Неф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Базиликата Санта Мария Маджоре в Рим. Добре се вижда разликата в ширината и височината между централния и страничния неф.
Неф на романската църква Сен Савен сюр Гартамп

Неф или кораб (на френски: nef, от лат. navis — кораб) е издължено помещение, част от интериора (обикновено в сгради от типа на базиликите), ограничено от една или от двете си дълги страни с редове от колони или стълбове, отделящи го от съседните помещения [1].

В раннохристиянските храмове може да има 3 или 5 нефа (като правило са нечетен брой), като централният неф е винаги по-широк и по-висок. Делението с нефове се запазва и по времето на Възраждането, барока и класицизма.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Речник на архитектурните термини