Лъв III (Византийска империя)
| Лъв III | ||
|---|---|---|
| византийски император | ||
 |
||
| Управление | 717 – 741 | |
| Роден | ок. 675 или 680 | |
| Германикея, северна Сирия | ||
| Починал | 18 юни 741 | |
| Константинопол | ||
| Потомци | Константин V Анна Козма Ирене |
|
| Наследник | Константин V | |
| Брак | Мария | |
| Династия | Исаврийска династия | |
Лъв III Исавър или Лъв Сириец (на гръцки: Λέων Γ' ο Ίσαυρος; на латински: Leon III. ho Isaurós‚ Leon der Isaurier, Leo III.; * ок. 680 в Германикея, днес Мараш в Турция, област Комагена, северна Сирия, † 18 юни 741) е византийски император от 717 г. до смъртта си.
Основател на Исаврийската (наричана още Сирийска) династия, Лъв III е един от най-важни византийски владетели, извел империята от периода на анархия, справил се с арабската заплаха и наложил новата църковна доктрина на иконоборството.
Истинското му име вероятно е Конон. Още като дете е преселен с фамилията си 695 г. от Юстиниан II в Месембрия, Тракия. Лъв получава военно образование.
Лъв е женен за Мария [1], с която има четири деца: син Константин V и дъщерите Анна, Козма и Ирене. [2]
Когато Юстиниан II 705 г. пътува към Константинопол за обратното вземане на трона с българска помощ, Лъв му подарява 500 овци като провиант за войските му. От благодарност Юстиниан го произвежда на спатарий (Spatharios), висш офицер. След мисии в северен Кавказ под Анастасий II Лъв става стратег през (713- 715) [3] или военно-административен началник на 15 000-та източна войска в тема Анатоликон.
През 717 г. Лъв заговорничи заедно с генерал Артавазд срещу император Теодосий III, когото детронират и изпращат в манастир.
Съдържание |
[редактиране] Външна политика
Основна статия: На 25 март 717 г. Лъв III е коронован в Света София (Hagia Sophia) след абдикацията на Теодосий III. По това време империята се намира в тежко положение, губейки войната с арабите, които обсаждат столицата в продължение на година. Обграден от всички страни, градът е на ръба на падението. Арабските сили в даден момент наброявали над 100 хиляди души, но в арабския лагер, както и в обсадената византийска столица, се появява глад. С българска помощ от страна на хана-кесар Тервел, императора отблъсква (717 – 718) обсаждащите Константинопол араби. В резултат на битката Византийската империя е спасена от разгром, а Югоизточна Европа запазена от арабското нашествие в следващите векове. Това е едно от най-важните и решаващи сражения в историята на Византия.
През 718 г. е потушен бунта в Сицилия, а през 719 г. е осуетен опита на бившият император Анастасий II да се върне на трона.
През управлението на Лъв III империята изживява нов период на политическа стабилизация и постига успехи във войните с арабите. Сключени са съюзи с българите, хазарите и грузинците срещу Арабския халифат. Привлечени са славянски заселници в опустелите погранични райони на империята. Нахлуващите араби са победени от войските на Лъв през 726 г. в Мала Азия. През 740 г. той отново им нанася поражение във Битка при Акронион, Фригия.
[редактиране] Вътрешна политика
Като бивш стратег на Анатоликон, император Лъв III оставал представител на военно-поземлената аристокрация и до края на управлението си защитава нейните интереси. С цел засилване на императорската власт извършва множество реформи, въдворява ред в държавната администрация и финанси. Издава нов сборник със закони „Еклога“. Ограничава прилагането на смъртно наказание и забранява робството във Византия. Въвежда нова данъчна и съдебна система в полза на дребните собственици.
[редактиране] Иконоборство
Лъв III Сирийски слага началото на иконоборството (от 726 г.), като принуждава църквата да обяви почитането на икони и свещени реликви за ерес и идолопоклонничество, но тези мерки срещат съпротива сред повечето християни. Въпреки това императора издава едикти срещу иконопочитанието и назначава иконоборски патриарси на мястото на Герман I, който е несъгласен и политиката му и се оттегля.
По времето на Лъв III и неговия син Константин V иконите в цялата империя систематично се премахват или унищожават, често по насилствен начин. Вместо това на обществените места се поставят кръстове. Оформено под влияние на ислямската идея, че изображенията на хора и животни не могат да бъдат свещени, иконоборството във Византия е реакция срещу прекомерното разрастване на монашеството и манастирите, които се превръщат в стопанска тежест на държавата и конкурент на нейната власт.
Римският папа анатемосва иконоборството. В отговор на това Лъв III отнема областта Илирик, както и Калабрия и Сицилия от юрисдикцията на западната църква и я предоставя на църквата в Константинопол. Това допълнително влошава отношенията с папския институт, който решава да търси покровител на запад и обръща гръб на Византийската империя. През 727 г. в Равена, Италия избухва бунт против императора-иконоборец. Изпратеният от него флот потъва в буря и това води до загубата на останките от т.нар. Равенски екзархат.
През юни 741 г. Лъв III умира от воднянка. Наследен е от сина си Константин V.
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Източници
[редактиране] Външни препратки:
- BYZANTIUM 395 -1057 Лъв III. (717-741) от " Визания, Генеалогия 395 г. - 1057 г."
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL), Църковен речник.
- Bronwen Neil: Научна биография (англ.) от De Imperatoribus Romanis
| Теодосий III Адрамит | → | император на Византийската империя (717 – 741) | → | Константин V Копроним |
