Желю Желев

Тази статия е за българския политик. За футболиста вижте Жельо Желев (футболист).

---

Желю Желев
1-и президент на България
Мандат 22 януари 1992 – 22 януари 1997
Вицепрезидент	Блага Димитрова
Предшестван от	Петър Младенов
Последван от	Петър Стоянов
Роден	3 март 1935  (1935-03-03) Веселиново, България
Съпруга	Мария Желева
Полит. партия:	СДС
Университет	Софийски университет Народен представител в: VII ВНС

Желю Митев Желев е български философ и политик, председател-президент и първи президент на Република България. Държавен глава на България от 1 август 1990 г. до 22 януари 1997 г. Желю Желев е доктор на философските науки.

Биография

Образование и академична кариера

Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Област Шумен. Има трима братя: Йордан, Христо и Стоян..

Желю Желев завършва средно образование във Втора мъжка гимназия в Шумен, след това философия в Софийския университет през 1958 г.

Постъпва на работа като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС в родното си село, където през 1960 година e приет за член на БКП.

В периода 1961–1964 г., след издържан конкурс е редовен аспирант във философския факултет към катедра „Диалектически и исторически материализъм“ на СУ „Климент Охридски“. През 1974 защитава кандидатска, а през 1988 — докторска дисертация.

През 1975 започва работа в Института по култура. От 1977 до 1982 е завеждащ секцията „Култура и личност“ в същия институт.

През 1967 година завършва книгата си „Фашизмът“, но тя е издадена 15 години след това (1982). Издадена е в 10 хиляден тираж от издателство „Народна младеж“. Три седмици по-късно тя е забранена и изтеглена от книжарниците, тъй като се виждат прилики между фашистката диктатура и социалистическата държавна система. Но все пак са били продадени вече около 6 хил. екземпляра. Книгата е преведена на десет езика.

Като философ работи в областта на онтологията.

Заради признанието на независимостта на Република Македония, моралната подкрепа за интеграцията на страната в НАТО и ЕС, Желю Желев е награден с македонското държавно отличие Орден „8 септември“.

Политическа кариера

Дисидент

През 1960 г. е приет за член на БКП. В подготвения дисертационен труд „Философското определение на материята и съвременното естествознание“ и в някои предадени за печат научни статии критикува марксистко-ленинската теория, като се обявява за „пълно и окончателно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения“ Отпечатва дисертацията си в 200 екземпляра на циклостил и я разпространява в средите на научната и художествена интелигенция по системата „самиздат“.

За тази дейност през 1965 е изключен от БКП като антимарксист и антиматериалист, който няма нищо общо с идеологията на партията. По-късно е уволнен от университета и „по етапен ред“ изгонен от София, а дисертацията не е допусната до защита. Дори му е отнето временно софийското жителство и той се установява в селото на съпругата си Грозден, в Област Бургас. Там през 1967 г. написва книгата си „Тоталитарната държава“, издадена едва през 1982 г. под заглавие „Фашизмът“ (тираж 10 000 екз., от които иззети около 4000, 3 седмици след пускането ѝ по книжарниците).

Инициира създаването на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, учреден на 3 ноември 1988 година в 65 аудитория на Софийския университет.. До свалянето от власт на Тодор Живков, Клубът обединява първоначално само петима-шестима водещи преподаватели от Юридическия Факултет при СУ, които се събират на малки дискусии в столовата на Университета по повод статии в руския печат по въпросите на т.нар. „преустройство“. По-късно, след като се разбира, че се замисля създаването на нещо легитимно като дружество, Желев проявява неочаквана инициатива за учредяването на този Клуб с над 300 души, сред които множество видни интелектуалци и общественици и е сред основните вътрешни опоненти на режима. За сведение първопроходците не са канени въобще на учредителното събрание, което според думите на професор Борис Яновски е груба намеса в тяхната дейност. Клубът приема редица декларации, вкл. против провеждания от БКП Възродителен процес и членовете му стават обект на различни форми на преследване. Самият Желев е формално арестуван на 5 май 1989 г.

Заедно с други интелектуалци на 19 януари 1989 г. Желев участва в Закуската с Митеран във френското посолство в София.

След свалянето от власт на Тодор Живков, заедно с другите „неформални организации“ Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България става инициатор и провежда първия опозиционен митинг на 18 ноември 1989 г. на пл. „Св Ал. Невски“. Сред ораторите е и Ж. Желев

Д-р Желев е съосновател и първи председател на създадения на 7 декември 1989 г. Съюз на демократичните сили. но е създаден като Фондация и така е вписан в регистъра на СГС. Желев ръководи делегацията на СДС на Кръглата маса (3.01.1990 - 14.05.1990), на която се договарят основните параметри на българския преход и се взема решение за провеждането на многопартийни избори и свикване на Велико народно събрание, което да изработи нова Конституция на Република България. През февруари 1990 е създадена Федерацията на клубовете за демокрация с председател Петко Симеонов и Оперативно бюро в състав — Желю Желев, Ивайло Трифонов, Николай Матов, Георги Друмев, Георги Мишев, Димитър Луджев, Блага Димитрова.

Народен представител

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Избран е за народен представител в 7мото Велико Народно събрание.

Президент

Желю Желев във Вашингтон, есента на 1990 година

Желю Желев е избран за председател (президент) на Република България от Народното събрание през 1990 година, след оставката на Петър Младенов. Желев заема тази длъжност до избирането му през януари 1992 за президент на Република България. Така Желев е първия български президент, а негов вицепрезидент е Блага Димитрова.

Резултати от президентските избори в България на 12/19 януари 1992 година

Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур Кирил Борисов Милан Тонев Либерална партия - Перник 11 227 0,22% Тодор Пашалийски Велин Илиев Християнрадикална партия 6 307 0,12% Иван Георгиев Иван Кисимов Българска национално-радикална партия 19 495 0,38% Желю Желев Блага Димитрова Съюз на демократичните сили 2 273 541 44,66% 2 738 420 52,85% Андон Дончев Николай Шкутов Движение „Глас за безпартиен президент“ 31 798 0,62% Правдолюб Кожухаров Симеон Янулев Българска работническо-селска партия 7 808 0,15% Йоло Денев Георги Статков Българска демократическа партия 10 769 0,21% Петър Манолов Емилия Савова Движение „Безпартийни за демокрация“ 14 023 0,28% Благовест Сендов Огнян Сапарев инициативен комитет 113 897 2,24% Димитър Димитров Велчо Велев Свободна демократическа партия 8 620 0,17% Иван Иванов Петър Димитров Български национален съюз „Нова демокрация“ 10 099 0,20% Димитър Марковски Димитър Савов Свободна кооперативна партия 8 360 0,16% Петър Гогов Богдан Йоцов Независима демократическа партия 21 302 0,42% Асен Младенов Иван Георгиев Българска комунистическа партия 29 646 0,58% Славомир Цанков Михаил Миланов Съюз на демократичните партии и движения Ера 3 50 247 0,99% Велко Вълканов Румен Воденичаров инициативен комитет 1 549 970 30,44% 2 443 434 47,15% Сийка Георгиева Станчо Митев Политически форум „Преображение“ 17 150 0,34% Крум Крумов-Куманов Венчеслав Георгиев Предизборен съюз за национално спасение 10 266 0,20% Кузман Кузманов Никола Шумарев Десен демократичен алианс Стоян Цанков Иван Стоянов Демократическа партия в България 9 888 0,19% Димитър Попов Христо Генчев Българска национална демократическа партия 32 606 0,64% Жорж Ганчев Петър Берон Български бизнес блок 854 108 16,78% Общо: 5 091 127 5 181 854      на балотаж      не достигнал балотаж

През лятото на 1992 г. дава пресконференция, запомнена под името „Боянските ливади“ заради мястото на провеждането си (на поляна в президентската резиденция „Бояна“), на която критикува остро правителството на Филип Димитров, след което отношенията му със СДС се обтягат. Вероятно поради това, СДС решава да направи предварителни избори за номиниране на кандидат за президент през есента на 1996 година, на които Желю Желев губи от Петър Стоянов.

Желев не желае да е редови член на СДС след края на президентството си. На парламентарните избори през април 1997 г. се явява със създадената от него партия Либерална алтернатива, с която спечелва 0,32% от гласовете. Оттогава не взима активно участие в българската политика.

Днес е председател (2-ри мандат) на Балкански политически клуб, основан на 26 май 2001 година по негова идея. В учредителното събрание под мотото „Да европеизираме Балканите“ тогава участват президентите Йон Илиеску, Сюлейман Демирел, Емил Константинеску, Киро Глигоров, както и политически лидери от Босна и Херцеговина, Гърция, Албания, Република Македония, Турция.

През януари 1997 година основава фондация „Д-р Желю Желев“. Тя събира и публикува документалното наследство от най-новата политическа история на България.

Семейство

Желю Желев е женен за Мария Желева, с която има две дъщери. През 1993 година по-малката му дъщеря Йорданка се самоубива.

Награди и отличия

• Орден „Стара планина“ първа степен, България