Уикипедия:Неутрална гледна точка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Съдържание

Свободната енциклопедия трябва да събере всички знания на човечеството и да стане полезен, надежден и достъпен източник на информация.

Като изключим Лиценза за свободна документация, най-важно и непреклонно правило е да се използва неутрална гледна точка при писането на статии: да не се изразява лично отношение по темата, а да се дава неутрална и обективна информация, която да не влияе върху мнението на читателя.

Хората обикновено вярват в това, което искат, истината е много субективно нещо за всеки, а историята, както е известно, се пише от победителите. Съществува проблем: неутралната гледна точка може да изглежда такава за някой, но пристрастна за друг, това може да се обсъди на дискусионните страници, защото, макар да имаме различия, обикновено всички сме съгласни, че само неутралната гледна точка би позволила на бъдещите читатели и поколения да преценят и сами да изберат своята гледна точка.

Уикипедия трябва да представи информацията по най-безпристрастния начин. Фактите трябва да се изложат, а мненията да се представят като такива. Целта не е да се пишат статии, предлагащи най-разпространената гледна точка, а по-скоро да се представят всички гледни точки върху дадена тема, без вземане на страна и най-коректно: това, което наричаме неутрална гледна точка.

Ако смятате, че дадена статия е "пристрастна", добавете в началото шаблона {{POV}} и обяснете на дискусионната страница на статията, защо според вас статията не е неутрална.

Неутрална гледна точка[редактиране | edit source]

Неутралността в Уикипедия се свежда до способността да се съвместяват в една статия различни гледни точки

Политиката на Уикипедия е, че всички статии трябва да бъдат написани обективно, като всички гледни точки бъдат представени по безпристрастен начин. С една дума това е неутрална гледна точка. Според основателя на Уикипедия Джимбо Уейлс, изискването за неутрална гледна точка е „безусловно и неоспоримо” (absolute and non-negotiable). [1]

Указания за това как да спазвате правилото за неутрална гледна точка (НГТ) можете да намерите в самоучителя по НГТ. От решаващо значение за спазването на НГТ е уикипедианците да работят заедно, за да направят статиите безпристрастни. Това е едно от големите достойнства на Уикипедия.

В Уикипедия използваме термините „безпристрастност” и „неутрална гледна точка” с точно определен смисъл, различен от общоприетия:

Безпристрастните статии описват споровете по безпристрастен начин, вместо да се застъпват за която и да било страна в спора. Понеже всички статии се редактират от хора, това е трудно, тъй като за хората е присъща пристрастност.

Написването на безпристрастен текст е изкуство, което изисква практика. Сътрудниците, които са овладели изкуството на НГТ, са поканени да помогнат в разработката на самоучителя по неутралност.

Оригиналната формулировка на НГТ[редактиране | edit source]

Енциклопедията с общо предназначение е сбирка от синтезирани знания, представени от неутрална гледна точка. Енциклопедичният текст трябва до възможно най-голяма степен да бъде свободен от заемане на всяка друга позиция, различна от позицията на неутралната гледна точка.

Неутралната гледна точка се опитва да представя идеите и фактите по начин, с който да могат да се съгласят както поддръжниците, така и опонентите. Разбира се, 100% съгласие не е възможно: в света има идеолози, които не биха приели каквото и да било представяне, различно от твърдото представяне на тяхната собствена гледна точка. Ние можем да търсим само изложение, което да е приемливо за хора, разумни по принцип, но имащи различни гледни точки по определени въпроси.

Няколко примера могат да ви помогнат да разберете това:

1. Една енциклопедична статия не трябва да твърди, че корпорациите са престъпни организации, дори и авторът ѝ да вярва, че това е така. Вместо това, той трябва да представи факта, като посочи, че някои хора вярват в това и че основанията им за това са еди какви си, а след това трябва да представи какво казва и другата страна.

2. Една енциклопедична статия не трябва да твърди, че laissez-faire капитализмът е най-добрата обществена система [...]. Вместо това, тя трябва да представи както аргументите на застъпниците на тази гледна точка, така и на хората, които не са съгласни с нея.

Може би най-лесният начин да направите своя текст енциклопедичен, е като напишете: хората смятат, че..., а не: това е така. Ако това ви се струва някак си субективистично, колективистично или империалистическо, обадете ми се, защото мисля, че просто грешите. Да кажеш: хората смятат, че... е обективен факт и ние можем съвсем лесно да го представим от неутрална гледна точка.

--Джимбо Уейлс, основател на Уикипедия

Защо Уикипедия трябва да бъде безпристрастна?[редактиране | edit source]

Уикипедия е обща енциклопедия, което означава, че тя се стреми да представя човешките знания всеобхватно. Но хората нямат еднакви мнения по различни теми: при всяка, по която има противоположни гледища, всяко от тях отразява различна представа за това кое е истина. Независимо колко това гледище противоречи на другите, поддръжниците му вярват, че другите гледища са погрешни и следователно не са знание. Там, където има разногласие относно това кое е истина, има разногласие относно това от какво се състои знанието. Уикипедия функционира благодарение на съвместните усилия на много редактори; но как, работейки съвместно, можем да решим проблема с безконечните „редакторски войни” — когато един редактор твърди, че нещо е p, а друг веднага след него променя текста, като настоява, че това нещо е не-p?

Уикипедия се управлява от безпристрастността.

Можем да решим този проблем като приемем, че „човешкото знание” включва всички различни значими теории по всички различни теми. Така ние се посвещаваме на целта да представяме човешкото знание в този дух. Утвърденият смисъл на думата „знание” е нещо подобно на това; в този смисъл, това, което се „знае” постоянно се променя с течение на времето и когато използваме глагола „зная”, ние често използваме т. нар. иронични кавички. Например: През Средновековието хората са „знаели”, че болестите се причиняват от демони. Днес „знаем”, че причинителите на болестите са други.

Можем да обобщим човешките знания (в този смисъл) по пристрастен начин: можем да изложим редица теории по тема T, а след това да заявим, че истината за тема T е тази и тази. Обаче имайте предвид, че Уикипедия е международен, съвместен проект. Сред нашите автори и читатели може да се открие почти всяко гледище за всяка тема. За да се избегнат безконечните редакторски войни, можем да се съгласим да представяме всяко от значимите гледища по безпристрастен начин и да не твърдим, че някое от тях е правилното. Именно това прави дадена статия „безпристрастна” или „неутрална” в смисъла, който представяме тук. За да пише някой от НГТ, той представя противоречиви гледища, без да ги отстоява; за да направи това, в общи линии е достатъчно да представи противопоставящите се гледища по начин, който е сравнително приемлив за техните поддръжници, като припише гледищата на техните поддръжници. Дискусиите са характерна черта на Уикипедия. Те не са случайни.

Да обобщим главното основание за тази политика: Уикипедия е енциклопедия, компилация от човешки знания. Но понеже Уикипедия е международен ресурс, изграден върху принципа на общността, не можем да очакваме сътрудниците да се съгласяват винаги, или дори в много случаи, за това от какво се състои знанието в тесния смисъл на думата. Можем следователно, да приемем по-свободен смисъл на израза „човешко знание”, според който това, което ние наричаме „знание” се състои от множество разнообразни и противоречиви теории. Трябва както индивидуално, така и колективно, да полагаме усилия, за да представяме противоречивите гледища по безпристрастен начин, без да застъпваме нито едно от тях, с уговорката, че гледища, застъпвани от съвсем малко хора не трябва да бъдат представяни като значими гледища на малцинството, и може би не трябва да бъдат представяни изобщо.

Има и друга причина да се посветим на тази политика: когато читателите разберат, че не очакваме от тях да приемат някое конкретно мнение, това им дава свобода да си направят заключение и по този начин се насърчава интелектуалната независимост. Ако успеем да се придържаме към политиката си на безпристрастност, вероятно тоталитарните правителства и догматичните институции по света ще се обявят против Уикипедия: именно представянето на множество противоречащи си теории върху голям брой разнообразни теми подсказва, че ние, създателите на Уикипедия, вярваме в способността на читателя да изгради сам своето мнение. Текстове, които представят множество гледни точки безпристрастно, без да изискват от читателя да приеме която и да било от тях, са освобождаващи. Неутралността руши догматизма и почти всеки, който работи в Уикипедия може да се съгласи, че това е за добро.

Какво е неутрална гледна точка?[редактиране | edit source]

Това, което имаме пред вид, не е очевидно от пръв поглед и лесно може да бъде разбрано погрешно. Има много други добре обосновани тълкувания на „безпристрастност” и „неутралност”. Значението на „безпристрастен текст”, с което е пропита политиката на Уикипедия, е „представяне на противоречащи си гледни точки, без да бъдат налагани”. Тази формулировка се нуждае от допълнителни пояснения:

Първо, и най-важно, е да помислим какво означава, когато казваме, че безпристрастният текст представя противоречащи си гледни точки, без да ги налага? Безпристрастният текст не представя само най-популярните гледни точки; той не налага мнението, че най-популярната гледна точка е правилна, след като представи всички гледни точки; той не налага мнението, че някоя средна гледна точка между различните гледни точки е правилната. Представянето на всички гледни точки казва горе-долу, че p-истите твърдят p, а q-истите твърдят q, и докъде е стигнал спорът до момента. В идеалния случай, представянето на всички гледни точки дава изчерпателна информация за тези, които твърдят p и q, защо го твърдят и коя гледна точка е по-популярна (като се внимава да не се асоциира популярност с правилност). Подробните статии може да съдържат и взаимни оценки на p-истите и q-истите, като дава възможност на всяка страна да даде „най-добрия си изстрел” срещу другата, но старателно да се въздържа от това да каже кой печели двубоя.

Тук е необходимо да поясним нещо. Казахме, че неутралната гледна точка, обратно на това, което би трябвало да се разбира от фразата, не е някаква действителна гледна точка, която е „неутрална” или „средна” между различните позиции. Това представлява едно конкретно разбиране на това какво означава „неутрална гледна точка”. Преобладаващото разбиране в Уикипедия е, че неутралната гледна точка не е гледна точка изобщо; според нашето разбиране, когато някой пише неутрално, той внимава много да не декларира (загатне, внуши или умело манипулира читателя да повярва), че която и да е конкретна гледна точка изобщо е правилна.

Тук е необходимо да поясним и още нещо. Понятието безпристрастното писане може да се схване най-добре като представяне на дискусии, тяхното описване, а не въвличане в тях. Човек може да си представи безпристрастното писане като хладно, непредубедено, аналитично описание на дебати. Разбира се, човек може сериозно да се усъмни, че това може да бъде направено изобщо, без по някакъв начин да се загатне леко или внуши, че една позиция е правилна. Но опитните учени, автори на полемики и оратори са доста привикнали към пристрастността – както към своята, така и към тази на другите, така че те обикновено могат да познаят описание на дебат, в което се усеща благосклонност към една от страните. Ако решат, с малко творчески усилия те обикновено могат да отстранят тази пристрастност.

Сега, една важна уговорка: Статии, които сравняват гледни точки, не е необходимо да представят описание на гледни точки на малцинства по начин или подробно като по-популярните гледни точки. Не трябва да се опитваме да представяме даден спор така, че гледната точка, застъпвана само от ограничено малцинство, да заслужава толкова внимание, колкото и гледната точка на мнозинството. Това може да бъде подвеждащо, що се отнася до формата на спора. Ако представяме спора безпристрастно, трябва да представим противоречащите си гледни точки пропорционално на тяхното представяне сред специалистите по дадената тема или сред заинтересуваните страни. По никакъв начин обаче не трябва да казваме, че гледните точка на малцинството не могат да заслужават толкова внимание, колкото евентуално можем да им отделим на страници, специално посветени на тези гледни точки. Уикипедия няма ограничение за размера. Но дори и на такива страници, където дадена гледна точка е описана с големи подробности, трябва да се убедим, че гледната точка не е представена като истина.

От Джимбо Уейлс, септември 2003, от пощенския списък:
  • Ако гледната точка е на малцинство, за нея лесно могат да се дадат факти чрез препратка към общоприети справочни текстове;
  • Ако гледната точка се поддържа от значително малцинство, лесно могат да се посочат нейни изтъкнати поддръжници;
  • Ако гледната точка се поддържа от изключително малко (или извънредно ограничено) малцинство, мястото ѝ не е в Уикипедия (освен, евентуално, в някоя помощна статия), независимо от това дали е истина или не, и независимо от това дали може да се докаже или не.

Пристрастието може да не бъде съзнателно. Например, начинаещите в дадена област често не схващат, че това, което звучи благоразумно, всъщност е пристрастно в полза на една конкретна гледна точка. (Така че ние доста често се нуждаем от специалист, който да направи статията напълно безпристрастна). Да вземем друг пример: авторите могат неволно да разпространят „географско пристрастие”, например, като описват даден спор така както той се води в дадена страна, без да знаят, че другаде той е в различни рамки.

Политиката за неутрална гледна точка означава не да се крият различни гледни точки, а да се покаже разнообразието на гледни точки. В случай на спорна тема, силните пунктове и слабите пунктове трябва да се представят според всяка гледна точка, без да се взема страна. Неутралната гледна точка не е политика за „отделни, но равни”. Фактите сами по себе си са неутрални, но простото им натрупване не може да бъде неутрална гледна точка. Също така, ако в дадена статия се представят само благоприятни за дадена гледна точка факти, статията пак няма да бъде неутрална.

Оправдано и неоправдано тегло[редактиране | edit source]

Препратка: У:ТЕГЛО.

Неутралността изисква всяка статия или друга страница от основното именно пространство честно да представя всички значими гледни точки, които са публикувани в благонадеждни източници, пропорционално на тежестта на дадената гледна точка в публикуваните, благонадеждни източници. При това, какъв е относителният авторитет на дадената гледна точка спрямо мнозинството в Уикипедия или обществеността не е релевантно и не трябва да се разглежда като аргумент. Да се дава оправданото тегло и да се избягва даването на неоправдано тегло означава да не се застъпват маргинални мнения, по толкова детайлен начин, и до такава степен, че това да е съпоставимо с начина, по който се застъпват по-широко възприети възгледи. Като цяло, маргиналните мнения не трябва да се застъпват въобще, или не по толкова детайлен начин, освен в секции като „вижте също“ или в статия за тези специфични възгледи. Например, статията Земя не отразява директно мнението, че в наши дни съществуват застъпници на идеята за плоска Земя. Това би било даване на неоправдано тегло на тази гледна точка.

В статии, специално отнасящи се до маргинални мнения, на такива гледни точки може да се обърне повече внимание и те да бъдат разискани по-пространно. Все пак, тези страници трябва да отразяват подобаващо широко възприетото мнение, когато това е релевантно, и не трябва да са изложение, базирано само на маргиналното мнение. По-точно, винаги трябва да става ясно кои части от текста представят маргиналните възгледи. В допълнение на това, широко възприетото мнение трябва да бъде обяснено достатъчно добре, така че читателят да разбере как маргиналното мнение се различава от него, а противоречивостта на маргиналното мнение трябва да бъде ясно идентифицирана и обяснена. В каква степен зависи от конкретния случай. Например, статии за исторически възгледи, като плоската Земя, с малко или без подкрепа в наши дни, може накратно да представи съвременния възглед по въпроса, и тогава да детайлно да разгледа историята на недискредитираната гледна точка. Други маргинални теории може да изискват по-детайлно обяснение на широко възприетото мнение, за да се избегне подвеждане на читателя.

Уикипедия не трябва да представя спор, по начин такъв, че да твърди че слабо застъпен възглед има същата важност като широко възприет възглед. Маргиналните гледни точки не трябва да се застъпват в статиите, освен в статии, посветени на тези възгледи (като Плоска Земя). Да се дава неоправдано тегло на слабо застъпена гледна точка изкривява представата за водения спор. Уикипедия цели да представи съревноваващите се гледни точки пропорционално на тяхното присъствие в благонадеждни източници по темата. Това се отнася не само до текста на статията, но и до изображения, препратки, външни препратки, категории.

Запомнете, че при определяне на теглото, измерваме присъствието на тази гледна точка в благонадеждните източници, а не присъствието на тази гледна точка сред редакторите на Уикипедия или сред широката общественост.

Ако можете да докажете теория в която малко или никой не вярва, Уикипедия не е мястото за представяне на такова доказателство, такова оригинално изследване. Веднъж представена и дискутирана в благонадеждни източници, тя може да бъде включена в статиите.

Балансиране на гледната точка[редактиране | edit source]

Дадена статия не трябва да дава неоправдано тегло на никоя страна на засегнатата тема, а напротив, трябва да се стреми да дава заслуженото тегло на всяка страна, съгласно значимостта му към темата. Например, дискусия на отделни събития, критика, както и на съобщения в медиите могат да са неоспорими, безпристрастни и проверуеми, и въпреки това да дават незаслужено тегло на застъпената от тях гледна точка. Това най-вече се отнася до скорошни събития. Неоправдано тегло може да бъде дадено по множество начини, включително и не само като дълбочина на детайла, количество текст, поставяне на видно място, близост на твърдения.

Претендиране за „еднаква валидност“[редактиране | edit source]

"Относно 'безпристрастността' … [когато] съобщаваме за дадени научни резултати, внимаваме да разграничаваме ясно мнение и факт. Когато има консенсус по даден научен въпрос, да се дава противоположното мнение, без да се разглежда 'справедливото тегло', може да доведе до 'сгрешен баланс', тоест зрителите могат да възприемат въпроса като по-противоречив, отколкото той всъщност е. Това не означава, че с учените не може да се спори и да бъдат поставяни под въпрос твърденията им, а че техният принос трябва да се изследва адекватно. Да се включи и противоположно мнение може да е удачно, но трябва ясно да съобщим за степента на достоверност на такова мнение. "

—От политиката на Би Би Си за съобщаване на научни резултати[1]

Несъмнено е важно да се засегнат всички значими гледни точки по всяка тема, но от никоя политика на Уикипедия не следва, че всяка маргинална гледна точка или изключително твърдение следва да се отразява на равни начала с широко възприетата в академичните среди гледна точка. Съществуват много такива гледни точки: претенции, че Земата е плоска, че Рицарите Тамплиери са притежавали свещения граал, че кацанията на Луната в рамките на програмата Аполо са конспирация и прочие. Конспирационни теории, псевдонауки, спекулативна история, както и невъзприети теории, дори и нравещи се на читателя, не трябва да бъдат легитимирани чрез сравнения, на равни начала, с широко възприети научни изследвания. Като списващи енциклопедия ние не вземаме страна, за или против; ние просто или не ги включваме, понеже включването им би било неоправдано легитимиране, или ги описваме в адекватен контекст и в сравнение с установеното знание и широко възприетата гледна точка.

Жизнено важен елемент: доброто проучване[редактиране | edit source]

Много битки, предизвиквани от субективна гледна точка (СГТ), могат да бъдат избягвани много по-лесно чрез практиката на доброто проучване. Фактите от само себе си и сами по себе си не са гледни точки. Така, един лесен начин да се избегне даване на декларация, която подкрепя дадена гледна точка, е намирането на уважаван източник на факти и цитирането на източника. Това е лесен начин да се характеризира някоя страна в даден спор, без да се подкрепя гледна точка. Номерът е в това да намерите възможно най-уважавания източник. Опитайте в библиотеката да намерите добри книги и статии от списания и потърсете най-надеждните онлайн източници. Малко повече работа по набиране на материали може да ви спести много време, което бихте изгубили в обяснения по темата.

Единственото друго важно съображение е, че независимо от това, че даден факт от само себе си и сам по себе си не е гледна точка, добавянето на факти само от едната страна на спора, без значение колко добре са цитирани, вече е проблем, свързан със СГТ. Така че, работете за балансираност. Намерете факти, които не са от едната или другата страна и цитирайте източника.

Проста формулировка[редактиране | edit source]

Понякога даваме алтернативна формулировка на политиката за безпристрастност: излагайте факти, включително факти за мнения – но не налагайте самите мнения. Има разлика между фактите и ценностите или мненията. Под „факт” разбираме „сведение, за което няма сериозен спор”. В този смисъл това, че дадено изследване дава определен публикуван резултат, е факт. Че Марс е планета, е факт. Че Сократ е бил философ, е факт. Никой не оспорва сериозно тези неща. Така че можем спокойно да излагаме колкото може от тях.

От друга страна, под „ценност” или „мнение” разбираме „сведение, за което има известен спор”. Има предел или т.нар. гранични случаи, когато не сме сигурни дали да приемем даден спор сериозно; обаче има много твърдения, които съвсем ясно отразяват ценности или мнения. Че кражбата е нещо нередно е мнение или въпрос на ценности. Че Бийтълсите са най-великата група е мнение или въпрос на ценности. Че Съединените щати са постъпили несправедливо, като са пуснали атомни бомби над Хирошима и Нагасаки е мнение или въпрос на ценности. Че Бог съществува... е, това може да е неприятен въпрос. Дали Господ съществува е въпрос на факти, а не въпрос на ценности. Но тъй като фактът по същество е неоткрит досега, както всички знаят, въпросът дали Бог съществува обикновено ще бъде формулиран като мнение или въпрос на ценности. Да се посочи като факт, че „съществуването на Бог е мнение”, като същевременно привидно сте чувствителен към темата, внушава, че няма факт, който се обсъжда (постмодернизъм или твърд агностицизъм) или че това е относително незначително (светско пристрастие).

Уикипедия се е посветила на това да излага фактите и само фактите. Когато трябва да изложим мнение, ние преобразуваме това мнение във факти, като приписваме мнението на някого. Така например, вместо да твърдим, че „Бийтълсите са най-великата група”, можем да кажем: „повечето американци вярват, че „Бийтълс” са били най-великата група”, което е факт, който може да се провери от резултатите на проучванията, или че „Бийтълс имат много песни, които са печелели класацията на Billboard Hot 100”, което също е факт. В първия случай ние налагаме мнение; във втория и третия случай „преобразуваме” това мнение във факти, като го приписваме на някого. Важно е да се отбележи, че тази формулировка е съществено различна от формулировката „някои хора смятат...”, популярна при политическите дебати. Приписването на мнение изисква група от хора, които могат да бъдат идентифицирани и определени количествено като индивиди (an identifiable and subjectively quantifiable population) или още по-добре – име.

Освен това, при представяне на мнение е важно да се има пред вид, че има разногласия по това как е най-добре да се изложат мненията; понякога ще бъде необходимо да се окачестви описанието на дадено мнение или да се представят няколко формулировки, просто за да се стигне до решение, което безпристрастно да представя всички водещи гледни точки по темата. (Богословските и философските спорове е особено трудно да бъдат оформени по безпристрастен начин).

Но не е достатъчно, за да приложите политиката на Уикипедия за безпристрастност, просто да кажете, че трябва да излагаме факти, а не мнения. Когато представяме факт за дадено мнение, важно е също така да представим факти и за противоположните мнения и да направим това, без да внушаваме, че което и да било от тези мнения е правилно. Също така, в общи линии е важно да се представят фактите за доводите, стоящи зад гледните точки и да се поясни кой ги поддържа. (Често е най-добре да се цитира изтъкнат представител на гледната точка.)

Безпристрастност и доброжелателен тон[редактиране | edit source]

Ако трябва да характеризираме спорове безпристрастно, трябва да представяме противоположните гледни точки с последователно позитивен, доброжелателен тон. Много статии завършват като партиен коментар, независимо от това, че представят и двете гледни точки. Дори когато дадена тема е представена чрез факти, а не чрез мнение, статията все още може косвено да излъчва позиция или чрез избора на представените факти, или чрез по-умелото им подреждане – например, опровергаване на противоположни мнения, като ги правим да изглеждат много по-зле от тези, събрани в раздела за мнения на опонентите.

Вместо това, трябва да пишем статиите с тон, който да бъде поне приемлив за всички представени позиции, като имаме пред вид важната уговорка за гледните точки на изключително малките малцинства. Нека представяме всички значими противоположни гледни точки доброжелателно. Можем да пишем по този начин: това и това е добра идея, с изключение на това, че от гледна точка на някои недоброжелатели, поддръжниците на въпросната гледна точка са пропуснали тази и тази подробност.

Характеризиране на мнения за работата на хора[редактиране | edit source]

Специален случай е изразяването на мнения за естетическа стойност. Статиите на Уикипедия за изкуство, хора на изкуството и други теми, свързани с творчество (например, музиканти и композитори, актьори, книги и т.н.), имат склонност към прочувственост. Тя няма място в една енциклопедия. Може да не се съгласим, че еди-кой си е най-големият китарист в историята, но може би е важно да се опише как някой човек на изкуството или творба са били посрещнати от широката публика или от изтъкнати експерти. При представяне на преглед на широко разпространените тълкувания на нечие творческо дело, най-подходящи и за предпочитане са цитати или препратки към забележителни личности, които са дали дадено тълкувание. Например, че Шекспир е широко признат като един от най-големите драматурзи, писали на английски език е минимално знание, което някой може да получи от една енциклопедия. Обаче, в интерес на неутралността, този човек трябва също така да научи, че редица уважавани учени твърдят, че има сериозни основания да се заключи, че автор на много от творбите, все още приписвани на Шекспир, е бил съвременникът му Кристофър Марлоу. Забележете, определянето на това как някой човек на изкуството или творба са били посрещнати от публиката или критиката може да изисква изследователска работа; но това посрещане, независимо от особеното мнение на автора на статията в Уикипедия, е мнение, което всъщност има значение.

Заключение: писане за врага[редактиране | edit source]

Тези, които постоянно се опитват да застъпват своите гледни точки в статии по политически обременени теми, и които изглежда нехаят за това, дали другите гледни точки са представени безпристрастно, нарушават политиката за безпристрастност („пиши безпристрастно”). Но политиката също така ни налага да говорим и за другата страна, а не само да избягваме да застъпваме своите собствени гледни точки. Ако ние не се посветим на осъществяването на това, Уикипедия по тази причина ще бъде по-слаба. Трябва всички да поемем задължението да обясняваме едни на други гледните си точки колкото е възможно по-доброжелателно.

Като казваме това, обясняваме какво може да бъде очевидно при първоначално прочитане на политиката. Ако на всеки от нас бъде позволено да пише пристрастни материали, то как е възможно тази политика изобщо да бъде нарушена? Политиката казва: „Започвай и пиши безпристрастно”. Ако това не изисква всеки от нас безпристрастно да представя гледни точки, с които не сме съгласни, то какво означава това? Може би си мислите, че означава: „Представяйте своята собствена гледна точка безпристрастно и оставяйте другите да се изкажат”. Но имайте пред вид, че всеки от нас поема отговорност за цялата статия, и когато натиснем „съхранение”, след като сме направили промяна, която представя нашата собствена гледна точка, а не противоположната гледна точка или представя противоположната гледна точка субективно или непълно, то ние внасяме пристрастност в Уикипедия. Разумно ли е да не поемаме отговорност за цялата статия? Разумно ли е да вземем едни изречения и да кажем: „Тези са мои”? Може би, но в проект, който твърдо и категорично се е посветил на неутралността, такъв подход няма място.

Другата страна може много лесно да открие, че вашите опити да характеризирате нейната гледна точка не отговарят на стандарта, но всъщност важна е мисълта. При разрешаване на спорове по въпроси за неутралността, много по-добре е да приемем, че всички страни трябва да бъдат представени безпристрастно и да накараме поне един колектив да се опита да представи другите страни безпристрастно. Това ще бъде оценено много по-високо, отколкото ако не се направи никакъв опит.

„Писането за врага” може да изглежда като че ли нарочно добавяме в Уикипедия аргументи с недостатъци, което би било много странно нещо, за да се върши. Но по-добре е да си представим това (иначе странно) поведение като добавяне на най-добрите (публикувани) аргументи на противника, цитиране на някоя изтъкната личност, която действително е дала аргумента във формата, под която го представяте, като го излагате възможно най-доброжелателно. Учените, напр. философите, правят това постоянно. Винаги цитирайте източниците си и проверявайте, дали източниците ви са достойни за уважение, и така няма да сбъркате.

Пример[редактиране | edit source]

Може би ще бъде от полза да вземем един пример за пристрастно написан текст и как уикипедианците го превръщат в относително безпристрастен.

В статията за аборта (в английската Уикипедия), в началото на 2001, някои застъпници на различни схващания използваха страницата за размяна на хапливи забележки, без да бъдат в състояние да постигнат съгласие относно това какви аргументи трябва да има в статията и как да бъдат представени противоположните позиции. За това какво е необходимо – и какво да се добави – се проведе задълбочена дискусия между застъпници на различните позиции относно моралните и правните аспекти на аборта в различни периоди. В резултат на тази дискусия внимателно и умело бяха представени очертаните позиции, без да се фаворизира нито една от тях. Това направи по-лесно организирането и разбирането на аргументите, обхващащи темата за аборта, които след това бяха представени доброжелателно, всеки със своите силни и слаби страни.

Има редица други успешни истории на статии, които са започнали живота си като виртуални партийни тиради, но накрая са били добре изчистени от хора, които грижливо са се заели с представяне на всички гледни точки, ясно и доброжелателно.

Друг пример[редактиране | edit source]

Karada предложи следния съвет в контекста на статията за Саддам Хусейн:

Изобщо не е необходимо да се казва, че е зъл. Ето защо статията за Хитлер не започва с „Хитлер е лош човек” — не е необходимо, неговите дела го обвиняват хиляда пъти повече. Само даваме списък на фактите за Холокоста безпристрастно и гласовете на мъртвите говорят по начин, който прави заклеймяването безсмислено и ненужно. Моля, направете същото: изредете престъпленията на Саддам и цитирайте своите източници.

Възражения и обяснения[редактиране | edit source]

Следва списък на най-често срещаните възражения или въпроси относно политиката на Уикипедия за безпристрастност, след които са дадени отговори.

Не съществува такова нещо като обективност[редактиране | edit source]

Всеки с някаква философска култура знае това. Така че как бихме приели сериозно политиката за „неутралност”? Неутралност, липса на пристрастност, не е възможна.

Това вероятно е най-често срещаното възражение срещу политиката за неутралност. То също така отразява най-често срещаното погрешно разбиране на политиката. Неправилното разбиране се състои в това да се смята, че политиката казва нещо за евентуална обективност. Това просто не е така. По-специално, политиката изобщо не казва, че има такова нещо като обективност, „гледна точка отникъде” (от фразата на Томас Нейджъл) – такова нещо, от което да следва, че статиите, написани от тази гледна точка са обективна истина. Това не е нито нашата политика, нито нашата цел! Напротив, ние влагаме разбиране за „неутралност” и „безпристрастност”, различно от това, което мнозина може би влагат. Политиката се състои в това, че ние просто описваме споровете, а не се включваме в тях. Като казваме това, не казваме нищо спорно от философска гледна точка; в действителност, това е нещо, което философите правят постоянно. Опитните релативисти веднага ще забележат, че тази политика е абсолютно в съответствие с техния релативизъм.

Ако има евентуално нещо спорно около политиката, спомената в тези редове, това е подразбирането, че е възможно да се описват споровете безпристрастно, така че всички главни участници в тях да имат възможност да погледнат получилия се текст и да се съгласят, че техните гледни точки са представени доброжелателно и възможно най-изчерпателно (в контекста на спора). Дали това е възможно, е емпиричен, а не философски въпрос; а че такова нещо действително е възможно, може да стане ясно просто като направим наблюдения и видим, че такива текстове се пишат всеки ден от повечето опитни учени, енциклопедисти, автори на учебници и журналисти.

Това не трябва да се тълкува в смисъл, че не може да има обективна истина в една енциклопедия, като се има пред вид, че от достъпните документи трябва да се цитират или посочват правилно, когато са налице, източниците от първа ръка, дори и да съществуват източници от втора ръка, които ги цитират неправилно. Неутралността не ни принуждава да внасяме неточна информация, когато нещо може да бъде проверено непосредствено. Неутралността диктува, че може да има множество важни тълкувания на значението или обосноваността на дадена работа, но често съдържанието може да бъде проверено обективно, особено в случай на съвременни документи.

Псевдонаука[редактиране | edit source]

Как да пишем статии за псевдонаучни теми, за които мнението на мнозинството учени е, че са неправдоподобни и дори не заслужават сериозно споменаване?

Ако имаме намерение да представим общия сбор от човешки знания, то трябва да приемем, че ще описваме и гледни точки, които са ни неприятни, без да твърдим, че са погрешни. Нещата обаче не са толкова зле, колкото изглеждат. Задачата ни е не да описваме споровете сякаш, например, псевдонауката е наравно с науката; напротив, задачата ни е да представяме гледната точка на мнозинството (научната) като гледна точка на мнозинството, а на малцинството (понякога псевдонаучна) – като гледна точка на малцинството; и, освен това, да обясняваме как учените са възприемали псевдонаучни теории. Всичко това е в обсега на задачата да се описва даден спор безпристрастно.

Псевдонауката може да се смята като социален феномен и следователно е нещо значително. Обаче псевдонауката не трябва да помрачава описанието на главните гледни точки и всяко споменаване трябва да бъде пропорционално останалата част от статията.

Има уикипедианци, които имат твърдо отношение към този проблем и смятат, че Уикипедия трябва да приеме политика за „научна гледна точка”, а не за „неутрална гледна точка”. Обаче не е установено дали наистина е необходима такава политика, при условие, че гледната точка на учените относно псевдонауката може да бъде обяснена ясно, изчерпателно и безпристрастно на привържениците на псевдонауката.

Религия[редактиране | edit source]

Политиката за неутрална гледна точка често означава представяне на множество гледни точки. Това означава представяне на гледните точки не само на различни съвременни групи, а и на различни групи в миналото.

Уикипедия е енциклопедия. Една важна задача на енциклопедиите е да обясняват нещата. В случаите на вярвания и обичаи на хора обяснението обхваща не само това какво мотивира отделните хора, които изповядват тези вярвания и спазват тези обичаи, но и описание на това как такива вярвания и обичаи са се появили и оформили. Статиите на Уикипедия за история и религия черпят сведения от свещени религиозни текстове. Но статиите на Уикипедия за история и религия черпят сведения и от съвременни археологични, исторически и научни източници.

Много последователи на дадена религия ще възразят срещу критическата историческа трактовка на религиозни вярвания. Те биха предпочели статията да описва техните вярвания така както те ги виждат, което често е от неисторическа гледна точка (напр. положението на нещата сега е такова, в каквото нещата винаги са били; всички различия са от еретични секти, които не представляват истинската религия). Тяхната гледна точка трябва да бъде спомената и забележете, че няма противоречие. Политиката за НГТ означава, че ние казваме нещо такова: Много привърженици на тази религия вярват, че X, като смятат, че членовете на тяхната група винаги са вярвали в това; обаче, според някои открития (кажете кои), направени от съвременните историци и археолози (кажете кои), други привърженици (кажете кои) на тази религия сега вярват, че Z.

Важна забележка относно използването на термина „фундаментализъм”. Моля, вижте в статията за фундаментализма формалната дефиниция на този термин. Тази дума често се използва в статии за религията, но би трябвало да се използва само в едно нейните формални значения. Трябва да обърнем внимание и да обясним какъв смисъл влагаме в този термин, за да избегнем: (а) нанасяне на ненужно оскърбление и (б) подвеждане на читателя (тъй като повечето хора не съзнават как трябва да се използва тази дума). Не трябва да използваме този термин в пейоративен (негативен) израз. Тъй като религията е тема, предизвикваща спорове, бъдете готови да видите някоя от тези статии да бъде редактирана за неща, което може да изглеждат дреболии.

Морално оскърбителни гледни точки[редактиране | edit source]

Какво ще кажете за гледни точки, които са морално оскърбителни за повечето уикипедианци, като например расизъм, сексизъм или отричане на Холокоста, и които действително се подкрепят от някои хора? Разбира се, че не можем да бъдем неутрални към тях.

Разбира се, можем да включваме дълги спорове, които представят нашата морална антипатия към такива неща; като правим това, можем да поддържаме окуражителна, последователна подкрепа на неутралната гледна точка, като дадена гледна точка приписваме на изтъкнати представители или на дадена група от хора. Други ще имат възможност да си извадят заключение сами и, тъй като са разумни, разбира се, че ще стигнат до нашата гледна точка. Тези, които таят расизъм, сексизъм и т.н., няма да бъдат убедени да променят своите гледни точки въз основа на пристрастна статия, която ги кара да заемат защитна позиция; от друга страна, ако полагаме съгласувани усилия за последователно прилагане на нашата политика за безпристрастност, можем да накараме онези, които имат морално оскърбителни убеждения, да вникнат в същината им и да променят своите възгледи.

От една страна, Уикипедия официално не заема позиция дори и по такива ясни въпроси, но от друга страна, не трябва да изглежда като че ли ние (авторите на Уикипедия) признаваме еднаква правдоподобност на морално отблъскващите гледни точки. Тъй като авторите на Уикипедия представят в общи линии общественото мнение на образованото общество, нашите читатели ще очакват от нас да направим подобно представяне на общественото мнение за екстремизма: повечето от нас се отвращават от него.

Придаване на „еднаква важност”[редактиране | edit source]

Чакайте малко. Според мен оптимизмът относно наука срещу псевдонаука е безпочвен. Историята показва, че псевдонауката може да оборва факти, тъй като онези, които се осланят на псевдонауката, използват лъжи, клевети, инсинуации, а значителни мнозинства от нейните последователи натрапват своите възгледи на всеки, на когото могат. Ако този проект придава еднаква важност на онези, които заявяват буквално, че Земята е плоска или на онези, които твърдят, че Холокоста никога не е съществувал, резултатът ще бъде, че (неволно) ще легитимираме и ще помогнем за популяризирането на нещо, което може да бъде назовано само с термина зло.

Необходимо е да изясним едно нещо: политиката на Уикипедия за неутралност естествено, че не определя или внушава, че трябва да придаваме „еднаква важност” на гледните точки на малцинствата. Тя определя, че не трябва да се застъпваме за тях в качеството си на автори на енциклопедия; но това не ни спира да описваме гледните точки на мнозинството като такива, безпристрастно да обясняваме силните аргументи срещу псевдонаучните теории, да описваме силната морална антипатия, която много хора изпитват към някои морално отблъскващи гледни точки и т.н.

Англо-американски фокус[редактиране | edit source]

Струва ми се, че Уикипедия има англо-американски фокус. Това в противоречие ли е с неутралната гледна точка?

Да, особено, когато става дума за статии, които изискват международна перспектива. Наличието на статии, писани от американска или британска гледна точка, просто е отражение на факта, че много американски и британски граждани работят върху проекта, което пък е отражение на факта, че много от тях имат постоянен достъп до Интернет. Това е съществуващ проблем, който трябва да бъде отстранен чрез активно сътрудничество на хора от други страни. Но те, вместо да внасят своите собствени културни пристрастия, трябва да се стремят да подобряват статиите, като отстраняват всякакви примери на културно пристрастие, които открият. Това не е проблем само в английската Уикипедия. Във френската Уикипедия може да има отражение пристрастността на Континентална Франция. Уикипедията може да страда и от японска пристрастност и т.н.

Липсата на неутралност като оправдание за изтриване[редактиране | edit source]

Политиката за неутралност понякога се използва като оправдание за текстове, които се възприемат като пристрастни. Това не е ли проблем?

В много случаи, да. Много от нас вярват, че фактът, че даден текст е пристрастен, сам по себе си не е достатъчен той да бъде направо изтрит. Ако текстът съдържа обоснована информация, той просто трябва съответно да бъде редактиран.

Понякога има проблеми с определяне на това дали дадено твърдение е истина или е полезно, особено когато „на борда” има много малко хора, които да знаят нещо по тази тема. В такъв случай добре е да повдигнете възражения на дадена дискусионна страница; ако някой има основание да смята, че авторът на пристрастния материал няма да може да бъде подтикнат да го промени, понякога се заемаме да прехвърлим текста на самата дискусионна страница (без да го изтриваме изцяло). Но последното трябва да бъде използвано като последно средство, а никога като начин за наказване на хората, които са написали нещо пристрастно.

Как да постъпваме с пристрастни сътрудници?[редактиране | edit source]

Аз съм съгласен с политиката за безпристрастност, но тук има някои хора, които изглеждат абсолютно, непоправимо пристрастни. Трябва да обикалям и да чистя след тях. Какво да правя?

Ако случаят не е приел действително колосални размери, може би най-доброто нещо е да обърнете внимание върху проблема публично като препратите нарушителя към тази страница (но учтиво – блага дума железни врати отваря) и като помолите другите за помощ. Вижте Разрешаване на спорове за повече идеи. Разбира се, трябва да има предел, отвъд който нашият много силен интерес да бъдем напълно отворен проект ще се сблъска с интереса, който огромното мнозинство наши автори има – да бъдат в състояние да извършват работата си без постоянно да се налага да поправят нарушения на хора, които не уважават нашата политика.

Избягване на постоянни спорове[редактиране | edit source]

Как можем да избягваме постоянните и безкрайни войни по въпроси за неутралност?

Най-добрият начин да се избягват войни заради нечия пристрастност е да не забравяме, че тук сме сравнително интелигентни и разбрани хора, иначе не бихме работили върху проекта и допринасяли толкова много за него. Трябва да постигнем нашата цел да разбираме гледните точки едни на други и да работим усърдно, за да осигурим безпристрастно представяне на тези други гледни точки. Когато възникне даден спор, като например какво трябва да казва статията или какво е истина, не трябва да приемаме противната позиция; трябва да положим максимални усилия и да отстъпим и да се запитаме: „Как този спор може да бъде описан безпристрастно”? Този въпрос трябва да си задаваме всеки път, когато се появи спорна тема. Работата ни не е да редактираме Уикипедия така, че да отразява нашите собствени характерни виждания и след това да защитаваме тези редакции от всички, които предявяват претенции; работата ни е да се трудим заедно, като преди всичко въвеждаме ново съдържание, но, също така, когато е необходимо, като постигаме компромис относно това как да бъде описан даден спорен въпрос, така че да бъде безпристрастно за всички страни.

Приемане на необходими уговорки[редактиране | edit source]

Какво ще кажете за случая, когато, за да се напише някаква дълга серия от статии върху дадена обща тема, трябва да приемем някои уговорки по спорни въпроси? Такъв е случаят, например, когато се пише за еволюцията. Нали не трябва да разискваме спора „еволюция срещу креационизъм” във всяка от тези статии?

Разбира се, че не. На практика няма нито една тема, към която да можем да пристъпим, без да направим някои уговорки, че за някой може да се окаже спорна. Това е вярно не само за еволюционната биология, но също и за философията, историята, физиката и т.н.

Трудно е да се съставят общи принципи, по които да се ръководим при особени случаи, но следното може да помогне: вероятно не е много разумно да се обсъжда определена уговорка на дадена страница, ако е по-добре една уговорка да бъде обсъждана задълбочено на някоя друга страница. Обаче, може да е уместно едно кратко, ненатрапчиво указание. Например, в статия за еволюционното развитие на конете можем да поставим едно кратко изречение в смисъл, че някои креационисти не вярват, че конете (или изобщо животните) са претърпели еволюция, и насочете читателя към съответната статия. Ако по някой конкретен въпрос има повече специфични аргументи, той трябва да се помести в самостоятелна страница.

Загриженост относно „писането за врага“[редактиране | edit source]

Не съм убеден в това, което казвате за „писането за врага”. Не искам да пиша за врага. Мнозинството от тях разчитат на това да излагат като факти много факти, които са явни лъжи. Мислите ли, че за да бъда неутрален при писане трябва да лъжа, за да представя гледната точка, с която не съм съгласен?

Това е неправилно разбиране на това, което казва политиката за неутралност. Вие не твърдите нищо, а казвате: „Еди кой си твърди, че ____________, и следователно ___________”. Това може да бъде направено безпристрастно, без морални угризения, защото приписвате твърдението на някой друг. Струва си да отбележим, че учените са подготвени така, че дори и да се опитват да докажат нещо, дават и контрааргументи, така че да могат да обяснят защо контрааргументите претърпяват неуспех.

Други възражения[редактиране | edit source]

Имам някои други възражения. Къде бих могъл да ги направя?

Преди да ги направите, моля прегледайте препратките по-долу. Много въпроси, засягащи политиката за неутралност, са разглеждани доста подробно преди. Ако искате да направите нов принос към дискусията, можете да опитате на Уикипедия беседа:Неутрална гледна точка или да го изпратите на пощенския списък на уикипедия.

Други източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Грешка при цитиране: Присъстват етикети <ref>; липсва етикет <references/>