Констанций II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Констанций II
61-ви император на Римската империя
ConstantiusII.jpg

Монетно изображение на Констанций II
Лични данни
Управление 324337 (като Цезар)
337361 (като Август)
Роден 7 август 317
Сирмиум, Илирия
Починал 3 ноември 361
Мопсукрена, близо до Тарс, Киликия
Семейство
Династия Константинова династия
Баща Константин Велики
Майка Фауста
Бракове ? неизв.
Евсевия
Фаустина
Потомци Констанция

Флавий Юлий Констанций (лат. Flavius Iulius Constantius) е римски император в периода 337-361 година.

Той е вторият син на Константин I Велики и Фауста. Баща му го издига в ранг цезар на 13 ноември 324 г. в Никомедия. Констанций администрира Галия и през 332 г. е изпратен заедно с по-големия си брат Константин II за да воюва срещу готите по Дунавската граница. Вероятно е женен за първи път през 336 г. за дъщеря на чичо си Юлий Констанций.

Верен продължител на политиката установена баща му, отдаден твърдо на задачата да запази целостта на империята и собствената си власт, въпреки всички заплахи, Констанций II води трудни войни с променлив успех през цялото си управление. Своите най-значими победи той постига не срещу външните врагове, а срещу узурпаторите и вътрешните противници, което го превръща в една доста безславна личност за неговите съвременници.

Античните историци (най-вече Амиан Марцелин) представят образа на Констанций II в смесена светлина, като посредствен и умствено ограничен параноик, подведен от приближените си, макар нелишен от самообладание и морал, без склонност към жестокости, но принуден от страх да нарежда безпощадни екзекуции. По-късните историци обикновено считат Констанций II за типичен византийски автократ, губещ се в сянката на Константин Велики, с качества и характер далеч по-незабележителни от тези на Юлиан Апостат.

Начало на управлението[редактиране | edit source]

Когато Константин I Велики умира през май 337 г., Констанций се намира в Константинопол, където е въвлечен в дворцовия заговор, целящ осигуряването на имперската власт само за синовете на Константин I и отстраняването на другите наследници. Завещанието на Константин I вероятно бива преправено. Братовчедите Далмаций и Ханибалиан са обвинени в отравяне на покойния владетел и са екзекутирани. В последвалите събития биват погубени и повечето членове на техните семейства (пролетта-лятото на 337 г.) и роднините от страничния клон на династията. Убит е също и Юлий Констанций. Пощадени са само малолетните му синове Гал и Юлиан, братовчеди на нововъзцарилият се Констанций II.

Стабилната подкрепа на армията и действията на придворната клика осигуряват бързото възкачване на Констанций II и неговите братя – Константин II и Констанс. Тримата се събират в Панония (септември 337 г.) за да поделят империята помежду си. Констанций II получава източните провинции: Мала Азия, Сирия, Египет, Гърция и Тракия. Скоро след подялбата се налага той да замине на източната граница, където започва отбранителна война със сасанидските перси.

Подялба на империята между наследниците на Константин (май 337): Константин ІІ (оранжев цвят), Констанс (зелено), Констанций ІІ (синьо) и Далмаций (бяло)

Константин II загива в засада през 340 г., по време на военни действия срещу Констанс, който увеличава владенията си с неговите, а Констанций II води спорове с по-малкия си брат, изисквайки да придобие Илирик като компенсация.

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

През управлението на Констанций II ясно се усилват характерните за ІV век деградивни вътрешни процеси в римската държава. Разходите свързани с постоянното военно напрежение в продължение на десетилетия източват държавната хазна, която се намира на ръба на фалита. За да може да издържа армията и бюрокрацията, правителството утежнява данъците, което, заедно с последствията от войните, постепенно довежда до намаляване и обедняване на населението, икономически упадък и повишена девалвация на парите.

Разоряването на широките слоеве от обществото продължава и в общи линии мерките на императора да спре този процес, както и да пресече корупцията в раздутия административен апарат, се оказват недостатъчни. Предприети са няколко не особено резултатни опита за финансова реформа. Протича окончателното закрепостяване на селяните и принудителното унаследяване на повечето занаяти и професии.

В управляващите среди често явление са процесите за заговор срещу императора, водещи до смъртна присъда и конфискация на имуществото на обвинения. Главно влияние над мнителния император има евнухът Евсебий. Решаващата роля на евнусите и техните интриги в двора на Констанций II, са документирани от Амиан Марцелин като една от трагичните страни на управлението му.

Изображение на Констанций II в препис на Хронография от 354 г.

Религиозна политика[редактиране | edit source]

Християнството, нововъзприетата държавна религия, играе определяща роля и се подкрепя активно от Констанций II. Той обаче има склонност да се въвлича в религиозните спорове и борби, в опита си да ги разреши, което само довежда до тяхното допълнително разпалване и смутове. Привърженик на арианството (считано за ерес), което господства на изток, императорът счита себе си за непогрешим познавач на богословието и влиза в конфликт с братята си — подкрепящи Никейския символ на вярата (ортодоксално православие).

Сблъсъкът на двете религиозни течения е и израз на културното противоречие между двете, все по-различаващи се една от друга, половини на империята: Западната — латинска и Източната — елинистическа. Про-арианска политика на Констанций II стига до гонения и присъди срещу ортодоксалната клика — патриарсите Павел от Константинопол и Атанасий от Александрия са заточени още в началото на неговото управление. Опит за разрешаване на противоречията е църковния събор в Сердика (343 г.), близо до границата на двете империи. Освен освобождаването на двамата патриарси и официалното разделяне на сферите на религиозно влияние, събитието не постига други резултати.

Дълбоко въвлечен в религиозните въпроси, императорът лично председателства Сердикийския събор, а след това и още няколко други, което почти докарва до банкрут държавната поща, задължена да превозва безплатно църковната кореспонденция и духовниците.

Счита се, че Констанций II е издал два едикта забраняващи друга религия освен християнската (през 341 и 355 г.) но няма данни те да са стриктно спазвани. По негово време много от езическите храмове западат или са превърнати в църкви. Вероятно към 50-те год. на IV век около 2\3 от римляните, най-вече градското население, изповядват новата държавна религия.

Солид на Констанций II

Външна политика и междуособици[редактиране | edit source]

През 337-350 г. се води войната със Сасанидска Персия, костваща много жертви и от двете страни. Констанций отсяда в Антиохия и често лично предвожда войските срещу врага в Месопотамия. Персийската заплаха от инванзия е осуетена в битката при Сингара (348 г.), но опитът на римляните да преминат в настъпление не успява.

Гражданска война (350-353)[редактиране | edit source]

В началото на 350 г. в Антиохия достигат тревожни новини — на запад военачалникът Магненций е свалил Констанс и се е провъзгласил за император. Констанций II отказва да признае узурпатора, незабавно сключва мир с персите и се подготвя поход на запад, където да бъде предизвикан противника. В Антиохия е назначен за съимператор с титла „цезарКонстанций Гал, братовчед на императора и единствения оцелял от клането през 337 г. роднина, освен неговия полубрат Юлиан.

Войските в Илирия през това време не могат да решат към коя страна да се присъединят, затова избират техен собствен император — генерал Ветранион, несъмнено благодарение на подкупите и агитацията на Констанция, сестрата на Констанций, която се намира там и предлага да се омъжи за пълководеца, само и само илирийските легиони да не минат към лагера на Магненций. В град Рим се появява още един претендент — авантюристът Непоциан, далечен потомък на Константин Велики, който с тълпа гладиатори взема властта за няколко седмици, преди да бъди разбит от войскови части на Магненций.

Изображение на Констанций II върху т.нар. мисориум от Керч

В края на 350 г. легионите на Ветранион и Констанций II се срещат в полето край Сердика, където, според предварително уговорената постановка, на специално подготвена церемония Ветранион е детрониран, под акламациите на двете войски. Сериозен е сблъсъка с другия претендент. През 351 г., при Мурса (в дн. Хърватия), между армиите на Констанций II и Магненций се състои едно от най-кръвопролитните сражения в римската история — от двете страни загиват общо 55 хиляди души: римски легионери и варварски наемници. Решителната битка до голяма степен лишава империята от бойна сила. След ново поражение в подножието на Алпите, Магненций се самоубива (353 г.).

Войни на запад[редактиране | edit source]

Констанций II остава няколко години на Запад за да уреди управлението, като от 351 до 359 г. установява резиденцията си в Медиолан (дн. Милано). Междувременно цезарят Констанций Гал е обвинен в опит за заговор и в лошо управление, извикан е от императора в Милано, но по пътя е арестуван и убит (354 г.).

В 355 г. избухва нов неуспешен метеж в Галия, на военачалника Силван. Междувременно, заплахата от ново нашествие на алеманите в Галия, принуждава Констанций II да извика своя последен жив сродник — братовчед си Юлиан и да го обяви за цезар. Изпратен в Галия, вероятно с надеждата по-скоро да загине във войната, отколкото да се справи, той постига неочаквани успехи срещу варварите. Младият цезар набира популярност сред войската и населението и това започва да плаши императора.

Следващите години от управлението на Констанций минават близо до границата по Дунав и Рейн в почти непрекъснати войни срещу алеманите (353-6 г.), квадите, свевите и сарматите (357-9 г.). От Амиан Марцелин е известно описанието на неговото единствено триумфално влизане в град Рим (357 г.), където Констанций остава впечатлен от величието на града.

Край на управлението[редактиране | edit source]

През 359-361 г. започва поредната война със сасанидските перси и Констанций II отново заминава на източната граница. В тази връзка той заповядва на Юлиан да му прати най-добрите си военни части в Антиохия. Това той прави и с цел да го отслаби при евентуален конфликт с него. Ефектът е неочакван — несъгласна с преместването, галската армия се вдига на бунт и обявява Юлиан за август в 360 г. Новата заплаха продължава да виси до 361 г., когато Констанций II завършва персийската война и се насочва против претендента на запад. Сблъсък между двамата братовчеди не се осъществява — Констанций II умира от треска в Мопсукрена, Киликия, през ноември 361 г., оставяйки Юлиан наследник на властта.

Бронзови монети от управлението на Констанций II[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Констанций ІІ
  • Jones, A.H.M, The Later Roman Empire, 284–602: a Social, Economic and Administrative Survey (Baltimore: Johns Hopkins University, 1986)
  • Dignas, B. & Winter, E., Rome and Persia in Late Antiquity (Cambridge University Press, 2007)
  • Gaddis, M., There is No Crime for Those who Have Christ (University of California Press, 2005)
  • Hunt, Constantius II in the Ecclesiastical Historiansorians, Ph.D. diss. (Fordham University, 2010), AAT 3431914.
  • Salzman, M.R., The Making of a Christian Aristocracy: Social and Religious Change in the Western Roman Empire (Harvard University Press, 2002)
  • Richard Klein, Constantius II. und die christliche Kirche, 1977, Impulse der Forschung ISBN|3534075420
  • Chantal Vogler, Constance II et l'administration impériale, 1979, Université de Strasbourg
  • Timothy David Barnes, Athanasius and Constantius: Theology and Politics in the Constantinian Empire, 1993, Harvard University Press
  • Timothy David Barnes, Ammianus Marcellinus and the Representation of Historical Reality, 1998, Cornell University Press


Римски императори
Константин I Велики (306337) Съимператор с Констанс (337350) и Константин II (337340) Юлиан (360363)
Римска империя