Констанций II
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Флавий Юлий Констанций (лат. Flavius Iulius Constantius) е римски император в периода 337-361 г. Той е втори син на Константин I Велики и Фауста.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден на 7 август 317 г. в Илирия. Баща му го издига в ранг цезар на 13 ноември 324 г. в Никомедия. Администрира Галия и през 332 г. е изпратен с брат си Константин II да воюва с готите по дунавския лимес. Вероятно е оженен за първи път през 336 г. за дъщеря на чичо си Юлий Констанций.
След смъртта на Константин Велики е на източната римска граница участва в подялбата на империята. Оказвайки се в Константинопол е въвлечен в дворцовия заговор, довел до осигуряването на имперска власт само на синовете на Константин I и отстраняването на другите наследници (Далмаций и Анибалиан). Последните двама са обвинени в отравяне на покойния, свалени от власт и екзекутирани, а завещанието на Константин I е преправено. В последвалите събития са избити и повечето членове на техните семейства (пролетта-лятото на 337 г.). Стабилната подкрепа на армията и придворните евнуси осигурява бързата победа на Констанций II и неговите братя. Тримата братя се събират в Панония (септември с.г.) за да поделят империята. Констанций II получава източните провинции Египет, Гърция и Тракия. Почти веднага след подялбата трябва да замине на изток, за да води война с персите. След като Константин II загива, Констанс увеличава владенията си с неговите а Констанций води спорове с него за да придобие Илирик.
Тежки войни с променлив успех съпътстват цялото му властване. Неговите успехи са по-скоро срещу вътрешните врагове и узурпатори, отколкото срещу външните, което го превръща в доста безславна личност за съвременниците. Античните историци (особено Амиан Марцелин) го представят в смесена светлина, като наблягат на ограничените му способности и го представят като посредствен и страхлив човек воден от приближените си. Продължител на политиката установена баща му Констанций II е отдаден на твърдата идея да запази целостта на империята и собствената си власт, въпреки всички заплахи. Днешните историци обикновено го възприемат като типичен византийски автократ, губещ се в сянката на Константин Велики, с качества и характер далеч по-незабележителни от тези на Юлиан. Постоянното военно напрежение и тежките данъци обезсилват страната и въпреки, че като цяло равновесието се запазва, резултатът от дългото му властване е по-скоро отрицателен.
[редактиране] Вътрешно положение
Енергичната политика на този император ляга с цялата си тежест върху обикновеното население на страната — нещо, което постоянно влошава положението му, още от кризата през III век. И сега то не вижда нищо по-различно, освен частичния икономически подем от времето на Константин и отчасти на наследниците му. Разоряването на средните и заможните слоеве от обществото продължава и в общи линии мерките на Констанций да спре това, както и да пресече корупцията в раздутия административен апарат се оказват недостатъчни. Държавната хазна често е на ръба на фалита, което води до окончателното закрепостяване и унаследяване на всички професии и, разбира се, до постоянно увеличаване на данъчната тежест. Една голяма част от финансовите постъпления потъва в ръцете на алчни имперски служители и въобще на всички, които могат да се възползват незаконно от тях. Често явление са процесите за заговор срещу императора, водещи винаги до смъртна присъда и конфискация на имуществото на осъдения. Те са резултат от жаждата за пари на придворните евнуси, чието клеветничество се отразява пагубно на този параноичен и лесно влияещ се деспот, равен в това отношение на Калигула и Нерон.
Корупцията, измамите и интригите в двора на Констанций II, съставен предимно от евнуси, са добре описани от Амиан Марцелин като една от трагичните страни на управлението му.
[редактиране] Религиозна политика
Религията играе важна роля в живота на Римската империя след IV век. Християнството, нововъзприетата държавна религия, се подкрепя активно от Констанций, който обаче има лошия навик да се въвлича в религиозните борби, довели до толкова смутове, и така само да ги разпалва в опита си да ги разреши. Привърженик на арианството (считано официално за ерес), което господства на изток, императора счита себе си за непогрешим познавач на богословието и дори за обладател на теократична власт в духа на римския автократизъм, оформен под източно влияние. Като поддръжник на арианството влиза в конфликт с братята си — подкрепящи Никейския символ на вярата (ортодоксално християнство). Всъщност, освен сблъсък на двете религиозни течения, това е и сблъсък на двете половини на империята, все по различаващи се една от друга, Западната — латинска и Източната — елинистическа.
В своите владения прокарва про-арианска политика, стигаща до гонения и присъди срещу ортодоксалната клика — патриарсите Павел от Константинопол и Атанасий от Александрия са заточени още в началото на неговото управление. Опит за разрешаване на противоречията е църковния събор в Сердика (343 г.), на границата на двете империи. Освен освобождаването на двамата духовници и официалното разделяне на сферите на религиозно влияние, събитието не постига други резултати. Дълбоко въвлечен в религиозните въпроси, Констанций лично председателства този събор, както след това и много други, докарали до банкрут държавната поща, натоварена да превозва безплатно църковната кореспонденция и духовенството.
Счита се, че е издал два едикта забраняващи друга религия освен християнската (през 341 и през 355) но няма данни те да са спазвани. Вероятно към 50`те год. на IV век около 2\3 от римляните изповядват новата държавна религия.
[редактиране] Външна политика и междуособици в империята
През 337-350 г. се води войната с Персия, струваща много жертви и за двете страни. Официално тогава императора отсяда в Антиохия, но често лично предвожда войските. Персийската заплаха от инванзия е осуетена в битката при Сингара (348 г.), но опитът на римляните да минат в настъпление не успява.
В началото на 350 г. в Антиохия достигат тревожни новини — на запад военачалника Магненций е свалил Констанс и се е обявил за император. Констанций II сключва мир с персите, отказва да признае узурпатора и се насочва на запад, за да го предизвика. В Антиохия назначава за съимператор с титла „цезар“ братовчед си Констанций Гал, единствения оцелял от клането през 337 г. роднина, освен неговия полубрат Юлиан.
Войските в Илирия не могат да решат към кого да се присъединят, затова издигат собствен император — Ветранион. Вероятно това става чрез подкупите и агитацията на Констанция, сестра на източния император, която се жени за пълководеца, само и само илирийските легиони да не минат към Магненций. В град Рим се появява друг претендент — авантюриста Непотиан, далечен потомък на Константин Велики, който с тълпа гладиатори взема властта за няколко седмици, преди да бъди разбит от части на Магненций.
В края на 350 г. Ветранион и Констанций II се срещат край Сердика и на специална церемония първия е детрониран, под акламациите на двете войски. Сериозен е сблъсъка с другия претендент. При Мурса (в дн. Хърватия), през 351 г. се състои едно от най-кръвопролитните сражения в римската история — от двете страни загиват общо 55 хиляди души, римски легионери и варварски наемници. След ново поражение в подножието на Алпите, Магненций се самоубива.
Констанций остава няколко години на Запад за да уреди управлението, като от 351 до 359 г. се установява в Медиолан (дн. Милано). Известно е описанието на неговото триумфално влизане в Рим, където остава впечатлен от величието на града. Нови заплахи от страна на франки и готи карат императора да потегли от Рим, посетил го за пръв и последен път. Следващите години императора прекарва по Дунавско-Рейнската граница в непрекъснати войни. Междувременно цезар Констанций Гал е обвинен в опит за заговор и в лошо управление, извикан е в Милано, но по пътя е арестуван и убит (354). В 355 г. заплахата от нашествие на алеманите в Галия, принуждава Констанций да извика единствения си жив сродник — братовчед си Юлиан и да го обяви за цезар. Изпратен в Галия, вероятно с надеждата по-скоро да загине във войната, отколкото да се справи, той постига неочаквани успехи. Там набира популярност сред войската и населението и това плаши Констанций II.
През 359-361 г. се води нова война с персите. В тази връзка Констанций II заповядва на Юлиан да му прати най-добрите си военни части в Антиохия. Това той прави и с цел да го отслаби при евентуален конфликт с него. Ефекта е неочакван — несъгласна с преместването, галската армия се вдига на бунт и обявява Юлиан за август. Новата заплаха от 360 г. продължава да виси до 361 г. когато Констанций II завършва персийската война и се насочва на запад. Сблъсък между двамата братовчеди не се осъществява — Констанций II умира от треска в Мопсукрена, Киликия, през ноември 361 г., оставяйки Юлиан наследник на властта.
| Римски императори | ||
| Константин I Велики (306 — 337)| | Съимператор с Констанс (337 — 350) и Констанций II (337 — 361) | Юлиан (360 — 363) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
