Авентин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Скица на седемте хълма на Рим

Авентин (на италиански: Monte Aventino, на латински: Mons Aventinus) е най-южния от седемте хълма на Рим. За етимологията на името му има няколко версии: някои казват че идва от птица („aves“ на латински), или от името на реката на сабините Авенте, защото сабините заселват този хълм след известното отвличане на жените им, или от името на царя на Алба Лонга, Авентин, който според легендата, е бил погребан на това място.

Той е включен в рамките на град Рим, където била в сила римската гражданска юрисдикция чак през 49 г. пр.н.е.. Няма археологически данни да е бил обитаван в периода 8–6 в. пр.н.е. Като част от общинската земя (ager publicus) бил даден за заселване на плебса през 5 в. пр.н.е. В по-късни времена е бил сборен център на латините. Там се намирал храмът на Диана, която била тяхна покровителка. На Авентин Рем извършил своето птицегадание. Там втория цар на Рим Нума Помпилий построил храм на Юпитер Елиций. На този хълм, както и на т. нар. Свещена планина, се оттегляли плебеите по време на своите сецесии.

„Света Сабина“

Джовани Батиста Пиранези, прочутият италиански архитект, гравьор и художник, бил натоварен от Ордена на Кавалерите на Малта да проектира цялата зона като култово място за молитви и медитация. Според една легенда целият хълм представлява един огромен кораб на Кавалерите на Малта, който е готов всеки момент да отплува към Светата земя.

В днешно време хълмът представлява елегантна жилищна зона, много интересна от архитектурна гледна точка. Най-известната му забележителност е църквата "Св. Сабина" (Santa Sabina).