Източно-западна схизма

Източно-западната схизма, позната и като Великата схизма (този термин по-късно се използва за Папската схизма), е политическо разделение на християнската църква на два основни дяла - Римокатолицизъм и Източно православие. Разколът между Рим и Константинопол бележи началото си от 1054.

Причини

Разколът е следствие от един по-дълъг период на разделяне между двете църкви. За разделянето спомогнали и вече съществуващите разлики между Западната и Източната църква в догмите, обредите и организацията. В този смисъл, една от причините за започналото разцепление са културните различия между изтока и запада. Според мнението на други, източните богослови насочвали погледа си към философските въпроси на вярата. От друга страна, до голяма степен причина за това се явява използваният език. В източната част на империята се използвал предимно гръцкият език, докато в западната - в науката, църковните служби и междудържавните отношения се използва латинският. Оказва се, че гръцкият може да предаде богословски тънкости, непостижими за латинския,което явно проличава в спора за добавката "Филиокве", въведена от Западната църква.

През 1014 г. папа Бенедикт VIII окончателно утвърждава тази идея. За съжаление, тази формулировка (и от Сина) през Х в. бива превърната от насилствено внедрения за патриарх Фотий (преминал от светско лице до патриарх само за пет дена, с единствената цел да замести станалия неудобен на регента законен патриарх Игнатия) по време на т.нар. "Фотиева" схизма в ябълка на раздора, която до ден днешен пречи на отношенията между двете Църкви.

Друга спорна точка между двете страни е учението за чистилището. Според гръцките богослови междинна степен между рая и ада, наречена „чистилище“, не съществува. Освен на богословска основа съществували и второстепенни разногласия и по въпросите на църковната организация - напр. възгледи за епископския чин, въпроса за целибата на свещенниците, начин на приготвяне на евхаристията.

Следствие

От геополитическа гледна точка, разколът между Източната и Западната църква налага в Европа утвърдените вече два начина на управление - цезаропапизъм във Византия и Източна Европа, включително и в България, и папоцезаризъм в кралствата от Западна Европа. Католизизмът акцентира върху духовната власт (папата), която се стреми към върховенство над светската власт (императори, крале). Чрез коронация папата утвърждава западноевропейските монарси, но има и властта да ги анатемоса и свали от власт. Тези два образеца просъществуват до появата на Реформацията и абсолютизма в Европа.

Развитие

През 1054 г. настъпва и разделението по същество. Католически обреди са отречени като покварени, а католическите църкви в Константинопол принудително затворени. В Рим папа Лъв IX, вече на смъртен одър, изпраща в Константинопол помирителна мисия, оглавена от кардинал Хумберт. След тримесечно напразно очакване патриархът да ги удостои с аудиенция, кардинал Хумберт, убедил се в неговата недоброжелателност, издава от името на папата була за отлъчване на Михаил Керуларий от църквата. В нея са изброени провинения на Михаил Керуларий на Източната църква - че били препокръствани католиците, че свещениците се женели, че не се отлъчват онези, които носят бради и т.н.

Непоправимото разделяне на двете църкви настъпва, след като на 13 април 1204 г. кръстоносците от Четвърти кръстоносен поход завладяват за себе си Константинопол и го разграбват.Възмутен, папата отлъчва кръстоносците, участвали в това грозно дело, въпреки че скоро след това отново ги приема в Църквата. Като причина не бива да бъде отминат и неотдавнашният погром-клане, претърпян от западните християни-жители на Константинопол в края на дванадесети век, в резултат на който от ръцете на византийците загубват живота си няколко десетки хиляди души - главно венецианци и генуезци.

Опити за обединение

През 15 век под натиска на османската заплаха гръцката страна прави опити за обединение с римо-католическата църква. През 1439 година на събора във Флоренция се подписва спогодба между двете църкви. Въпреки това повечето гръцки богослови продължават да отричат обединението. След падането на Константинопол през 1453 обединението бива официално разтрогнато.

Отменяне на взаимните анатеми

През 1964 г., в Йерусалим се срещат вселенският патриарх Атинагор I и римския папа Павел VI. Това е първата среща на водачите на Православната и Римокатолическата църква след 1439 г. В резултат на тази среща през декември 1965 г. са отменени взаимните анатеми и е подписана Съвместна Декларация. Доколко този "жест на справедливост и взаимна прошка" има реално практическо и канонично значение е спорно.