Книга на пророк Даниил
Книгата на пророк Даниил, която е написана на еврейски и арамейски език, спада към пророческите книги в Библията (Стария завет), а според традицията на юдаизма се числи към историческите книги (Неви’им [נביאים]).
(от Briton Rivière, 1890)
Съдържание |
Датировка и исторически бележки [редактиране]
Глава първа на книгата датира преживяванията и виденията на Даниил по времето на заточението на евреите във Вавилон. Той е пленен и откаран там заедно със Анания, Мисаил и Азария, като биват назначени като министри по време на управлението на Навуходоносор II и Балтазар, както и по късно при Дарий I. Даниил получава там името Валтасасар.
Според историко-критическото библейско виждане тези данни не са исторически, а по-скоро се оценяват като легенда.
От друга страна Кумранската общност, а също и първите християни, са разглеждали Даниил като истински пророк по време на заточението. За това ранно датиране по времето на Мидия и Персия говори това, че книгата - за разлика от клинописа от Вавилон показва едно много подробно познаване на вавилонските обичаи. Ранното датиране на книгата Даниил се подкрепя и от следните аргументи:
- Книгата използва 19 заемки от староперсийския, които сочат по-скоро към епохата на мидяните и персите отколкото към гърците. Тези термини произхождат от акадския и не са били използвани през 300 г. пр. Хр.
- Използваната образна символика за световните царства във виденията на Даниил отговаря на типичната вавилонска архитектура (напр. същества съставени от части на различни други, като лъва с орлови криле са орламенти по улиците).
- Формата и обръщенията на използваните в книгата прокламации отговарят на типичните формалности във Вавилон.
- Използвания арамейски език в книгата Даниил се различава много ясно по своята морфология, значения на думата и синтаксис от намерените в Кумран (1947 г.) апокрифни фрагменти от книгата Битие (50-150 г. пр. Хр.), които се датират от времето на макавеите.
- Много преписи на книгата Даниил са били намерени в пещерите на Кумран - включително преводи от арамейски на еврейски. Като се вземе предвид времето за разпространение и умножаване на един свитък би било доста невероятно, че книгата придобива такова значение още 30-50 години след нейното предполагано съставяне.
Отзвук на книгата Даниил в религията и обществото [редактиране]
Юдаизъм [редактиране]
Всред юдейството Даниил е признат чрез свидетелството на Йосиф Флавий през I в. на нашата ера за “най-великия от пророците”, “защото не само предсказва бъдещи събития, както правят другите пророци, но дава и точното време на тяхното изпълнение”[1].
Важното значение на книгата на Даниил в литературата на междузаветния период - от II до I в. пр. Хр.[2], многобройните легенди, които е вдъхновявала всред авторите от тази епоха (Виж особено апокрифните пасажи, включени в Септуагинта (молитвата на Азария, песента на тримата младежи, историята на Сузана, епизодите с Бел (Вил) и дракона)), голямото ѝ влияние върху кумранската общност, свидетелстват за почетното място, което тя заема.
В Талмуда Даниил е адмириран “като най-мъдрия и най-могъщия от всички люде”[3]. В Мидраш бива възхваляван и за него и Яков се говори като единствените двама души, на които Бог е открил събития, отнасящи се до последното време[4]. Според друго свидетелство от Мидраш Бог е открил на Даниил участта на Израил и датата на последния съд[5]. Въпреки известни резерви, дължащи се на юдейско-християнските спорове, еврейските учени с голям респект изучават пророчествата на Даниил. Великият Маймонид ги прилага за Рим, Гърция, Персия, ислямския свят и дори за християнството [6]. Изтъкнати учени, като екзегета Раши, рабина Саадия Гаон, поетът и философът Нахманид (Moshe ben Nahman Gerondi), политикът Абарбанел, хуманистът Лоеб (Махарал) и много други като тях, с интерес изучават книгата на Даниил и я използват за изчисляване на датата за идването на Месия.[7] През ХХ в., философът Франц Розенцвайг установява връзка между световната история и пророчеството на Даниил.[8] От по-ново време Абрахам Хешел цитира Даниил като “пророка на очакването”[9], а Андре Неер го квалифицира като “пророк на молитвата”[10]. За носителя на нобелова награда за мир Ели Визел книгата на Даниил съдържа тайната на надеждата.[11]
Християнство [редактиране]
В християнската традиция Даниил още отрано получава привилегията на често цитиран пророк. А именно чрез книгата му първите християни и най-вече църковните отци аргументират своето свидетелство. Иполит, а особено Йероним, та дори и Тома Аквински отбелязват големия си интерес към тази книга.[12] По-късно изпод перото на реформаторите излиза цял поток от коментари и изследвания върху книгата на Даниил. Според Лутер, тя е книгата, която заслужава да бъде публикувана първа.[13] Калвин ѝ посвещава една от своите най-блестящи лекции.[14] А по време на религиозното пробуждане в ХХ в. книгата на Даниил заема водещо място и вдъхновява движението на очакващите възвръщането на Исус Христос.[15]
Ислям [редактиране]
Дори в света на исляма книгата на Даниил е обект на специално внимание. Ислямската традиция е съхранила множество епизоди за живота на Даниял, назован „велик съдия и везир“ (Даниил в двора на Навуходоносор, в рова на лъвовете, лудостта на Навуходоносор, пира на Валтасар и т.н.). Но той се признава преди всичко като пророк, който предсказва бъдещето и края на света. Коранът се позовава на пророчествата на Даниил, когато описва съновидението за дхул карнаин (двата рога), което вероятно възпроизвежда видението от 8 глава на кн. Даниил. По-късно първите мюсюлмани започват да фабрикуват популярни хороскопи (малхамат Даниял), чийто авторитет се приписва на Даниил. Пророчествата на Даниил се свързват дори с паметта на великия Халиф Омар. Благодарение на неговите грижи е запазен сборник видения на Даниил.[16] В наше време движението бахаи, възникнало в шиидски Иран, оправдава своето съществуване и призвание за установяване на всесветска религия въз основа на пророчествата на Даниил. Според бахаите дванадесетият Баб или Махди, очакван в мюсюлмански Иран като възстановител на царството на справедливостта, е вече дошъл през 1844 г. или през 1260 г. от бягството на Мохамед. Тълкователите бяха стигнали до това заключение въз основа на пророчеството на Даниил за 1260 дни.[17]
Общество [редактиране]
Освен религиозната традиция книгата на Даниил е привлякла също така и вниманието на философи като Спиноза[18], на психолози като Юнг[19], на учени като Исак Нютон[20] и е вдъхновявала поети и артисти. Започвайки с простия преразказ на литургичната драма на средновековието (Една „Драма на Даниил“ е композирана в XII в. от Хилариус, ученик на Абелар[21] и в XIII в. от школата на катедралата на Бове[22] до натруфените съчинения на Дариус Мийо[23] и изразителните и дълбоки мелодии на Луис Армстронг, темите от книгата “Даниил” са придобивали различни форми и са били използвани в различни жанрове, като например трагикомедиите на XVII в., кантатите и джаза на ХХ в.
Художниците са намирали своето вдъхновение в тях. Микеланджело (Един „Даниил“ фигурира сред фреските на Сикстинската капела във Ватикана (1508-1512 г.); в 1961 г. италианската поща е посветила марка), Рембранд („Видението на Даниил“ (1652 г.) в Берлинския национален музей), Рубенс („Даниил в рова на лъвовете“ (около 1615 г.) във Вашингтонския музей (Националната галерия на изкуствата)), Дьолакроа („Даниил в ямата на лъвовете“ (1849 г.) в Бурбонския дворец в Париж) измежду много други са създали шедьоври, които пресъздават не само отделни моменти от сюжета на книгата, но развиват и формата на цял пророчески цикъл.
По такъв начин книгата на Даниил не принадлежи изключително на една религиозна традиция, но представлява наследство на световната култура. Същият универсален характер се открива и в цялото ѝ съдържание.
Структура и съдържание на книгата [редактиране]
Книгата Даниил се състои от две различни основни части:
- Даниил 1-6: Исторически доклади за Даниил в царския дворец по времето на заточението. Тази част (Даниил 2:4б-6:28) е написана преобладаващо на арамейски.
- Даниил 7-12: Виденията на Даниил като доклади в 1 лице ед.ч. Те са написани - заедно с въведителната част (Даниил 1-2:4а) - на еврейски език.
Освен това съществува в Септуагинтата една трета апокрифна част, която е написана по-късно на гръцки език и по тази причина не е призната от всички християни.
Съдържание на Част 1 (Даниил 1-6) [редактиране]
Историите в Част 1 представят темата "Съхранение на вярата в JHWH с опасност за живота в чужда страна". Разкрити са различни конфликти, в които попадат Даниил и неговите приятели в двореца на Вавилон.
- Дан. 1: Заточениците в царския дворец. Отказ да се хранят от царската трапеза.
- Дан. 2: Сънят на Навуходоносор (многометален образ, който бива разрушен от падащия камък) и неговото значение.
- Дан. 3: Огнената пещ като изпит на вярата. Свидетелство за живия Бог.
- Дан. 4: Сънят на Навуходоносор за дървото, което расте до небето.
- Дан. 5: Пирът на Валтасар и тайнствения шрифт на стената.
- Дан. 6: Даниил в рова на лъвовете.
Съдържание на Част 2 (Даниил 7-12) [редактиране]
- Дан. 7: Видение за издигането и падението на четири световни царства и за Божия последен съд.
- Дан. 8: Тълкуване на видението. Видението за козела и овена (Мидия и Персия)
- Дан. 9: Седемдесетте седмици. Порочество за Месия.
- Дан. 10-12: Събития от последното време
Школи за тълкуване на книгата [редактиране]
Съществуват следните три основни школи за тълкуване на книгата Даниил:
Претеристи [редактиране]
Претеристите твърдят, че всички пророчества на Даниил са се изпълнили в миналото. Считат, че времето, в което се простират Данииловите пророчества приключва във 2 век пр. Хр. Основната философия на този метод е, че книгата Даниил е написана след събитията и фактически не е пророчество, а история. Това виждане може да се разглежда като отричане на библейското пророчество и боговдъхновеността на Библията.
Футуристи [редактиране]
За футуристите голяма част от пророчествата на Даниил се отнася за бъдещето. Според тях изпълнението им е започнало в миналото и се отнася за четерите световни империи - Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим. След това те прескачат цялата християнска ера и поставят изпълнението на останалите пророчества в последните седем години на световната история.
Историческа школа [редактиране]
Историческата школа приема, че изпълнението на Данииловите пророчества започва във времето на пророка и продължава през цялата земна история. От миналото, през настоящето до бъдещето.
Конкретни тълкувания на по-значими видения от книгата [редактиране]
Тълкуване на "малкия рог" (Даниил 8) според трите школи [редактиране]
Този пример от Даниил 8 глава добре показва разликите в трите школи за тълкуване.
- Претеристи
Претеристите обяснявят, че т.нар. "малкък рог" (той става много голям впоследствие) е царят на селевкидите Антиох IV Епифан (175-163 г. пр. Хр.). Той има лошото реноме на гонител на евреите.
Три аргумента против това тълкуване:
-
- Сългасно пророчеството "малкия рог" се появява на базата на римската империя, след разделянето на Европа (векове след новата ера), а не на базата на империята на Александър Велики, какъвто е случая с Антиох.
- В Дан. 8:9 се казва, че малкия рог ще напредне на юг, на изток и към "славната земя" - Юдея. Антиох Епифан, обаче, имал слаб успех при завоевания в тези посоки. По отношение на славната земя той се опитал да елинизира юдеите, осквернява храма им, ограбва Ерусалим, избива хиляди евреи, а други отвежда в робство. Накрая юдеите, водени от Юда Макавей, въстават и прогонват силите на Антиох, реставрират храма и се радват на свобода.
- Нито един от посочените в книгата Даниил пророчески периоди - 2300 дни, 1260 дни, 1290 дни, 1335 дни, не могат да бъдат приложени за Антиох Епифан. Според I Книга Макавейска осквернението на храма от Антиох трае тозно 3 години. Даже и да се приемат времената буквално, а не символично, всички те надвишават тези три години.
- Футуристи
Футуристите също тълкуват "малкия рог" с определена личност, като прилагат този символ за Антихриста, който към края на земната история ще се появи в Израил и ще преследва еврейския народ.
- Историческа школа
Историческа школа не тълкува символа "малкия рог" с определена личност, а с определена организация, религиозна институция, именно папски Рим. Това виждане подкрепят примерно Томас Нютон (1704 – 1782/3; въз основа на тълкуванието на Еберхард II фон Залцбург (1240 г.)), Рихард Валпи (1798 г.), Исак Нютон и от по ново време Църквата на адвентистите от седмия ден.
От гледна точка на логиката на книгата Даниил, претеристката школа не е приемлива, защото и четирите стройни пророчески вериги, именно главите 2, 7, 8 и 11 стигат до края на световната история и завършват с установяването на Божието царство.
На школата на футуристите липсва вътрешна хармония, защото оставя огромна пропаст в историческото пространство, непокрито от пророчеството. А в Данииловите пророчества се чувства континюитет.
Историческата школа от своя страна представя традиционното тълкуване на християнската църква още от най-ранни времена (например Йероним (4-5 век)). Лутер и други реформатори са използвали това тълкуване.
Претеризмът и футуризмът съществуват от 16-ти век и произхождат от католицизма. Тези два метода на тълкуване станаха популярни през последните сто години.
Обобщение на виденията в Даниил 2, 7 и 8 според историческата школа [редактиране]
Някои тълкуватели на книгата откриват определени връзки и паралели между символите в основните видения в Даниил, глави 2, 7 и 8.
| Даниил 2 | Даниил 7 | Даниил 8 | историческа школа |
|---|---|---|---|
| злато | лъв | --- | Вавилон (605-538 г. пр. Хр.) |
| сребро | мечка | овен | Мидо-Персия (539-331 г. пр. Хр.) |
| мед | леопард с 4 глави |
козел с 4 рога |
Гърция (331-146 г. пр. Хр.) 4 разделени царства |
| желязо | четвърти звяр | малък рог | Рим 146 г. пр. Хр.- 4 век сл. Хр.) (езически и папски) |
| желязо и глина | 10 рога | Рим/Европа разделени | |
| „небесен съд“ | „очистване / оправдание на светилището (в небето)“ |
||
| камък | Второ пришествие на Христос | ||
| става планина | Божие царство | (Божие царство) | Божие царство |
Бележки [редактиране]
- ↑ Antiquites Juives X. 11, 7)
- ↑ Виж Ездра 12:11, le livre d’Henoch (Ch.83-90), les Oracles Sibyllins (Ch.4:388-400), 1 Macchabees (1:54; 2:59 ss), les Testaments des douze patriarches, les Jubiles, l’Apocalypse de Baruk, и т.н.
- ↑ Yoma 77a
- ↑ Midrash Choher Tov 31:7
- ↑ Gen. Rab. 98, 2
- ↑ Iggeret Teman IV-V
- ↑ За тези автори виж B. Gross, Le messianisme juif, Paris, 1969, pp. 353-355, et lndex, pp. 370, 371
- ↑ Franz Rosenzweig, Der Stern der Erlosung, Frankfurt, 1921, стр. 33
- ↑ Abraham Joshua Heschel, Israel: An echo of Eternity, New York, 1969, p. 97
- ↑ A. & R. Neher, Histore Biblique d’Israel, Paris, 1962, p. 580
- ↑ Elie Wiesel, Sages and Dreamers, New York, 1991, p. 114
- ↑ J. A. Montgomery, The Book of Daniel, New York, 1927, pp. 107, 108
- ↑ Martin Luther, Vorrede über den Propheten Daniel, 1530, rev.1541 (Deutsche Bibel 1960), p. 13
- ↑ Jean Calvin, Praelectiones in librum prophetiarum Danielis, Geneve, 1561
- ↑ H. Desroche, The Sociology of Hope, Boston, 1979
- ↑ G. Vajda, “Daniyal” in The Encyclopedia of Islam, B. LEWIS et al., Leiden, 1965, p. 112
- ↑ Ch. Cannuyer, Les Baha’is, Brepols, 1987, pp. 11, 94, 98, 99
- ↑ Spinoza, Tractatus theologico-politicus, 1670, p. 189
- ↑ C. G. Jung, Dreams, Princeton University Press, 1974, p. 37
- ↑ Isaac Newton, Observations upon the Prophecies of Daniel and the Apocalypsis of St. John, Londres, 1733
- ↑ Pierre Abélard, Paris, Bibl. Nat. 11331, fol. 12-16
- ↑ Londres, Brit. Mus. Egrerton 2615, fol. 95-108
- ↑ Darius Milhauds, Les Miracles de la foi, 1951
Ползвани източници [редактиране]
- Агоп Тахмисян. Даниил и човешката цивилизация: миналото, настоящето и бъдещето в пророчествата на Даниил. София 2001.
- Жак Дукан. Стенанието на земята: Изследване на книгата на пророк Даниил. София, изд. Нов Живот.
Външни препратки [редактиране]
- Библейски пророчества (Даниил)
- За библейските книги: Даниил
- Български библейски речник: Даниил
- Оригинален текст на староеврейски
