Антихрист

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за религиозното понятие. За филма вижте Антихрист (филм).

Антихрист - детайл от стенопис, Осоговски манастир

В християнската есхатология антихрист означава човек, същество или образ на човек, който е въплъщение на злото и действа като противник на Иисус Христос. Думата идва от Новия Завет и означава личност, която действа вместо (Божия) помазаник (от гръцката дума αντί Χριστοὺ, ὁ Ἀντίχριστος - „анти“ означава „вместо“, а не според разпространеното схващане „против“: „Вместо Христос“[1]) и разпространява неверни учения за него.[2]

Според Библията, антихристът ще се появи и ще сключи 7-годишен договор (завет) с Израел, но след като минат 3 години и половина той ще наруши завета, ще влезе във възстановения Трети Соломонов храм и ще се обяви за бог (Данаил 9:27, 2-ро Солунци 2:4). Той ще изиска всеки един човек на Земята да носи неговия белег на дясната ръка или на челото си, и който няма този белег, няма да може да купува или продава, но който го приеме, ще отиде в ада за цяла вечност (Откровение 13:16-17 , 14:9-11). Антихристът ще преследва и обезглавява христяните.

През 1520 г. Мартин Лутер публично обявява римския понтифекс, папата, за „антихрист“, в отговор на прогласената папска була от д-р Ек във Витенберг.[3] Някои от причините за подобни възгледи на протестантите са титли на папата като "Наместник на Божият син на Земята", "Непогрешим". Въпреки тези си титли, папството е проявявало множество гонения към евреи и възвръщенци към идеологията на първите християни през средните векове, събития за които единствено папа Йоан Павел II признава и иска извинение от света. В края на живота си Мартин Лутер се разкайва и се отрича от предходните си религиозни възгледи, като пише фундаменталния си богословски трактат "За евреите и техните лъжи".

Според Библията Антихристът ще се появи преди Второто пришествие и ще измами мнозина с твърдението, че е самият Христос. Мнозина вярват, че това няма да е папата или друг религиозен водач, а самият Сатана в славен образ на ангел, в какъвто според Библията той може да се въплъщава.

Мюсюлманите също вярват в Антихриста, като го наричат ад-Даджал, както и във второто пришествие на Исус, който ще го убие.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Fritz Rienecker & Gerhard Meier: Lexikon zur Bibel. R. Brockhaus, 1998, S. 95
  2. Otto Böcher: Antichrist II. In: Theologische Realenzyklopädie. Band 3. S. 22
  3. Martin Luther, Adversus execrabilem Antichristi bullam (WA 6,597-629), 1520; Gerhard Krause [u.a.], Theologische Realenzyklopädie. Band 30, Walter de Gruyter, 2000, S. 29

Вижте също[редактиране | edit source]