Сан Джовани ин Латерано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фасада на базиликата
Папският трон

Сан Джовани ин Латерано е най-старата и най-главна от четирите папски базилики в Рим. Нейното пълно име е: „Archibasilica Sanctissimi Salvatoris et Sancti Iohannes Baptista et Evangelista in Laterano“ (Итал.: „Arcibasilica del Santissimo Salvatore e Santi Giovanni Battista ed Evangelista in Laterano“).

Сан Джовани ин Латерано е действителната Катедрала на Рим, защото е седалище на Епископа на Рим (папата). Там се намира неговия трон.

Приемайки християнството, император Константин Велики подарява Латеранския дворец на папата. През 324 г. папа Силвестър I освещава отново построената базилика в чест на Христос Спасителя, а през 10 век за неин небесен покровител е обявен Йоан Кръстител, а след още 200 години - Йоан Богослов. Независимо от тези промени, храмовият празник винаги се празнува на Преображение Господне.

Основите на 5-корабната базилика са от IV век времето на Константин I Велики.

През 5 век сградата на Латеран е няколко пъти плячкосвана от германите. През 896 г. е тежко пострадала от земетресение и отново репарирана. През 897 г. тук се състои така нареченият Трупов синод, при който папа Стефан VI съди своя предшественик Формоза, наранява трупа му, отрязва пръста му за заклеване и после го хвърля в Тибър.

Следните събори се провеждат в Латеран:

  • Първи Латерански събор (1123)
  • Втори Латерански събор (1139)
  • Трети Латерански събор (1179)
  • Четвърти Латерански събор (1215)
  • Пети Латерански събор (1512–1517)

През базиликата е поставен обелиск от червен гранит, донесен от египетски храм в Карнак по времето на Констанций II. Стените на Латеранската базилика са украсени с огромни статуи на апостолите. В самия храм са погребани 6 папи — Александър III, Сергий IV, Климент XIII, Мартин V, Инокентий III и Лъв XIII.

Външни препратки[редактиране | edit source]