Юстиниан II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юстиниан II Ринотмет
византийски император
Iustinianus II solidus 691840.jpg
Солид на Юстиниан II Риномет
Лични данни
Управление 685695 \ 705711
Роден 669
Константинопол
Починал 11 декември (или 4 ноември) 711
Даматрис, тема Опсикион
Погребан в Свети Апостоли, Константинопол
Семейство
Династия Династия на Ираклионите
Баща Константин IV Погонат

Юстиниан II (на гръцки Ιουστινιανός Β΄) е византийски император в периода 685-695 г. и после отново в периода 705-711 г. Син е на Константин IV Погонат. Остава в историята с прозвището Ринотмет (на гръцки ὁ Ῥινότμητος - носоотрязания).

Женен e в първи брак с Евдокия (+695). Имат дъщеря Анастасия.

Втори брак с хазарската принцеса Теодора. (Годеж 680 г., църковен брак 703 г. Имат един син - Тиберий, ( * 704, + 11 дек. 711 г. във Влахерина, убит пред църквата Св. Мария ). [1].

С неговата смърт се слага край на Династията на Ираклеоните.

Първо управление[редактиране | edit source]

Юстиниан II встъпва на престола през 685 г. като шестнадесет годишен юноша. Характерно за него е чисто източната жестокост и маниакална деспотичност, които скоро го правят обект на ненавист от страна на населението.

През 688-690 г. Византия води два кратки конфликта с България, нарушавайки мирното споразумение от 681 г. Византийците успяват да пленят значителен брой славяни от Македония. Юстиниан II преселва пленените от него славяни в Мала Азия и образува от тях отряд от 30 хиляди души.

През 692 г. Юстиниан нарушава мира с арабите, но е разбит от войските на Абд-Алмалик в Киликия. Поражението е и вследствие от измяната на част от доведените славяни. Тогава Юстиниан заповядва да избият близо до Никомидия и тези славяни, които му остават верни. Резултат от поражението е загубата на южна Армения, където възстава Симбатий (Смбат).

Ненавистта на народа навличат особено злоупотребите и изнудванията на Юстиниановите фаворити - Теодот и Стефан, първият от които е министър на финансите (ό γενικός λογοθέτης), а Стефан заема длъжността сакеларий на императора.

Крупно събитие в църковния живот е Юстинианският събор през 692 г., така наречения "пето-шести" или Трулски. Постановленията на Трулския събора не са признати от папа Сергий; опитите на Юстиниан II да принуди папата да ги приеме претърпяват неуспех.

Сваляне и заточение[редактиране | edit source]

От непопулярността на Юстиниан II се възползва пълководеца Леонтий. През 695 г. той бяга от затвора, където е бил държан по заповед на подозрителния император, разбунва жителите на столицата, залавя Юстиниан, заповядва да му отрежат носа и езика (за което Юстиниан е наречен след това с прозвището Ринотмет - «безносия»). Сваленият император е изпратен на заточение в КримХерсон). Стефан и Теодот са екзекутирани.

Фолис на Юстиниан Ринотмет

Свалянето на Юстиниан II не води до подобряването на вътрешното и външното състояние на империята, напротив, започва 20-годишен период на безредици и нестабилност, приключил едва след възцаряването на последвалата Исаврийска династия.

Докато Ринотмет бил в изгнание, град Картаген и остатъка от провинциите в Африка били завладени от арабите, които застрашително настъпвали и по източната граница. Поради пораженията и неуспехите императорите остават закратко на власт - след известно време Леонтий също е свален, а престола е зает от Тиберий III. Тогава Юстиниан Ринотмет, избягва от заточението, първо при хазарите, после при българите, и се явява през 705 г. пред Константинопол заедно с 15 хилядна войска от славяни и българи, начело с кан Тервел. Юстиниан и привържениците му тайно проникват в столицата през един неизползван акведукт и извършват успешно преврат.

Второ управление[редактиране | edit source]

След като Юстиниан II Ринотмет завладява столицата и отново заема престола, той отмъщава жестоко на противниците си: бившите императори Тиберий и Леонтий са опозорени и обезглавени публично на хиподрума, а патриарх Калиник е низложен, ослепен и заточен.

Златна монета с образите на Юстиниан II Ринотмет и синът му Тиберий

За подкрепата си българският хан (кан) Тервел е богато възнаграден от василевса - Тервел е първият не-ромей, който получава титлата кесар (цезар). Той освен това получава управлението на областта Загора (североизточна Тракия), както и голямо количество пари, злато, сребро и други скъпоценности.

Второто царуване на Юстиниан (от 705 до 711 г.) се оказва дори още по-злополучен провал от предишното. Войната с арабите отново тръгва лошо: византийците губят Мопсуеста и Тиана; в 709 г. арабите влизат даже в Тракия. Пораженията на ромеите водят до частичната загуба на Кападокия и Киликия. Търсейки реванш срещу българите Юстиниан II нахлува в североизточна Тракия през 708 г., но е победен и обсаден в Анхиало. Императора се оттегля по море и скоро подновява мира с България.

През 711 г. Юстиниан II изпраща в Крим флот и войска, която трябва да накаже Херсон за това, че не е оказал поддръжка на императора по време на неговото нещастие, но войниците се разбунтуват и провъзгласяват за император Филипик Вардан. Докато Юстиниан събира отряди в Мала Азия, Филипик завладява Константинопол и убива Тиберий, малолетният син на Юстиниан. Самият Юстиниан е изоставен от повечето армии и бива заловен и обезглавен през декември 711 г., недалеч от столицата. Това окончателно прекъсва династията на Ираклеоните.

Вижте други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Константин IV Погонат император на Византийската империя (685 – 695) Леонтий
Тиберий III Апсимар император на Византийската империя (705 – 711) Филипик Вардан