на мъдрост.Именно,чрез живота на отделните герои в книгите, начина по които които живеят и постъпват и съответните следстивя(резултати)от поведението им',грешките които допускат и действията които предприемат за решаването им,изходите от съответните проблеми (грешни или правилни ) ние се учим как най правилно да: ‘‘Постигаме най добрият резултат по най краткият, ефективен и правилен път.

Тоест учим се на: Mъдрост.

А които не чете книги,за съжаление,може да се учи само от собствените си грешки!

Полезно е и да четем афоризмите и мислите на Великите Хора в Човешката История,
защото те са сентенция от натрупан конкретен житейстки опит и ни дават отговори 
как най добре да бъдем: Мъдри.


Източници[редактиране | edit source]

  1. Тълковно значение на мъдрост (wisdome) според английския речник Уебстър.
WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Wisdom“ в Уикипедия на английски (автори).

Външни връзтки[редактиране | edit source]