Юлиан Апостат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юлиан II
63-ти император на Римската империя
IVLIANVS.gif

Лични данни
Управление 6 ноември 355360 (като Цезар)
361363 (като Август)
Роден 331/332
Константинопол, в дн. Турция
Починал 26 юни 363
край Ктезифон, в дн. Ирак
Предшественик Констанций II
Наследник Йовиан
Семейство
Династия Константинова династия
Баща Юлий Констанций
Майка Базилина
Брак Елена

Флавий Клавдий Юлиан (на латински: Imperator Caesar Flavius Claudius Iulianus Augustus) е римски император от 360 до 363 година. Той е племенник на император Константин I Велики и е последният владетел от Константиновата династия.

Известен също като философ, интелектуалец и писател, той е последният езически император на Рим, наричан от християнската историография с името Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник).

Ранни години[редактиране | edit source]

Юлиан е син на Юлий Констанций, полубрат на император Константин I Велики (син на Констанций Хлор от вторият му брак с дъщерята на императора Максимиан). Майката на Юлиан, Базилина умира когато той е една годишен, а бащата загива скоро след смъртта на Константин Велики през 337 г., когато неговите синове разделят помежду си управлението на Римската империя и отстраняват ненужните си роднини. Юлиан остава кръгъл сирак на 6 години. Къде се намира той със своя брат Гал по време на нещастието остава неизвестно, но несъмнено, той съхранява за него ясен спомен.

Юлиан се спасява от ръцете на убийците благодарение на своята детска възраст, а неговият по-голям брат Гал избягва смъртта поради тежка болест, която се смята, че ще го докара сама в гроба. Юлиан като свидетел на убийството на семейството си, е сигурен, че е поръчано от братовчед му Констанций II, който през 337 г. става император. Както самият Юлиан споделя, от този момент се заражда скептицизмът му спрямо християнството.

Образование[редактиране | edit source]

Юлиан и брат му Констанций Гал, са отгледани в имението Мацелум, в Кападокия, където получават християнско възпитание. От ранна възраст Юлиан, заедно с по-големия си брат, са кръгли сираци под опеката на император Констанций ІІ. След смъртта на баща си Юлиан е възпитаван от Евсевий, ариански епископ на Никомедия, а след това и на Константинопол. От 339 г. изучава гръцка философия и литература под ръководството на евнуха Мардоний, който пробужда у него любовта към елинската култура. През 344—345 г. живее в Никомедия, където се запознава с Либаний (забранено му е да слуша лекциите на този езически оратор, но тайно му предават записи от речите), а през 351—352 г. — в Пергам и Ефес се среща с няколко философи - неоплатоници, сред тях е Максим Ефески, последовател на неоплатонизма на Ямвлих. Той оказва на Юлиан най-голямо влияние, допринесло за по-късния му разрив с христианството. 352—354 г. Юлиан отново прекарва в Никомедия, изучавайки съчинения на неоплатониците. През 355 г. Констанций II дава разрешение на Юлиан да продължи образованието си, като се смята, че той ще бъде подготвян за духовник. По време на обучението си в прословутата през античността Атинска академия, Юлиан се запознава с Григорий Богослов и Василий Велики, които по-късно стават епископи и се опълчват на неговата антихристиянска политика. Юлиан опознава древната философия и религия, общува с езически мислители, възприема идеите им и започва да води двойствен живот, ставайки прикрит последовател на митраизма и неоплатонизма.

Възкачване на трона[редактиране | edit source]

След като Констанций Гал е провъзгласен за Цезар на Изтока през 351 г. и по-късно, в резултат на придворни интриги, е екзекутиран от Констанций II, през 355 г. Юлиан е повикан в императорския двор в Милано, където Констанций му дава титлата Цезар на Запада. Сестрата на Констанций, Елена е омъжена за Юлиан.

Монета на Юлиан

Младият Юлиан е изпратен в Галия, за да защити провинцията варварското нашествие. Смятало се че, поради неговата неопитност в битките, Юлиан нямало да се справи, или ще загине. В следващите години като цезар Юлиан воюва срещу нахлуващите в Империята германски племена и постига неочаквани успехи, въпреки първоначалната липса на опит. Той връща Кьолн под имперска власт през 356 г., отблъсква алеманите и пленява вожда им Хнодомар в битката при Страсбург през 357 г., подсигурявайки безопасността на имперската граница по река Рейн за следващите години.

Юлиан печели симпатиите на народа и войниците, което буди подозренията и безпокойството на император Констанций II. Той изисква от Юлиан да му изпрати най-добрите галски отряди в подкрепа на източните провинции, но това бързо предизвиква военен бунт, довел до възкачването на Юлиан на императорския трон. През февруари 360 г. в Париж, войниците издигат Юлиан за август, въпреки демонстративното му нежелание и опит да отклони тази чест. Новоизбраният император изпраща помирителни послания до братовчед си Констанций, но конфликтът е неизбежен. Гражданската война е избегната единствено поради смъртта на Констанций II, към края на 361 година.

Управление[редактиране | edit source]

Солид на Юлиан Август

След внезапната смърт на Констанций II в Киликия, Юлиан е признат за законен император на 3 ноември 361 година. При пристигането си в Константинопол той показва намерение да следва съвсем различна политика от тази на предходника му. Юлиан незабавно съкращава раздутите разходи в императорския двор, намаля броя на придворните служители и масово уволнява корумпираните евнуси. Осъжда на смърт влиятелният евнух Евзебий, който е стоял зад много от несправедливите решения на Констанций, включително и спрямо самия Юлиан.

Религиозна политика[редактиране | edit source]

При възкачването си на престола Юлиан прекратява преследването на езичниците и разрушаването на храмовете им. Макар император Константин I да обявил християнството за равноправна религия, а не за официална и единствено разрешена, по времето на неговото управление и това на наследниците му, било забранено да се поддържат езическите светилища. Много храмове бивали директно разрушавани, а поклонниците в тях — избивани, и всичко това било част от негласна вътрешнодържавна политика. В отговор, след встъпването си във власт, Юлиан предприема подобни мерки срещу християнските свещеници и църкви. Последните той присмехулно нарича „костници“, защото често пазели мощи на светци, а самия Исус Христос наричал просто „Галилееца“, отричайки божествената му същност. Заради отричането си от християнството и връщането към езичеството Юлиан е наречен от християните с прозвището Апостат (лат. Apostata – „Отстъпник“).

Юлиан Апостат

В своя едикт за толерантността от 362 г., Юлиан разпорежда да бъдат отново отворени езическите храмове, да бъде реституирана храмовата собственост и да бъдат върнати прогонените от църквата епископи. С едикта си за училищата, императорът забранява на християнски преподаватели да използват езически ръкописи. При пристигането на Юлиан в Антиохия храмът на Аполон бил изгорен, за което той обвинява християните и затваря главната църква там.

Юлиан Апостат е крайно непопуярен сред християните в империята и е особено ненавиждан от висшето духовенство, което било свикнало да приема значителни облаги от предишните императори на Константиновата династия. Демонстрираната от императора религиозна посветеност и неприкритата му привързаност към ретроградните философии на отминаващата древност, остават недоразбрани сред масата от населението, будейки подигравки и недоверие. Не среща достатъчно силна подкрепа и мечтаното от Юлиан възраждане на античният паганизъм, под формата на нов синкретичен култ, смесващ идеи и елементи от различни други религии.

Поход на изток[редактиране | edit source]

Източният поход на Юлиан Апостат

През март 363 г. Юлиан се отправя на амбициозен военен поход срещу Сасанидска Персия, решен да отърве Римската империя от опасния съсед на изток. В началото кампанията е успешна за римляните, но впоследствие се появяват сериозни затруднения и Юлиан прекратява настъплението на армията си в Месопотамия. Под командването на Юлиан легионите окупират персийската територия по течението на р. Ефрат и побеждават сасанидите на Шапур II пред стените на столицата Ктезифон (май 363 година). Въпреки победата войските на Юлиан не са в състояние да превземат крепостта и след известно колебание той решава да започнат отстъпление. Според източниците, император Юлиан загива в случайна схватка с персите близо до Ктезифон. Уверен в победата си той влязъл в бой без доспехи и бил фатално ранен от копие (юни 363 година). Според съвременника му Либаний, императорът бил убит от свой войник — християнин, по религиозни подбуди.

Популяраната фраза "Ти победи, Галилеецо!" Юлиан никога не е изричал. Това са думи на Теодорети, написани век след смъртта на императора, а фразата нашумява покрай произведението на викторианския поет Алджърнън Суинбърн "Химнът на Прозерпина", издадено през 1866 г.

Творчество[редактиране | edit source]

Написаното от него, дори само това, което е устояло на християнския набег, не е никак малко. При това повечето е създадено в годините на административна заетост, последните от живота му. Енергичен и пламенен, той твори бързо, за деня. Квалификацията публицистика би могла да изглежда вярна, отнесена не само към писмата му.

JulianusII-antioch(360-363)-CNG.jpg

Интересен документ за синкретизма в религиозното мислене на онова време представляват двете речи „Към царя Слънце" и „Към майката на боговете". Други две, които оборват възгледите и начина на живот на киниците, са вече истинска публицистика. Написани са по конкретен повод — след публични проповеди на киници, чути от Юлиан. Автор и на епиграми, той създава и две прозаически сатири — едната писана в Константинопол в 361 г. и наречена „Цезарите", представя в критична светлина императорите християни от неговата династия, особено Константин I, а другата, създадена в началото на 363 г. в Антиохия и озаглавена „Мизопогон", или „Враг на брадите", дава отговор на критиките, с които бил посрещнат в силно похристиянчената Антиохия между другото и за това, че по подражание на Адриан, пионера на елинската култура във II век, Юлиан носел брада.

За съжаление между унищожените творби е по-голямата част от съчинението му „Срещу галилеяните", написано въз основа на документи и раннохристиянски източници, на свой ред също недостигнали до нас. Сборникът с частни писма образува най-живата част от неговото писмено дело. Най-ранните са писани в последните години на Юлиановото цезарство в Галия, а най-късните са от времето на престоя му в Антиохия, преди да се отправи към гибелта си на изток.

Животът на Юлиан се явява вдъхновение и основна тема в едноименния исторически роман на американския автор Гор Видал, написан през 1964 г.

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Скица на т.нар. статуя на Юлиан Апостат

Произведения на Юлиан[редактиране | edit source]

Произведения на съвременници на Юлиан[редактиране | edit source]

Научна литература[редактиране | edit source]

  • Bowersock, Glen Warren. Julian the Apostate. London, 1978. ISBN 0-674-48881-4
  • Browning, Robert. The Emperor Julian, London, 1975.
  • Murdoch, Adrian. The Last Pagan: Julian the Apostate and the Death of the Ancient World, Stroud, 2005, ISBN 0-7509-4048-4
  • Rosen, Klaus. Julian. Kaiser, Gott und Christenhasser. Klett-Cotta, Stuttgart, 2006.
  • Smith, Rowland. Julian's gods: religion and philosophy in the thought and action of Julian the Apostate, London, 1995. ISBN 0-415-03487-6


Римски императори
Констанций II (337 - 361) Юлиан (361 - 363) Йовиан (363 - 364)
Римска империя