Желю Желев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик. За футболиста вижте Жельо Желев (футболист).

Желю Желев
Желю Желев
Мандат
1 август 1990 – 22 януари 1992
Вицепрезидент
 - 1990-1992 Атанас Семерджиев
Министър-председател
 - 1990 Андрей Луканов
 - 1990-1991 Димитър Попов
 - 1991-1992 Филип Димитров
 - 1992-1994 Любен Беров
Предшественик Николай Тодоров
Мандат
22 януари 1992 – 22 януари 1997
Вицепрезидент
 - 1992-1993 Блага Димитрова
Министър-председател
 - 1991-1992 Филип Димитров
 - 1992-1994 Любен Беров
 - 1994-1995 Ренета Инджова
 - 1995-1997 Жан Виденов
 - 1997 Стефан Софиянски
Наследник Петър Стоянов
Роден 3 март 1935 г. (1935-03-03) (79 г.)
Веселиново, България
Съпруг(а) г-жа Мария Желева
Полит. партия СДС (1989-1990)
Университет СУ „Св. Климент Охридски“
Професия философполитик
Народен представител в:

VII ВНС   

Портал  Портална икона   Политика

Желю Митев Желев е български философ (доктор на философските науки) и политик - държавен глава на България между 1 август 1990 и 22 януари 1997 г.:

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 3 март 1935 г. в село Веселиново, област Шумен. Има 3 братя: Йордан, Христо и Стоян.

Завършва средно образование във 2-ра мъжка гимназия в Шумен, след това „Философия“ в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1958 г.

Постъпва на работа като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС в родното си село, където през 1960 г. е приет за член на БКП.

Научна дейност[редактиране | edit source]

В периода 1961–1964 г., след издържан конкурс, е редовен аспирант във философския факултет към катедра „Диалектически и исторически материализъм“ на СУ „Климент Охридски“. Защитава дисертации за научните степени кандидат на науките (1974) и доктор на науките (1988).

През 1975 г. започва работа в Института по култура. От 1977 до 1982 г. е завеждащ секцията „Култура и личност“ в същия институт. Като философ работи в областта на онтологията.

През януари 1997 г. основава фондация „Д-р Желю Желев“. Тя събира и публикува документалното наследство от най-новата политическа история на България.

Политическа дейност[редактиране | edit source]

Дисидент[редактиране | edit source]

В подготвения дисертационен труд „Философското определение на материята и съвременното естествознание“ и в някои предадени за печат научни статии критикува марксистко-ленинската теория, като се обявява за „пълно и окончателно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения“. Отпечатва дисертацията си в 200 екземпляра на циклостил и я разпространява в средите на научната и художествена интелигенция по системата „самиздат“.

За тази дейност през 1965 г. е изключен от БКП (чийто член е от 1960 г.) като антимарксист и антиматериалист, който няма нищо общо с идеологията на Партията. По-късно е уволнен от университета и „по етапен ред“ изгонен от София, а дисертацията не е допусната до защита. Отнето му е временно софийското жителство и се установява в селото на съпругата си Грозден, област Бургас.

„Фашизмът“[редактиране | edit source]

Там в с. Грозден през 1967 г. д-р Желев написва „Тоталитарната държава“, публикувана 15 години по-късно, в началото на 1982 г. от издателство „Народна младеж“.[1] Книгата излиза със заглавие „Фашизмът“ и тираж 10 000 екз. 3 седмици по-късно тя е забранена и изтеглена от книжарниците, тъй като се виждат прилики между фашистката диктатура и социалистическата държавна система. Но все пак са били продадени вече около 6 хил. екземпляра. Преведена е на 10 езика[2].

„Фашизмът“ анализира фашистките режими на Нацистка Германия, Фашистка Италия и Фашистка Испания и въвежда основните принципи на поведение на фашистки режими, без пряко да критикува комунистическото правителство, представя сходни характеристики между използваните методи при двата режима. Книгата превръща Желю Желев в дисидент на режима, а иззетите от органите официално излезли от печат копия на книгата са били унищожени. Въпреки това, книгата е широко разпространена в страната по неофициални канали.

Клуб за подкрепа на гласността и преустройството[редактиране | edit source]

Желю Желев инициира създаването на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, учреден на 3 ноември 1988 г. в 65-та аудитория на Софийския университет.[3]. До свалянето от власт на Тодор Живков Клубът обединява първоначално само петима-шестима водещи преподаватели от Юридическия Факултет при СУ, които се събират на малки дискусии в столовата на университета по повод статии в руския печат по въпросите на т.нар. „преустройство“. По-късно, след като се разбира, че се замисля създаването на нещо легитимно като дружество, Желев проявява неочаквана инициатива за учредяването на този клуб с над 300 души, сред които множество видни интелектуалци и общественици, и е сред основните вътрешни опоненти на режима. За сведение първопроходците не са канени въобще на учредителното събрание, което според думите на професор Борис Яновски е груба намеса в тяхната дейност. Клубът приема редица декларации, вкл. против провеждания от БКП Възродителен процес и членовете му стават обект на различни форми на преследване. Самият Желев е формално арестуван на 5 май 1989 г.[3]

Заедно с други интелектуалци на 19 януари 1989 г. Желев участва в Закуската с Митеран във френското посолство в София[3].

След свалянето от власт на Тодор Живков заедно с другите „неформални организации“ Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България става инициатор и провежда първия опозиционен митинг на пл. „Св Ал. Невски“ на 18 ноември 1989 г. Сред ораторите е и Ж. Желев.

Съюз на демократичните сили[редактиране | edit source]

Д-р Желев е съосновател и първи председател на създадения на 7 декември 1989 г. Съюз на демократичните сили[4]. Създаден е като Фондация и така е вписан в регистъра на СГС. Желев ръководи делегацията на СДС на Кръглата маса (3 януари 1990 - 14 май 1990)[5], на която се договарят основните параметри на българския преход и се взема решение за провеждането на многопартийни избори и свикване на Велико народно събрание, което да изработи нова Конституция на Република България. През февруари 1990 г. е създадена Федерацията на клубовете за демокрация с председател Петко Симеонов и Оперативно бюро в състав — Желю Желев, Ивайло Трифонов, Николай Матов, Георги Друмев, Георги Мишев, Димитър Луджев, Блага Димитрова.

Желю Желев във Вашингтон, есента на 1990 г.

Народен представител[редактиране | edit source]

Избран е за народен представител в 7-мото велико народно събрание.

Председател (президент)[редактиране | edit source]

Избран е от Народното събрание, след оставката на Петър Младенов, за председател (президент) на Републиката през 1990 г. Негов заместник-председател (заместник-президент) е Атанас Семерджиев.

Желев заема тази длъжност до избирането му и заемането на длъжността президент на Република България от януари 1992 г.

Президент[редактиране | edit source]

На президентските избори, проведени през януари 1992 г., Желев е избран (с 44,66% от гласовете на първия тур и с 52,85 % на балотажа) за президент на Република България. Негов вицепрезидент е Блага Димитрова.

п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 12/19 януари 1992 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Кирил Борисов Милан Тонев Либерална партия - Перник 11 227 0,22%
Тодор Пашалийски Велин Илиев Християнрадикална партия 6 307 0,12%
Иван Георгиев Иван Кисимов Българска национално-радикална партия 19 495 0,38%
Желю Желев Блага Димитрова Съюз на демократичните сили 2 273 541 44,66% 2 738 420 52,85%
Антон Дончев Николай Шкутов Движение „Глас за безпартиен президент“ 31 798 0,62%
Правдолюб Кожухаров Симеон Янулев Българска работническо-селска партия 7 808 0,15%
Йоло Денев Георги Статков Българска демократическа партия 10 769 0,21%
Петър Манолов Емилия Савова Движение „Безпартийни за демокрация“ 14 023 0,28%
Благовест Сендов Огнян Сапарев инициативен комитет 113 897 2,24%
Димитър Димитров Велчо Велев Свободна демократическа партия 8 620 0,17%
Иван Иванов Петър Димитров Български национален съюз „Нова демокрация“ 10 099 0,20%
Димитър Марковски Димитър Савов Свободна кооперативна партия 8 360 0,16%
Петър Гогов Богдан Йоцов Независима демократическа партия 21 302 0,42%
Асен Младенов Иван Георгиев Българска комунистическа партия 29 646 0,58%
Славомир Цанков Михаил Миланов Съюз на демократичните партии и движения Ера 3 50 247 0,99%
Велко Вълканов Румен Воденичаров инициативен комитет 1 549 970 30,44% 2 443 434 47,15%
Сийка Георгиева Станчо Митев Политически форум „Преображение“ 17 150 0,34%
Крум Крумов-Куманов Венчеслав Георгиев Предизборен съюз за национално спасение 10 266 0,20%
Кузман Кузманов Никола Шумарев Десен демократичен алианс
Стоян Цанков Иван Стоянов Демократическа партия в България 9 888 0,19%
Димитър Попов Христо Генчев Българска национална демократическа партия 32 606 0,64%
Жорж Ганчев Петър Берон Български бизнес блок 854 108 16,78%
Общо: 5 091 127 5 181 854

  на балотаж   не достигнал балотаж

През лятото на 1992 г. дава пресконференция, запомнена под името „Боянските ливади“ заради нейното място на провеждане (на поляна в президентската резиденция „Бояна“), на която критикува остро правителството на Филип Димитров, след което отношенията му със СДС се обтягат. Вероятно поради това СДС решава да направи предварителни избори за номиниране на кандидат за президент през есента на 1996 г., на които Желю Желев губи от Петър Стоянов.

Либерална алтернатива[редактиране | edit source]

Желев не желае да е редови член на СДС след края на президентството си. На парламентарните избори през април 1997 г. се явява със създадената от него партия Либерална алтернатива, с която спечелва 0,32% от гласовете. Оттогава не взима активно участие в българската политика.

Балкански политически клуб[редактиране | edit source]

Днес е председател (втори мандат) на Балкански политически клуб, основан на 26 май 2001 г. по негова идея. В учредителното събрание под мотото „Да европеизираме Балканите“ тогава участват президентите Йон Илиеску, Сюлейман Демирел, Емил Константинеску, Киро Глигоров, както и политически лидери от Босна и Херцеговина, Гърция, Албания, Република Македония, Турция.

Награди и отличия[редактиране | edit source]

Желю Желев е награден с македонското държавно отличие Орден „8 септември“ заради признанието на независимостта на Република Македония, моралната подкрепа за интеграцията на страната в НАТО и ЕС [6]

Семейство[редактиране | edit source]

Желю Желев е женен за Мария Желева, с която има 2 дъщери. През 1993 г. по-малката му дъщеря Йорданка се самоубива.[7]

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (бълг.) „Фашизмът“, Желев, Желю. - София: изд. Народна младеж, 1982 г., 1 изд.
  • (бълг.) Желев, Желю. „Фашизмът“, творба (бели корици)

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]