Желю Желев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за българския политик. За футболиста вижте Жельо Желев (футболист).

---

Желю Желев Български президент
2-ри президент на България
Мандат 1 август 1990 – 22 януари 1997
Вицепрезидент:	Блага Димитрова
Предшестван от:	Петър Младенов
Сменен от:	Петър Стоянов
Роден	3 март 1935 г. (1935-03-03) (на 74 г.) Веселиново, България
Първа дама:	Мария Желева
Политическа партия:	СДС
Alma mater	Софийски университет

Д-р Желю Митев Желев е български философ и политик, първият демократично избран президент на Република България.

Съдържание 1 Биография 2 Семейство 3 Награди и отличия 4 Политическа кариера 4.1 Дисидент 4.2 Президент 5 Източници

[редактиране] Биография

Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Област Шумен. Има трима братя: Йордан, Христо и Стоян.^[1].

Желю Желев завършва средно образование във Втора мъжка гимназия в Шумен, след това философия в Софийския университет през 1958 г.

Постъпва на работа като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС в родното си село, където през 1960 година e приет за член на БКП.

В периода 1961–1964 г., след издържан конкурс е редовен аспирант във философския факултет към катедра „Диалектически и исторически материализъм“ на СУ „Климент Охридски“. През 1974 защитава кандидатска, а през 1988 — докторска дисертация.

През 1975 започва работа в Института по култура. От 1977 до 1982 е завеждащ секцията „Култура и личност“ в същия институт.

През 1967 година завършва книгата си „Фашизмът“, но тя е издадена 15 години след това (1982). Издадена е в 10 хиляден тираж от издателство "Народна младеж". Три седмици по-късно тя е забранена и изтеглена от книжарниците, тъй като се виждат прилики между фашистката диктатура и социалистическата държавна система. Но все пак са били продадени вече около 6 хил. екземпляра.

Доктор е на философските науки. Като философ работи в областта на онтологията.

[редактиране] Семейство

Желю Желев е женен за Мария Желева. Те имат две дъщери — Йорданка Желева и Станка Желева.

По-малката, Йорданка Желева, се самоубива през 1993 г.^[2] По-голямата, Станка Желева, от 1993 г. живее в Париж и основното ѝ занимание е рисуването. През 2006 се жени за колумбиеца Адриан Вела.

[редактиране] Награди и отличия

• Орден "Стара планина" първа степен, България

[редактиране] Политическа кариера

[редактиране] Дисидент

През 1960 г. е приет за член на БКП. В подготвения дисертационен труд „Философското определение на материята и съвременното естествознание“ и в някои предадени за печат научни статии критикува марксистко-ленинската теория, като се обявява за „пълно и окончателно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения“ Отпечатва дисертацията си в 200 екземпляра на циклостил и я разпространява в средите на научната и художествена интелигенция по системата „самиздат“.

За тази дейност през 1965 е изключен от БКП като антимарксист и антиматериалист, нямащ нищо общо с идеологията на партията. По-късно е уволнен от университета и „по етапен ред“ изгонен от София, а дисертацията не е допусната до защита. Дори му е отнето временно софийското жителство и той се установява в селото на съпругата си Грозден, окръг Бургас. Там през 1967 г. написва книгата си „Тоталитарната държава“, издадена едва през 1982 г. под заглавие „Фашизмът“ (тираж 10 000 екз., от които иззети около 4000, 3 седмици след пускането ѝ по книжарниците).

През февруари 1990 е създадена Федерацията на клубовете за демокрация с председател Петко Симеонов и Оперативно бюро в състав — Желю Желев, Ивайло Трифонов, Николай Матов, Георги Друмев, Георги Мишев, Димитър Луджев, Блага Димитрова. Д-р Желев е съосновател на СДС.Той приема идеята на А.Луканов да стане обединител на надигащата се голяма вълна срещу омразния режим,с обещанието да не се повдига никога въпроса за забраната на БКП. По този начин си спечелва симпатиите на властимащите и те го избират за президент на България.

[редактиране] Президент

Президент е на България от 1990 до 1997 г. За първия мандат от 1990 до 1992 е избран за председател (президент) от Народното събрание на мястото на подалия оставка Петър Младенов. По негово предложение за вицепрезидент е избран генерал Атанас Семерджиев.

За втория мандат от 1992 до 1997, след законодателни промени, е избран за президент в екип с Блага Димитрова за вицепрезидент на президентски избори.

п • б • р Резултати от президентските избори в България на 12/19 януари 1992 година
Кандидати		Издигнати от	Първи тур		Втори тур
за президент	за вицепрезидент		Гласове	%	Гласове	%
Кирил Борисов	Милан Тонев	Либерална партия - Перник	11 227	0,22%
Тодор Пашалийски	Велин Илиев	Християнрадикална партия	6 307	0,12%
Иван Георгиев	Иван Кисимов	Българска национално-радикална партия	19 495	0,38%
Желю Желев	Блага Димитрова	Съюз на демократичните сили	2 273 541	44,66%	2 738 420	52,85%
Андон Дончев	Николай Шкутов	Движение „Глас за безпартиен президент“	31 798	0,62%
Правдолюб Кожухаров	Симеон Янулев	Българска работническо-селска партия	7 808	0,15%
Йоло Денев	Георги Статков	Българска демократическа партия	10 769	0,21%
Петър Манолов	Емилия Савова	Движение „Безпартийни за демокрация“	14 023	0,28%
Благовест Сендов	Огнян Сапарев	инициативен комитет	113 897	2,24%
Димитър Димитров	Велчо Велев	Свободна демократическа партия	8 620	0,17%
Иван Иванов	Петър Димитров	Български национален съюз „Нова демокрация“	10 099	0,20%
Димитър Марковски	Димитър Савов	Свободна кооперативна партия	8 360	0,16%
Петър Гогов	Богдан Йоцов	Независима демократическа партия	21 302	0,42%
Асен Младенов	Иван Георгиев	Българска комунистическа партия	29 646	0,58%
Славомир Цанков	Михаил Миланов	Съюз на демократичните партии и движения Ера 3	50 247	0,99%
Велко Вълканов	Румен Воденичаров	инициативен комитет	1 549 970	30,44%	2 443 434	47,15%
Сийка Георгиева	Станчо Митев	Политически форум „Преображение“	17 150	0,34%
Крум Крумов-Куманов	Венчеслав Георгиев	Предизборен съюз за национално спасение	10 266	0,20%
Кузман Кузманов	Никола Шумарев	Десен демократичен алианс
Стоян Цанков	Иван Стоянов	Демократическа партия в България	9 888	0,19%
Димитър Попов	Христо Генчев	Българска национална демократическа партия	32 606	0,64%
Жорж Ганчев	Петър Берон	Български бизнес блок	854 108	16,78%
Общо:			5 091 127		5 181 854
на балотаж      не успял да достигне балотаж

През лятото на 1992 г. дава телевизионно интервю, запомнено под името „Боянските ливади“, в което критикува правителството на Филип Димитров. Отношенията му със СДС се обтягат. Вероятно поради това, СДС решава да направи предварителни избори за номиниране на кандидат за президент през есента на 1996 г. Желю Желев губи от Петър Стоянов.

Желев не желае да е редови член на СДС след края на президентството си. На парламентарните избори през април 1997 г. се явява със създадената от него партия Либерална алтернатива. Взима 0,32% от валидните гласове. Оттогава не взима активно участие в българската политика.

Днес е председател (2-ри мандат) на Балкански политически клуб, основан на 26 май 2001 година по негова идея. В учредителното събрание под мотото „Да европеизираме Балканите“ тогава участват президентите Йон Илиеску, Сюлейман Демирел, Емил Константинеску, Киро Глигоров, политически лидери от Босна и Херцеговина, Гърция, Албания, Република Македония, Турция.

През януари 1997 година основава фондация „Д-р Желю Желев“. Тя събира и публикува документалното наследство от най-новата политическа история на България.

[редактиране] Източници

1. ↑ http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=22455&edition_id=343&format=html
2. ↑ Статия за Блага Димитрова, в която се споменава за самоубийството на Йорданка Желева

---	>>>	председател на СДС (7 декември 1989 – 1 август 1990)	>>>	Петър Берон
Петър Младенов	>>>	председател (президент) на България (1 август 1990 – 22 януари 1992)	>>>	---
---	>>>	президент на България (22 януари 1992 – 22 януари 1997)	>>>	Петър Стоянов