Йоан Златоуст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Йоан Златоуст
Johnchrysostom.jpg
Хилядолетна византийска мозайка на Свети Йоан Златоуст, Света София
Епископ и Учител на Църквата
Роден 349
Антиохия
Починал 14 септември ок. 407
Комана в Понт [1]
Почитан в Източноправославна църква, Римокатолическа църква, Източнокатолически църкви, Англиканство, Лутеранска църква - Синод на Мисури
Празник 13 ноември (православие)
13 септември (католицизъм)
Атрибути представян в изкуството като пчели, гълъб [2]
Покровителство Константинопол; епилептиците; лекторите; ораторите; проповедниците [3]
Йоан Златоуст пред императрица Евдоксия (картина на Жан-Пол Лоран от 1880 г.)

Йоан Златоуст (349 – 407, на гръцки: Ιωάννης ο Χρυσόστομος, на латински: Ioannes Chrysostomos) е една от най-значимите личности в историята на Православната църква, един от тримата “светители” - "вселенски учители", наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само блаж. Августин. Най-известна е «Св. Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст», която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.

Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г. Чества се на 13 ноември, на 27 януари - Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст и на 30 януари - Деня на св. Три Светители (заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов).

Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му Секунд бил военачалник, а майката му Антуса изповядвала християнската вяра. Йоан учи при софиста Либаний и философа Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина красноречие и философия. Покръстен е в 369 г. и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. От тогава славата му расте и е наречен "Златоуст" заради неговото красноречие. През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол.

Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове. На Халкедонския събор в 403 г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх Теофил, е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата. До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Императрицата Евдоксия го заточава на Кавказ, в арменския г. Кукуз, след това (406 г.) в далечния Питиунт (дн. Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море. Почива в заточение на 14 септември 407 г. в г. Комана по време на св. Литургия, след причастие със Св. Тайни.

Литературното наследство на Й. Златоуст - трактати, писма (около 240) и проповеди - е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време досега от огромно число по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в печат в Париж през 1718 - 1738 г. в 13 тома. Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи).

Връщането на мощите на св. Йоан Златоуст в църквата Свети Апостоли в Константинопол.

Мощите на Йоан Златоуст се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Цариград, Турция - църквата „Свети Георги“.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

[http://www.jovanzlatousti.org