Маврикий (Византийска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маврикий
византийски император
Emperor Maurice.jpg
Солид на император Маврикий
Лични данни
Управление 13 август 582 - 27 ноември 602
Роден
539 г.
Arabissus, в Кападокия
Починал
Семейство
Брак Константина
Потомци Теодосий, цезар († 602)
Тиберий († 602)
Петър († 602)
Павел († 602)
Юстин († 602)
Юстиниан († 602)
Анастасия
Теоктиста
Клеопатра
Маврикий в Общомедия

Флавий Маврикий Тиберий Август (на латински: Flavius Mauricius Tiberius Augustus), (гр. Φλάβιος Μαυρίκιος Τιβέριος Αύγουστος), в историята познат още като Маврикий Тиберий е император на Източната римска империя (Византия) през периода от 582 до 602 година. Той е сред най-способните военачалници заемали ромейския трон. Дълго време историците му приписват авторството на Стратегикон, византийски наръчник по военно изкуство и стратегия.

Маврикий (арм. Մավրիկ, Mavrig;) е един от най-важните управници в ранната византийска ера, а по време на неговото управление Източната Римска империя (Византия) се намира в кръгова отбрана срещу многобройни врагове по всички граници. Управлението на Маврикий е характерно с постоянно военно напрежение и икономически затруднения. Този период бележи края на добре документирата късна класическа древност (основен източник е историкът Теофилакт Симоката[1]), преди началото на ранното Средновековие.

Персийска война и възкачване на трона[редактиране | редактиране на кода]

Маврикий произхожда от богата фамилия с арменски произход от Кападокия и е много успешен главнокомандващ, победител във войната с персите. През 574 г. Маврикий е издигнат от император Тиберий II за командир на столичната гвардия (comes excubitorum), а след 577 г. участва във византийско-персийската война (572-591).

По време на войната със Сасанидската империя, Маврикий служи като главнокомандващ на източните армии от 579 година натам. Маврикий постига голям успех и през 580-1 г. армията му навлиза във вътрешността на Персийската империя и достига югозападните брегове на Каспийско море (дн. Азербайджан). Година по-късно празнува триумф в столицата и се жени за Константина, дъщерята на император Тиберий Константин. Маврикий е осиновен от предшественика си, приема неговото име, става негов зет и го наследява след неговата смърт.

На 14 август 582 г. Маврикий Тиберий наследява тъста си. По това време той управлява банкруптирала империя, плащаща изключително високи данъци на аварите, с опустошени балкански провинции от славяните и във война със Сасанидска Персия.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Златен тремис на Маврикий

Докато продължават персийските войни, Източната империя губи все повече територии на запад. През 584 г. е пада последната римска крепост в Испания - Кордоба, завладяна от вестготите. В Италия империята е принудена да признае независимото Ломбардско кралство. Балканите се нахлувани няколко пъти първо от аварите, които през 583 г. завладяват Сирмиум, а след това от славяните, опитващи се да превземат Тесалоника (586 г.) и Адрианопол (587 г.).

След известно затишие, Маврикий продължава войната с Персия в Месопотамия и Армения. През 586 г. ромейските войски побеждават персите при Дара. През 588 г. заплатите на войниците са намалени с една-четвърт и това предизвиква бунтове в армията. Въпреки това ромеите се противопоставят успешно на персите още около две години, докато персийския шах Хормазд IV не бил свален, а в Персия избухват междуособици (590/1 г.), от които Маврикий успешно се възползва. Императора помага на новия претендент Хосров II да се задържи на власт, сключен е мир и съюз, и така войната с Персия е доведена до успешен край. На Византийската империя са преотстъпени североизточна Месопотамия, по-голямата част от западна Армения и част от Грузия (до столицата Тбилиси).

Успешния изход от изтощителната византийско-персийската война (572-591) е блестящ успех за император Маврикий. Сключването на мира с Персия дава възможност на империята да отдели повече сили за отбрана на Балканите и Италия, в момент когато варварската опасност се засилва.

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

Изображение на император Маврикий Тиберий с консулски отличия върху фолис (монета от 40 нумии)

Маврикий започва военно-административна реформа като създава т.нар. Равенски екзархат и Африкански екзархат съответно в Италия и Северна Африка, начело с губернатор (екзарх) имащ едновременно военни и граждански правомощия. Тази кризисна мярка има за цел да задържи варварските настъпления на ромейска територия. Маврикий също така вероятно е възнамерявал да подели управлението на империята със синовете си за да създаде управление подобно на тетрархия.

В религиозно отношение императора подкрепя ортодоксалното християнство, но е толерантен към монофизитите. Маврикий налага съюз между арменската църква и константинополската патриаршия. Той има благороднически сан и поддържа близки отношения с аристокрацията.

Въпреки военните победи, Маврикий не успява да овладее финансовата криза в империята, а икономическия упадък породен от разорителните войни и варварски нашествия, както и тежките данъци които е принуден да въведе, правят императора все по-непопулярен сред народа.

По времето на Маврикий гръцкият език започва все по-често се ползва като официален език във Византия.

Балканска политика[редактиране | редактиране на кода]

След втората половина на 6 век славяните започват да отсядат масово на юг от Дунав за постоянно. За кратко те завладяват голяма част от византийската територия и ромейската власт в Мизия, Илирик и Македония е само формална. Непревзети остават само големите градове. В същото време Аварския хаганат изисква плащане на разорителен данък, но неведнъж нарушава примирието и атакува Балканските земи на империята.

След като приключва войната с персите на изток император Маврикий предприема походи срещу варварите на Балканите, където са прехвърлени опитните ветерани от източния фронт, заедно с арменски подкрепления. През 592 г. е спряно плащането на данък на аварите, ромейските легиони възвръщат крепостта Сингидунум (дн. Белград) и прогонват славяните от Мизия. През 593/4 г. грабителските набези на славяните са отбити, а защитата на лимеса по долен Дунав е възстановена. През 595 г. имперският флот предотвратява опита на аварите да пресекат Дунав и да нападнат Сингидунум, но варварите след това плячкосват в Далмация.

Империята при управлението на Маврикий

След кратък период на относително спокойствие и второстепенни схватки, в края на 597 г. аварите възобновяват атаките си на юг от Дунав. Въпреки частичният успех на ромейските сили през 598 г., аварският хан нахлува в Тракия чак до Аркадиопол, след което се оттегля поради появилата се епидемия. Маврикий сключва мир и се съгласява да плаща отново стария данък, но само за да спечели време.

Преди края на същата година, легионите са прегрупирани и започват контраофанзива срещу аварите. В началото на 599 г. Маврикий нарежда на военачалниците Приск и Коментиол да пренесат бойните действия на север от Дунав. Ромейските армии пресичат Дунав при Виминациум и разбиват аварите на тяхната собствена територия, в равнините на Панония. След като опустошават вражеските земи, византийците се изтеглят на юг от дунавската граница.

Същата стратегия се повтаря с успех през 601/2 г., когато братът на императора, куропалат Петър, побеждава славяните във Влахия и прогонва аварите отвъд Дунава. В Аварският хаганат избухват размирици и част от племената за кратко минават на византийска страна.

Метеж и сваляне[редактиране | редактиране на кода]

Поради финансови затруднения императора отказва да плати откуп на аварите държащи голям брой ромейски пленници (ок. 12 хил.), вероятно по-късно избити. След това войските получават от императора заповед да презимуват на вражеска територия, северно от Дунава, където самостоятелно да си набавят провизии, а междувременно снабдяването и заплатите са спрени. Притиснати от непосилните условия, войниците от Дунавските армии се вдигат на бунт, провъзгласяват за император Фока, един нисш офицер, и тръгват на поход срещу Маврикий в Константинопол. Тогава в столицата също избухват бунтове сред народа, а партията на зелените отваря вратите на града пред Фока. Изгубил контрол над армията, императора е заловен докато се опитва да избяга. Маврикий е обезглавен, като преди това шестимата му синове са екзекутирани по същия начин (27 ноември 602).

Вижте други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • An Online Encyclopedia of Roman Emperors Maurice (582-602 A.D.)
  • Mauricius livius.org
  • Whitby, Michael: The Emperor Maurice and his Historian – Theophylact Simocatta on Persian and Balkan Warfare [1] 1998 Oxford University Press isbn 0198229453

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. * Откъс от книгата на Теофилакт Симоката (анг.)


Тиберий II Византийски император (582 – 602) Фока