Александър (Византийска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър
византийски император
Alexanderemp.jpg
Мозаечен портрет на император Александър
Лични данни
Управление 11 май 912 - 6 юни 913
Роден ок.870
Константинопол
Починал 6 юни 913
Константинопол
Предшественик Лъв VI Философ
Наследник Константин VII Багрянородни
Семейство
Баща Василий I Македонец
Майка Евдокия Ингерина
Александър в Общомедия

Александър или Александър III (гръцки: Αλέξανδρος, "защитник на мъжете", Alexander III), ок. 8706 юни 913) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлява Източната римска империя (Византия) през 912-913 година.

Той е третият син на император Василий I Македонец и Евдокия Ингерина. За разлика от по-големия му брат Лъв VI Философ, за него не съществува съмнение дали наистина е син на Василий I, или всъщност на Михаил III, тъй като е роден години след смъртта на император Михаил III.

Още деветгодишен той е определен за съимператор на баща си Василий I Македонец. След неговата смърт обаче се възцарява по-големият му брат Лъв VI Философ.

Възкачване[редактиране | edit source]

На 11 май 912 година умира император Лъв и тронът е зает от непълнолетния му син - Константин VII Багрянородни.

Скоро след като станал регент, Александър се обявил за старши съимператор и така цялата власт паднала в ръцете му. Зоя Карбонопсина била изключена от регентството и заточена в манастир.

Управление[редактиране | edit source]

Александър е известен като сприхкав и злонамерен алкохолик с разклатено здраве. Той прекарва по-голямата част от живота си в сянката на своя брат и до смъртта му не притежава реална власт, няма опит в управлението, е ленив, разюздан и отдаден на развлечения. По време на неговото управление с голямо влияние се ползват Василица и Гаврилопул, които са от славянски произход. Императорът дори обмисля да скопи Константин VII и да обяви за свой наследник Василица.

В изблик на гняв Александър отхвърля предложението на цар Симеон за подновяване на мирния договор, и отказва да плаща годишните трибути на българите, което станало причина за нов военен конфликт между двете държави, който трае 15 години. По същото това време източните граници на империята са атакувани от арабите. Императорът обаче внезапно умира в двореца в Константинопол след преяждане и препиване, което довежда до спукване на артерия по време на игра на tzykanion (вид поло). Така се изпълнява пророчеството на брат му Лъв Мъдри, че Александър ще управлява само 13 месеца.

Съгласно завещанието на императора, след смъртта му опекуни на малолетния Константин VII стават патриарх Николай Мистик, магистър Стефан, магистър Йоан Елад, ректор Йоан, Евтимий, Василица и Гаврилопул.

Александър приема български пратеници.

Литература[редактиране | edit source]

  • Георгий Острогорски "История на Византийската държава", History of the Byzantine State. Rutgers University Press. 1969. p. 233, 261. ISBN 0-8135-0599-2
  • Franz Tinnefeld: Alexander von Byzanz. Der Neue Pauly (DNP). Band 1, Metzler, Stuttgart 1996, ISBN 3-476-01471-1, Sp. 478
  • Friedhelm Winkelmann u.a.: Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. 2. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 2013, ISBN 3-11-016674-7, S. 138−145, Nr. 20228.
  • Runciman S.: A history of the First Bulgarian empire, London, G.Bell & Sons, 1930, p. 155
  • John Julius Norwich: Byzantium, The Apogee. Penguin Books. 1993. ISBN 0140114483.
  • Schmitz, Leonhard: "Alexander". William Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology 1. Boston: Little, Brown and Company. 1867. p. 115.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Лъв VI Философ Византийски император (11 май 912 – 6 юни 913) Константин VII Багрянородни
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.