Юлиан Апостат

Юлиан II
Римски император
Управление	355–360 (като Цезар) 361–363 (като Август)
Роден	6 ноември 331/332
	Константинопол, в дн. Турция
Починал	26 юни 363
	край Ктезифон, в дн. Ирак
Предшественик	Констанций II
Наследник	Йовиан
Брак	Елена
Династия	Константинова династия
Баща	Юлий Констанций
Майка	Базилина

Флавий Клавдий Юлиан (на латински: Imperator Caesar Flavius Claudius Iulianus Augustus) е римски император от 360 до 363 година и племенник на император Константин I Велики. Известен също като философ, интелектуалец и писател, той е последният езически император на Рим, наричан от християнската историография с името Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник).

Ранни години

Като дете Юлиан станал свидетел на убийството на семейството си, поръчано от братовчед му Констанций II, който през 337 г. станал император. Както самият Юлиан споделя, от този момент се зародил скептицизмът му спрямо християнството. Той и брат му Констанций Гал, били отгледани в имението Мацелум, в Кападокия, където получават християнско възпитание.

Констанций II дава разрешение на Юлиан да продължи образованието си, като се е смятало че той ще бъде подготвян за духовник. По време на обучението си в прословутата през античността академия на Атина, Юлиан се запознава с Григорий Богослов и Василий Велики, които по-късно стават епископи и се опълчват на неговата антихристиянска политика. Юлиан опознава древната философия и религия, общува с езически мислители, възприема идеите им и започва да води двойствен живот, ставайки прикрит последовател на митраизма и неоплатонизма.

Възкачване на трона

След като Констанций Гал бива провъзгласен за Цезар на Изтока през 351 г. и по-късно, в резултат на придворни интриги, е екзекутиран от Констанций II, през 355 г. Юлиан е повикан в императорския двор в Милано, където Констанций му дава титлата Цезар на Запада. Констанциевата сестра Елена става съпруга на Юлиан.

Монета на Юлиан

Младият Юлиан е изпратен в Галия, за да защити провинцията варварското нашествие. Смятало се че, поради неговата неопитност в битките, Юлиан нямало да се справи, или ще загине. В следващите години като цезар Юлиан воюва срещу нахлуващите в Империята германски племена и постига неочаквани успехи, въпреки първоначалната липса на опит. Той връща Кьолн под имперска власт през 356 г., отблъсква алеманите и пленява вожда им Хнодомар в битката при Страсбург през 357 г., подсигурявайки безопасността на имперската граница по река Рейн за следващите години. Юлиан печели симпатиите на народа и войниците, което буди безпокойството на император Констанций II. През 360 г. Констанций изисква от Юлиан да му изпрати най-добрите галски отряди в подкрепа на източните провинции, което предизвиква военен бунт, довел до възкачването на Юлиан на императорския трон.

Гражданската война е избегната единствено поради смъртта на Констанций II, към края на 361 г..

Управление

Солид на Юлиан Август

Златна монета с изображението на Юлиан Отстъпник

След внезапната смърт на Констанций II в Киликия, Юлиан е признат за законен император на 3 ноември 361 година. При пристигането си в Константинопол той показва намерение да следва съвсем различна политика от тази на предходника му. Юлиан незабавно съкращава раздутите разходи в императорския двор, намаля броя на придворните служители и масово уволнява корумпираните евнуси. Осъжда на смърт влиятелният евнух Евзебий, който е стоял зад много от несправедливите решения на Констанций, включително и спрямо самия Юлиан.

Религиозна политика

При възкачването си на престола Юлиан прекратява преследването на езичниците и разрушаването на храмовете им. Макар император Константин I да обявил християнството за равноправна религия, а не за официална и единствено разрешена, по времето на неговото управление и това на наследниците му, било забранено да се поддържат езическите светилища. Много храмове бивали директно разрушавани, а поклонниците в тях — избивани, и всичко това било част от негласна вътрешнодържавна политика. В отговор, след встъпването си във власт, Юлиан предприема подобни мерки срещу християнските свещеници и църкви. Последните той присмехулно нарича „костници“, защото често пазели мощи на светци, а самия Исус Христос наричал просто „Галилееца“, отричайки божествената му същност. Заради отричането си от християнството и връщането към езичеството Юлиан е наречен от християните с прозвището Апостат (лат. Apostata – „Отстъпник“).

В своя едикт за толерантността от 362 г., Юлиан разпорежда да бъдат отново отворени езическите храмове, да бъде реституирана храмовата собственост и да бъдат върнати прогонените от църквата епископи. С едикта си за училищата, императорът забранява на християнски преподаватели да използват езически ръкописи. При пристигането на Юлиан в Антиохия храмът на Аполон бил изгорен, за което той обвинява християните и затваря главната църква там.

Юлиан Апостат е крайно непопуярен сред християните в империята и е особено ненавиждан от висшето духовенство, което било свикнало да приема значителни облаги от предишните императори на Константиновата династия. Демонстрираната от императора религиозна посветеност и неприкритата му привързаност към ретроградните философии на отминаващата древност, остават недоразбрани сред масата от населението, будейки подигравки и недоверие. Не среща достатъчно силна подкрепа и мечтаното от Юлиан възраждане на античният паганизъм, под формата на нов синкретичен култ, смесващ идеи и елементи от различни други религии.

Юлиан Апостат

Поход на изток

През март 363 г. Юлиан се отправя на амбициозен военен поход срещу Сасанидска Персия, решен да отърве Римската империя от опасния съсед на изток. В началото кампанията е успешна за римляните, но впоследствие се появяват сериозни затруднения и Юлиан прекратява настъплението на армията си в Месопотамия. Под командването на Юлиан легионите окупират персийската територия по течението на р. Ефрат и побеждават сасанидите на Шапур II пред стените на столицата Ктезифон (май 363 година). Въпреки победата войските на Юлиан не са в състояние да превземат крепостта и след известно колебание той решава да започнат отстъпление. Според източниците, император Юлиан загива в случайна схватка с персите близо до Ктезифон. Уверен в победата си той влязъл в бой без доспехи и бил фатално ранен от копие (юни 363 година). Според съвременника му Либаний, императорът бил убит от свой войник — християнин, по религиозни подбуди.

Популяраната фраза "Ти победи, Галилеецо!", Юлиан никога не е изричал. Това са думи на Теодорети, написани век след смъртта на императора, а фразата нашумява покрай произведението на викторианския поет Алджърнън Суинбърн "Химнът на Прозерпина", издадено през 1866 г.

Творчество

Написаното от него, дори само това, което е устояло на християнския набег, не е никак малко. При това повечето е създадено в годините на административна заетост, последните от живота му. Енергичен и пламенен, той твори бързо, за деня. Квалификацията публицистика би могла да изглежда вярна, отнесена не само към писмата му.

Интересен документ за синкретизма в религиозното мислене на онова време представляват двете речи „Към царя Слънце" и „Към майката на боговете". Други две, които оборват възгледите и начина на живот на киниците, са вече истинска публицистика. Написани са по конкретен повод — след публични проповеди на киници, чути от Юлиан. Автор и на епиграми, той създава и две прозаически сатири — едната писана в Константинопол в 361 г. и наречена „Цезарите", представя в критична светлина императорите християни от неговата династия, особено Константин I, а другата, създадена в началото на 363 г. в Антиохия и озаглавена „Мизопогон", или „Враг на брадите", дава отговор на критиките, с които бил посрещнат от силно похристиянчената Антиохия между другото и за това, че по подражание на Адриан, пионера на елинската култура във II век, Юлиан носел брада.

За съжаление между унищожените творби е по-голямата част от съчинението му „Срещу галилеяните", написано въз основа на документи и раннохристиянски източници, на свой ред също недостигнали до нас. Сборникът с частни писма образува най-живата част от неговото писмено дело. Най-ранните са писани в последните години на Юлиановото цезарство в Галия, а най-късните са от времето на престоя му в Антиохия, преди да се отправи към гибелта си на изток.

Животът на Юлиан се явява вдъхновение и основна тема в едноименния исторически роман на американския автор Гор Видал, написан през 1964 г.

Други

Източният поход на Юлиан Апостат

• 

  Коронацията на Юлиан по франкски образец (февруари 360 г., Париж), графика от 19 в.

• 

  Мраморна статуя на жрец на Серапис от 2-3 в., погрешно често интерпретирана като статуя на Юлиан

• 

  Юлиан Апостат председателства религиозен събор (картина на Edward A. Armitage, 1875)

• 

  Коптска икона, изобразяваща св. Меркурий, убиващ Юлиан Отстъпник

Външни препратки

• Roberts, Walter E., and Michael DiMaio, "Julian the Apostate (360–363 A.D.)", De Imperatoribus Romanis (2002)

Скица на т.нар. статуя на Юлиан Апостат

Произведения на Юлиан

• Към царя Слънце. Английски превод. C.W. King, 1888.
• Към майката на боговете. Английски превод. C.W. King, 1888.
• Цезари. Английски превод. W.C. Wright, 1913.
• Мизопогон. Английски превод. W.C. Wright, 1913.
• Срещу галилеяните, Contra Julianum. Английски превод. C.W. King, 1888.

Произведения за Юлиан

• Амиан Марцелин, Res Gestae, Libri XV-XXV
• Либаний - погребално слово за Юлиан. Английски превод. C.W. King, 1888.
• Григорий Назиански, речи против Юлиан Апостат, First Invective Against Julian", "Second Invective Against Julian". Английски превод. C.W. King, 1888.

Научна литература

• Bowersock, Glen Warren. Julian the Apostate. London, 1978. ISBN 0-674-48881-4
• Browning, Robert. The Emperor Julian, London, 1975.
• Murdoch, Adrian. The Last Pagan: Julian the Apostate and the Death of the Ancient World, Stroud, 2005, ISBN 0-7509-4048-4
• Rosen, Klaus. Julian. Kaiser, Gott und Christenhasser. Klett-Cotta, Stuttgart, 2006.
• Smith, Rowland. Julian's gods: religion and philosophy in the thought and action of Julian the Apostate, London, 1995. ISBN 0-415-03487-6

Римски императори
Констанций II (337 - 361)	Юлиан (361 - 363)	Йовиан (363 - 364)
Римска империя