Уикипедия:Правила за наименуване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

На тази страница са изложени някои приети правила за наименуване на статии и картинки. Повечето са резултат на обсъждания, други са се наложили по навик. Самият списък не е нито изчерпателен, нито окончателен, като винаги можем да приемем по-добри варианти: не се колебайте да дадете предложения на страницата за предложения.

Както при повечето правила в Уикипедия, тези също са ориентировъчни и ако смятате, че за дадена статия има по-добро решение, използвайте го.

Имена на статии[редактиране | edit source]

Основната цел при избора на име на статия е то да бъде очевидно за всички. В много случаи статиите имат няколко възможни имена. Те се добавят чрез пренасочващи страници, където на първия ред се слага командата: #виж [[Избраното най-подходящо име]]. Правилата в тази секция се отнасят за избора на наименуване на основната страница, съдържаща текста на статията.

За информация относно непозволените в статиите знаци, вижте Уикипедия:Правила за наименуване/Технически ограничения.

Общи правила[редактиране | edit source]

Заглавията на статиите трябва да бъдат по възможност:

  1. кратки, но без съкращения
  2. нечленувани
    • Изключения: няма формално утвърдени изключения
  3. в единствено число
  4. единствено името на обекта, без град, село, река и т.н.

Общите правила не се прилагат за заглавия на книги, филми и други (например Фантомът от Операта), както и за съществителни собствени имена (например Скорците).

Тирета и интервали около тях[редактиране | edit source]

Според „Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С., БАН, Просвета, 2011“ в българския език се използват само две тирета:

  • дефис (късо тире), което се пише без интервали около него, напр. по-голям
  • тире, пише се с интервали от двете му страни, напр. Владимир Димитров – Майстора

Според ИБЕ към БАН – „Принципи и правила на правописа и пунктуацията в българския език“, Хейзъл, София, 2002 съществуват следните случаи (на пример):

  • С интервали, m-тире, стр. 67, Иван Вазов (9.VII.1850 — 22.IX.1921)
  • Без интервали, n-тире, стр. 80, 15.09.–15.10.1985 г.
  • Без интервали, n-тире, стр. 83, Иван Вазов (1850–1921)
  • Без интервали, n-тире, стр. 97, До Освобождението (1762–1878)
  • Без интервали, m-тире, стр. 97, Доизграждане (1878—началото на XX в.)
  • Без интервали, n-тире, стр. 164, 1988–1990 отбиване на редовна служба
  • Без интервали, m-тире, стр. 168, март—апр. 1993

За повече информация вижте Слято, полуслято и разделно писане в българския език.

Имена на чужди езици[редактиране | edit source]

Към момента няма постигнат консенсус между общността относно правилата за транскрибиране и изписване на чужди имена, тъй като тази тема предизвиква дълги спорове между редакторите, които са с крайно противоположни мнения. Мненията и дискусиите може да намерите на Уикипедия беседа:Правила за наименуване/Кирилица или латиница.

При въвеждане на статията, добре е още в първото изречение да се напише името на съответния език в курсив, например: „Одре Тоту (на френски Audrey Tautou) е френска актриса…“ (вижте Уикипедия:Правила за оформление).

Географски имена[редактиране | edit source]

За имената на географски обекти се прилагат следните правила:

  • Ако има утвърдено българско име, за име на статията се използва то (например Париж).
  • В противен случай имената се транскрибират на кирилица (по произношение).

Специални правила по език[редактиране | edit source]

Имена с повече от едно значение[редактиране | edit source]

  • Ако има възможност, избира се единствено съответното име, без град, село, река и т.н.: например София, Париж.
  • Ако името има други значения, се добавя пояснение след интервал и в скоби, например Слънчоглед (село), Левски (град), Вишеград (връх), Беласица (отбор), Ивайло (опера), като основното име се запазва или за най-подходящата статия, или за пояснителна страница. В случай, че основната статия не е създадена, тя се създава като пренасочваща страница, сочеща към новосъздаваната статия.
  • Ако даден град, село, връх и т.н. е наречен в чест на нещо друго, основното име се запазва за първоизточника. Например Шипка е статията за растението, Шипка (връх) е наречен на растението, а Шипка (град) — наречен на върха; Елин Пелин (град); Марица (село) и т.н.
  • При няколко едноименни статии, при приемане с консенсус, ако една от статиите третира много по-известна и важна тема от останалите, статията с основното име може да се запази за нея, а останалите заглавия ще имат добавено пояснение в скоби. За пояснителна страница да се използва Име на статия (пояснение). Например: Пирин (пояснение), Блато (пояснение).
  • За известни личности с еднакви имена се създават имена с пояснението в скоби, например Георги Димитров (политик), Георги Димитров (композитор), Георги Димитров (футболист).
  • За градове в чужбина, с имена съвпадащи с български думи, добавяме като пояснение страната в скоби, например Вишеград (Босна и Херцеговина).
  • Ако прецените, че е уместно, на първия ред на статията можете да въведете кратко пояснение в курсив: Тази статия се занимава с писателя Елин Пелин. Можете да видите и статията за града Елин Пелин (град). Ако съществува пояснителна страница, на първия ред на статията се добавя За други значения вижте [[Име на статия (пояснение)]] или Шаблон:Към пояснение.

Пояснителни страници[редактиране | edit source]

Пояснителните страници се използват, когато няколко различни статии носят еднакво име. Ако дадена препратка сочи към пояснителна страница, върнете се и я поправете, така че да сочи към желаната информация — това би спестило време на всички следващи читатели.

Ако някоя от статиите е от много по-голямо значение в сравнение с останалите, тя може да приеме съответното име, а към пояснителната страница да се добави кратка препратка в началото, например Рила, Пирин, Родопи.

Ако имате предложения или въпроси, използвайте дискусионните страници на съответните статии.

Специални правила по предмет на статията[редактиране | edit source]

Статии за личности[редактиране | edit source]

  • Имената се изписват на кирилица, без добавяне на титлата, например Аспарух или Желю Желев, а не „хан Аспарух“ или „доктор Желю Желев“.
  • В случай, че има няколко едноименни монарси в династията, номерата им се добавят с римски цифри (латински букви), например Иван Асен II, Борис III, Йоан-Павел II.
    • Напомняне: използвайте латински букви за римските цифри, например „хикс“ вместо „Х“ на кирилица.
  • За чуждите монарси, ако има едноименни владетели в различни държави, страната се добавя в скоби.
  • За папите и светците, ако е необходимо, се добавя пояснение в скоби.
  • За известни личности с едно име се създават имена с пояснението в скоби, например Георги Димитров (политик), Георги Димитров (композитор), Георги Димитров (футболист).
  • Препоръчва се статиите за личности да се озаглавяват според обичайната в българския език практика: Име Фамилия (т.е. само първото и последното име). Унгарските и японските имена се разместват до: Име Фамилия. Изключения се допускат:
    • при бирмански имена, които нямат фамилия
    • при турци, починали преди 1934 г., които нямат фамилия
    • при японци, родени преди 1868 г., чиито статии се озаглавяват във формат: Фамилия Име
    • при китайци, заглавието на чиито статии започва с фамилията, а първите имена се сливат
    • при корейци, чиито статии се озаглавяват във формат: Фамилия Име
    • и – във всички случаи – когато лицето е известно по друг начин, напр. Бенедикт XVI (а не: Йозиф Ратцингер), Назъм Хикмет (а не: Назъм Рат), Франсис Форд Копола (а не: Франсис Копола)

Статии за дати, години, векове и числа[редактиране | edit source]

  • От самото начало, по подобие на другите уикипедии, запазихме числата за статиите на годините, например 2014 г. (има интервал между годината и „г“, след буквата „г“ има точка).
  • За интересни числа, които заслужават статии, се използва името на числото, например Нула, Милиард, Пи. Ако е необходимо, би могло да се добави пояснение в скоби, например 13 (число).
  • Датите се изписват по този начин: 23 ноември.
  • Имената на статиите за вековете са с арабски цифри и думата „век“: 20 век. След няколко обсъждания избрахме този вариант като най-удобен, но има възможност да се създадат пренасочващи страници с римските цифри, например XX век (използва се латинската буква „хикс“, а не кирилската „Х“).
  • За годините, десетилетията и вековете преди новата ера (преди Христа) избрахме варианта „пр.н.е.“ като по-неутрален: 1 век пр.н.е., 73 пр.н.е. (има интервал след числото, а „пр.н.е.“ е без интервали).

Статии за национални химни[редактиране | edit source]

Заглавието на статии за национални химни има следния формат:

Химн на <държава>

където <държава> е заглавието на статията за съответната държава.

Статии за общини и области в България[редактиране | edit source]

Тъй като думите област и община са нарицателни имена, съгласно българския правопис те се пишат с малка буква, освен когато не са първа дума в изречение или в заглавие (наименование на статия).

Имена на файлове и картинки[редактиране | edit source]

Ето няколко препоръки за имената на картинките или други файлове:

  • няма забрана да се качват файлове с имена на кирилица, но това би затруднило потребители, които нямат кирилизирани операционни системи;
  • при файлове с имена на латиница е добре да се избягват „диакритични“ знаци и букви с ударения, тъй като това би затруднило потребители, които имат кирилизирани операционни системи;
  • ако името е чуждо и на съответния език се пише на латиница, се оставя в оригинал;
  • ако името е българско, (например лични имена) вероятно най-подходящо е да се използват правилата за българските задгранични паспорти, утвърдени с акт на МС по член 19 на Закона за българските документи за самоличност (вижте също Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица).

Както при повечето правила в Уикипедия, тези също са ориентировъчни и ако смятате, че за дадена статия има по-добро решение, използвайте го.

Вижте още[редактиране | edit source]