Грънчарство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Оформяне на керамика върху грънчарско колело в областта Кападокия, Турция
Реконструкция на традиционна грънчарска работилница, Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства, Троян

Грънчарството е занаятчийска технология за производство на керамика, при която глината се оформя в съдове, предимно за потребление.

Естетическите съображения често влияят на създаването на грънчарските съдове. Съвременните методи за серийно производство изместват традиционното грънчарство, поради което днес в индустриализираните страни то се концентрира повече върху естетиката, отколкото върху функционалността.

Човекът, занимаващ се с грънчарство, се нарича грънчар. Негов основен инструмент са ръцете му, въпреки че в историята на грънчарството са създадени множество други инструменти, като грънчарското колело, различни лопатки, оформящи и режещи инструменти, валяци.

История[редактиране | edit source]

Голяма част от историята на грънчарството датира от праисторическия период, от който липсват писмени сведения. Затова историята на грънчарството се гради предимно върху източници от археологически находки. Тъй като керамичните изделия и грънците са от издръжливи материали са успели да се запазят в продължение на хилядолетия като археологическите паметници.

За да стане грънчарството част от човешката култура, са нужни няколко задължителни условия.

Като за начало е необходим достъп до подходящ материал за изработката на грънчарски изделия. Археологическите обекти, където е намерена най-ранната керамика са близо до находища на лесно достъпна глина, която може лесно да бъде оформена и изпечена. В Китай има подобни големи находища от различни видове глина, което му дава значително предимство в развитието на ранното грънчарство.

Второ, необходимо е наличието на възможност за постигане на подходяща температура, при която суровата глина да се изпече до степен закаляваща я като краен продукт. Методи за поддържането на сигурен огън се развиват късно в културите.

Трето, грънчарят трябва да има време за да подготви, оформи и изпече глинените съдове. Дори след като е постигнат контрол на огъня, не изглежда хората да развиват грънчарство, докато не започват да водят уседнал живот. Има хипотеза, че грънчарството е създадено, след като хората създават селското стопанство, което довежда до появата на постоянни селища.

Четвърто, трябва да има достатъчно необходимост от керамика, за да оправдаят средствата, необходими за производството.[1]

Най-ранните известни керамични изделия от Граветската култура датирани от 29000 до 25000 г. пр. Хр.
Куписнике керамика. Бутилка в характерна форма с изображение на човек-котка. Перу
Древен съд от Дзомон периода. Реконструкция от фрагменти (10000 - 8000 г. пр. Хр.), Япония

Ранно грънчарство[редактиране | edit source]

Оформяне: Най-ранния способ за изработване на глинени съдове е изцяло ръчно чрез притискане и усукване на материала.

Печене: Най-ранния метод за изпичане на глината е „печенето в трап“, при което за сравнително къс период от време се достигат значителни температури, от порядъка на 900°C.[2]

Материал: Ранните грънчари използват каквато глина имат на разположение в географска близост до тях. Въпреки това, най-ниско качествената червена глина е подходяща за печене при ниска температура и е използвана за най-първите глинени съдове. Глини, съдържащи пясък, песъчинки, натрошени черупки или натрошени керамични съдове често се използвани за направата на керамика печена в открити огньове, което позволява свободно изпаряване на водата и другите летливи компоненти от глина. Грубите частици в глината също предпазват от свиване по време на охлаждане, което способства да се намали риска от топлинен стрес и напукване. Форма: Ранните глинени съдове са със заоблени форми и дъна за да се избегне напукването при наличие на ръбове и ъгли.

Гланциране: Поради необходимостта от високотемпературно печене, ранните грънци не са гланцирани.

Грънчарското колело е изобретено в Месопотамия в периода 6000 до 4000 г. пр. Хр. и революционализира грънчарството. Появяват се професионални грънчари способни да отговорят на нарастващата необходимост от съдове в появяващите се градове.

Грънци[редактиране | edit source]

Най-ранните форми на грънци са направени от глини, които са печени при ниски температури в яма или в открити огньове. Те са ръчно оформени и недекорирани. Тъй като негланцираните грънци са порести, те са с ограничена възможност за съхраняване на течности. Въпреки това, грънците имат непрекъсната употреба от неолита до днес. Те могат да бъдат направени от голямо разнообразие от глини. Много от глините, които могат да се превърнат в грънци при ниски температури са по-пластични, отколкото тези, които са печени при по-високи температури, особено тези, които се използват за порцелан.[3] Развитието на керамична глазура, ги прави в стъклоподобни и непорьозни като ги превръща в популярна и практична форма на грънчарството. Добавянето на декорации търпи развитие през цялата история на грънчарството.

Керамика[редактиране | edit source]

Гланцираната каменина е създадена още през 15 век пр.н.е. в Китай. Това постижение съвпадна с появата на пещи, в които може да се пече при по-високи температури. [4]

Порцелан[редактиране | edit source]

Порцелан, в най-тесния смисъл на думата, за първи път е получен в Китай по време на династия Тан (618 - 906 сл. Хр.). Порцелан се произвежда и в Корея и Япония, през 16-ти и 17-ти век, след като се намира подходящ каолин в тези страни. Той не е произвеждан извън тази зона до 18-ти век.[5]

История по света[редактиране | edit source]

Най-ранните известни керамични предмети са Граветските фигури, открити при Долни Вестонице в съвременните Чехия. Венерата Долни Вестонице е статуетка на гола женска фигура, от преди 29000 - 25000 г. пр. Хр.[6] Най-ранните съдове, включват тези, изкопани от пещера Ючанян в южната част на Китай, датирани от 16000 г. пр. Хр.[7] и тези, открити в басейна на река Амур в руския Далечен Изток, от 14000 г. пр. Хр.[8][9]

Други ранни съдове, са тези, направени от периода Дзомон в Япония от около 10500 г. пр. Хр.[10][11] Терминът "Дзомон" означава "надпис с връв" на японски. Това се се свързва с използването на пръчки с въжета по време на производството съдове и фигури.

Оказва се, че керамика се развива самостоятелно в Северна Африка през 10 000 г. пр.н.е. [12] и в Южна Америка по същото време. [13]

Далечния Изток[редактиране | edit source]

Далечният изток е доминирал в историята на производството на керамика. Чирепи са открити в Китай и Япония от периода между 12 000 до 16 000 години. [7][14] В Япония, периода Дзорон има дълга история на развитие на грънчарството Дзорон, което се характеризира с шамповане от въжета на повърхността на керамиката, чрез натискане на въжето в глината, преди печенето. Гланцирана каменина е създаден като още през 15 век пр.н.е. в Китай. Порцелан е известен китайски от времето на династия Тан (618 - 906 г. сл. Хр.) и последващите династии. [15] Корейски грънчари, произвеждат порцелан още от 14-ти век. [16]. Те го пренасят в Япония през 17 век[17]

Тайната на порцелана е открита от ислямския свят, а по-късно и в Европа. Правени са много опити в Италия и Франция да бъде имитиран. Въпреки това не е произведен извън Ориента до 1709 г. в Германия. [18]

Централна Азия[редактиране | edit source]

Грънчарство се използва в древна Индия, включително области, които сега са част от Пакистан, по време на периода Мергарх II (5500 - 4800 г. пр.н.е.) и Мергарх III (4800 - 3500 г. пр.н.е.), известени като керамичен неолит и халколит. Керамика, включително елементите, познат като ед-Дур съдове, е създавана в райони на долината на Инд и е открита в редица обекти от Индуската цивилизация.[19][20]

Близък Изток[редактиране | edit source]

Най-ранното производство на керамика в Близкия изток се поделя на четири периода, а именно: Хасуна периода (5000 - 4500 г. пр.н.е.), период Халаф (4500 - 4000 г. пр.н.е.), Убаид период (4000 - 3000 г. пр.н.е.), и периода на Урук (3500 - 2000 г. пр.н.е.).

Изобретяването на грънчарското колело в Месопотамия някъде между 6000 и 4000 г. пр.н.е. (Убаид период) революционизира производството на керамика.

Грънчарството започва в Плодородния полумесец от 7-то хилядолетие пр. Хр. Най-ранните форми, които са открити в Хасуна, са образувани от плочи, недекорирани, не гланцирани, слабо изпечени, направени от червеникаво-кафяви глини. [21] В рамките на следващото хилядолетие, изделия са украсени мотиви със сложен дизайн и природни форми.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. William K. Barnett and John W. Hoopes, The Emergence of Pottery: Technology and Innovation in Ancient Society, Smithsonian Institution Press, 1995, p. 19
  2. Metropolitan Museum of Art http://www.metmuseum.org/toah/hd/jomo/hd_jomo.htm
  3. Nelson(1966),pp.120-4
  4. Cooper(2010), p.54
  5. Cooper(2010), pp.72-79,160-179
  6. No. 359: The Dolni Vestonice Ceramics. // Uh.edu, 1989-11-24. Посетен на 2010-09-04.
  7. а б "Chinese pottery may be earliest discovered." Associated Press. 2009-06-01
  8. 'AMS 14C Age Of The Earliest Pottery From The Russian Far East; 1996-2002.' Derevianko A.P., Kuzmin Y.V., Burr G.S., Jull A.J.T., Kim J.C. Nuclear Instruments And Methods In Physics Research. B223-224 (2004) 735-739.
  9. 'Radiocarbon Dating Of Charcoal And Bone Collagen Associated With Early Pottery At Yuchanyan Cave, Hunan Province, China.'Boaretto E, Wu X, Yuan J, Bar-Yosef O, Chu V, Pan Y, Liu K, Cohen D, Jiao T, Li S, Gu H, Goldberg P, Weiner S. Proceeding Of The National Academy of Science USA. June 2009. 16;106(24):9595-600.
  10. Diamond, Jared. Japanese Roots. // Discover. Discover Media LLC, June 1998. Посетен на 2010-07-10.
  11. Kainer, Simon. The Oldest Pottery in the World. // Current World Archaeology. Robert Selkirk, September 2003. с. 44–49. Посетен на 2006-03-23. (Link currently not functional. 2010-04-09.)
  12. Barnett & Hoopes 1995:23
  13. Barnett & Hoopes 1995:211
  14. 'AMS 14C Age Of The Earliest Pottery From The Russian Far East; 1996-2002.' Derevianko A.P., Kuzmin Y.V., Burr G.S., Jull A.J.T., Kim J.C. Nuclear Instruments And Methods In Physics Research. B223-224 (2004) 735-739.
  15. Emmanuel Cooper, 10,000 Years of Pottery, 2010, University of Pennsylvania Press, p.54
  16. Cooper(2010), p.75
  17. Cooper(2010), p.79
  18. Cooper(2010), p.160-162
  19. Proceedings, American Philosophical Society (vol. 85, 1942). ISBN 1422372219
  20. Archaeology of the United Arab Emirates: Proceedings of the First International Conference on the Archaeology of the U.A.E. By Daniel T. Potts, Hasan Al Naboodah, Peter Hellyer. Contributor Daniel T. Potts, Hasan Al Naboodah, Peter Hellyer. Published 2003. Trident Press Ltd. ISBN 190072488X
  21. Cooper(2010),p.16
  • Emmanuel Cooper, 10,000 Years of Pottery, 2010, University of Pennsylvania Press
  • Glenn C. Nelson, Ceramics:A Potters Handbook, Holt, Rinehart and Winston, Inc., 1966