Притчи Соломонови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Притчи Соломонови
Míshlê Shlomoh
Tanach.jpg
Други имена Притчи
Оригинален език иврит
Автор Цар Соломон ?, Агура ?, Лемуил ?
Първо издание 10 век пр.н.е. г.
Произведения Притчи Соломонови, Еклисиаст, Песен на песните
Предходна Псалми
Следваща Еклисиаст
Притчи Соломонови в Общомедия

Притчи Соломонови е книга от Стария завет на Библията.

Книгата “Притчи Соломонови”(на иврит: מִשְלֵי Mishlay) се отнася към Поетическите книги на Библията. Това е книгата на мъдростта на Израелския народ. Соломон е главният автор на мъдростите и пословиците в книгата, поради което и тя носи неговото име. Притчите общо са 560 на брой. От тях 66 говорят за глупците, 215 представляват заповеди, 120 - обещания, 27 – благословения, 24 – тайни на живота и 17 – добрите неща.
Общият брой на пословиците, изречени от Соломон е 3000. Така например, главите от 10 до 22 са писани от Соломон, 23, 24 и 34 от мъдреци, от 25 до 29 отново от Соломон и главите 30 и 31 от Агура и Лемуил.


Притчи Соломонови се дели на следните части:
1. Съвета на мъдростта – от 1 до 9 глави
- към синовете – от 1:1 до 7:27
- възхвала на мъдаростта – от 8:1 до 9:18
Стиховете от 8:22-36 не са нищо друго, а посочване на вечния Божи Син, Исус Христос.
2. Изводите на мъдростта – от 10 до 31 глави
- безумието на беззаконния и мъдростта на праведния – от 10:1 до 19:29
- предупреждения и наставления – от 20 до 31 глави