Констанций II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Констанций II
61-ви император на Римската империя
ConstantiusII.jpg
Лични данни
Управление 324337 (като Цезар)
337361 (като Август)
Роден 7 август 317
Сирмиум, Илирия
Починал 3 ноември 361
Мопсукрена, близо до Тарс, Киликия
Потомци Констанция
Семейство
Брак  ? неизв.
Втори брак Евсевия
Трети брак Фаустина
Династия Константинова династия
Баща Константин Велики
Майка Фауста

Флавий Юлий Констанций (лат. Flavius Iulius Constantius) е римски император в периода 337-361 година.

Античните историци (най-вече Амиан Марцелин) представят образа на Констанций II в смесена светлина, като наблягат на посредствените му способности и го представят като ограничен и страхлив човек, подведен от приближените си.

Верен продължител на политиката установена баща му, отдаден на твърдата идея да запази целостта на империята и собствената си власт, въпреки всички заплахи, Констанций II води трудни войни с променлив успех през цялото си управление. Той удържа победи по-скоро срещу узурпаторите и вътрешните врагове, отколкото срещу външните заплахи, което го превръща в доста безславна личност за неговите съвременници.

Подялба на империята между наследниците на Константин (май 337): Константин ІІ (оранжев цвят), Констанс (зелено), Констанций ІІ (синьо) и Далмаций (бяло)

По-късните историци обикновено считат Констанций II за типичен византийски автократ, губещ се в сянката на Константин Велики, с качества и характер далеч по-незабележителни от тези на Юлиан Апостат.

Съдържание

Управление [редактиране]

Констанций е вторият син на Константин I Велики и Фауста. Баща му го издига в ранг цезар на 13 ноември 324 г. в Никомедия. Констанций администрира Галия и през 332 г. е изпратен заедно с по-големия си брат Константин II за да воюва с готите по Дунавската граница. Вероятно е женен за първи път през 336 г. за дъщеря на чичо си Юлий Констанций.

Когато Константин I Велики умира, Констанций е участва в дворцовия заговор, целящ осигуряването на имперска власт само за синовете на Константин I и отстраняването на другите наследници. Завещанието на Константин I вероятно бива преправено. Братовчедите Далмаций и Ханибалиан са обвинени в отравяне на покойния владетел и са екзекутирани. В последвалите събития биват избити и повечето членове на техните семейства (пролетта-лятото на 337 г.). Убит е също и Юлий Констанций. Пощадени са само малолетните му синове Гал и Юлиан.

Стабилната подкрепа на армията и действията на придворната клика осигуряват бързото възкачване на Констанций II и неговите братя – Константин II и Констанс. Тримата се събират в Панония (септември 337 г.) за да поделят империята помежду си. Констанций II получава източните провинции на империята: Мала Азия, Сирия, Египет, Гърция и Тракия. След подялбата се налага той да замине на източната граница, където започва война със сасанидските перси.

Константин II загива в засада през 340 г., по време на военни действия срещу Констанс, който увеличава владенията си с неговите, а Констанций II води спорове с по-малкия си брат, изисквайки да придобие Илирик като компенсация.

Вътрешно положение [редактиране]

Солид на Констанций II

Констанций II предприема няколко не особено резултатни опита за финансова реформа. Постоянното военно напрежение и тежките данъци постепенно довеждат до намаляване и обедняване на населението, икономически упадък и повишена девалвация на парите.

Разоряването на средно заможните слоеве от обществото продължава и в общи линии мерките на Констанций да спре този процес, както и да пресече корупцията в раздутия административен апарат, се оказват недостатъчни. Държавната хазна се намира на ръба на фалита, което води до окончателното закрепостяване и унаследяване на всички професии, както и до постоянно увеличаване на данъчната тежест. Често явление са процесите за заговор срещу императора, водещи до смъртна присъда и конфискация на имуществото на осъдения. Интригите в двора на Констанций II, съставен предимно от евнуси, са добре описани от Амиан Марцелин като една от трагичните страни на управлението му.

Изображение на Констанций II в препис на Хронография от 354 г.

Религия [редактиране]

Християнството, нововъзприетата държавна религия, играе определяща роля и се подкрепя активно от Констанций II, който обаче има склонност да се въвлича в религиозните спорове и борби, довели до толкова много смутове, и така само да ги разпалва повече в опита си да ги разреши. Привърженик на арианството (считано официално за ерес), което господства на изток, императорът счита себе си за непогрешим познавач на богословието и дори за обладател на теократична власт в духа на римския автократизъм, оформен под източно влияние.

Като поддръжник на арианството, Констанций влиза в конфликт с братята си — подкрепящи Никейския символ на вярата (ортодоксално православие). Сблъсъкът на двете религиозни течения е и израз на културното противоречие между двете, все по-различаващи се една от друга, половини на империята: Западната — латинска и Източната — елинистическа.

Про-арианска политика на Констанций II стига до гонения и присъди срещу ортодоксалната клика — патриарсите Павел от Константинопол и Атанасий от Александрия са заточени още в началото на неговото управление. Опит за разрешаване на противоречията е църковния събор в Сердика (343 г.), близо до границата на двете империи. Освен освобождаването на двамата патриарси и официалното разделяне на сферите на религиозно влияние, събитието не постига други резултати. Дълбоко въвлечен в религиозните въпроси, императорът лично председателства този събор, а след това и много други, което почти докарва до банкрут държавната поща, натоварена да превозва безплатно църковната кореспонденция и духовниците.

Счита се, че Констанций II е издал два едикта забраняващи друга религия освен християнската (през 341 и през 355) но няма данни те да са стриктно спазвани. По това време много от езическите храмове западат или са превърнати в църкви. Вероятно към 50-те год. на IV век около 2\3 от римляните, най-вече градското население, изповядват новата държавна религия.

Външна политика и междуособици [редактиране]

Констанций ІІ

През 337-350 г. се води войната със Сасанидска Персия, костваща много жертви и от двете страни. Констанций отсяда в Антиохия и често лично предвожда войските срещу врага в Месопотамия. Персийската заплаха от инванзия е осуетена в битката при Сингара (348 г.), но опитът на римляните да преминат в настъпление не успява.

В началото на 350 г. в Антиохия достигат тревожни новини — на запад военачалникът Магненций е свалил Констанс и се е провъзгласил за император. Констанций II отказва да признае узурпатора, незабавно сключва мир с персите и се подготвя поход на запад, където да бъде предизвикан противника. В Антиохия е назначен за съимператор с титла „цезарКонстанций Гал, братовчед на императора и единствения оцелял от клането през 337 г. роднина, освен неговия полубрат Юлиан.

Войските в Илирия през това време не могат да решат към коя страна да се присъединят, затова избират техен собствен император — генерал Ветранион, несъмнено благодарение на подкупите и агитацията на Констанция, сестрата на Констанций, която се намира там и предлага да се омъжи за пълководеца, само и само илирийските легиони да не минат към лагера на Магненций. В град Рим се появява още един претендент — авантюристът Непоциан, далечен потомък на Константин Велики, който с тълпа гладиатори взема властта за няколко седмици, преди да бъди разбит от войскови части на Магненций.

В края на 350 г. легионите на Ветранион и Констанций II се срещат в полето край Сердика, където, според предварително уговорената постановка, на специално подготвена церемония Ветранион е детрониран, под акламациите на двете войски. Сериозен е сблъсъка с другия претендент. През 351 г., при Мурса (в дн. Хърватия), между армиите на Констанций II и Магненций се състои едно от най-кръвопролитните сражения в римската история — от двете страни загиват общо 55 хиляди души: римски легионери и варварски наемници. Решителната битка до голяма степен лишава империята от бойна сила. След ново поражение в подножието на Алпите, Магненций се самоубива (353 г.).

Изображение на Констанций II върху т.нар. мисориум от Керч

Констанций II остава няколко години на Запад за да уреди управлението, като от 351 до 359 г. установява резиденцията си в Медиолан (дн. Милано). Следващите години от управлението на Констанций минават близо до границата по Дунав и Рейн в непрекъснати войни срещу алеманите (353-6 г.). От Амиан Марцелин е известно описанието на неговото единствено триумфално влизане в Рим (357 г.), където Констанций остава впечатлен от величието на града. Междувременно цезарят Констанций Гал е обвинен в опит за заговор и в лошо управление, извикан е в Милано, но по пътя е арестуван и убит (354 г.).

В 355 г. избухва нов неуспешен метеж в Галия, на военачалника Силван. Междувременно, заплахата от нашествие на алеманите в Галия, принуждава Констанций да извика своя последен жив сродник — братовчед си Юлиан и да го обяви за цезар. Изпратен в Галия, вероятно с надеждата по-скоро да загине във войната, отколкото да се справи, той постига неочаквани успехи срещу варварите. Младият цезар набира популярност сред войската и населението и това започва да плаши императора.

През 359-361 г. се води нова война с персите и Констанций II отново заминава на изток. В тази връзка той заповядва на Юлиан да му прати най-добрите си военни части в Антиохия. Това той прави и с цел да го отслаби при евентуален конфликт с него. Ефектът е неочакван — несъгласна с преместването, галската армия се вдига на бунт и обявява Юлиан за август в 360 г. Новата заплаха продължава да виси до 361 г., когато Констанций II завършва персийската война и се насочва на запад. Сблъсък между двамата братовчеди не се осъществява — Констанций II умира от треска в Мопсукрена, Киликия, през ноември 361 г., оставяйки Юлиан наследник на властта.

Бронзови монети от управлението на Констанций II [редактиране]

Външни препратки [редактиране]

Източници [редактиране]

Литература [редактиране]

  • Jones, A.H.M, The Later Roman Empire, 284–602: a Social, Economic and Administrative Survey (Baltimore: Johns Hopkins University, 1986)
  • Dignas, B. & Winter, E., Rome and Persia in Late Antiquity (Cambridge University Press, 2007)
  • Gaddis, M., There is No Crime for Those who Have Christ (University of California Press, 2005)
  • Hunt, Constantius II in the Ecclesiastical Historiansorians, Ph.D. diss. (Fordham University, 2010), AAT 3431914.
  • Salzman, M.R., The Making of a Christian Aristocracy: Social and Religious Change in the Western Roman Empire (Harvard University Press, 2002)
  • Richard Klein, Constantius II. und die christliche Kirche, 1977, Impulse der Forschung ISBN|3534075420
  • Chantal Vogler, Constance II et l'administration impériale, 1979, Université de Strasbourg
  • Timothy David Barnes, Athanasius and Constantius: Theology and Politics in the Constantinian Empire, 1993, Harvard University Press
  • Timothy David Barnes, Ammianus Marcellinus and the Representation of Historical Reality, 1998, Cornell University Press


Римски императори
Константин I Велики (306337) Съимператор с Констанс (337350) и Константин II (337340) Юлиан (360363)
Римска империя