Тухла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тухли

Тухла е блок от изпечена глина, използван като строителен материал. В зависимост от предназначението й тухлата може да бъде плътна или с различни по форма кухини. Използва се в строителството при зидането на носещи или преградни стени, и огради. Нарича се още глинен керамичен блок.

История[редактиране | edit source]

Първите тухли са се използвали още преди 14 000 години пр. Хр. в Египет, в библейския град Йерихон край р. Йордан, в Индия, в Перу, и други части на света. Те са били изсушени на слънце тухли, от глина и слама. Археолозите датират първите изпечени тухли, разкрити в Месопотамия, Пакистан и др. от 4 000 година пр. Хр. През 2000 година пр. Хр. е построена Вавилонската кула, многократно разрушавана, но и много пъти отново съграждана. За изпълнението й са били използвани 85 милиона изпечени тухли. Все още в този регион могат да се видят къщи, при чието изграждане са били използвани тухли от Вавилонската кула.

В Китай за първи път е използвана керамика за носещи елементи. Изкуството на производство на тухли в Западния свят е било разпространено от Древен Рим. След своите походи римляните носели и керамични изделия. По археологическите находки, останали до днес, може да се съди за изключителното им майсторство в областта на глинените сводове.

През XII век Ломбардия, Франция и Германия се оформят като центрове за призводство на керамика, която намира широко приложение от Романтизма през Готиката чак до Ренесанса. В северноевропейските страни като Холандия, Белгия, Скандинавия и Англия и до днес могат да се видят великолепни постройки от ръчно изработени тухли. Машинното производство на керамика е започнато от англичаните. В Германия поставят нова епоха за производството на керамика. Щрангпресата на берлинския фабрикант Шликейсен през 1854, както и регистрираната през 1858 година като пруски и австрийски патент рингова пещ са били от огромно значение за последвалото разпространение на производството на тухли в Европа.

В средата на XVIII век по заповед на кралица Мария Терезия на Винерберг (Виенското възвишение) е построена пещ за тухли. В нея през 1780 например годишно са се произвеждали 1 милион тухли. През 1820 към това производство са били включени оше няколко фабрики. През 1849 година предприятието е произвеждало вече 30 милиона тухли за зидария и 4 милиона облицовъчни (клинкерни) тухли. През 1865 година е построена първата рингова пещ и две години по-късно работниците в тухларните на Винербергер са наброявали 10 000, с което Винербергер вече е било най-голямото предприятие в света. По това време са направени и първите опити с пресите за тухли, което е довело до нарастване на производството до 225 милиона в края на века. Това слага началото на прехода от ръчното към промишленото производство на тухли.

История на тухлата в България[редактиране | edit source]

Строителната керамика има традиции и по българските земи. Най-старите тухли, открити в България, са от V в. пр. Хр. Запазени са тухлените сгради на Казанлъшката гробница, ротондата “Св. Георги”, църквата “Св. София”, църквите в Несебър и др. В началото на XX век в България започва изграждането на фабрики за тухли. След Втората световна война е построен първият модерен завод за тухли с рингова пещ, камерни сушилни и тунелни сушилни.

Разпределението на предприятията в страната е неравномерно. В Северна България има 65 предприятия, които произвеждат повече от 65% от тухлите, а в Южна България са около 35 фабрики, които осигуряват 34%.

Видове тухли[редактиране | edit source]

Тухлите се поделят на видове основно според техния размер и това колко пъти техния обем е по-голям от обема на тухла Нормален Формат (единичка).

В наши дни в България носещите зидани конструкции от тухли се използват рядко, поради изискванията за сеизмична устойчивост на сградите.

Вижте още[редактиране | edit source]