Юстиниан II
| Юстиниан II Ринотмет | ||
|---|---|---|
| византийски император | ||
 |
||
| солид на Юстиниан Риномет | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 685 – 695 \ 705 – 711 | |
| Роден | 669 | |
| Константинопол | ||
| Починал | 11 декември (или 4 ноември) 711 | |
| Даматрис, тема Опсикион | ||
| Погребан в | Свети Апостоли, Константинопол | |
| Династия | Династия на Ираклионите | |
| Баща | Константин IV Погонат | |
Юстиниан II (на гръцки Ιουστινιανός Β΄) е византийски император в периода 685-695 г. и после отново в периода 705-711 г. Син е на Константин IV Погонат. Остава в историята с прозвището Ринотмет (на гръцки ὁ Ῥινότμητος - носоотрязания).
Женен e в първи брак с Евдокия (+695). Имат дъщеря Анастасия.
Втори брак с хазарската принцеса Теодора. (Годеж 680 г., църковен брак 703 г. Имат един син - Тиберий, ( * 704, + 11 дек. 711 г. във Влахерина, убит пред църквата Св. Мария ). [1].
Съдържание |
Първо управление [редактиране]
Юстиниан II встъпва на престола през 685 г. като шестнадесет годишен юноша. Характерно за него е чисто източната жестокост и маниакална деспотичност, които го правят обект на ненавист от населението.
През 689 и 690 г. Византия води война с България. Юстиниан II преселва пленените от него в България славяни в Мала Азия и образува от тях отряд от 30 хиляди души. През 692 г. Юстиниан нарушава мира с арабите, но е разбит от войските на Абд-Алмалик в Киликия. Поражението е и вследствие от измяната на част от доведените славяни. Тогава Юстиниан заповядва да избият близо до Никомидия и тези славяни, които му остават верни. Резултат от поражението е загубата на южна Армения, където възстава Симбатий (Смбат).
Ненавистта на народа навличат особено злоупотребите и изнудванията на Юстиниановите фаворити - Теодот и Стефан, първият от които е министър на финансите (ό γενικός λογοθέτης), а Стефан заема длъжността сакеларий на императора.
Крупно събитие в църковния живот е Юстинианският събор през 692 г., така наречения "пето-шести" или Трулски. Постановленията на Трулския събора не са признати от папа Сергий; опитите на Юстиниан II да принуди папата да ги приеме претърпяват неуспех.
Сваляне и заточение [редактиране]
От непопулярността на Юстиниан II се възползва пълководеца Леонтий. През 695 г. той бяга от затвора, където е бил държан по заповед на подозрителния император, разбунва жителите на столицата, залавя Юстиниан, заповядва да му отрежат носа и езика (за което Юстиниан е наречен след това с прозвището Ринотмет - «безносия»). Сваленият император е изпратен на заточение в Крим (в Херсон). Стефан и Теодот са екзекутирани.
Свалянето на Юстиниан II Ринотмет не води до подобряването на вътрешното и външното състояние на империята, напротив, започва 20 годишен период на безредици и нестабилност, приключил едва след възцаряването на последвалата Исаврийска династия. Докато бил в изгнание град Картаген и остатъка от провинциите в Африка били завладени от арабите, които застрашително настъпвали и по източната граница. Поради пораженията и неуспехите императорите остават закратко на власт - след известно време Леонтий също е свален, а престола е зает от Тиберий III. Тогава Юстиниан II, избягва от заточението, първо при хазарите, после при българите, и се явява през 705 г. пред Константинопол заедно с 15 хилядна войска от славяни и българи, начело с кан Тервел. Юстиниан и привържениците му тайно проникват в столицата през един неизползван акведукт и извършват успешно преврат.
Второ управление [редактиране]
След като Юстиниан II Ринотмет завладява столицата и отново заема престола, той отмъщава жестоко на противниците си: бившите императори Тиберий и Леонтий са опозорени и обезглавени публично на Хиподрума, а патриарх Калиник е низложен, ослепен и заточен.
За подкрепата си българският хан (кан) Тервел е богато възнаграден от василевса - Тервел е първият не-ромей, който получава титлата кесар (цезар). Той освен това получава управлението на областта Загора (североизточна Тракия), както и голямо количество пари, злато, сребро и други скъпоценности.
Второто царуване на Юстиниан (от 705 до 711 г.) се оказва дори още по-злополучен провал от предишното. Войната с арабите отново тръгва лошо: византийците губят Мопсуеста и Тиана; в 709 г. арабите влизат даже в Тракия. Пораженията на ромеите водят до частичната загуба на Кападокия и Киликия. Търсейки реванш срещу българите Юстиниан II нахлува в североизточна Тракия през 708 г., но е победен и обсаден в Анхиало. Императора се оттегля по море и скоро подновява мира с България.
Юстиниан изпраща в Крим войска, която трябва да накаже Херсон за това, че не е оказал поддръжка на императора по време на неговото нещастие, но войниците се разбунтуват и провъзгласяват за император Филипик Вардан. Докато Юстиниан II събира отряди в Мала Азия, Филипик завладява Константинопол и убива сина на Юстиниан. Самият Юстиниан е заловен и обезглавен през декември 711 г., недалеч от столицата. Това окончателно прекъсва династията на Ираклеоните.
Вижте други [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- R. Scott Moore, Justinian II (685-695 & 705-711 A.D.)
- Head, Constance (1972), Justinian II of Byzantium. Madison, ISBN 0-299-06030-6
- Stratos A. Byzantium in the Seventh Century: Justinian II, Leontius and Tiberius, 685—711, 1980
| Константин IV Погонат | → | император на Византийската империя (685 – 695) | → | Леонтий |
| Тиберий III Апсимар | → | император на Византийската империя (705 – 711) | → | Филипик Вардан |
