Желязна епоха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ЧОВЕШКА ПРАИСТОРИЯ И ИСТОРИЯ
Праистория
Homo, Homo erectus,
Homo sapiens
История
вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха
Бъдеще

Желязната епоха е исторически период, характеризиращ се с широкото използване на желязо за изработването на инструменти и оръжия.[1] Нейните начални и крайни дати, както и археологическите характеристики, се различават в зависимост от географския регион.[2]

Широкото разпространение на желязото и стоманата е съпътствано с промени в обществото, земеделските технологии, религиозните вярвания и художествените стилове. Това е последната трета епоха, след каменната и бронзовата, в периодизацията на праисторията на Кристиан Юргенсен Томсен. Последователността на тези епохи не е универсална — в някои области, като Океания, вътрешността на Африка и части от Америка, желязната епоха настъпва непосредствено след каменната без междинна бронзова епоха.[1] Желязната епоха обхваща не само края на праисторията, но и ранния исторически период, в който се появяват първите писмени източници,[1] като авестийските гати, Ведите, най-старите части на Библията.

Бронзова епоха Бронзова епоха Неолит Каменна епоха

Датите са приблизителни, за подробности вижте конкретните статии

Началото на желязната епоха в Европа и съседните региони се характеризира със специфични инструменти, оръжия, украшения и керамика, като и с декоративни системи, които са напълно различни от тези в предходната бронзова епоха.[1] Технологията на обработка на метала се пренасочва от характерното за бронза отливане към коване, а при декоративните елементи повтарящите се мотиви с правоъгълни форми са изместени от криволинейни орнаменти.[1]

Обща хронология[редактиране | edit source]

Най-ранните известни железни предмети са девет малки мъниста, датирани около 3200 година пр.н.е. и открити в погребения в Египет - те са изработени от метеоритно желязо и са оформени чрез внимателно изковаване.[3] Метеоритното желязо, както и естествените желязно-никелови сплави, макар и рядко срещани, са използвани на много места по света дълго преди началото на желязната епоха. Обработката им е сравнително лесна, тъй като материалът е в метална форма още в естественото си състояние.[4][5]

За разлика от метеоритното желязо, немалките количества от този метал на Земята са в химически свързана форма (във вид на различни железни руди) и отделянето му изисква относително сложна технология, която дълго време остава неизвестна за човечеството. Докато медта и калаят, от които се получава бронза, могат да бъдат студено обработени или разтопени в относително прости пещи (подобни на използваните за печене на керамика) и да бъдат отливани в матрици, желязото трудно се обработва при ниска температура, а за отливането му се изискват специално конструирани пещи.

Първите сведения за изкуствено създадени железни сплави са от разкопките в Каман Калехьоюк в централната част на Мала Азия и са датирани около 1800 година пр.н.е.[6][7] Въпреки това по-широко производство на желязо започва едва 6 века по-късно, като между 1200 и 1000 година пр.н.е. технологията на желязото се разпространява относително бързо в региона.

Редица учени, сред които Антъни Снодграс, предполагат, че недостигът на калай в резултат на Колапса на бронзовата епоха и срива в средиземноморската търговия около 1300 година пр.н.е. принуждава производителите на метали да търсят алтернативи на бронза.[8][9] За това говорят множеството свидетелства от този период за преработване на бронзови инструменти в оръжия. По-широкото разпространение на желязото подобрява технологията за неговото производство и намалява стойността му, поради което и след възстановяването на доставките на калай по-евтините, здрави и леки железни инструменти трайно заместват бронзовите.[10]

Липсата на археологически свидетелства за ранно производство на желязо в други части на света кара учените дълго време да смятат желязната епоха за типичен пример за разпространение на нова и по-добра технология чрез проста дифузия, започнала от един център в Близкия Изток. Тази теория се подлага на съмнение след нови открития за ранно производство на желязо в Индия (около 1800 година пр.н.е.) и Субсахарска Африка (около 1200 година пр.н.е.).[11][12][13]

Краят на желязната епоха не е ясно дефиниран - обикновено се приема, че той настъпва при появата на достатъчно писмени източници в съответната област, които намаляват значението на археологическите методи в изучаването на нейната история.

Предимства и недостатъци на железните предмети[редактиране | edit source]

Оръжие и украшения от желязната епоха

Бронзовите оръдия на труда са по-дълготрайни и в повечето случаи по-твърди, отколкото железните, а за тяхното производство не трябва да се достига толкова висока температура, както при топенето на желязото. Поради тези причини повечето специалисти смятат, че преходът от бронзовата епоха към желязната епоха не е непременно свързан с преимуществата на изготвените от желязо предмети, а по-скоро с това че залежите, необходими за изработката на бронза, се експлоатират масово и залежите започват да се изчерпват бързо и да изчезват. Железните руди, от които се добива желязото, са много по-достъпни и се срещат много по-често в природата, отколкото тези, от които се добива бронза. Обширни горски райони изчезват по това време от картата на Западна Европа заради местните руди и разширяващото се производство на желязо. Преди това тези райони са бедни и много слабо заселени. За сметка на изчезването на горите обаче се усъвършенстват напоителните системи, земеделската техника, и се увеличава селскостопанската продукция.

В Близкия Изток и Източното Средиземноморие[редактиране | edit source]

Желязната епоха в Близкия Изток и Източното Средиземноморие започва около 1300 година пр.н.е., когато технологиите за леене и коване на желязото получават широко разпространение,[14] може би във връзка със затруднените доставки на калай.

Дълго време историците приписват развитието на леенето на желязо на хетите, за които се смята, че имат монопол в обработката на желязо през късната бронзова епоха, който се превръща в основа за изградената от тях държава.[15] Според тази хипотеза технологията на желязото се разпространява в региона едва с нашествията на т.нар. „морски народи“. Днес теорията се отхвърля от повечето учени,[15] поради липсата на археологически свидетелства за хетски монопол върху желязото - броят на железните предмети от късната бронзова епоха в Мала Азия е сравним с този в Египет и други съседни области по това време, като съвсем малка част от тях са оръжия.[16] Колапсът на бронзовата епоха е съпътстван от бавно и постепенно разпространение на желязната технология в региона.

В Близкия Изток различни варианти на клинописа се използват още през бронзовата епоха и са известни множество клинописни текстове и от желязната епоха. В нейното начало се появява и финикийската азбука.[17][18] По тази причина краят на желязната епоха в този регион е условен и често се свързва със създаването през VI век пр.н.е. на империята на Ахеменидите започналия малко по-късно Класически период в Гърция.

В Европа[редактиране | edit source]

Келтска къща от времето на желязната епоха

Извън областите в пряк контакт с Близкия Изток желязната епоха в Европа започва в края на XI век пр.н.е.[19] и постепенно се разпространява на север и на запад в продължение на пет столетия. Тя започва през VІІІ век пр.н.е. в Централна Европа и VІ век пр.н.е. в Северна Европа. Разделя се на два подпериода – ранно-желязна епоха ХІІ-VI в.пр.н.е. Халщатска и късно-желязна – V-I в.пр.н.е. – Латенска. Наименованията идват от селища на територията на Австрия и Швейцария, които са съществували по време на келтите (галите).

В Азия[редактиране | edit source]

В Субсахарска Африка[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д E.G. Melvin 1897.
  2. Chisholm 1910.
  3. Rehren 2013, с. 4785-4792.
  4. Rapp 2002, с. 164.
  5. Hummel 2004, с. 125.
  6. Akanuma 2005, с. 147-158.
  7. The Hindu 2009.
  8. Snodgrass 1966.
  9. Snodgrass 1971.
  10. Wertime 1979.
  11. Miller 1994, с. 1-36.
  12. Stuiver 1968.
  13. McIntosh 1999.
  14. Waldbaum 1978.
  15. а б Muhly 2003, с. 179-180.
  16. Waldbaum 1978, с. 56-58.
  17. Coulmas 1989, с. 141.
  18. Markoe 2000, с. 111.
  19. Riederer 2009.
Цитирани източници
  • ((en)) Akanuma, H. The significance of the composition of excavated iron fragments taken from Stratum III at the site of Kaman-Kalehöyük, Turkey. // Anatolian Archaeological Studies 14. 2005. с. 147–158.
  • ((en)) Chisholm, H. The Encyclopædia Britannica. New York, The Encyclopædia Britannica Co, 1910.
  • ((en)) Coulmas, Florian. Writing Systems of the World. Oxford, Blackwell Publishers Ltd, 1989.
  • ((en))  The Junior Encyclopædia Britannica: A reference library of general knowledge. Chicago, E.G. Melvin, 1897.
  • ((en)) Hummel, Rolf E. Understanding materials science. Springer, 2004.
  • ((en)) Markoe, Glenn E. Phoenicians. University of California Press, 2000. ISBN 0-520-22613-5.
  • ((en)) McIntosh, Roderick J. How Old is the Iron Age in Sub-Saharan Africa?. // wysinger.homestead.com. wysinger.homestead.com, 1999. Посетен на 2014-02-11.
  • ((en)) Miller, Duncan E. и др. Early Metal Working in Sub Saharan Africa. // Journal of African History 35. 1994. с. 1-36.
  • ((en)) Muhly, James D. Metalworking/Mining in the Levant. // Richard, Suzanne (ed.). Near Eastern Archaeology. 2003. с. 174-183.
  • ((en)) Rapp, George Robert. Archaeomineralogy. Springer, 2002.
  • ((en)) Rehren, Thilo и др. 5,000 years old Egyptian iron beads made from hammered meteoritic iron. // Journal of Archaeological Science 40 (12). December 2013. DOI:http://dx.doi.org/10.1016/j.jas.2013.06.002. с. 4785-4792.
  • ((en)) Riederer, Josef и др. Iron. Brill, 2009.
  • ((en)) Snodgrass, A.M. Arms and Armour of the Greeks. London, Thames & Hudson, 1966.
  • ((en)) Snodgrass, A.M. The Dark Age of Greece. Edinburgh, Edinburgh University Press, 1971.
  • ((en)) Stuiver, Minze и др. Radiocarbon Chronology of the Iron Age in Sub-Saharan Africa. // Current Anthropology. 1968.
  • ((en))  Ironware piece unearthed from Turkey found to be oldest steel. // The Hindu. The Hindu, 2009-03-26. Посетен на 2009-03-27.
  • ((en)) Waldbaum, Jane C. From Bronze to Iron: The Transition from the Bronze Age to the Iron Age in the Eastern Mediterranean. // Studies in Mediterranean Archaeology LIV. 1978.
  • ((en)) Wertime, Theodore и др. The Coming of the Age of Iron. New Haven, 1979.

Външни препратки[редактиране | edit source]