Уикипедия:Без оригинални изследвания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Оригинално изследване е термин, използван в Уикипедия по отношение на материал, който не е бил публикуван от надежден източник и поради това не може да бъде проверен. Понятието включва непубликувани факти, аргументи, концепции, становища, теории или какъвто и да е тип непубликуван анализ или синтез от публикувани материали, които да отразяват позиция или както казва съоснователят на Уикипедия Джимбо Уейлс — които да се равняват на „нова описателна или историческа интерпретация“.

Уикипедия не е място за оригинални изследвания. Посочването на източниците и избягването на оригиналното изследване са тясно свързани: единственият начин да покажете, че не допринасяте в Уикипедия с оригинално изследване е да цитирате надеждни и провераяеми източници пряко свързани с темата на статията и да се придържате към това, което те казват.

Какво е оригинално изследване?[редактиране | edit source]

Първоначалната мотивация зад този принцип на Уикипедия да няма оригинални изследвания е да се попречи на хората, които се опитват да използват свободната енциклопедия, за да лансират и привличат внимание към своите собствени теории.

Оригиналните изследвания включват лични становища на редакторите, политически възгледи, както и всякакъв непубликуван анализ или синтез на публикуван материал, който се явява в защита на дадена теза. Това ще рече, че всякакви факти, мнения, интерпретации, дефиниции и аргументи, публикувани в Уикипедия трябва вече да са били публикувани от авторитетно издание във връзка с темата на статията.

Дадена редакция се счита за оригинално изследване, ако за него важи някое от следните неща:

  • Лансира нова теория или начин за решение на задача;
  • Въвежда оригинални идеи;
  • Дефинира нови термини;
  • Задава или приема за даденост нови определения на вече съществуващи понятия;
  • Без да цитира достоверен източник лансира довод, който има претенцията да опровергава или утвърждава идея, теория, довод или позиция;
  • Представя анализ или синтез на публикувани факти, мнения или доводи, по начин поддържащ определена позиция на редактора, без да цитира достоверен източник, който вече е публикувал този анализ или синтез във връзка с темата на статията.
  • Въвежда или използва неологизми без да указва достоверен източник, в който този неологизъм се среща.

Източници[редактиране | edit source]

Достоверни източници[редактиране | edit source]

Всеки материал, който бива оспорен или е много вероятно да стане обект на оспорване, трябва да бъде придружен от достоверен източник.

По смисъла на този принцип, даден материал се счита за оригинално изследване, ако за него не може да се намери достоверен източник и следователно се възприема като оригинално умотворение на редактора, който го е добавил. Единственият начин да покажете, че даден ваш принос към статия не е оригинално изследване, е като предоставите достоверни публикувани източници, които съдържат същите твърдения и аргументация, като вас.

Няма строга дефиниция на благонадежден (авторитетен, достоверен) източник, макар че повечето уикипедианци имат добър усет за смисъла на думата.

Общо взето, за най-достоверни източници се считат книгите и университетските издания; централната преса; списания и научни списания, отпечатани от известни издателства. Практическото правило е, че колкото повече хора са въвлечени в процеса на проверка на фактите, в анализа на правните аспекти (например, авторство на материала) и обстойния преглед на написаното, толкова публикацията е по-достоверна. Лично отпечатаните материали (самиздат) обикновено не се считат за надежден източник на информация, макар че има и изключения, описани в Уикипедия:Възможност за проверка.

Всяка редакция, за която липсва необходимото позоваване може да бъде възвърната, а тежестта на доказателството пада върху редакторът, който включва материала в текста или го връща в случай на премахване. При все това, това правило не трябва да се използва, за да се разрушават статии, като от тях се премахват материали, за които е логично или много лесно да се намерят източници. Изключение правят спорните материали за живи хора, за които в случай, че липсват източници, тези материали следва да бъдат веднага премахнати.

Ако се натъкнете на безобидно твърдение, за което липсва цитиране, можете да го отбележите с шаблона {{източник}}, или да го преместите на беседата на статията, придружено с коментара, че е нужно позоваване.

Ако липсват източници за цяла секция или за цялата статия, можете да използвате шаблона {{без източници}}. Очевидно абсурдни твърдения без източник и оригинални изследвания би трябвало направо да се изтриват, вместо да се местят на беседата и отбелязват с шаблон.[1]

Първични, вторични и третични източници[редактиране | edit source]

Първичните източници
са документи или личности, които се намират много близо до ситуацията, за която пишете. Първични източници са очевидецът на пътно произшествие и резюметата, които от Белия дом изготвят на президентските речи. Статиите в Уикипедия могат да се позовават на материали от първични източници, но само в случай, че те са били публикувани от авторитетен издател, и то много внимателно, тъй като с първичните източници е лесно да се злоупотреби.
Експертите обикновено имат по-задълбочена подготовка и използват колкото може повече налични първични източници, чрез които засичат информацията. Така първичните материали обикновено изискват тълкуване, потвърждение и методи за обработка на информация, които сами по себе си представляват оригинално изследване. Статиите в Уикипедия могат да използват първични източници, само в случай, че са били публикувани от авторитетен издател, и то да бъдат използвани само като доказателства за фактологичен материал. Всякакви твърдения от тълкувателен характер изискват подкрепа с вторични източници.
Примерите за първични източници включват археологически находки, фотографии, вестникарски дописки, съдържащи информация от първа ръка, а не анализ или коментар, исторически документи като дневници, резултати от преброявания на населението, записи от видео-камери за наблюдение, публични изслушвания, съдебни процеси или интервюта, резултати в табличен вид от проучвания и анкети, бележки върху лабораторни или полеви експерименти и наблюдения, художествени творби като поезия, сценарии, пиеси, романи, кадри от кино-филми, видео и телевизионни програми.
Вторичните източници
са материали, извлечени от първични източници, с цел да се направят обобщения или изкажат оригинални тълкувания, обяснение или твърдения от аналитичен или синтетичен характер. Журналистическия репортаж на пътно произшествие, основан на сведения на очевидци е вторичен източник. Вторичен източник е и аналитичният коментар на президентска реч. Историческото тълкувание на упадъка на Римската империя или анализа на историческата личност Исус отново представлявата вторични източници.
Винаги когато е възможно, статиите в Уикипедия трябва да се позовават на достоверни публикувани вторични източници. Това означава, че ние публикуваме единствено мненията на независими надеждни автори, а не тълкуванията, които уикипедианците правят на материалите от първични източници.
Третичните източници
са публикации от ранга на енциклопедиите, които обобщават други вторични източници и понякога и първични. Уикипедия е третичен източник.

Оригиналните изследвания, при които се създават първични източници, не са позволени в Уикипедия. Въпреки това, силно се насърчават изследванията, които се състоят в събиране и организиране на информацията от съществуващите първични и/или вторични източници. Всички статии в Уикипедия трябва да бъдат основани на информация, събрана от публикувани първични или вторични източници. Така описаната дейност не е „оригинално изследване“, а „изследване, основано на източници“ и е основополагащо при писането на енциклопедия.

Въпреки че повечето статии трябва да се крепят преимуществено на вторични източници, има някои редки случаи, които могат да се основават изцяло на първични източници (например, статии за актуални събития или за съдебни процеси). Статия или раздел от статия, които са базирани на първични източници, трябва:

  1. да изказват само описателни твърдения, чията акуратност е лесно проверима от всеки здравомислещ, образован човек без специализирано образование,
  2. да не изказват никакви твърдения от аналитичен, синтетичен, тълкувателен, пояснителен или оценъчен характер.

Редакторите, които се позовават изцяло на първични източници на информация трябва за внимават да се съобразяват и с двете условия.

Непубликуван синтез на публикуван материал[редактиране | edit source]

Редакторите често допускат грешка, като мислят, че ако А е публикувано в надежден източник и Б е публикувано в надежден източник, то А и Б могат да се съчетаят в някоя статия, така че да подкрепят дадена гледна точка В. Това обаче е пример за непубликуван синтез на публикуван материал, синтез целящ да прокара позиция, която по същината си представлява оригинално изследване.[2] „От А и Б следва В“ е допустимо тогава и само тогава, когато това твърдение е подкрепено от публикация в надежден източник, и то във връзка с темата на статията.

Самоцитиране[редактиране | edit source]

Принципът "Без оригинални изследвания" не забранява на редакторите с експертни познания да добавят в Уикипедия знание, до което са достигнали лично, но ги задължава да цитират източниците си. Ако даден редактор е публикувал резултати от свое собствено изследване в благонадеждно издание, то той може да го цитира като източник, пишейки в трето лице и съобразявайки се с принципа за неутрална гледна точка. Вижте също и препоръките при Уикипедия:Конфликт на интереси.

Оригинални изображения[редактиране | edit source]

Изображенията се радват на значително изключение от принципа, тъй като редакторите в Уикипедия са насърчавани да правят снимки и да чертаят диаграми, да ги качват в Уикипедия под свободен лизенз (например GFDL) и така да илюстрират статиите. Изображенията се приветстват, тъй като в общия случай не предлагат непубликувани идеи или доводи, което е в основата на политиката против оригиналните изследвания. Също така, поради законите за авторското право в редица страни, и връзката на тези закони с работата по изграждане на свободна енциклопедия, съществуват относително малко свободно достъпни изображения, които можем да ползваме наготово. Изображенията, които редакторите в Уикипедия създават, запълват възникналите нужди.

Недостатъкът на разрешението да се качват оригинални снимки се крие във възможността чрез фото-обработка да се изкривят фактите или гледната точка, която снимката онагледява. Манипулираните изображения трябва ясно да са обозначени като такива. В случай, че обработката съществено се отразява на енциклопедичната стойност на изображението, такива изображения следва да бъдат предложени за изтриване. Не се позволяват изображения, които по някакъв начин съставляват оригинално изследване, например схема на водороден атом с допълнителни частици в ядрото.

Принципи, които имат отношение[редактиране | edit source]

Възможност за проверка[редактиране | edit source]

Основна статия: Уикипедия:Възможност за проверка

Прагът за включване на материали в Уикипедия не е истинността на твърденията, а възможността за тяхната проверка. Двете правила "Без оригинални изследвания" и "Възможност за проверка", взаимно се допълват чрез изискването само факти, твърдения, теории, идеи, мнения и доводи да са били вече публикувани от авторитетен източник преди да бъдат огласени в Уикипедия.

Неутрална гледна точка[редактиране | edit source]

Основна статия: Уикипедия:Неутрална гледна точка

Забраната срещу оригиналните изследвани ограничава възможността редакторите да излагат личните си гледни точки чрез статиите в Уикипедия. Като подчертава значението на това да се включват вече публикувани и проверими материали, този принцип съдейства в статиите да се застъпват множество гледни точки. Следователно принципът "Без оригинални изследвания" утвърждава принципа на неутралната гледна точка. В много случаи по дадена тема съществуват множество установени гледища. Тогава няма една единствена позиция, без значение колко обстойно изследвана, която да доминира над останалите. Не е задължение само на един редактор да представя и аргументира всички гледни точки. Но когато включва материал за дадена позиция, е важно редакторът да го постави в контекста на останалите позиции, като посочи дали тази гледна точка е мнозинствена или малцинствена.

Включването на гледна точка, която се поддържа от изключително малка група хора, може да представлява оригинално изследване. По този повод съоснователят на Уикипедия, Джимо Уейлс, е казал:

  • Ако вашата гледна точка се споделя от мнозинството, значи би трябвало да е лесно да приведете в нейна подкрепа достатъчно много общоприети за достоверни източници;
  • Ако позицията ви се споделя от малцинство, но от значимо по размерите си малцинство, отново би трябвало да можете лесно да посочите изтъкнати нейни защитници;
  • Ако мнението ви се подкрепя от изключително малка група, тогава без значение правилно или не, доказуемо или не, но то няма място в Уикипедия, освен евентуално в помощна статия. Уикипедия не е място за оригинални изследвания. [3]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Jimmy Wales. "Zero information is preferred to misleading or false information", WikiEN-l, May 16, 2006.
  2. Джими Уейлс е обсъждал проблема за непубликувания синтез на публикуван материал, с думите: "Some who completely understand why Wikipedia ought not create novel theories of physics by citing the results of experiments and so on and synthesizing them into something new, may fail to see how the same thing applies to history." (Wales, Jimmy. "Original research", December 6, 2004)
  3. Wales, Jimmy. "WikiEN-l roy_q_royce@hotmail.com: --A Request RE a WIKIArticle--", September 29, 2003.

Вижте също[редактиране | edit source]

Страници на български език
Шаблони
Категории
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Wikipedia:No original research“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.