Анатема

Анатемата (от гръцки: Ανάθεμα) е църковно проклятие, отлъчване от църковно общение, поради тежки провинения по верски или дисциплинарни въпроси. Отлъчването от църквата и християнството чрез анатема е най-тежкото наказание използвано за борба на институцията с противниците ѝ - еретици, владетели, духовници, грешници и т.н.

Анатемата като етимологично понятие и термин е привнесено в българския език от гръцкия. Анатемосаните противници на църквата са поставени извън църковните закони и право (тъй като през средновековието църквата осъществява цяластно юрисдикция върху обществените отношения), след което се подлагани на различни преследвания и наказания.

По време на Великата схизма и двете църкви - Римската курия и Цариградската патриаршия се поставят взаимно под анатема. Католицизмът допуска папата да отправя еднолично анатема.

Източници

В Източно Православната Църква дори архиерей няма право да произнася самоволно анатема към някого, камоли обикновен редови християнин. Анатемата е формално заявяване на Църквата, че този и този човек или общество от човеци са престанали да бъдат християни, изгубили са Божията благодат и дара на Св. Дух и СЪЗНАТЕЛНО И САМОВОЛНО са напуснали Църквата, като са покорили свободно собствената си воля на княза на тоя свят - дявола, като с това са се отделили от обществото на православно вярващите и са се посветили на дявола. От огромно значение е да се разбере, че не Църквата е тази, която отделя човек от Бога чрез някакъв официален акт, нито йерарсите поставят някого под анатема, нито Бог отлъчва някого от Себе Си. Човекът е този, който сам попада под анатема, самоотлъчва се от Божията благодат и дара на Св. Дух, даван при св. тайнство Кръщение, и се отдалечава от Бога. /йеродякон Юстин Зографски, по извадки от сп. Таворска сетлина, бр.10/25 Фев. 2007, храм Преображение Господне - София/