Новокаменна епоха
| ЧОВЕШКА ПРАИСТОРИЯ И ИСТОРИЯ |
|---|
|
|
|
|
|
|
| вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха |
| ↓Бъдеще |
Новокаменната епоха или неолит (от гръцки neos — ново и lithos — камък или нова каменна епоха) е последната част от каменната епоха (по нашите земи от 6000 до 4000 г. пр.н.е.). Името е измислено от Джон Лъбок през 1865 г. като усъвършенстване на трипериодната система. Тя следва плейстоцена и ранните години на холоценската мезолитна култура, като започва със земеделието и свършва, когато металните инструменти стават широко разпространени през каменно-медната, бронзовата или желязната епоха в зависимост от географския район. Новокаменната епоха не представлява точно определен хронологичен период, а се отнася до най-ранните фази на заседнал живот и земеделие във всеки отделен регион.
Новокаменната епоха се свързва с група специфични поведенчески и културни характеристики, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни, наречени неолитна революция. От 10 000 до 8000 г. пр.н.е. те са ограничени до прости земеделски култури (диви и питомни) и до отглеждането на кози и овце, но към 7000 г. пр.н.е. включват и домашни животни (крави, прасета), постоянни и наколни селища и грънчарство. Развитието на тези умения отново не е еднородно и се различава в различните региони. Японските общества например познават грънчарството още през среднокаменната епоха.
[редактиране] Вижте също
