Шумен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За върха в Антарктика вижте Шумен (връх).

Шумен
Знаме    Герб
Град Шумен.jpg
Изглед над града
България
Red pog.png
Шумен
Област Шумен
Red pog.png
Шумен
Общи данни
Население 89 227 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 79 710 (НСИ)
Землище 136,358 km²
Надм. височина 220 m
Пощ. код 9700
Тел. код 054
МПС код Н (Ш)
ЕКАТТЕ 83510
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Шумен
Красимир Костов
(БСП)
Адрес община
бул. „Славянски“, № 17
тел.: 054/857 640
сайт: www.shumen.bg

Шу̀мен (Коларовград в периода 1950-1965 г.) е град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Шумен и област Шумен. С население от 79 710 души (НСИ, 31.12.2013) градът е десети по големина в страната.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Изглед към града от стъпалата под паметника „Създатели на българската държава“ (2009 г.)

Местоположение[редактиране | edit source]

Шумен е разположен в Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята височина; западните части на града лежат на около 280-300 м над морското ниво, а крайните източни — на 180-200 м. Градът се намира в подножието на Шуменското плато, което притежава изключително разнообразна природа. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250-300 м. През Шумен минава малката река Поройна. На 3 км западно от съвременния град, върху дял от Шуменското плато, се намира местността Хисарлъка (или Стария град), заобиколена от стръмни долове, в които протичат целогодишно поточета.

В Шумен са обособени няколко жилищни комплекса (Боян Българанов, Добруджа, Тракия, Херсон) и квартала (Бялата пръст, Гривица, Дивдядово, Еверест, Индустриална зона, Макак, Мътница).

Климат[редактиране | edit source]

Климатът на града е умереноконтинентален. През зимата от север и североизток със силни ветрове свободно нахлуват студени континентални въздушни маси. Зимата е относително студена, средната януарска температура е -0,5°C, а лятото е горещо със средна юлска температура 22°C. Средният годишен брой на дните със снежна покривка е между 35 и 40. Най-ниската температура в града е измерена през януари (-27,4°C), а най-високата – през август (45,0°C). Количеството на валежите в града е около 600 мм годишно и е близко до средното за страната. Най-много валежи обикновено падат през май и юни, а най-малко през септември. Близостта на Черно море почти не оказва влияние върху климата на града.


Климатични данни за Шумен, България
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17 18 25 28 32 33 38 36 34 32 22 18 38
Средни максимални температури (°C) 3 4 9 15 20 24 26 26 23 16 9 5 15
Средни температури (°C) - 1 5 10 15 19 21 20 17 12 5 2 11
Средни минимални температури (°C) −3 −2 1 5 10 13 15 15 12 7 2 - 6
Абсолютни минимални температури (°C) −15 −18 −16 −2 - 6 8 7 - −3 −12 −14 −18
Средни месечни валежи (mm) 30 40 30 50 60 70 40 40 30 40 50 50 580
Източник: Weatherbase.com (англ.)

История[редактиране | edit source]

Древност и Античност[редактиране | edit source]

Шуменската крепост

Първи сведения за Шумен има от ранножелязната епоха — XII в. пр. н. е. Проведените археологически проучвания през 1957, 1961 до 1987 година установяват хронологическите периоди, бита и поминъка на обитателите на твърдината, известна ни от средновековните надписи намерени тук за град Шуменъ.

От XII в. пр. н. е. е първото укрепление, обграждащо достъпните части на твърдината. То е с дебелина на стените около 2 метра, изградено от необработени ломени камъни. През V век пр. н. е. е построена втора стена пред първата. През 2 век римляните построяват военен кастел върху руините на тракийското укрепление. Градежът на стената е вече със спойка от хоросан; изградена е и кула над портата; на слабо укрепените участъци от стената са построени още квадратна кула на запад и полукръгла от юг. През 4 - 5 век целият хълм е укрепен с нова стена и по нея са изградени 9 кули, на юг и запад старата и новата стени отстоят на няколко метра една от друга. През 8 - 10 век укреплението е обновено като за целта са използвани основите на византийската стена и кули, към които от север североизток е построена нова стена с две кули — затваряща се малка, но отлично защитена площ. Малко известен дори и на видни учени-археолози е фактът, че на 600 метра западно от средновековния град е съществувало, макар и за кратък период (7 - 8 век), землено българско укрепление с правоъгълна форма, ориентирана по посоките на света на площ от около 20 декара.

Средновековие[редактиране | edit source]

Надпис на кирилица от Цар Иван Шишман доказващ отвоюването на крепостта след първото и завладяване от османците:
„...поставленный богом, я, царь болгар Иван Шишман, сын великого царя Ивана Александра, приехал в город Шумен по царскому благоволению во имя царя небесного Христа, и я, Срацо написал, внук великого эпикерния Срацимира, эти слова.“

Старобългарското укрепление от 7 - 10 век се развива във феодален град със замък с прилежащи вътрешен и външен укрепителен пояс, по които могат да се преброят 28 кули и бастиони, три порти и 5 малки портици, с много църкви и работилници (1214 век). Тук е намерен надписът на цар Иван Шишман, упоменаващ посещението му в Шумен.

За първи път се споменава като Симеонис (Шимеонис) през 1153 година от арабския пътешественик Идриси, като някои смятат (Константин Иречек и Георги Джумалиев), че идва от името на цар Симеон. През 12 - 14 век Шумен е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица Велики Преслав, развивайки се извън крепостта. Градът пада под турска власт след дълга и продължителна обсада, окончателно престава да съществува след похода на Владислав III Ягело (Варненчик) през 1444 година.

В средновековния град Шумен основната религия е православното християнство, доказателство за което са откритите в очертанията на крепостните стени седем църкви, отсечените, макар и в малък тираж, възпоменателни монети с изображение на кръст, ангел и многобройните единични находки на православни кръстове, както и изображението им по пръстените и други предмети на бита, откривани в гробове и жилища. Промяна настъпва едва след окончателното завоюване на града от османските турци през XV век.

В Османската империя. Възраждане[редактиране | edit source]

Шумен през 1853 година

След средновековието турците използват руините на града за строителството на няколкото бани и джамии, Безистена (1529), Часовниковата кула и Томбул джамия (1774). През 17 - 18 век Шумен е превърнат в силно укрепен военен град, с голям гарнизон в крепостта, в него се заселват много турци, евреи, татари, арменци. Споменаван е с различни имена като Шумена, Шумна, Шумулар, Сумунум, а през последните векове на робството - Шумен. По времето на Турското робство (18 и особено 19 век) градът се развива като крупен занаятчийски център. На 11 май 1813 година в града се състои първото в България чествуване на Светите братя Кирил и Методий, както и първото театрално представление. През 1828 година е основано първото килийно училище за девойки, а през 1856 година първото Девическо класно училище и читалище. През 1846 година са основани първите училищни самодейни колективи, през 1850 година е основан първият български симфоничен оркестър.

След Освобождението[редактиране | edit source]

След Освобождението на България първоначално градът запада поради загубата на пазари за занаятите, изселването на много османлии и сравнително евтините и висококачествени западни промишлени стоки, конкуриращи местните, но постепенно се съвзема, превръщайки се в областен и окръжен център.

При избухването на Балканската война през 1912 година 35 души от Шумен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Шумен през социализма[редактиране | edit source]

В периода между 29 януари 1950 - 29 юли 1965 година градът е носил името Коларовград.

През есента на 1951 г. Софийското военно училище се пребазира в гр. Шумен. С Указ на Президиума на Народното събрание № 213 от 29.04.1952 г. е връчено бойното знаме на училището. Освен обучението на артилеристи се откриват нови специалности по "Радиолокация", училището става висше и подготвя инженерни кадри за зенитно-ракетни и радиотехнически войски. През 1969 г. към Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) е създадено Средно сержантско военно артилерийско училище (ССВАУ), а през 1972 г. се разкрива нова специалност - "Изчислителна техника и автоматизирани системи за управление на войските (АСУВ)". Създаденият през 1919 г. Педагогически институт за прогимназиални учители става през 1964 г. Факултет-филиал на Софийския университет. На неговата база през 1971 г. се открива Висш педагогически институт.
В природен парк "Шуменско плато" през 1981 година се изгражда един от най-големите монументални паметници в България - "Създатели на българската държава". През 80-те години се разгръща мащабно строителство с оглед на предстоящата визита на дипломатическия корпус, но промените в края на 80-те спират процеса.

Население[редактиране | edit source]

Година Население
1887 23 161
1910 22 225
1934 25 486
1946 31 327
1956 41 546
1965 59 293
1975 83 505
1985 100 116
1992 93 390
2001 89 054
2005 86 381
2007 86 735
2009 86 824
2011 80 855
Източници:[2][3][4]

При първото преброяване на Княжество България през 1880 година, Шумен е третият по големина град след Русе (26 163 жители) и Варна и преди новоизбраната столица София (20 501 жители).[5]

Етнически състав[редактиране | edit source]

Според преброяването, проведено в България през 2011 година, в Шумен от 80 855 души жители на въпроса за етническата си принадлежност отговарят само 74 930 души, 61 584 от тях се определят като българи, 10 029 като турци, 2165 като роми и 600 посочват, че имат друга етническа принадлежност.[6]

Религия[редактиране | edit source]

Мнозинството от населението на град Шумен са християни, като втората по численост религиозна общност са мюсюлманите. Мнозинството от християните изповядват православие; другите християнски общности са методисти, петдесятници, адвентисти и други. Православните храмове в града са: „Св. Три Светители“ (в центъра), „Св. Възнесение Господне“. Мюсюлманският храм е Томбул джамия (1744), една от най-големите на Балканския полуостров.[7]

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Кмет на Шумен е Красимир Костов (р. 1953). На първия тур на местните избори през 2011 година той е избран за кмет на Община Шумен за втори мандат с 52.38 % от гласовете на избирателите. Полага клетва пред Общински съвет на 8 ноември 2011 година.

Общински съвет[редактиране | edit source]

Общинският съвет на Шумен се състои от 41 общински съветници и заседава минимум веднъж месечно.
Председател на Общинския съвет е Георги Колев (р. 1958).
Общинският съвет има 10 постоянни комисии:

  • Бюджет и финанси
  • Икономическа политика, общинска собственост и контрол по сделките с общинско имущество
  • Териториално развитие и селищно устройство
  • Екология и селско стопанство
  • Култура, културно историческо наследство, туризъм, интеграционна политика и вероизповедания
  • Младежки дейности и спорт
  • Правна и опазване на обществения ред
  • Просвета, образование и наука
  • Здравеопазване и социална политика
  • Европейски проекти и международно сътрудничество

Всяка постоянна комисия се състои от председател, заместник и 5 членове.
Временните комисии се създават от Общинския съвет за разрешаването на конкретни въпроси.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Шумен е побратимен[8] със следните градове:

Икономика[редактиране | edit source]

Пивоварният завод "Шуменско пиво"

В Шумен е добре развита леката промишленост, представена основно от преработващата, текстилната, шивашката и хранително-вкусовата. Измежду по-големите предприятия в града са „КТА Мадара“, „Шуменско пиво“, "Алкомет"[9], "Фикосота синтез"[10].

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Транспорт[редактиране | edit source]

Централна Автогара - Шумен

Градът е разположен на важен транспортен кръстопът. През него преминават северната ж.п. линия София-Варна и връзката в посока Шумен-Комунари-Южна България. Общата дължина на ж.п.линиите преминаващи през територията на Общината e 30.16 км., като всички са електрифицирани. Удвоените ж.п.линии са 12.31 км.

На територията на Общината преминават международните пътища № I-2 Русе-Шумен-Варна, № I-4 София-Търговище-Белокопитово и № I-7 Силистра-Шумен-Ямбол. През територията на Община Шумен ще преминат и 23 км. от автомагистрала Хемус /София-Варна/.

Дължината на междуселищната пътна мрежа в Общината е 226.09 км. Първокласните пътища са 45.455 км., а второкласните - 16.848 км. Пътищата трети клас са 37.200 км., а четвъртокласната пътна мрежа е с дължина 130.420 км. Асфалтираните пътища представляват 68.4% или 154.62 км. от общата дължина на междуселищната пътна мрежа. На територията на града има 220 км. градска пътна мрежа, изцяло покрита с трайни настилки, от която 90% са асфалтирани и 10% павирани.

Автобусният парк на дружество „Шумен – Пътнически автотранспорт” ООД се състои от 125 бр. автобуси – градски и междуселищни от марките Отойол-Ивеко, Темса, Мерцедес, Фолксваген и Чавдар. Над 65% от автопарка е обновен с автобуси, предлагащи по-голям комфорт на пътуване и отделящи по-ниски нива на вредни емисии и шум, отговарящи изцяло на европейските стандарти в опазване на околната среда.

Централна автогара – Шумен се намира на бул. „Ришки проход” № 29, в непосредствена близост до ЖП Гара Шумен.[11]

Медии[редактиране | edit source]

  • Телевизия Шумен
  • Студио "Трима", кореспондентски офис на телевизия "бТВ"
  • 6 ТВ
  • Шум.бг
  • Радио Шумен
  • Форте радио
  • Дарик радио
  • Радио Фокус
  • Вестник "Шуменска заря"[12]
  • Вестник "Топ новини"[13]
  • Медийна агенция "Шумен"
  • „Шмоко.бг”
  • Шумен онлайн
  • Електронен вестник на клуб "Журналист" към ОДК — Шумен[14]
  • Кореспондентски офиси на всички национални телевизии и вестници

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Лечебни заведения

  • Многопрофилна болница за активно лечение – Шумен АД
  • ТЕЛК – Териториална експертна лекарска комисия
  • РЕЛКК – Районна експертна лекарска консултативна комисия (за деца до 18 г.)
  • Комплексен онкологичен център ЕООД
  • Областен диспансер за пневмо-физиатрични заболявания
  • "Център за кожно-венерически заболявания – Шумен" ЕООД
  • "Диагностично-консултативен център І – Шумен" ЕООД
  • Дентален център "Дент- Шумен" ЕООД
  • Медико-техническа лаборатория І – Шумен ЕООД
  • Център за спешна медицинска помощ – ЦСМП
  • Дом за медико-социални грижи за деца – ДМСГД
  • Общински здравен център

Образование и наука[редактиране | edit source]

Гимназия с преподаване на чужди езици "Никола Й. Вапцаров"
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Обединен детски комплекс
Училища
Висши училища


Детски комплекси
  • Обединен детски комплекс [17]

Култура и свободно време[редактиране | edit source]

Държавна филхармония – Шумен[редактиране | edit source]

На 23 ноември 1942 г. в читалище “Добри Войников” с диригент Владимир Василев е проведен първия концерт на Шуменския симфоничен оркестър.[18]
Регионална библиотека "Стилиян Чилингиров"
Стая в къща-музей "Лайош Кошут"
Къща-музей "Панайот Волов"
Къща-музей "Панчо Владигеров"
Къща-музей "Добри Войников"

Първите опити за създаване на класически оркестър датират от средата на ХІХ в. През 18481849 г. група унгарски емигранти се установяват в Шумен. През 1850 г. под ръководството на един от тях, Михай Шафран, те създават свой оркестър. Една година по-късно, със съдействието на заможния търговец Анастас Хаджи Стоянов, Шафран основава нов оркестър, в който участват 12 местни младежи. Ансамбълът съществува до 1860 г., когато Шафран напуска Шумен. Първият модерен симфоничен оркестър в Шумен се създава през есента на 1941 г. под ръководството на Владимир Василев – преподавател по музика в Учителския институт. През 1954 г. оркестърът придобива статут на държавен културен институт. Първият концерт на Държавна филхармония – Шумен се дирижира от Васил Стефанов, а солист е Панчо Владигеров.

Държавна филхармония — Шумен поддържа богат репертоар от различни стилове и жанрове, oсъществила e гастроли в Германия, Австрия, Италия, Испания, Швейцария, Монако, Беларус, Гърция и Република Корея.

В Шумен има и два изключително популярни хорови състава — детския "Бодра песен" и смесения "Родни Звуци". Половин век, ръководител и главен диригент и на двата състава е проф. Венета Вичева.

Театри[редактиране | edit source]

Шуменският драматично-куклен театър „Васил Друмев“ се намира на бул. „Славянски“ и има актьорски състав от 30 души. Той е известен с първото театрално представление в България. Всяка година от 11 до 16 май в театъра се провеждат Друмеви театрални празници „Нова Българска Драма“, имащи за цел стимулиране и реализиране на драматургични произведения от български автори.

Детско-юношеският театър „БИС“ е създаден през 1990 г. Художествен ръководител от създаването му до днес е Здравка Стоянова, а дебютът бе по приказката на Андерсен „Дванадесетте пътника“.

През изминалите сезони ДЮТ „БИС“ се утвърди като изявен художествено-творчески колектив. В богатия му репертоар са постановките „Джуджето и седемте Снежанки“ на Ст. Цанев, „Хождение по буквите“ на Валери Петров, „Приказка за тиквата“ на Панчо Панчев, „Пазачът на декорите“ на Николай Павлов и др. Реализирани са литературни композиции по Христо Ботев, Йордан Радичков, Елисавета Багряна, Валери Петров, Петя Дубарова, Робърт Бърнс и др.

Младите актьори имат дипломи и награди от Националния рецитаторски конкурс за Левски през 1997 г., от конкурса в Калофер през 1998 г., от Националния детски фестивал в Габрово през 2002 г, от Международния театрален фестивал във Варна през 2004 г., от Международния конкурс „Поезия на дружбата“, от Националните детски театрални празници и от Карнавала на плодородието в Шумен. Многобройни са участията на състава в общински и училищни празници, концерти и чествания.

ДЮТ „БИС“ е инициатор за организирането на Националните ученически театрални празници в Шумен и негов постоянен участник от 1995 г. насам.

Паметници и археологически забележителности[редактиране | edit source]

В Шумен се намира и паметникът „Създатели на българската държава“, представящ най-важните моменти от Историята на България от VII до Х век. Паметникът е изграден от 8 бетонни блока. Вътрешното пространство е декорирано с 21 скулптури и 540 м2 мозайки. Това е единственият по рода си паметник в Европа, който чрез вътрешните си статуи и монументи пресъздава историята на държавата. Друг интересен факт за него е, че това е паметникът с най-голямо количество използван бетон в Европа. От него се разкрива панорамна гледка към Шумен и също така започват туристически маршрути по Шуменското плато. Паметникът е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

На платото е разположена и средновековната Шуменска крепост, която е била разрушена в миналото, но през XX в. е частично възстановена. Крепостта е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

На 15 км от Шумен се издига Мадарският конник, а в близост до града са и Плиска и Преслав — две от старите столици на България.

Музеи[редактиране | edit source]

Регионалния исторически музей в Шумен[19] е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. В града се намират къщи-музеи на Панайот Волов, Лайош Кошут, Добри Войников и Панчо Владигеров.

Спорт[редактиране | edit source]

Футболният клуб на града е ФК Волов (1929), който има едно участие в турнира за купата на УЕФА, четвърто място в А група през 1994 година, както и 2 полуфинала за Купата на България през 1957 и 2006. След сезон 2012/13 е участник в Б група.

В града активно се развиват фехтовка, волейбол, баскетбол, хандбал и вдигане на тежести. Централният стадион на Шумен е Панайот Волов (24 390 места), освен него се използват и така нареченият ученически стадион, а за волейболните и баскетболни срещи — спортна зала Младост.
В града традиции има карате "киокушинкай". Клубът е тридесетгодишен и има много национални състезатели: спортист №1 и треньор №1 за 2007 г. - Виталий Маринов - 1кю; и семпай Даниел Димитров - 1 дан. В Шумен функционира и конна база. СКХ ДЮ(Спортен клуб хандбал за деца и юноши) Шумен е печелил 3 поредни години ДЪРЖАВНОТО ПЪРВЕНСТВО ЗА МЪЖЕ.

В града се провежда рали „Стари столици“. Автомобилното състезание, кръг от Националния рали шампионат. Рали „Стари столици се провежда от 1970 година до днес. Състезанието се организира ежегодно от Съюза на българските автомобилисти клон Шумен и АСК „Стари столици“, Шумен. Рали „Стари столици“ е печелено от видните шуменски състезатели Илия Бонев, Данчо Данчев и Валери Великов. До 2008 година се провеждаше и кръг от шампионата по планинско изкачване на България по автомобилизъм „Валери Великов“.

Стадион „Панайот Волов“

Редовни събития[редактиране | edit source]

Карнавал на плодородието (Октомври, 2010 г.)
  • Ден на Шумен - 11 май
  • Два пъти годишно (пролет и есен) се провежда базар, на който се предлагат само български стоки.
  • На всеки две години (през есента) се провежда Карнавал на плодородието[20]
  • Музикален конкурс за пианисти и цигулари "Панчо Владигеров"[21]
  • Всяка година се провежда Международен фестивал "Друмеви театрални празници НОВА БЪЛГАРСКА ДРАМА"
  • На всеки две години има Международни детски-юношески хорови празници "Добри Войников"[22]
  • Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска поезия[23]
  • Национални ученически театрални празници (На всеки две години)
  • Национален фестивал на мажоретния танц "Мадарски конник"
  • Рали "Стари столици"[24]
  • 1 юни — Ден на детето
  • Регионален конкурс за детска забавна песен „Златно петле”
  • Регионален конкурс за изработка на най-малка, най-голяма, оригинална, автентична мартеница, колие, гривна, пано „Пижо и Пенда”
  • Регионален конкурс „Приложното изкуство в народните обичаи от Коледа до Васильовден”.
  • Национален конкурс "Мадарският конник – символ на историческото минало и европейското бъдеще на България"
  • Национален конкурс "Космосът-настояще и бъдеще на човечеството" .
  • Регионален младежки конкурс за рисунка, фотография и компютърна презентация на тема "ПОРТРЕТ НА МОЯ ГРАД ШУМЕН"

Известни личности[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.
  2. Население - градове в България - „НСИ“
  3. Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  4. Население - градове в България (1887-1946) - „БАН“
  5. История на София
  6. НСИ, Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г.. // Архив на оригинала от 2012-04-22. Посетен на 20 февруари 2012.
  7. Стефанова, Велмира. Томбул джамия осъмна с пречупен кръст и антиислямски надписи. // Стандарт, 2010. Посетен на 8 септември 2010.
  8. Списък на побратимените градове
  9. http://www.alcomet.eu/
  10. http://www.fsbrands.com/bg/index.php
  11. Шумен – Пътнически автотранспорт
  12. Вестник Шуменска заря
  13. Вестник "Топ новини"
  14. Електронен вестник на клуб "Журналист" към ОДК - Шумен
  15. http://www.gpche-shu.com//
  16. http://www.shu-bg.net/
  17. http://www.odk-shumen.com/
  18. Държавен симфоничен оркестър, Шумен, Официален сайт
  19. Уебстраница на Регионалния исторически музей в Шумен
  20. http://shucarnaval.hit.bg/Bulgarian.htm
  21. http://www.mc.government.bg/newsn.php?n=438&q=%F0%E5%F6%E8%F2%E0%EB
  22. http://odk-shumen.com/links/nutp.html
  23. http://www.shum.bg/index.php?item=20162
  24. http://www.rallystaristolici.com/

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вестници:

Електронни вестници:

Други: