Юлий Непот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юлий Непот
западноримски император
Tremissis Julius Nepos-RIC 3221.jpg
Монета с изображение на Юлий Непот
Лични данни
Управление юни 474- август 475 /до 480 в изгнание
Роден 430
Починал 9 май 480
Салона, Далмация
Предшественик Глицерий
Наследник Ромул Августул
Семейство
Баща Непоциан (генерал)
Юлий Непот в Общомедия

Юлий Непот (на латински: Julius Nepos) е един от последните императори на Западната римска империя, управлявал от 474 до 475 г. (номинално до 480 г.).

Непот е син на Непоциан, главнокомандващия войската (magister militum) при император Майориан; майка му била сестра на Марцелин, управителя на Сицилия и Далмация. От чичо си Непот наследява управлението на далматинското крайбрежие. Женен е за една от племенниците на източния император Лъв I Тракиец, откъдето дошъл и прякора му Непот («племенник»).

През 473 г. получава титлата „patricius“. Вероятно още през пролетта на 474 г. e издигнат за Цезар от източния император Лъв II и Зенон в Равена притив слабия западен император Глицерий. След неговото смъкване той получава на 24 юни в Рим титлата Август („Augustus“).

Възкачване[редактиране | edit source]

Когато Лъв I отказва да признае легитимността на Глицерий през 474 г., назначава Юлий Непот за император на Западната Римска империя и го изпраща да поеме управлението в Италия. С пристигането на Непот в Равена, Глицерий преценява че войските му не са достатъчни за да победи, поради което абдикира доброволно и се предава през юни 474 г. Животът му е пощаден и той е изпратен като епископ в Салона.

Непот се постарал да изглежда като един от малкото дейни западни императори, но отношенията му със Сената в Рим не били добри. По време на неговото кратко властване, Ойрих, предводителят на вестготите, окончателно обявява, че неговата държава не е вече федеративно кралство в състава на Империята, а напълно самостоятелна страна и обсажда Арверн - главния град на областта Прованс (бивша Нарбонска Галия). Непот е принуден да сключи нов мирен договор с вестготите, съгласно който признава териториалните претенции на варварите над този регион.

Сваляне[редактиране | edit source]

Фатална грешка на Непот се оказва назначаването на Флавий Орест за магистър милитум /магистър на армията/. Последният, след като приема командването през август 475 г., за да води войната против вестготите, достигайки Равена провъзгласява за император десетгодишния си син Ромул Августул /тъй като бидейки германец не могъл да заеме този пост сам/. Непот напуска Италия и се укрива в Далмация, като фиктивно продължил да бъде признаван за император в Галия и други провинции на Западната империя.

Разпадане на Западната Римска империя след 476 г.

Изгнание[редактиране | edit source]

През следващата 476 г. германският вожд Одоакър изявил претенции за владения в Италия и поради несъгласието на Орест превзел Равена, екзекутирал Орест и изпратил сина му Ромул Августул при негови богати роднини в Южна Италия. След като установил контрол над цяла Италия, Одоакър изпратил писмо на новия източен император Зенон с молба да бъде назначен за управител на полуострова. Зенон се съгласил при условие че, Одоакър признае върховенството на Непот като западен император. Одоакър се съгласил. Така фактически, въпреки че Италия се контролирала от Одоакър, Юлий Непот фиктивно продължавал да се счита за император и в Италия и Галия били сечени монети с негово изображение.

Предполага се, че Непот е опитал да си възвърне контрола над Италия, което предизвикало недоволството на Одоакър. На 9 май 480 г. Непот бил убит от двама свои приятели, подкупени може би от неговия стар враг Глицерий. Веднага след смъртта на Непот, Одоакър завзел Далмация под предлог, че отмъщава на убийците му и изпратил императорските инсигнии в Константинопол, а Глицерий направил епископ в Медиолан.

Император Зенон взел решение да не назначава нов западен император, оставайки по този начин единствения владетел на империята.

Литература[редактиране | edit source]

  • Alexander Demandt, Die Spätantike. 2. Auflage. München 2007.
  • Dirk Henning, Periclitans res Publica. Kaisertum und Eliten in der Krise des Weströmischen Reiches 454/5-493. Stuttgart 1999.
  • Arnold Hugh Martin Jones, The Later Roman Empire 284–602. A Social, Economic and Administrative Survey. 3 Bände, Oxford 1964, S. 244 f.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Глицерий Западноримски император (474 – 475/480) Ромул Августул