Шумен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шумен
Shumen-from-above-imagesfrombulgaria.jpg
Изглед над града
Герб на Шумен
Шумен (България)
Red pog.png
Шумен
43° с. ш. 26° и. д. / 43.2833° с. ш. 26.9333° и. д. (G)
Общи данни
Население 92 291 (ГРАО, 2010-12-15)*
Decrease2.svg 80 855 (НСИ, 2011-02-01)
Землище 136,358 km²
Надм. височина 220 m
Пощ. код 9700
Тел. код 054
МПС код Н (Ш)
ЕКАТТЕ 83510
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Шумен
Красимир Костов
(БСП)
Адрес община
бул. „Славянски“, № 17
тел.: 054/857 640
сайт: www.shumen.bg

Шу̀мен (Коларовград в периода 1950-1965 година) е град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Шумен и област Шумен. След посленото национално преброяването през 2011 година, населението на града е 80 855 души, което го прави десетият по големина град в страната.

Съдържание

[редактиране] География

[редактиране] Местоположение

Шумен е разположен в Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята височина; западните части на града лежат на около 280-300 м надморското ниво, а крайните източни — на 180-200 м. Градът се намира в подножието на Шуменското плато, което притежава изключително разнообразна природа. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250-300 м. През Шумен минава малката река Поройна. На 3 км от съвременния град, върху дял от Шуменското плато, се намира местността Хисарлъка (или Стария град), заобиколена от стръмни долове, в които протичат целогодишно поточета.

[редактиране] Административно деление

[редактиране] Климат

Климатът на града е умереноконтинентален. През зимата от север и североизток със силни ветрове свободно нахлуват студени континентални въздушни маси. Зимата е относително студена, средната януарска температура е -0,5°C, а лятото е горещо със средна юлска температура 22°C. Средният годишен брой на дните със снежна покривка е между 35 и 40. Най-ниската температура в града е измерена през януари (-27,4°C), а най-високата – през август (45,0°C). Количеството на валежите в града е около 600 мм годишно и е близко до средното за страната. Най-много валежи обикновено падат през май и юни, а най-малко през септември. Близостта на Черно море почти не оказва влияние върху климата на града.

[редактиране] Население

[редактиране] Брой на населението по години

При първото преброяване на Княжество България през 1880 година, Шумен е третият по големина град след Русе (26 163 жители) и Варна и преди новоизбраната столица София (20 501 жители).[1].

Население на Шумен
1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005
23 161 22 225 25 486 31 327 41 546 59 293 83 505 100 116 93 390 89 054 86 381
2007 2009
86 735 86 824
Национален статистически институт[2], „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“[3] и Географски институт при БАН[4]

[редактиране] Етнически състав

[редактиране] Религия

Центърът на Шумен
площад „Руски паметник“

Мнозинството от населението на град Шумен са християни, като втората по численост религиозна общност са мюсюлманите. Мнозинството от християните изповядват православие; другите християнски общности са методисти, петдесятници, адвентисти и други. Православните храмове в града са: „Св. Три Светители“ (в центъра), „Св. Възнесение Господне“. Мюсюлманският храм е Томбул джамия (1744), която е най-голямата джамия в България.[5]

[редактиране] История

[редактиране] Древност и Античност

Първи сведения за Шумен има от ранножелязната епоха — XII в. пр. Хр. Проведените археологически проучвания през 1957, 1961 до 1987 година установяват хронологическите периоди, бита и поминъка на обитателите на твърдината, известна ни от средновековните надписи намерени тук за град Шуменъ.

От XII в.пр.Хр. е първото укрепление, обграждащо достъпните части на твърдината. То е с дебелина на стените около 2 метра, изградено от необработени ломени камъни. През V век пр. Хр. е построена втора стена пред първата. През 2 век римляните построяват военен кастел върху руините на тракийското укрепление. Градежът на стената е вече със спойка от хоросан; изградена е и кула над портата; на слабо укрепените участъци от стената са построени още квадратна кула на запад и полукръгла от юг. През 4 - 5 век целият хълм е укрепен с нова стена и по нея са изградени 9 кули, на юг и запад старата и новата стени отстоят на няколко метра една от друга. През 8 - 10 век укреплението е обновено като за целта са използвани основите на византийската стена и кули, към които от север североизток е построена нова стена с две кули — затваряща се малка, но отлично защитена площ. Малко известен дори и на видни учени-археолози е фактът, че на 600 метра западно от средновековния град е съществувало, макар и за кратък период (7 - 8 век), землено българско укрепление с правоъгълна форма ориентирана по посоките на света на площ от около 20 декара.

[редактиране] Средновековие

Старобългарското укрепление от 7 - 10 век се развива във феодален град със замък с прилежащи вътрешен и външен укрепителен пояс, по които могат да се преброят 28 кули и бастиони, три порти и 5 малки портици, с много църкви и работилници (1214 век). Тук е намерен надписът на цар Иван Шишман, упоменаващ посещението му в Шумен.

За първи път се споменава като Симеонис (Шимеонис) през 1153 година от арабския пътешественик Идриси, като някои смятат (Константин Иречек и Георги Джумалиев), че идва от името на цар Симеон. През 12 - 14 век Шумен е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица Велики Преслав, развивайки се извън крепостта. Градът пада под турска власт след дълга и продължителна обсада, окончателно престава да съществува след похода на Владислав III Ягело през 1444 година.

В средновековния град Шумен основната религия е православното християнство, доказателство за което са откритите в очертанията на крепостните стени седем църкви, отсечените, макар и в малък тираж, възпоменателни монети с изображение на кръст, ангел и многобройните единични находки на православни кръстове, както и изображението им по пръстените и други предмети на бита, откривани в гробове и жилища. Промяна настъпва едва след окончателното завоюване на града от османските турци през XV век.

[редактиране] В Османската империя

През средновековието турците използват руините на града за строителството на няколкото бани и джамии, Безистена (1529), Часовниковата кула и Томбул джамия (1774). През 17 - 18 век Шумен е превърнат в силно укрепен военен град, с голям гарнизон в крепостта, в него се заселват много турци, евреи, татари, арменци. Споменаван е с различни имена като Шумена, Шумна, Шумулар, Сумунум, а през последните векове на робството - Шумен. По времето на Турското робство (18 и особено 19 век) градът се развива като крупен занаятчийски център. На 11 май 1813 година в града се състои първото в България чествуване на Светите братя Кирил и Методий, както и първото театрално представление. През 1828 година е основано първото килийно училище за девойки, а през 1856 година първото Девическо класно училище и читалище. През 1846 година са основани първите училищни самодейни колективи, през 1850 година е основан първият български симфоничен оркестър.

[редактиране] Възраждане

След Освобождението първоначално градът запада поради загубата на пазари за занаятите, изселването на много османлии и сравнително евтините и висококачествени западни промишлени стоки, конкуриращи местните, но постепенно се съвзема, превръщайки се в областен и окръжен център.

При избухването на Балканската война през 1912 година 35 души от Шумен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

[редактиране] Тоталитарен режим

В периода между 29 януари 1950 - 29 юли 1965 година градът е носил името Коларовград.

[редактиране] Развитие в посткомунизма

[редактиране] Политика

[редактиране] Кмет

Кмет на Шумен е Красимир Костов.

[редактиране] Общински съвет

Председател на Общинския съвет — Даниела Русева.

[редактиране] Побратимени градове

Шумен е побратимен[7] със следните градове:

[редактиране] Икономика и инфрастуктура

[редактиране] Характеристика

В Шумен е добре развита леката промишленост, представена основно от преработващата, текстилната, шивашката и хранително-вкусовата. Измежду по-големите предприятия в града са „КТА Мадара“, „Шуменско пиво“, "Алкомет"[8], "Фикосота синтез"[9].

[редактиране] Транспорт

Градът е важен транспортен възел. В Шумен се пресичат главни пътни коридори по направленията изток-запад (Варна-София; Варна-Русе) и север-юг (Силистра-Ямбол; Русе-Бургас).

[редактиране] Медии

[редактиране] Здравеопазване

[редактиране] Образование и наука

В града функционират 11 основни, 5 средни общообразователни училища и 2 гимназии (Гимназия с преподаване на чужди езици "Никола Й. Вапцаров"[10] и Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“)[11]. Висши училища в града са Шуменския университет[12] „Еп. Константин Преславски“ и Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ към Националния военен университет, Велико Търново.

[редактиране] Култура и свободно време

[редактиране] Държавна филхармония – Шумен

На 23 ноември 1942 г. в читалище “Добри Войников” с диригент Владимир Василев е проведен първия концерт на Шуменския симфоничен оркестър.[13]

Първите опити за създаване на класически оркестър датират от средата на ХІХ в. През 18481849 г. група унгарски емигранти се установяват в Шумен. През 1850 г. под ръководството на един от тях, Михай Шафран, те създават свой оркестър. Една година по-късно, със съдействието на заможния търговец Анастас Хаджи Стоянов, Шафран основава нов оркестър, в който участват 12 местни младежи. Ансамбълът съществува до 1860 г., когато Шафран напуска Шумен. Първият модерен симфоничен оркестър в Шумен се създава през есента на 1941 г. под ръководството на Владимир Василев – преподавател по музика в Учителския институт. През 1954 г. оркестърът придобива статут на държавен културен институт. Първият концерт на Държавна филхармония – Шумен се дирижира от Васил Стефанов, а солист е Панчо Владигеров.

Държавна филхармония — Шумен поддържа богат репертоар от различни стилове и жанрове, oсъществила e гастроли в Германия, Австрия, Италия, Испания, Швейцария, Монако, Беларус, Гърция и Република Корея.

[редактиране] Театри

Шуменският драматично-куклен театър „Васил Друмев“ се намира на бул. „Славянски“ и има актьорски състав от 30 души. Той е известен с първото театрално представление в България. Всяка година от 11 до 16 май в театъра се провеждат Друмеви театрални празници „Нова Българска Драма“, имащи за цел стимулиране и реализиране на драматургични произведения от български автори.

Детско-юношеският театър „БИС“ е създаден през 1990 г. Художествен ръководител от създаването му до днес е Здравка Стоянова, а дебютът бе по приказката на Андерсен „Дванадесетте пътника“.

През изминалите сезони ДЮТ „БИС“ се утвърди като изявен художествено-творчески колектив. В богатия му репертоар са постановките „Джуджето и седемте Снежанки“ на Ст. Цанев, „Хождение по буквите“ на Валери Петров, „Приказка за тиквата“ на Панчо Панчев, „Пазачът на декорите“ на Николай Павлов и др. Реализирани са литературни композиции по Христо Ботев, Йордан Радичков, Елисавета Багряна, Валери Петров, Петя Дубарова, Робърт Бърнс и др.

Младите актьори имат дипломи и награди от Националния рецитаторски конкурс за Левски през 1997 г., от конкурса в Калофер през 1998 г., от Националния детски фестивал в Габрово през 2002 г, от Международния театрален фестивал във Варна през 2004 г., от Международния конкурс „Поезия на дружбата“, от Националните детски театрални празници и от Карнавала на плодородието в Шумен. Многобройни са участията на състава в общински и училищни празници, концерти и чествания.

ДЮТ „БИС“ е инициатор за организирането на Националните ученически театрални празници в Шумен и негов постоянен участник от 1995 г. насам.

[редактиране] Паметници и археологически забележителности

В Шумен се намира и паметникът „Създатели на българската държава“, представящ най-важните моменти от Историята на България) от VII до Х век. Паметникът е изграден от 8 бетонни блока. Вътрешното пространство е декорирано с 21 скулптури и 540 м2 мозайки. Това е единственият по рода си паметник в Европа, който чрез вътрешните си статуи и монументи пресъздава историята на държавата. Друг интересен факт за него е, че това е паметникът с най-голямо количество използван бетон в Европа. От него се разкрива панорамна гледка към Шумен и също така започват туристически маршрути по Шуменското плато. Паметникът е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

На платото е разположена и средновековната Шуменска крепост, която е била разрушена в миналото, но през XX в. е частично възстановена. Крепостта е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

На 15 км от Шумен се издига Мадарският конник, а в близост до града са и Плиска и Преслав — две от старите столици на България.

[редактиране] Музеи

Регионалния исторически музей в Шумен е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. В града се намират къщи-музеи на Панайот Волов, Лайош Кошут, Добри Войников и Панчо Владигеров.


[редактиране] Спорт

Футболният клуб на града е ФК Волов (1929), който има едно участие в турнира за купата на УЕФА, четвърто място в А група през 1994 година, както и 2 полуфинала за Купата на България през 1957 и 2006.В момента участник във североизточна В група.

В града активно се развиват фехтовка, волейбол, баскетбол, хандбал и вдигане на тежести. Централният стадион на Шумен е Панайот Волов (24 390 места), освен него се използват и така нареченият ученически стадион, а за волейболните и баскетболни срещи — спортна зала Младост.
В града традиции има карате "киокушинкай". Клубът е тридесетгодишен и има много национални състезатели: спортист №1 и треньор №1 за 2007 г. - Виталий Маринов - 1кю; и семпай Даниел Димитров - 1 дан. В Шумен функционира и конна база.

В града се провежда рали „Стари столици“. Автомобилното състезание, кръг от Националния рали шампионат. Рали „Стари столици се провежда от 1970 година до днес. Състезанието се организира ежегодно от Съюза на българските автомобилисти клон Шумен и АСК „Стари столици“, Шумен. Рали „Стари столици“ е печелено от видните шуменски състезатели Илия Бонев, Данчо Данчев и Валери Великов. До 2008 година се провеждаше и кръг от шампионата по планинско изкачване на България по автомобилизъм „Валери Великов“.

Стадион „Панайот Волов“

[редактиране] Редовни събития

  • Два пъти годишно (пролет и есен) се провежда базар, на който се предлагат само български стоки.
  • На всеки две години (през есента) се провежда 'Карнавал на плодородието'[14] [15]
  • Музикален конкурс за пианисти и цигулари "Панчо Владигеров"[16]
  • Всяка година се провежда Международен фестивал "Друмевите театрални празници НОВА БЪЛГАРСКА ДРАМА"
  • Международни детски-юношески хорови празници "Добри Войников"[17]
  • Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска поезия[18]
  • Национални ученически театрални празници
  • Национален фестивал на мажоретния танц "Мадарски конник"
  • Рали "Стари столици"[19]

[редактиране] Личности

[редактиране] Галерия

[редактиране] Външни препратки

Вестници:

Електронни вестници:

Други:

[редактиране] Източник

Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици