Желязна епоха
| ЧОВЕШКА ПРАИСТОРИЯ И ИСТОРИЯ |
|---|
|
|
|
|
|
| вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха |
| ↓Бъдеще |
Желязната епоха е период в първобитната и раннокласовата история на човечеството, характеризираща се с разпространение на обработката на желязо и изработването на различни железни предмети. Тя е последният, главен период от трите епохи, квалифицирани като предисторически общества - каменна, бронзова и желязна епохи. Нейните начални и крайни дати, както и характеристиките се различават в зависимост от географския регион. Английската желязна епоха свършва с римското завладяване.
Приемането и използването на такъв материал съвпада с други промени в обществото, включително различни земеделски практики, религиозни вярвания и художествени стилове. Терминът обозначава състояние на цивилизацията и културата на хората, които използват желязото като материал за режещи инструменти и оръжия.[1]
В историческата археология, древната литература на желязната епоха включва най-ранните текстове, запазени в ръкописната традиция. Санскрит литературата и китайската литература процъфтяват в тази епоха. Други текстове включват Авеста, индийски Веда и най-старите части на еврейската Библия. Основната функция, с която се отличава желязната епоха от предходните векове е въвеждането на азбука, както и произтичащото от това развитие на писмен език.
Съдържание |
Откриване на желязото [редактиране]
След бронза, човекът усвоява нов метал - желязото. Откриването на този метал легендите приписват на народа халиби от Мала Азия. От тяхното име идва и гръцката дума за желязо на гръцки: Χάλυβας. Аристотел оставя описание на техния начин за получаване на желязо. Халибите многократно промиват речен пясък и добавят към него някакъв огнеупорен материал, след което го топят в специални пещи с особена конструкция. Полученият по този начин метал със сребрист цвят не ръждясва. Климент Александрийски, в труда си „Стромати“ (глава 21) споменава, че в съответствие с гръцката легенда, желязо е открито в планината Ида близо до Троя, противоположно на остров Лесбос (в „Илиада“ тя е посочена като планината Ида, от която Зевс наблюдава битката на троянците и гърците).
Това, че желязото действително е открито от хетите се потвърждава и от това, че в гробницата на египетския фараон Тутанкамон (около 1350 г. пр.н.е.) е намерен един от първите железни кинжали, подарен му от хетите, както и от това че в „Книга на съдиите“ (около 1200 г. пр.н.е.) се описва използването от филистимляните и ханааните на железни колесници.
Предимства и недостатъци на железните предмети [редактиране]
Бронзовите оръдия на труда са по-дълготрайни и в повечето случаи по-твърди, отколкото железните, а за тяхното производство не трябва да се достига толкова висока температура, както при топенето на желязото. Поради тези причини повечето специалисти считат, че преходът от бронзовата епоха към желязната епоха не е непременно свързан с преимуществата на изготвените от желязо предмети, а по-скоро с това че залежите, необходими за изработката на бронза се експлоатират масово и залежите започват да се изчерпват бързо и да изчезват. Железните руди, от които се добива желязото, са много по-достъпни и се срещат много по-често в природата, отколкото тези, от които се добива бронза. Обширни горски райони изчезват по това време от картата на Западна Европа заради местните руди и разширяващото се производство на желязо. Преди това тези райони са бедни и много слабо заселени. За сметка на изчезването на горите обаче се усъвършенстват напоителните системи, земеделската техника, и се увеличава селскостопанската продукция.
История [редактиране]
Класическата желязна епоха започва през ХІІ век пр.н.е. в Близкия изток, древен Иран, древна Индия и древна Гърция (с гръцките „тъмни векове“). В другите региони на Европа започва много по-късно. Желязната епоха започва през VІІІ век пр.н.е. в Централна Европа и VІ век пр.н.е. в Северна Европа. Ползването на желязо в топенето и коването за инструменти се появява в Южна Африка през 1200 г. пр.н.е..
Разделя се на два подпериода – ранно-желязна епоха ХІІ-VI в.пр.н.е. Халщатска и късно-желязна – V-I в.пр.н.е. – Латенска. Наименованията идват от селища на територията на Австрия и Швейцария, които са съществували по време на келтите (галите).
Много малко се знае за човешките миграции на 12-ти до 9-ти век пр.н.е., но има значителни движения на населението. Дорийското преселване довежда до гръцките тъмни векове. Групи в Анадола и иранското плато нахлуват на територията на Еламитската империя. Урарту са прогонени от арменците и кимерийците и мушките мигрират от Кавказ в Анадола.
Съвременните археологически доказателства показват че началото на производство на желязо започва в Анадола около 1200 г. пр.н.е., въпреки че някои съвременни археологически доказателства говорят за по-ранни дати. Около 3000 г. пр.н.е., желязото е оскъден и благороден метал в Близкия изток. Качествата му, в контраст с тези на бронза, не са разбрани по това време. Между 1200 пр.н.е. и 1000 г. пр.н.е. започва бързо разбиране на желязната металургия и използването на железни предмети. В историята на цветната металургия, топенето на желязото — извличане на използваем метал от окислени железни руди е по-трудно, отколкото на калай и мед. Макар че тези метали и техните сплави могат да бъдат студено обработени или разтопени в относително прости пещи (като например пещи, използвани за керамика) и се направят в калъпи, претопяването на желязото изисква гореща обработка и може да се разтопи само в специално проектирани пещи. Затова не е изненадващо, че хората овладяват технологията на претопяване на желязото едва след няколко хилядолетия на бронзова металургия.
Считано е, че липсата на археологически доказателства за производство на желязо, прави малко вероятно неговото производство да е започнало по-рано някъде другаде, и желязната епоха се разглежда като случай на проста дифузия на нови и по-добри технологии от гледна точка на изобретение в Близкия Изток, а и други региони. Известно е в днешно време, че метеоритно желязо или желязо-никелова сплав са използвани от различни древни народи хиляди години преди желязната епоха. Такова желязо, в естественото си метално състояние, не се нуждае от топене на руди.[2][3] През средната бронзова епоха се увеличава броя на претопените железни предмети в Близкия изток , Югоизточна Азия и Южна Азия.
Желязото в естествената си форма е много меко, макар и по-твърдо от бронза, и не е подходящо за инструменти, освен ако не е комбинирано с въглерод да направи стомана. Процентът на въглерод определя важни характеристики на крайния продукт: колкото е по-ниско съдържанието на въглерод, толкова по-мек е продуктът, колкото е по-високо съдържанието на въглерод, толкова по-твърд е продуктът. Систематичното производството и използването на железни сечива в Анадола започва около 2000 г. пр.н.е.[4] Последните археологически проучвания в долината Ганг, Индия показа началото на желязната епоха от 1800 г. пр.н.е. Въпреки това, този метал е скъп, може би поради технологическите процеси, необходими за производство на стоманата, най-полезният продукт на желязото. Това е удостоверено в двата документа, в археологически контекст, като вещество, използвано в предмети с висока стойност, като бижута.
Предполага се, че недостигът на калай и смущения в търговията в Средиземно море около 1300 г. пр.н.е. принуждават да се търси алтернатива на бронза.[5] Налице е доказателство за това, че множество бронзови предмети са рециклирани от сечива в оръжия през това време. С по-широкото използване на желязото се понижава цената. Като резултат, желязото като по-силен и по-лек материал, става технологично предимство за цивилизации, които го използват.
Външни препратки [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) The Junior Encyclopædia Britannica: A reference library of general knowledge. Chicago, E.G. Melvin, 1897.
- ↑ Archaeomineralogy, p. 164, George Robert Rapp, Springer, 2002
- ↑ Understanding materials science, p. 125, Rolf E. Hummel, Springer, 2004
- ↑ Ironware piece unearthed from Turkey found to be oldest steel in The Hindu, Thursday, March 26, 2009
- ↑ Theodore Wertime and J. D. Muhly, eds. The Coming of the Age of Iron (New Haven, 1980).
