Сан Клементе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Базиликата Сан Клементе
Базиликата Сан Клементе
План на Базиликата Сан Клементе
План на древната сграда под Сан Клементе

Базиликата Сан Клементе (на италиански: Basilica di San Clemente; Сан-Клементе) е една от титулните базилики в Рим. Разположена е на около 10 минути пеша от Колизеума. Осветена е в памет на четвъртия римски папа - свети Климент.

В Сан Клементе се виждат много от етапите на строителната история на Рим. В най-ниската част на базиликата са открити и отворени за публични посещение остатъци от езически митреум от 2 век с олтар на бога Митра. [1]

Първата църква на това място е била устроена в дома на римския консул от 95 г. сл.н.е. Тит Флавий Клемент, внуков племенник на император Веспасиан, който според римската църковната традиция е свети Климент.[2]

През 6 век на мястото на древния храм е издигната величествена базилика, в която са запазени фрески с теми от живота на св. Климент. През 861 г. св.Кирил Философ намира тялото на Св.Климент в Крим. Шест години по-късно той и Методий са поканени от папата в Рим и вземат останките на св.Климент с тях. Тялото на св.Климент е тържествено препогребано в Сан Клементе. Година по-късно Кирил умира в Рим. Методий иска позволение да вземе тялото в Гърция, но папата отказва и тогава Методий измолва Кирил да бъде погребан в Сан Клементе. По време на Френската революция тялото на св.Климент е преместено и се изгубва. По-късно доминикански монаси намират парченце от него и то е поставено отново в Сан Клементе.

От тази първа базилика е останала криптата, в която се намира гробът на равноапостола св. Константин-Кирил Философ (погребан там 869 г.). Той е обкръжен от мемориални украшения, подарени от различни славянски народи. През 1929 г. там е поставена мозайка, подарък от Българската православна църква, с портрета на св. Кирил и с надписи на български и италиански език [3]. При гроба редовно се извършват молебени и литургии, често в присъствието на държавни глави и политици от славянските страни. Папа Йоан Павел II се е молил там за Полша и другите славянски народи [4].

През 1084 г. южната част на Рим е разграбена от норманите под предводителството на Робер Жискар. Петнадесет години след това настоятел на Сан Клементе става папа Паскалий II и отново построява наземната част на базиликата. Нейното главно украшение е забележително съхранена мозайка от 13 век. В един от параклисите до олтара се намира картина, изобразяваща папа Адриан II, който посреща Кирил и Методий в базиликата Санта Мария Маджоре и освещава славянската азбука и написаните на нея книги.

През 1719 г. Карло Стефано Фонтана завършва новата фасада в стил барок.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mullooly, Joseph (2007), Saint Clement: Pope and Martyr and His Basilica in Rome, Reprint from 1st edition in 1873, Kessinger Publishing, LLC, ISBN 0-548-77854-X
  2. Wolfgang Kuhoff: FLAVIUS CLEMENS, T(itus). Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 20, Bautz, Nordhausen 2002, ISBN 3-88309-091-3, Sp. 503–519.
  3. snimka.bg
  4. snimka.bg

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Базилика Святого Климента“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.