Уикипедия:Правила за наименуване
| Първи стъпки | Правна рамка | Енциклопедично съдържание |
Уикиетикет | Редактиране на страници |
Портал на общността |
Навигация |
Статиите в Уикипедия • Микромъниче • Мъниче • Дължина • Избрана статия
Водещи принципи: Неутралност • Възможност за проверка • Без оригинални изследвания • Биографии на живи хора
Препоръки за съдържанието: Правила за наименуване • Благонадеждни източници • Конфликт на интереси • Значимост
Препоръки за редактиране: Организиране на информацията • Предварителен преглед • Резюме • Малка промяна
Съдържание |
На тази страница са изложени някои приети правила за наименуване на статии и картинки. Повечето са резултат на обсъждания, други са се наложили по навик. Самият списък не е нито изчерпателен, нито окончателен, като винаги можем да приемем по-добри варианти: не се колебайте да дадете предложения на страницата за предложения.
Както при повечето правила в Уикипедия, тези също са ориентировъчни и ако смятате, че за дадена статия има по-добро решение, използвайте го.
Имена на статии [редактиране]
Основната цел при избора на име на статия е то да бъде очевидно за всички. В много случаи статиите имат няколко възможни имена. Те се добавят чрез пренасочващи страници, където на първия ред се слага командата: #виж [[Избраното най-подходящо име]]. Правилата в тази секция се отнасят за избора на наименуване на основната страница, съдържаща текста на статията.
За информация относно непозволените в статиите знаци, вижте Уикипедия:Правила за наименуване/Технически ограничения.
Общи правила [редактиране]
Заглавията на статиите трябва да бъдат по възможност:
- кратки, но без съкращения
- Примери: СДС е пренасочваща страница към Съюз на демократичните сили
- Изключения: няма формално утвърдени изключения
- нечленувани
- Изключения: няма формално утвърдени изключения
- в единствено число
- единствено името на обекта, без град, село, река и т.н.
- Примери: София, Париж. Не: Град София, Град Париж
- Изключения:
- Ако обект с това име вече съществува, вижте по-долу „Имена с повече от едно значение“ за инструкции
- Статии за общини и области в България
Общите правила не се прилагат за заглавия на книги, филми и други (например Фантомът от Операта), както и за съществителни собствени имена (например Скорците).
Тирета и интервали около тях [редактиране]
Според „Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С., БАН, Просвета, 2011“ в българския език се използват само две тирета:
- дефис (късо тире), което се пише без интервали около него, напр. по-голям
- тире, пише се с интервали от двете му страни, напр. Владимир Димитров – Майстора
За повече информация вижте Слято, полуслято и разделно писане в българския език.
Имена на чужди езици [редактиране]
При въвеждане на статията, добре е още в първото изречение да се напише името на съответния език в курсив, например: „Одре Тоту (на френски Audrey Tautou) е френска актриса…“ (вижте Уикипедия:Правила за оформление).
Географски имена [редактиране]
За имената на географски обекти се прилагат следните правила:
- Ако има утвърдено българско име, за име на статията се използва то (например Париж).
- В противен случай имената се транскрибират на кирилица (по произношение).
Специални правила по език [редактиране]
Имена с повече от едно значение [редактиране]
- Ако има възможност, избира се единствено съответното име, без град, село, река и т.н.: например София, Париж.
- Ако името има други значения, се добавя пояснение след интервал и в скоби, например Слънчоглед (село), Левски (град), Вишеград (връх), Беласица (отбор), Ивайло (опера), като основното име се запазва или за най-подходящата статия, или за пояснителна страница. В случай, че основната статия не е създадена, тя се създава като пренасочваща страница, сочеща към новосъздаваната статия.
- Ако даден град, село, връх и т.н. е наречен в чест на нещо друго, основното име се запазва за първоизточника. Например Шипка е статията за растението, Шипка (връх) е наречен на растението, а Шипка (град) — наречен на върха; Елин Пелин (град); Марица (село) и т.н.
- При няколко едноименни статии, при приемане с консенсус, ако една от статиите третира много по-известна и важна тема от останалите, статията с основното име може да се запази за нея, а останалите заглавия ще имат добавено пояснение в скоби. За пояснителна страница да се използва Име на статия (пояснение). Например: Пирин (пояснение), Блато (пояснение).
- За известни личности с еднакви имена се създават имена с пояснението в скоби, например Георги Димитров (политик), Георги Димитров (композитор), Георги Димитров (футболист).
- За градове в чужбина, с имена съвпадащи с български думи, добавяме като пояснение страната в скоби, например Вишеград (Босна и Херцеговина).
- Ако прецените, че е уместно, на първия ред на статията можете да въведете кратко пояснение в курсив: Тази статия се занимава с писателя Елин Пелин. Можете да видите и статията за града Елин Пелин (град). Ако съществува пояснителна страница, на първия ред на статията се добавя За други значения вижте [[Име на статия (пояснение)]] или Шаблон:Към пояснение.
Пояснителни страници [редактиране]
Пояснителните страници се използват, когато няколко различни статии носят еднакво име. Ако дадена препратка сочи към пояснителна страница, върнете се и я поправете, така че да сочи към желаната информация — това би спестило време на всички следващи читатели.
Ако някоя от статиите е от много по-голямо значение в сравнение с останалите, тя може да приеме съответното име, а към пояснителната страница да се добави кратка препратка в началото, например Рила, Пирин, Родопи.
Ако имате предложения или въпроси, използвайте дискусионните страници на съответните статии.
Специални правила по предмет на статията [редактиране]
Статии за личности [редактиране]
- Имената се изписват на кирилица, без добавяне на титлата, например Аспарух или Желю Желев, а не „хан Аспарух“ или „доктор Желю Желев“.
- В случай, че има няколко едноименни монарси в династията, номерата им се добавят с римски цифри (латински букви), например Иван Асен II, Борис III, Йоан-Павел II.
- Напомняне: използвайте латински букви за римските цифри, например „хикс“ вместо „Х“ на кирилица.
- За чуждите монарси, ако има едноименни владетели в различни държави, страната се добавя в скоби.
- За папите и светците, ако е необходимо, се добавя пояснение в скоби.
- За известни личности с едно име се създават имена с пояснението в скоби, например Георги Димитров (политик), Георги Димитров (композитор), Георги Димитров (футболист).
- Препоръчва се статиите за личности да се озаглавяват според обичайната в българския език практика: Име Фамилия (т.е. само първото и последното име). Унгарските и японските имена се разместват до: Име Фамилия. Изключения се допускат:
- при бирмански имена, които нямат фамилия
- при турци, починали преди 1934 г., които нямат фамилия
- при японци, родени преди 1868 г., чиито статии се озаглавяват във формат: Фамилия Име
- при китайци, заглавието на чиито статии започва с фамилията, а първите имена се сливат
- при корейци, чиито статии се озаглавяват във формат: Фамилия Име
- и – във всички случаи – когато лицето е известно по друг начин, напр. Бенедикт XVI (а не: Йозиф Ратцингер), Назъм Хикмет (а не: Назъм Рат), Франсис Форд Копола (а не: Франсис Копола)
Статии за дати, години, векове и числа [редактиране]
- От самото начало, по подобие на другите уикипедии, запазихме числата за статиите на годините, например 2013 г. (има интервал между годината и „г“, след буквата „г“ има точка).
- За интересни числа, които заслужават статии, се използва името на числото, например Нула, Милиард, Пи. Ако е необходимо, би могло да се добави пояснение в скоби, например 13 (число).
- Датите се изписват по този начин: 18 май.
- Имената на статиите за вековете са с арабски цифри и думата „век“: 20 век. След няколко обсъждания избрахме този вариант като най-удобен, но има възможност да се създадат пренасочващи страници с римските цифри, например XX век (използва се латинската буква „хикс“, а не кирилската „Х“).
- За годините, десетилетията и вековете преди новата ера (преди Христа) избрахме варианта „пр.н.е.“ като по-неутрален: 1 век пр.н.е., 73 пр.н.е. (има интервал след числото, а „пр.н.е.“ е без интервали).
Статии за национални химни [редактиране]
Заглавието на статии за национални химни има следния формат:
- Химн на <държава>
където <държава> е заглавието на статията за съответната държава.
Статии за общини и области в България [редактиране]
- статиите за областите са озаглавени „Област Име-на-областен-център“, например Област Русе; бележки:
- статията за Софийска област е наименована „Софийска област“, тъй като това е името на областта според официалния сайт на областната администрация;
- статията за Област София (София-град) се нарича „Област София“, тъй като това е името на областта според официалния сайт на областната администрация;
- съответните категории се именоват според тази номенклатура;
- при села с повтарящи се имена, поясненията в скоби също ползват тази номенклатура;
- статиите за общините са озаглавени „Община Име-на-община“, например Община Ботевград;
- статията Столична община е озаглавена „Столична община“, тъй като това е името на общината според официалния сайт на Столична община;
Това правило е в съответствие с официалната номенклатура за административните единици в България, където думите Област и Община са неразделна част от името и се изписват с главна буква (те са с малка буква само в „Софийска област“ и „Столична община“ тъй като в тези случаи не са в началото на името).
Имена на файлове и картинки [редактиране]
Ето няколко препоръки за имената на картинките или други файлове:
- няма забрана да се качват файлове с имена на кирилица, но това би затруднило потребители, които нямат кирилизирани операционни системи;
- при файлове с имена на латиница е добре да се избягват „диакритични“ знаци и букви с ударения, тъй като това би затруднило потребители, които имат кирилизирани операционни системи;
- ако името е чуждо и на съответния език се пише на латиница, се оставя в оригинал;
- ако името е българско, (например лични имена) вероятно най-подходящо е да се използват правилата за българските задгранични паспорти, утвърдени с акт на МС по член 19 на Закона за българските документи за самоличност (вижте също Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица).
Както при повечето правила в Уикипедия, тези също са ориентировъчни и ако смятате, че за дадена статия има по-добро решение, използвайте го.
