Маврикий (Византийска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маврикий
византийски император
Emperor Maurice.jpg
Солид на император Маврикий
Лични данни
Управление 13 август 582 - 27 ноември 602
Роден 539 г.
Arabissus, в Кападокия
Починал 27 ноември 602 г.
Константинопол
Семейство
Брак Константина
Потомци Теодосий, цезар († 602)
Тиберий († 602)
Петър († 602)
Павел († 602)
Юстин († 602)
Юстиниан († 602)
Анастасия
Теоктиста
Клеопатра
Маврикий в Общомедия

Флавий Маврикий Тиберий Август (на латински: Flavius Mauricius Tiberius Augustus), (гр. Φλάβιος Μαυρίκιος Τιβέριος Αύγουστος), в историята познат още като Маврикий Тиберий е император на Източната римска империя (Византия) през периода от 582 до 602 година. Той е сред най-способните военачалници заемали ромейския трон. Дълго време историците му приписват авторството на Стратегикон, византийски наръчник по военно изкуство и стратегия.

Маврикий (арм. Մավրիկ, Mavrig;) е един от най-важните управници в ранната византийска ера, а по време на неговото управление Източната Римска империя (Византия) се намира в кръгова отбрана срещу многобройни врагове по всички граници. Управлението на Маврикий е характерно с постоянно военно напрежение и икономически затруднения. Този период бележи края на добре документирата късна класическа древност (основен източник е историкът Теофилакт Симоката[1]), преди началото на ранното Средновековие.

Персийска война и възкачване на трона[редактиране | edit source]

Маврикий произхожда от богата фамилия с арменски произход от Кападокия и е много успешен главнокомандващ, победител във войната с персите. През 574 г. Маврикий е издигнат от император Тиберий II за командир на столичната гвардия (comes excubitorum), а след 577 г. участва във византийско-персийската война (572-591).

По време на войната със Сасанидската империя, Маврикий служи като главнокомандващ на източните армии от 579 година натам. Маврикий постига голям успех и през 580-1 г. армията му навлиза във вътрешността на Персийската империя и достига югозападните брегове на Каспийско море (дн. Азербайджан). Година по-късно празнува триумф в столицата и се жени за Константина, дъщерята на император Тиберий Константин. Маврикий е осиновен от предшественика си, приема неговото име, става негов зет и го наследява след неговата смърт.

На 14 август 582 г. Маврикий Тиберий наследява тъста си. По това време той управлява банкруптирала империя, плащаща изключително високи данъци на аварите, с опустошени балкански провинции от славяните и във война със Сасанидска Персия.

Външна политика[редактиране | edit source]

Златен тремис на Маврикий

Докато продължават персийските войни, Източната империя губи все повече територии на запад. През 584 г. е пада последната римска крепост в Испания - Кордоба, завладяна от вестготите. В Италия империята е принудена да признае независимото Ломбардско кралство. Балканите се нахлувани няколко пъти първо от аварите, които през 583 г. завладяват Сирмиум, а след това от славяните, опитващи се да превземат Тесалоника (586 г.) и Адрианопол (587 г.).

След известно затишие, Маврикий продължава войната с Персия в Месопотамия и Армения. През 586 г. ромейските войски побеждават персите при Дара. През 588 г. заплатите на войниците са намалени с една-четвърт и това предизвиква бунтове в армията. Въпреки това ромеите се противопоставят успешно на персите още около две години, докато персийския шах Хормазд IV не бил свален, а в Персия избухват междуособици (590/1 г.), от които Маврикий успешно се възползва. Императора помага на новия претендент Хосров II да се задържи на власт, сключен е мир и съюз, и така войната с Персия е доведена до успешен край. На Византийската империя са преотстъпени североизточна Месопотамия, по-голямата част от западна Армения и част от Грузия (до столицата Тбилиси).

Успешния изход от изтощителната византийско-персийската война (572-591) е блестящ успех за император Маврикий. Сключването на мира с Персия дава възможност на империята да отдели повече сили за отбрана на Балканите и Италия, в момент когато варварската опасност се засилва.

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

Изображение на император Маврикий Тиберий с консулски отличия върху фолис (монета от 40 нумии)

Маврикий започва военно-административна реформа като създава т.нар. Равенски екзархат и Африкански екзархат съответно в Италия и Северна Африка, начело с губернатор (екзарх) имащ едновременно военни и граждански правомощия. Тази кризисна мярка има за цел да задържи варварските настъпления на ромейска територия. Маврикий също така вероятно е възнамерявал да подели управлението на империята със синовете си за да създаде управление подобно на тетрархия.

В религиозно отношение императора подкрепя ортодоксалното християнство, но е толерантен към монофизитите. Маврикий налага съюз между арменската църква и константинополската патриаршия. Той има благороднически сан и поддържа близки отношения с аристокрацията.

Въпреки военните победи, Маврикий не успява да овладее финансовата криза в империята, а икономическия упадък породен от разорителните войни и варварски нашествия, както и тежките данъци които е принуден да въведе, правят императора все по-непопулярен сред народа.

По времето на Маврикий гръцкият език започва все по-често се ползва като официален език във Византия.

Балканска политика[редактиране | edit source]

След втората половина на 6 век славяните започват да отсядат масово на юг от Дунав за постоянно. За кратко те завладяват голяма част от византийската територия и ромейската власт в Мизия, Илирик и Македония е само формална. Непревзети остават само големите градове. В същото време Аварския хаганат изисква плащане на разорителен данък, но неведнъж нарушава примирието и атакува Балканските земи на империята.

След като приключва войната с персите на изток император Маврикий предприема походи срещу варварите на Балканите, където са прехвърлени опитните ветерани от източния фронт, заедно с арменски подкрепления. През 592 г. е спряно плащането на данък на аварите, ромейските легиони възвръщат крепостта Сингидунум (дн. Белград) и прогонват славяните от Мизия. През 593/4 г. грабителските набези на славяните са отбити, а защитата на лимеса по долен Дунав е възстановена. През 595 г. имперският флот предотвратява опита на аварите да пресекат Дунав и да нападнат Сингидунум, но варварите след това плячкосват в Далмация.

Империята при управлението на Маврикий

След кратък период на относително спокойствие и второстепенни схватки, в края на 597 г. аварите възобновяват атаките си на юг от Дунав. Въпреки частичният успех на ромейските сили през 598 г., аварският хан нахлува в Тракия чак до Аркадиопол, след което се оттегля поради появилата се епидемия. Маврикий сключва мир и се съгласява да плаща отново стария данък, но само за да спечели време.

Преди края на същата година, легионите са прегрупирани и започват контраофанзива срещу аварите. В началото на 599 г. Маврикий нарежда на военачалниците Приск и Коментиол да пренесат бойните действия на север от Дунав. Ромейските армии пресичат Дунав при Виминациум и разбиват аварите на тяхната собствена територия, в равнините на Панония. След като опустошават вражеските земи, византийците се изтеглят на юг от дунавската граница.

Същата стратегия се повтаря с успех през 601/2 г., когато братът на императора, куропалат Петър, побеждава славяните във Влахия и прогонва аварите отвъд Дунава. В Аварският хаганат избухват размирици и част от племената за кратко минават на византийска страна.

Метеж и сваляне[редактиране | edit source]

Поради финансови затруднения императора отказва да плати откуп на аварите държащи голям брой ромейски пленници (ок. 12 хил.), вероятно по-късно избити. След това войските получават от императора заповед да презимуват на вражеска територия, северно от Дунава, където самостоятелно да си набавят провизии, а междувременно снабдяването и заплатите са спрени. Притиснати от непосилните условия, войниците от Дунавските армии се вдигат на бунт, провъзгласяват за император Фока, един нисш офицер, и тръгват на поход срещу Маврикий в Константинопол. Тогава в столицата също избухват бунтове сред народа, а партията на зелените отваря вратите на града пред Фока. Изгубил контрол над армията, императора е заловен докато се опитва да избяга. Маврикий е обезглавен, като преди това шестимата му синове са екзекутирани по същия начин (27 ноември 602).

Вижте други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • An Online Encyclopedia of Roman Emperors Maurice (582-602 A.D.)
  • Mauricius livius.org
  • Whitby, Michael: The Emperor Maurice and his Historian – Theophylact Simocatta on Persian and Balkan Warfare [1] 1998 Oxford University Press isbn 0198229453

Бележки[редактиране | edit source]

  1. * Откъс от книгата на Теофилакт Симоката (анг.)


Тиберий II Византийски император (582 – 602) Фока