Маврикий (Византийска империя)
| Маврикий | ||
|---|---|---|
| византийски император | ||
 |
||
| Солид на император Маврикий | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 13 август 582 - 27 ноември 602 | |
| Роден | 539 г. | |
| Arabissus, в Кападокия | ||
| Починал | 27 ноември 602 г. | |
| Константинопол | ||
| Потомци | Теодосий, цезар († 602) Тиберий († 602) Petrus († 602) Павел († 602) Юстин († 602) Юстиниан († 602) Анастасия Теоктиста Клеопатра |
|
| Семейство | ||
| Брак | Константина | |
Флавий Маврикий Тиберий Август (на латински: Flavius Mauricius Tiberius Augustus), (гр. Φλάβιος Μαυρίκιος Τιβέριος Αύγουστος), в историята познат като Маврикий Тиберий, или Маврикий (арм. Մավրիկ, Mavrig;) е император на Византийската империя през периода от 582 до 602 година.
Маврикий е един от най-важните управници в ранната византийска ера, а по време на неговото управление Източната Римска империя (Византия) се намира в кръгова отбрана срещу много врагове по всички граници. Управлението му е по време на добре документирата късна класическа древност (основен източник е историкът Теофилакт Симоката[1]).
Съдържание |
Персийска война и възкачване на трона [редактиране]
Маврикий произхожда от богата фамилия с арменски произход от Кападокия и е много успешен главнокомандващ, победител във войната с персите. Той е осиновен от предшественика си Тиберий II, приема неговото име и го наследява след смъртта му.
По време на войната със Сасанидската империя, вече започнала през 572 година при Юстин II, Маврикий служи като главнокомандващ от 579 година натам. Той разбива персите през 581 година. Година по-късно се жени за Константина, дъщерята на император Тиберий Константин. На 13 август 582 г. Маврикий наследява тъста си Тиберий. По това време той управлява банкруптирала империя, плащаща изключително високи данъци на аварите, с опустошени балкански провинции от славяните и във война със Сасанидска Персия.
Външна политика [редактиране]
Маврикий продължава войната с Персия. През 586 година войските му побеждават персите при Дара. През 588 г. заплатите на войниците са намалени с една четвърт и това предизвиква вътрешните вълнения (бунтове). Въпреки това византийците се противопоставят успешно на персите още около две години, докато персийския шах Хормазд IV не бил свален. Императора помага на новия претендент Хосров II да се задържи на власт, сключен е мир и така войната с Персия е доведена до успешен край. На Византийската империя са преотстъпени североизточна Месопотамия, голяма част от Армения и източна Грузия (до столицата Тбилиси).
Докато продължават персийските войни, на запад Византия губи все повече територии. През 584 г. е загубена последната византийска крепост в Испания - Кордоба, завладяна от вестготите. В Италия империята е принудена да признае независимото ломбардско кралство. Балканите се нахлувани няколко пъти първо от аварите, които през 583 г. завладяват Сирмиум, а след това от славяните, опитващи се да превземат Тесалоника (586 г.) и Адрианопол (587 г.).
Вътрешна политика [редактиране]
Маврикий започва военно-административна реформа като създава т.нар. Равенски екзархат и Африкански екзархат съответно в Италия и Северна Африка, начело с губернатор (екзарх) имащ едновременно военни и граждански правомощия. Тази кризисна мярка има за цел да задържи варварските настъпления на ромейска територия. Маврикий също така вероятно е възнамерявал да подели управлението на империята със синовете си за да създаде управление подобно на тетрархия.
В религиозно отношение императора подкрепя ортодоксалното християнство, но е толерантен към монофизитите. Маврикий налага съюз между арменската църква и константинополската патриаршия. Той има благороднически сан и поддържа близки отношения с аристокрацията.
Въпреки военните победи, Маврикий не успява да овладее финансовата криза в империята, а икономическия упадък породен от разорителните войни и варварски нашествия, както и тежките данъци които е принуден да въведе, правят императора все по-непопулярен сред народа.
По времето на Маврикий гръцкият език започва все по-често се ползва като официален език във Византия.
Балканска политика [редактиране]
След втората половина на 6 век славяните започват да отсядат масово на юг от Дунав за постоянно. За кратко те завладяват голяма част от византийската територия и ромейската власт в Мизия, Илирик и Македония е само формална. Непревзети остават само големите градове. Това принуждава император Маврикий да предприеме походи срещу тях. След някои първоначални успехи той възнамерява да пренесе войната на север от Дунав. В същото време се водят военни действия и с Аварския хаганат.
Поради финансови затруднения императора отказва да плати откуп на аварите държащи голям брой ромейски пленници (ок. 12 хил.), вероятно по-късно избити. След това войските получават от императора заповед да презимуват на вражеска територия, северно от Дунава, където самостоятелно да си набавят провизии, а междувременно снабдяването и заплатите са спрени. Притиснати от непосилните условия, войниците на Дунавската армия се разбунтуват, провъзгласяват за император Фока, един нисш офицер, и тръгват на поход срещу Маврикий в Константинопол. Тогава в столицата също избухват бунтове сред народа, а императора губи контрола над армията и е заловен докато се опитва да избяга. Маврикий е обезглавен, като преди това синовете му са екзекутирани по същия начин (27 ноември 602).
Вижте други [редактиране]
Бележки [редактиране]
Източници [редактиране]
- Maurice (582-602 A.D.)
- Whitby, Michael: The Emperor Maurice and his Historian – Theophylact Simocatta on Persian and Balkan Warfare [1] 1998 Oxford University Press isbn 0198229453
| Тиберий II | → | Византийски император (582 – 602) | → | Фока |
