Света София (Константинопол)
Вижте пояснителната страница за други значения на Света София.
| Света София | |
| Aya Sofya | |
 |
|
 Разположение в Турция
|
|
| Координати | |
|---|---|
| Вид | Православна църква |
| Местоположение |  Истанбул, Турция |
| Архитект | Исидор от Милет Антимий от Трал |
| Стил | Византийски |
| Изграждане | 532-537 г. |
| Височина | 55 m |
| Площ | 7400 m² |
| Съвременен статут | Музей |
„Света София“ (на гръцки: Ἁγία Σοφία; на латински: Sancta Sophia; на турски: Aya Sofya) или Църква на светата Премъдрост Божия е монументална обществена сграда в Истанбул, Турция, превърната днес в музей. Тя е служила дълго време за християнска катедрала, а по-късно за една от главните джамии на Константинопол.
Първоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на 2 пъти при обществени безредици, като съвременната сграда е построена през 532-537 г. при император Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал.[1] Впечатляващо инженерно постижение за времето си, „Света София“ в продължение на хилядолетие, до построяването на Севилската катедрала през 1520 г., е най-голямата църква в света. Смятана за най-яркия образец на византийската архитектура, тя оказва значително влияние и върху монументалната архитектура през Османската епоха.[2]
Църквата „Света София“ е осветена за пръв път през 360 г. като катедрален храм на Константинополската патриаршия. След превземането на града от кръстоносците през 1204 г. тя служи за катедрала на константинополските латински патриарси до тяхното прогонване от Константинопол през 1261 г. След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. „Света София“ е превърната в джамия. След разпадането на Османската империя правителството на Турция секуларизира сградата през 1934 г. и от следващата година тя функционира като музей.
Въпреки че обикновено е наричана просто „Света София“, църквата не е посветена на римската мъченица София, а на светата Премъдрост Божия (на гръцки: Ναός τῆς Ἁγίας τοῦ Θεοῦ Σοφίας), божествената страна на Исус Христос, която е и един от ипостасите на Светата Троица.[3][4] По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.[5]
Съдържание |
История[редактиране]
Първа църква (360-404)[редактиране]
Първата църква на мястото на днешната „Света София“ е осветена на 15 февруари 360 г. от император Констанций II и по онова време е известна като Голямата църква (Μεγάλη Ἐκκλησία).[6] След завършването си тя става патриаршеска катедрала на Константинопол, като дотогава тази функция е изпълнявана от разположената в съседство църква „Света Ирина“. През по-голямата част от историята на Византийската империя тези 2 храма заемат централно място в нейния церемониал.
Тази първа сграда е описана от работилия в началото на 5 век историк Сократ Схоластик, който приписва нейното изграждане на император Константин I Велики. Според неговото описание сградата представлява класическа латинска базилика с атриум, галерии и дървен покрив и изглежда значим за времето си паметник.
Първата църква е опожарена по време на бунтовете в Константинопол, които започнали след като императрица Елия Евдоксия прогонва от града патриарх Йоан Златоуст на 20 юни 404 година.
Втора църква (415-532)[редактиране]
Втората църква е разрушена по време на потушеното от Юстиниан I въстание Ника през 532 г.
Трета църква (537-1453)[редактиране]
Още през 532 г. започва строежът на новата църква, която има нова архитектура. За главни архитекти са избрани Исидор от Милет и Антимий от Трал, известни по онова време теоретици в архитектурата и математиката. Императорът им поставя много амбициозна задача ,да се създаде най-големия и велик храм в историята. За целта не са пестени никакви средства и църквата е завършена в изключително кратък период от 5 год. под зоркия контрол на самия Юстиниан. Използвани са ценни материали от територията на цялата империя. Цялата вътрешност на църквата е облицована със златни мозайки и скъпи видове мрамор. Много от мраморните колони са докарани от стари езически храмове от антични градове в Мала Азия. Строежът ѝ изпразва имперската хазна.
При осветяването на църквата на 27 декември 537 г. Юстиниан изрича думите „Соломоне, аз те надминах!“, имайки предвид Храма на Соломон в Йерусалим[7]. В продължение на почти 1000 год. „Св. София“ е най-голямата църква в света и все още е четвъртата по площ в света.
Поради прекалено бързия строеж, архитектурните нововъведения и сеизмичната активност в района куполът на църквата пада частично няколко пъти през нейната дълга история (558, 989, 1346 г.), но бива бързо възстановяван.
След нашествието на кръстоносците през 1204 г. църквата е плячкосана и много ценни предмети с религиозно и историческо значение са унищожени или откраднати. Разрушени са златните и сребърни обкови на иконостаса и вратите, а самият храм е поруган. В периода на Латинската империя (1204-1261 г.) в църквата се е изпълнявал католическият обред.
Джамия (1453-1934)[редактиране]
След превръщането ѝ в джамия през 1453 г. във вътрешността са направени малки промени, поетапно са построени и 4 минарета в ъглите ѝ, а през 16 в. османският архитект Синан достроява странични подпори, които подобряват стабилността на постройката. В средата на 19 в. на швейцарците братя Фосати е възложено да реставрират и ремонтират джамията. В този период е достроен минбар и са окачени кръглите дървени панели с имената на пророка Мохамед и първите халифи. Счита се, че този ремонт е унищожил напълно много от старите византийски мозайки, които до този момент са били просто замазани с хоросан.
Музей (от 1935)[редактиране]
През 1934 г. Мустафа Кемал Ататюрк обявява сградата за музей. Доста от съществуващите мозайки са разкрити наново, но са запазени и ислямските промени. В днешни дни храмът е музей и се посещава от туристи от целия свят.
Архитектурни особености и значение[редактиране]
„Св. София“ е първият типичен пример за византийска архитектура и се счита от много хора за архитектурно чудо. Тя не е стриктна базилика, като централният ѝ кораб, дълъг над 100 м, е доминиран от огромен купол с диаметър 31 м и височина 56 м, който е поддържан от 4 пандантива. В дължина тежестта на купола се разпределя чрез поредица от полусводове, докато в ширина куполът се носи от 4 много масивни контрафорса, които обаче не се забелязват от вътрешността на църквата. Тази конструкция, както и фактът, че в основата на купола има 40 прозореца, допринасят за впечатлението у посетителите, че сякаш "златният купол виси от небесата" (Прокопий, 561 г.).
След нейното построяване „Св. София“ оказва сериозно влияние в развитието на архитектурата. Това важи особено за православните храмове до ден днешен (виж Храм Свети Сава в Белград). Много от джамиите в Истанбул и цялата Османска империя, построени от Синан и негови ученици, следват основния план на „Св. София“ - Султан Ахмед джамия (Синята джамия), Сюлейман джамия, Селим джамия в Одрин и др.
Бележки[редактиране]
- ↑ Kleiner, Fred S и др. Gardner's Art Through the Ages: Volume I, Chapters 1-18. 12th. Mason, OH, Wadsworth, 2008. ISBN 0495467405. с. 329.
- ↑ Simons, Marlise. Center of Ottoman Power. // New York Times, 22 August 1993. Посетен на 4 юни 2009.
- ↑ McKenzie, Steven L. The Hebrew Bible Today: An Introduction to Critical Issues. Louisville, KY, Westminster John Knox Press, 1998. ISBN 0-6642-5652-X. с. 149.
- ↑ Binns, John. An Introduction to the Christian Orthodox Churches. Cambridge, Cambridge University Press, 2002. ISBN 0-5216-6738-0. с. 57.
- ↑ Janin, Raymond. La Géographie Ecclésiastique de l'Empire Byzantin. 1. Part: Le Siège de Constantinople et le Patriarcat Oecuménique. 3rd Vol.: Les Églises et les Monastères. Paris, Institut Français d'Etudes Byzantines, 1953. с. 471.
- ↑ Foni, Alessandro E и др. Virtual Hagia Sophia: Restitution, Visualization and Virtual Life Simulation (PDF). // Посетен на 3 юли 2007.
- ↑ Димитър Ангелов, Византийската култура, 2004
