Юстиниан II
| Юстиниан II Ринотмет | ||
|---|---|---|
| византийски император | ||
| солид на Юстиниан Риномет | ||
| Управление | 685 – 695 \ 705 – 711 | |
| Роден | 669 | |
| Константинопол | ||
| Починал | 11 декември (или 4 ноември) 711 | |
| Даматрис | ||
| Погребан в | Свети Апостоли, Константинопол | |
| Династия | Династия на Ираклионите | |
| Баща | Константин IV Погонат | |
Юстиниан II (на гръцки Ιουστινιανός Β΄) е византийски император в периода 685-695 и после отново в периода 705-711 г. Син е на Константин IV Погонат. Остава в историята с прозвището Ринотмет (на гръцки ὁ Ῥινότμητος - носоотрязания).
Женен e в първи брак с Евдокия (+695). Имат дъщеря Анастасия, женена за кан Тервел.
Втори брак с Теодора от Казан, хазарска принцеса. (Годеж 680 г., църковен брак 703 г. Имат един син - Тиберий, ( * 704, + 11 дек. 711 г. във Влахерина, убит пред църквата Св. Мария ). [1].
Съдържание |
[редактиране] Първо управление
Юстиниан II встъпва на престола през 685 г. като шестнадесет годишен юноша. Характерно за него е чисто източната жестокост и маниакална деспотичност, които го правят обект на ненавист от населението.
През 689 и 690 г. Византия води война с България. Юстиниан II преселва пленените от него в България славяни в Мала Азия и образува от тях отряд от 30 хиляди души. През 692 г. Юстиниан нарушава мира с арабите, но е разбит от войските на Абд-Алмалик в Киликия. Поражението е и вследствие от измяната на част от доведените славяни. Тогава Юстиниан заповядва да избият близо до Никомидия и тези славяни, които му остават верни. Резултат от поражението е загубата на южна Армения, където възстава Симбатий (Смбат).
Ненавистта на народа навличат особено злоупотребите и изнудванията на Юстиниановите фаворити - Теодот и Стефан, първият от които е министър на финансите (ό γενικός λογοθέτης), а Стефан заема длъжността сакеларий на императора.
Крупно събитие в църковния живот е Юстинианският събор през 692 г., така наречения "пето-шести" или Трулски. Постановленията на Трулския събора не са признати от папа Сергий; опитите на Юстиниан II да принуди папата да ги приеме претърпяват неуспех.
[редактиране] Сваляне и заточение
От непопулярността на Юстиниан II се възползва пълководеца Леонтий. През 695 г. той бяга от затвора, където е бил държан по заповед на подозрителния император, разбунва жителите на столицата, залавя Юстиниан, заповядва да му отрежат носа и езика (за което Юстиниан е наречен след това с прозвището Ринотмет - «безносия»). Сваленият император е изпратен на заточение в Крим (в Херсон). Стефан и Теодот са екзекутирани. След известно време Леонтий също е свален, а престола е зает от Тиберий III. Тогава Юстиниан II, избягва от заточението, първо при хазарите, после при българите, и се явява през 705 г. пред Константинопол с войска от славяни и българи, начело с кан Тервел.
[редактиране] Второ управление
Юстиниан II Ринотмет завладява столицата и отново заема престола, отмъщавайки жестоко на противниците си: Тиберий и Леонтий са обезглавени на Хиподрума, патриарх Калиник е низложен и заточен. Войната с арабите отново тръгва лошо: византийците губят Мопсуеста и Тиана; в 709 г. арабите влизат даже в Тракия. Юстиниан изпраща в Крим войска, която трябва да накаже Херсон за това, че не е оказал поддръжка на императора по време на неговото нещастие, но тя се разбунтува и провъзгласява за император Филипик Вардан. Докато Юстиниан II събира отряди в Мала Азия, Филипик завладява Константиноп, убива сина на Юстиниан, а след това и него през 711 г.
[редактиране] Външни препратки
| Константин IV Погонат | → | император на Византийската империя (685 – 695) | → | Леонтий |
| Тиберий III Апсимар | → | император на Византийската империя (705 – 711) | → | Филипик Вардан |