Була
Була (от на латински: bulla - "печат", букв."капсула") е основен папски документ със оловен (при особени случаи - със златен) печат, съдържащ разпоредба или послание от един папа до други църковни или светски дейци. Булите са най-разпространени и използвани през Средните векове, като след XV век се издават много по рядко.
Съдържание |
История [редактиране]
Була през Средновековието наричат металния печат, по късно капсулата, в която се заключва печатът, който се подпечатват държавните актове; а така също и самият акт (императорски или папски). В последващите векове була започват да наричат само важните укази и тържествени послания на папата.
Папски були [редактиране]
Както и енцикликите, папските були се наименуват по първите думи от текста. На печата, прикрепен към документа с червена или жълта копринена връв, се изобразява латинския монограм "SPSP" в чест на светите апостоли Петър и Павел с името на папата на обратната страна. От края на XVIII век печатът е заменен със съответен червен печат, положен непосредствено върху документе, макар че има и изключения - например булата на папа Йоан XXIII за свикването на Втория ватикански събор била с традиционен оловен печат. В съвременните були, които се скрепяват с метален печат само в особени случаи, след името на папата стои и традиционния надпис "episcopus, servus servorum Dei" ("епископ, роб на робите Божии"). Булите се подписват от членовете на Римската курия, обикновено от държавния секретар на Светия Престол, като най-важните були се подписват лично от самите папи.
Известни папски були [редактиране]
- „In nomine Domini“ (1059)
- „Ex commisso nobis a Deo» (1136)
- „Omne Datum Optimum“ (1139)
- „Milites Templi“ (1144)
- „Militia Dei“ (1145)
- „Dilecti filii“ (1160)
- „Audita tremendi“ (1187)
- „Cum hora undecima“ (1235, 1254, 1288, 1291)[1]
- „Ad extirpanda“ (1252, отменена 1816)
- „Clericis laicos“ (1296)
- „Unam Sanctam“ (1302)
- „Pastoralis Praeeminentiae“ (1307)
- „Regnans in coelis“ (1308)
- „Vox in excelso“ (1312)
- „Ad providam“ (1312)
- „In coena domini“ (1363)
- „Ad decorem militantis Ecclesiae“ (1475)
- „Summis desiderantes affectibus“ (1484)
- „Inter caetera“ (1493)[2]
- „Exsurge Domine“ (1520)
- „Sublimus Dei“ (1537)
- „Regimini militantis Ecclesiae“ (1540)
- „Inter gravissimas“ (1582)
- „Unigenitus“ (1713)
- „Sollicitudo omnium ecclesiarum“ (1814)
- „Ineffabilis Deus“ (1854)
- „Quanta cura“ (1864)
- „Ne Temere“ (1907)
- „Munificentissimus Deus“ (1950)
Вижте също [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Четири були с еднакви названия.
- ↑ Две були с еднакви названия („Inter caetera № 1“ и „Inter caetera № 2“).
