Александър (Византийска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър
византийски император
Alexanderemp.jpg
Мозаечен портрет на император Александър
Лични данни
Управление 11 май 912 - 6 юни 913
Роден ок.870
Константинопол
Починал 6 юни 913
Константинопол
Предшественик Лъв VI Философ
Наследник Константин VII Багрянородни
Семейство
Баща Василий I Македонец
Майка Евдокия Ингерина

Александър (гръцки: Αλέξανδρος, "защитник на мъжете"), (ок. 870913) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) през 912-3 година.

Той е третият син на император Василий I Македонец и Евдокия Ингерина. За разлика от по-големия му брат Лъв VI Философ, за него не съществувало съмнение дали наистина е син на Василий I, или всъщност на Михаил III, тъй като е роден години след смъртта на император Михаил III.

Още деветгодишен той бил определен за съимператор на баща си Василий I Македонец. След неговата смърт обаче се възцарява големият брат Лъв VI Философ.

Възкачване[редактиране | edit source]

На 11 май 912 година умира император Лъв и тронът е зает от непълнолетния му син - Константин VII Багрянородни. Както пише Стефан Цанев:

"Регент на малолетния император станал братът на Лъв VI Философ - Александър, който бил безнадежден пияница и развратник, посегнал на братовата си незаконна жена Зоя Чернооката, като успял да свали дрехата от тялото ѝ, тя обаче макар да била не по-малко прославена поклонничка на порока, не му се отдала, тогава той я прогонил съвсем гола от двореца."

Скоро след като станал регент, Александър се обявил за старши съимператор и така цялата власт паднала в ръцете му. Зоя Карбонопсина била изключена от регентството и заточена в манастир.

Управление[редактиране | edit source]

Александър бил известен като сприхкав и злонамерен алкохолик с разклатено здраве. Той прекарал по-голямата част от живота си в сянката на своя брат и дотогава не притежавал реална власт, нямал опит в управлението, бил ленив, разюздан и отдаден на развлечения. По време на неговото управление с голямо влияние се ползвали Василица и Гаврилопул, които били от славянски произход. Императорът дори обмислял да скопи Константин VII и да обяви за свой наследник Василица.

В изблик на гняв Александър отхвърлил предложението на цар Симеон за подновяване на мирния договор, което станало причина за нов военен конфликт между двете държави. По същото това време източните граници на империята са атакувани от арабите. Императорът обаче внезапно починал в константинополския дворец след преяждане и препиване, което довело до спукване на артерия по време на игра на tzykanion (вид поло). Така се изпълнило пророчеството на брат му Лъв Мъдри, че Александър ще управлява само 13 месеца.

Съгласно завещанието на императора, след смъртта му опекуни на малолетния Константин VII стават патриарх Николай Мистик, магистър Стефан, магистър Йоан Елад, ректор Йоан, Евтимий, Василица и Гаврилопул.

Александър приема български пратеници.

Литература[редактиране | edit source]

Лъв VI Философ Византийски император (11 май 912 – 6 юни 913) Константин VII Багрянородни
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.