Лъв II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лъв II
византийски император
Монета от съвместното управление на Лъв II и Зенон
Монета от съвместното управление на Лъв II и Зенон

Роден
467 г.
Починал
17 ноември 474 г. (7 г.)
Управление
Период18 януари – 17 ноември 474
ПредшественикЛъв I
НаследникЗенон
Семейство
РодТракийска династия
БащаЗенон
МайкаЕлия Ариадна
Лъв II в Общомедия

Лъв II или Флавий Лъв Младши Август (на латински: Flavius Leo Iunior Augustus, на гръцки: Λέων Β′; * август/септември 467; † 17 ноември 474) e византийски император през 473 – 474 година (еднолично през 474 година).

Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]

Лъв е син на император Зенон и Ариадна, дъщерята на Лъв I и Верина.

След отстраняването на Флавий Патриций той е издигнат като следващ мъжки близък роднина на Лъв I през октомври 472 г. като Цезар и наследник на трона. През 473 година император Лъв I провъзгласява своя внук за император и съуправител, става Август.[1]

След смъртта на дядо си, на 18 януари 474 година Лъв II поема номинално властта. На 29 януари издига баща си Зенон за съимператор по внушение на своята баба Верина и майка си Ариадна. Девет месеца по-късно умира, едва на 7 години, от неизвестна болест и е наследен от баща си на 17 ноември 474.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандид, „История“:1
  2. Теофан, „Хронография“

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Brian Croke, The Imperial Reigns of Leo II. In: Byzantinische Zeitschrift 96, 2003, S. 559 – 575, ISSN 0007 – 7704.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Лъв I Византийски император (януари 474 – ноември 474) Зенон