Мъдрост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Робърт Райд, Мъдрост (1896). Сграда Томас Джеферсън, Вашингтон

Мъдростта е едно от достойнствата на човешката личност, подобно на героизма и красотата. Мъдростта е съчетание на жизнен опит, разум и интуиция. Мъдростта включва още проницателността, прозорливостта, способността за вникване и знанието за това, кое е добро и правилно [1].

Има разпространено мнение, че в основата на мъдростта лежат шест качества на характера: съчувствието, състраданието, алтруизмът, себепознанието, емоционалната стабилност и определено ниво на социализация.

Според Райс (1958) две традиции на мъдростта могат да бъдат разграничени в Ренесанса: съзерцателна и на благоразумието. Съзерцателните традиции каквито са традициите в манастирите наблягат върху съзерцанието върху собствения опит, като път към божественото: Августин от Хипон е ранна и влиятелна фигура в християнската линия на тази традиция. Дадената мъдрост или благоразумието като ценност е разпознато в културните, философски и религиозни източници на (благо)разумно и целенасочено приложение на знанието, което е най-ценено в обществото.

Мъдростта в религията[редактиране | edit source]

В Древен Египет[редактиране | edit source]

Богинята Сиа представлява персонификация на мъдростта или богиня на мъдростта в египетската митология.

Юдаизъм[редактиране | edit source]

В юдаизма мъдростта е представена от Соломон, който моли Бог за мъдрост в 2 Летописи 1. Голяма част от Притчи Соломонови - книга с мъдри притчи, е приписвана на Соломон (както се разбира и от наименованието й). В Притчи 1:7 и Притчи 9:10 , страхопочитанието, благоговението към Яхве е наречено начало или основа на мъдростта, а в Притчи 8:13 са казва "Да се страхуваш от Яхве значи да ненавиждаш несправедливостта" (прев. от английски).

Нов Завет. Християнство[редактиране | edit source]

В Християнството божията мъдрост е над и дори различна от светската 1 Коринтяни 1:17.

Хиндуизъм[редактиране | edit source]

В Хиндуизма знанието произхожда и е постигнато от мъдреците през хилядолетията. В хиндуизма бог на мъдростта е Бог Ганеша, а на знанието богинята Сарасвати.

В Хиндуизма мъдростта за здравето е аюрведа, според аюрведа тялото и ума са едно.

Будизъм[редактиране | edit source]

Основна статия: Мъдрост в Будизма

В Будизма мъдрият човек трябва да има добро поведение - на тялото, на речта, и на ума. (Ангутара-никая 3:2)

В Даоизма[редактиране | edit source]

В Даоизма мъдростта произтича от придържането към Трите Съкровища (Даоизъм): милосърдие, простота и скромност.

Knowing others is intelligence;

        knowing yourself is true wisdom.

Mastering others is strength;

        mastering yourself is true power.

(Tao Te Ching, 33, tr. S. Mitchell)

Да познаваш другите е интелигентност;

        да познаваш себе си е истинска мъдрост.

Да научиш другите е сила;

        да овладееш себе си е истинска сила.

(Дао Дъ Дзин, 33, превод от английски, превод на английски С. Мичъл)

Мъдрост и Философия[редактиране | edit source]

Философията както е известно по своята етимология значи любов към мъдростта. Първите философи са известни като мъдреци. Сред тях са Талес, Емпедокъл, Сократ. Известните седем мъдреци на Древна Гърция. Мъдреците дават отговори-образци, който могат да служат за правила в живота. Мъдреците живеят по начин, който може да ги направи пример за останалите хора от общността. Мъдрецът е лаконичен, загадъчен, но отзивчив към страданието на хората, той често им помага в техните духовни търсения. Мъдростта предхожда философията, но може да се каже, че тя е нейния естествен резултат.

Мъдреци[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]

  1. Тълковно значение на мъдрост (wisdome) според английския речник Уебстър.
WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Wisdom“ в Уикипедия на английски (автори).

Външни връзтки[редактиране | edit source]