Папа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
_mod.jpg)
Съдържание |
[редактиране] Произход и титулатура
Думата „папа” произхожда от гръцкото παπας, което означава „баща”. В ранното християнство вярващите наричали така своите духовни водачи. В края на II и началото на III век в източното християнство „папа” се наричал главата „папа” фигурира в църковни документи като общоприета титла на римския епископ, а през 1073 г. папа Григорий VII заявява, че правото да носи тази титла има единствено първосвещеникът на Рим. Официалната номенклатура, използвана в католическото църковно понтифиците под ръководството на върховен жрец (Summus Pontifex) е отговаряла за съблюдаването на официалния държавен култ. В църковната терминология изразът Romanus Pontifex отразява две главни функции на папата: като епископ на Рим и едновременно като понтифик, т.е. глава на цялата католическа църква.
[редактиране] Избор на папа
[редактиране] Историческо развитие
Първите епископи на Рим са избирани от народа и духовенството, след което са били утвърждавани от епископите на съседните епархии. След това избраният кандидат бил посвещаван в епископски сан. През V век обаче започнало ограничаване влиянието на светските лица върху избора на римския епископ и постепенно той станал изключително право на духовенството. Одобрението на народа се превърнало в обикновена формалност. За сметка на това все по-често в изборът на епископи започнали да се намесват представителите на върховната светска власт – крале и императори, както и представители на римската аристокрация - проблем, просъществувал чак до края на XIX век.
[редактиране] Конклав
В резултат на григорианската реформа (11-13 в.) бил направен опит да се изключи влиянието на светските фактори върху избора на папа като той бъде предаден на елита на римското духовенство или кардиналската колегия. В този дух били постановленията на папа Николай II от 1059 г. и папа Александър III от 1179 г., по силата на които кардиналите получили правото да избират папата. Така се оформила и изборната колегия - конклавът.
От 13 в. процедурата по избор на папа започнала да придобива много от особеностите, които се спазват и до момента. Така например, за да се ускори изборът на първосвещеник (който понякога се проточвал месеци) и да се ограничи възможността за външна намеса кардиналите били заключвани в залата, където заседавали (оттук произлиза и самата дума „конклав” – cum clavi, т. е. «под ключ»), с течение на времето храната им също била ограничавана. Залата почти винаги е Сикстинската капела. През следващите векове регламентът на конклава бил многократно променян и допълван, но независимо от това влиянието на външни политически фактори никога не е било премахнато напълно.
Последните папски решения, приети едва през ХХ в., гарантират в много по-голяма степен свободата и независимостта на конклава при избора на нов папа. Освен това е въведено изискването да се пази в пълна тайна хода на изборите. Този, който наруши това изискване, е заплашен от сурови църковни наказания. В момента гласуването за папа се извършва тайно с бюлетини, които се изгарят след всеки тур в специална камина. Цветът на дима от тези бюлетени известява на римляните резултатите от гласуването - ако е черен, значи кардиналите не са постигнали съгласие по кандидатурите, а ако е бял означава, че новият папа е избран.
[редактиране] Имена
До 6 в. римските епископи запазвали собствените си имена. Първият, който променил името си бил Йоан II (533-535). Той се казвал Меркурий и вероятно е смятал за непристойно да носи римско езическо име. Едва от средата на XVI в. обаче всички папи започнали да приемет ново име, почитайки по този начин определени свои предшественици. В съответствие със сега действащите правила, след избирането на папа деканът на кардиналската колегия се убеждава, че избраният е съгласен да заеме престола на Свети Петър, след което му задава въпроса: „Какво име желаеш да приемеш?”.
[редактиране] Възраст
В средновековните източници се указват изключително рядко рождените дати на папите. Хронистите се ограничават обикновено с посочването на това, че на папския трон е седнал „млад” или „стар” човек. Установено е обаче, че няколко папи заели на трона на Свети Петър доста млади – Йоан XII (955-964) към момента избирането си бил 20-годишен, Григорий V (966-999) – на 24, а Бенедикт IX (1032-1044) – едва на 15 (по някои източници дори на 12) години. Има и противоположни случаи, когато за папи са избирани доста възрасти за времето си духовници. Така например, Павел IV (1555-1559) бил на 79, а Климент Х (1670-1676) – на 80 години, когато поели властта над Католическата църквата.
[редактиране] Продължителност на понтификатите
Най-дълго управлявалият папа в историята на църквата е Пий IX – 32 години, а след него се нареждат Йоан Павел II и Пий VI – 24, Пий VII – 23 и Александър III – 22 години. Папа Лъв XIII (1878-1903) бил на 68 години, когато го избрали и след това управлявал цели 25 години. Много повече обаче са кратките понтификати. Така например, Стефан III (752) умрял на третия ден след избирането му, без дори да доживее до официалното си коронясване и по тази причина не е вписан дори в официалния папски регистър. Няколко папи пък се отказвали от тиарата под заплаха от смъртно наказание.
[редактиране] Националност
Не е възможно да се установи националността на римските епископи до III в., но най-вероятно повечето са били гърци, тъй като раннохристиянската римска община се е състояла в мнозинството си от преселници, а не от местни жители. Според официалната статистика от 261 папи около 200 са родом от Италия, 50 са чужденци а националността на останалите не е установена. Сред чужденците преобладават гърци и сирийци, 7 папи са родени във Франция, 7 – в Германия, 2 – в Испания, има и по 1 от Африка, Англия, Фландрия и Полша. Холандският папа Адриан VI (1522-1523) бил последният папа-неиталианец до избирането през 1978 г. на Йоан Павел II. Половината от италианските папи били родени в Рим.
[редактиране] Социален статус
Невъзможно е да се установи какъв е бил социалният произход на папите през първите векове от съществуването на християнството. Известно е само, че папа Каликст I бил роден като роб, а папа Кай пък бил роднина на император Диоклециан. Феликс III и Григорий I Велики били от известни римски сенаторски родове. През Средновековието, Възраждането и дори по време на Контрареформацията огромната част от папите били представители на аристокрацията. Редки са случаите на папи, произхождащи от бедните слоеве на населението и в огромната си част до избирането им на този пост те са били обикновено монаси, тъй като монашеското звание облекчавало достъпа на духовниците от низините на обществото до висшите степени в църковната йерархия.
[редактиране] Виж също
