Апостолическа конституция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Апостолическа конституция (на латински: constitutio apostolica) е законодателен акт на римския папа, съдържащ предписания от общ и постоянен характер за цялата Римокатолическа църква или отделни нейни институции.

По своята форма апостолическите конституции се отличават от папските енциклики, апостолически писма motu proprio и послания по своя по висок юридически ранг. С помощта на апостолическите конституции, издавани предимно като папски були, се обнародват догматически определения (например, апостолическата конституция Munificentissimus Deus от 1 ноември 1950 г., която провъзгласява догмата за Възнесението на Богородица), а също така становища от областта на християнското вероучение, нямащи догматичен характер (например, апостолическата конституция Unigenitus Dei Filius от 8 септември 1713 г., осъждаща янсенистските възгледи).

С помощта на апостолическите конституции в каноничното законодателство се правят най-важните промени. Така, апостолическата конституция Sacrae Disciplinae Leges от 15 януари 1983 г. въвежда в действие настоящия Кодекс на каноничното право на Римокатолическата църква. С апостолически конституции се утвърждават изменения на границите на църковните окръзи (епархии и териториальни абатства), актовете за основаване на различни институти, монашески ордени и конгрегации и промените в нтехния статут. От 1909 г. апостолическите конституции се обнародват във ватиканския официален орган Acta Apostolicae Sedis. Согласно канон 754 от Кодекса на каноничното право, всички вярващи католици са длъжни да спазват постановленията на апостолическите конституции по въпросите на вярата.

Известни апостолически конституции[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Huels, John M. "A theory of juridical documents based on canons 29-34", Studia Canonica, 1998, vol. 32, no. 2, pp. 337-370.