Свети Апостоли (Константинопол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Миниатюра от Ватиканския кодекс от 1162, за която се смята, че изобразява църквата „Светите Апостоли“

„Светите Апостоли“ (на гръцки: Άγιοι Απόστολοι, Агии Апостоли) е бивша православна църква, построена във византийската столица Константинопол днешен Истанбул през 550 година. Църквата „Светите Апостоли“ е втората по значимост след „Света София“ от така наречените "велики църкви" на Източната империя. След завоюването на Константинопол от османските турци в 1453 и превръщането на „Света София“ в джамия, „Светите Апостоли“ става седалище на Вселенския патриарх. Но през 1461 година църквата е разрушена от османците, за да се освободи място за строеж на новата Фатих джамия.

История[редактиране | edit source]

Строежът на църквата „Свети Апостоли“ започва около 330 година от император Константин I, който прави Византион столицата на Римската империя. Църквата е завършена от сина и наследник на Константин Констанций II, който погребва мощите на баща си в нея. Храмът е посветен на Дванадесетте Апостола на Иисус Христос и намерението на Константин е да събере мощите на всички свети апостоли в нея. В крайна сметка само мощите на Андрей Първозвани, Свети Лука и Свети Тимотей (последният не е апостол) са събрани в църквата и в по-късни векове се е смятало, че църквата е посветена само на тях тримата.

За формата на църквата не е известно почти нищо, с изключение на това, че е била кръстообразна. Историкът Евсевий Кесарийски казва, че тя е била висока сграда с портици от четирите страни, мраморни стени и позлатен покрив. Така или иначе по време на управлението на император Юстиниан I е сметнато, че църквата не е достатъчно грандиозна и на нейно място е построена нова. Историкът Прокопий Кесарийски отдава новия строеж на Юстиниан, докато авторът известен като Псевдо-Кодин го приписва на императрица Теодора. Новата църква „Свети Апостоли“ е осветена на 28 юни 550 година.

Новата църква е проектирана и построена от архитектите Антимий от Трал и Исидор от Милет във формата на гръцки кръст с пет купола - един над всяко рамо на кръста и един в средата, където раменете се пресичат. Западното рамо на кръста се удължава и оформя атриума. Мощите на Константин и тримата светци са положени отново в новата църка, а в края на северното рамо е построен мавзолей на Юстиниан и семейството му.

За повече от 700 години „Светите Апостоли“ е втората по значимост църква в Константинопол след Света София, но докато „Света София“ е в най-старата част на града „Светите Апостоли“ е в центъра на новата част на разширената имперска столица на главната улица, наречена Меза. В Църквата са погребани повечето императори и много патриарси и епископи.

Най-ценната реликва на храма са черепите на Свети Андрей, Свети Лука и Свети Тимотей, но в нея има също така мощи от Свети Йоан Златоуст и други отци на Църквата, светци и мъченици. В църквата също така се съхранявал и част от стълба на бичуването, за който се смята, че е бил завързан Иисус.

Църквата е обновена и вероятно разширена през 9 век от император Василий I. В 10 век Константин Родоски пише „Описание на сградата на Апостолите“ в стихове, което посвещава на император Константин VII Порфирогенет. Базиликата е ограбена при завладяването на Константинопол от кръстоносците от Четвъртия поход в 1204 година. Историкът Никита Хониат пише, че кръстоносците ограбили златото и скъпоценните камъни от императорските гробници, като не била пощадена дори и гробницата на Юстиниан Велики. Гробът на император Ираклий бил отворен и златната му корона открадната заедно с косата на императора, която все още била по нея. Някои от съкровищата са откарани във Венеция, където все още могат да бъдат видени в базиликата Сан Марко.

Когато Михаил VIII Палеолог отвоюва града от Латинската империя, в памет на събитието издига статуя на Архангел Михаил в църквата „Свети Апостоли“. Цъквата е възстановена от Андроник II Палеолог в началото на 14 век, но след това упада заедно с общия упадък на града и на империята. Флорентинецът Кристофоро Буонделмонти вижда рушащата се църква през 1420.

След Завладяването на Константинопол от османските турци в 1453 година „Света София“ е превърната в джамия и султан Мехмед II заповядва на патриарх Генадий Схоларий да се премести в „Светите Апостоли“, която се превръща в основна православна църква в града. Но районът около църквата скоро е заселен с мюсюлмани и в 1456 година Генадий решава да измести патриаршията в църквата „Света Богородица Памакаристос“ в основния християнски квартал на града Фенер.

Вместо да превърне „Светите Апостоли“ в джамия Мехмед Завоевателя решава да построи на мястото ѝ джамия със сравнимо великолепие и така се появява джамията Фатих (Джамията на Завоевателя), която все още стои на това място, и в която е гробът на султан Мехмед II.

Единствената илюстрация за това как е изглеждала „Светите Апостоли“ е една миниатюра от Ватикански кодекс от 1162 година. Смята се, че базиликата „Сан Марко“ във Венеция отчасти наодобява „Светите Апостоли“. Писателят от 12 век Николай Мазарит е оставил описание на църквата, от което са оцелели само части.

Външни препратки[редактиране | edit source]