Кирил Йерусалимски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кирил Йерусалимски
Saint Cyril of Jerusalem.jpg
Епископ, Изповедник и доктор на Църквата
Роден ок. 313
Йерусалим
Починал 386
Йерусалим
Почитан в Православната,
Католическата,
Англиканската църква
Празник 18 март (православие)
18 май (католицизъм)

Кирил Йерусалимски (ок. 313/315-386 г.) е християнски светец, изтъкнат богослов, един от Отците на църквата.

Биография[редактиране | edit source]

Малко е известно за живота на Кирил Йерусалимски. Ръкоположен е за дякон през 335 г. от епископ Макарий Йерусалимски, и за свещеник осем години по-късно от епископ Максим.

Около 350 г. Кирил наследява Максим като епископ на Йерусалим. Противопоставя се на своя митрополит, Акаций Кесарийски, епископ на Кесария и поддръжник на еретика Арий. Епископ Акаций свиква събор през 358 г., на който Кирил е изгонен от Йерусалим и заточен в град Тарс, на територията на днешна Турция. Помирителният събор в Селевка (Seleucia, днес град Silifke в Турция) през следващата година сваля епископ Акаций от заемената от него длъжност, и Кирил се връща в Йерусалим. През 360 г. Кирил отново е изгонен от града чрез влиянието на приближени на митрополита. След възкачването на престола на император Юлиан Апостат през 360 г., на Кирил е позволено да се завърне в Йерусалим. Още веднъж Кирил е изгонен от града през 367 г. и се завръща след възкачването на престола на император Грациан през 375 г. След това, до смъртта си през 386 г., Кирил остава в Йерусалим като епископ на града.

През 381 г. Кирил взима участие във събора в Константинопол, по-късно (през 451 г., на събора в Халкедон) признат като Втори вселенски събор. На този събор Кирил гласува за приемане термина "единосъщен" (homooussios), който не е искал да приеме в началото на служението си като епископ, но след дълги години борба с арианската ерес и нейните привърженици, вече e убеден, че това е единственият подходящ термин. Сред творбите на Кирил Йерусалимски са 23 катехизисни лекции, които той изнася още като презвитер през 347 или 348 г. Във всяка лекция се коментира отделен текст от Писанията. Последните му лекции засягат Тайнството на Кръщението, Конфирмацията (Миропомазването) и Светата Евхаристия.

Почитан е като светец от Римокатолическата, Православната и Англиканската църкви.

Съчинения[редактиране | edit source]

  • „Катехизически беседи“ (PG, t. 33).
  • „Беседа за разслабения“, (ок. 345 г.)
  • „Послание до император Констанций“, от 7 май 351 г.
  • Три малки откъслеци от проповеди.

Външни препратки[редактиране | edit source]