Глина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Скалите Грей Хед в о-в Лозето на Марта, намиращ се до южния бряг на Кейп Код са съставени почти изцяло от глина.

Глина е естествен минерал, в чийто състав влизат основно дребно смляни алуминиеви силикати. В сухо състояние е прахообразна и добива консистенция подобна на пластилин при овлажняване. Това я прави подходящ материал за производство на тухли, керемиди и керамика. Някои глини поради разтворените в тях соли притежават лечебни свойства, а също така и добри абсорбционни свойства.

Основните минерали в глината са от групата на каолинита. Алуминиев триоксид (Al2O3) и силициев диоксид (SiO2) също влизат в химичния състав на глината. Обикновените глини са смеси от каолин, пясък, железен оксид и други. Глини с голямо съдържание на пясък често се наричат суглинки, а с голямо съдържание на калциев и магнезиев карбонат (CaCO3 и MgCO3) - ???.

Цветът на глините е много разнообразен. Най-често се срещат кафявите (от оксидите на желязото) или сивите (от примеси на органични вещества). Глините са постоянна съставна част на почвите и често образуват мощни пластове на огромно протежение. Глинестите минерали се състоят от неголеми частички, които имат плочковиден строеж,благодарение на който могат да се допират плътно една до друга. Това обуславя едно от най-важните свойства на глината - нейната водонепропускливост. Тясно свързано с това е и друго нейно свойство - нейната пластичност. Глините имат голяма иделна повърхност. Те са способни да абсорбират в себе си различни катиони, така в тях се натрупват необходимите за растенията полезни вещества като напр. K+. Тези хранителни вещества стават допустими за растението благодарение на изместването на равновесието.

Йоните на някои метали са способни да заменят други йони в кристалната решетка на глината и по този начин се натрупват в нея. Често йоните на металите заменят протоните, принадлежащи към групата OH- на повърхностните частици на глината. В тези случаи възниква равновесие, зависещо от киселинността или алкалността (pH) на средата. Забелязва се, че по-висока концентрация на H(aq) води до силно изместване на равновесието в ляво. Ако почвата е основна или алкална равновесието се измества в дясна посока и растенията не могат да извлекат от почвата М+(aq). Следователно pH на почвите оказва голямо влияние на нейната плодородност (по-точно на способността на почвата да снабдява растенията с необходимите за тях хранителни вещества). По-голямата част от растенията се развиват по-добре в почва, в която pH е в предела 6-7, т.е в слабо киселинна почва. Основните или алкалните почви са разпространени в засушени или слабо засушени места. По-киселите почви се срещат по-често от по-алкалните. За намаляване киселинността на почвите обикновено се добавя CaO (негасена вар), която регулира pH на почвата. Този процес се нарича варосване на почвите. Негасената вар представлява най-основния анхидрид и за това взаимодейства с H+ в реакцията.

Глината е главна суровина на керамичната промишленост. Така наречената груба керамика обхваща производството на тухли, различни огнеупорни и киселинноустойчиви материали и изделия от глина, глинени съдове; а фината керамика - производство на порцелан, фаянс и изделия от тях. От технологична гледна точка глините се делят на “тлъсти” и “постни”. Първите съдържат сравнително много каолин. Те имат обикновено голяма пластичност и висока огнеупорност. Вторите, за разлика от първите съдържат много примеси. Обикновено те са значително по-малко пластични и по-лесно топими.

Глините се смятат за огнеупорни, ако се топят над 1650° С. Спичането започва значително преди точката на топене. В резултат на пълното спичане на глинената маса се получава изкуствен камък с голяма якост, така наречения клинкер.


Външни препратки[редактиране | edit source]