Лъв III (Византийска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лъв III
византийски император
Leo III solidus 641320.jpg
Лични данни
Управление 717741
Роден ок. 675 или 680
Германикея, северна Сирия
Починал 18 юни 741
Константинопол
Наследник Константин V
Семейство
Династия Исаврийска династия
Брак Мария
Потомци Константин V
Анна
Козма
Ирене

Лъв III Исавър или Лъв Сириец (на гръцки: Λέων Γ' ο Ίσαυρος; на латински: Leon III. ho Isaurós‚ Leon der Isaurier, Leo III.; * ок. 680 в Германикея, днес Мараш в Турция, област Комагена, северна Сирия, † 18 юни 741) е византийски император от 717 г. до смъртта си.

Основател на Исаврийската (наричана още Сирийска) династия, Лъв III е един от най-важни византийски владетели, извел империята от периода на анархия, справил се с арабската заплаха и наложил новата църковна доктрина на иконоборството.

Истинското му име вероятно е Конон. Още като дете е преселен с фамилията си 695 г. от Юстиниан II в Месембрия, Тракия. Лъв получава военно образование.

Лъв е женен за Мария [1], с която има четири деца: син Константин V и дъщерите Анна, Козма и Ирене. [2]

Когато Юстиниан II 705 г. пътува към Константинопол за обратното вземане на трона с българска помощ, Лъв му подарява 500 овци като провиант за войските му. От благодарност Юстиниан го произвежда на спатарий (Spatharios), висш офицер. След мисии в северен Кавказ под Анастасий II Лъв става стратег през (713- 715) [3] или военно-административен началник на 15 000-та източна войска в тема Анатоликон.

През 717 г. Лъв заговорничи заедно с генерал Артавазд срещу император Теодосий III, когото детронират и изпращат в манастир.

Външна политика[редактиране | edit source]

Сребърен милиаренсион на Лъв III

Обсадата на Константинопол и война с арабите[редактиране | edit source]

На 25 март 717 г. Лъв III е коронован в Света София (Hagia Sophia) след абдикацията на Теодосий III. По това време империята се намира в тежко положение, губейки войната с арабите, които обсаждат столицата в продължение на година. Обграден от всички страни, градът е на ръба на падението. Арабските сили в даден момент наброявали над 100 хиляди души, но в арабския лагер, както и в обсадената византийска столица, се появява глад. С българска помощ от страна на хана-кесар Тервел, императора отблъсква (717718) обсаждащите Константинопол араби. В резултат на битката Византийската империя е спасена от разгром, а Югоизточна Европа запазена от арабското нашествие в следващите векове. Това е едно от най-важните и решаващи сражения в историята на Византия.

Политическо стабилизиране на империята[редактиране | edit source]

След въздигането на император Лъв Сириец и неговата династия, приключва периода на междуособици и остра политическа нестабилност обхванал Византийската империя в предишните две десетилетия. През 718 г. е потушен бунта в Сицилия, а през 719 г. е осуетен опита на бившият император Анастасий II Артемий да се върне на трона.

През управлението на Лъв III империята изживява нов период на политическа стабилизация и постига успехи във войните с арабите. Сключени са съюзи с българите, хазарите и грузинците срещу Арабския халифат. Привлечени са славянски заселници в опустелите погранични райони на империята.

Нахлуващите араби са победени от войските на Лъв през 726 г. в Мала Азия. През 740 г. той отново им нанася поражение във Битка при Акронион, Фригия.

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

Като бивш стратег на Анатоликон, император Лъв III оставал представител на военно-поземлената аристокрация и до края на управлението си защитава нейните интереси. С цел засилване на императорската власт извършва множество реформи, въдворява ред в държавната администрация и финанси. Издава нов сборник със закони „Еклога“. Ограничава прилагането на смъртно наказание и забранява робството във Византия. Въвежда нова данъчна и съдебна система в полза на дребните собственици.

Иконоборството във Византия, Chludov Psalter

Начало на иконоборството[редактиране | edit source]

Лъв III Сирийски слага началото на иконоборството (от 726 г.), като принуждава църквата да обяви почитането на икони и свещени реликви за ерес и идолопоклонничество, но тези мерки срещат съпротива сред повечето християни. Въпреки това императора издава едикти срещу иконопочитанието и назначава иконоборски патриарси на мястото на Герман I, който е несъгласен и политиката му и се оттегля.

По времето на Лъв III и неговия син Константин V иконите в цялата империя систематично се премахват или унищожават, често по насилствен начин. Вместо това на обществените места се поставят кръстове. Оформено под влияние на ислямската идея, че изображенията на хора и животни не могат да бъдат свещени, иконоборството във Византия е реакция срещу прекомерното разрастване на монашеството и манастирите, които се превръщат в стопанска тежест на държавата и конкурент на нейната власт.

Римският папа анатемосва иконоборството. В отговор на това Лъв III отнема областта Илирик, както и Калабрия и Сицилия от юрисдикцията на западната църква и я предоставя на църквата в Константинопол. Това допълнително влошава отношенията с папския институт, който решава да търси покровител на запад и обръща гръб на Византийската империя. През 727 г. в Равена, Италия избухва бунт против императора-иконоборец. Изпратеният от него флот потъва в буря и това води до загубата на останките от т.нар. Равенски екзархат.

През юни 741 г. Лъв III умира от воднянка. Наследен е от сина си Константин V.

Вижте още[редактиране | edit source]

Византия през ок. 717 г.

Външни препратки:[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. B. J. Jansen:Лъв III.
  2. Лъв III.
  3. BBKL,


Теодосий III Адрамит император на Византийската империя (717 – 741) Константин V Копроним